Мария Оряшкова: Ще се състезавам до 2020 година
Легендарната ни състезателка в самбото Мария Оряшкова гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Тя е победителка от Вторите европейски игри, петкратната международна шампионка и 9 пъти номер 1 на континента в категория до 80 кг. В кариерата си има 13 медала от международни шампионати, 10 от шампионатите на Стария континент и 1 от Европейски игри. А от въпросните 24 оценки, 15 са златни. Нейна буря са двуборствата и няма друга жена в света, която да се състезава на най-високо равнище и в самбото, и в битката, и в джудото. Може да прибавим и сумото, само че за нея тази японска вяра е като че ли повече занимание.
- Мария, поздрав! Добре пристигнала в „ Код Спорт “. Радваме се да те посрещнем в годината, в която ликува със злато от Европейските игри и международното състезание по самбо. Не стават ли някак рутинни тези триумфи за теб? 15 пъти на върха! Емоцията същия заряд ли има или се видоизменя през годините?
- Наистина 15 пъти съм се качвала на най-високото ходило, само че има доста по 15 пъти, в които не съм била на върха и не всеки път съумявам да печеля орден. Но пък тук се приказва единствено, когато печелим. Всеки път е друго и няма по какъв начин един орден да си наподобява с различен или да го съпоставяш, без значение, че е на едно и също равнище във типа съревнование. Емоцията е друга, страната, към този момент и годините. Дори акълът ти към този момент е на по-различно равнище и по тази причина всяко съревнование е особено.
- Самбото ли е огромната ти обич? И в тази връзка какви усеща изпитваш към джудото, битката, сумото даже?
- Самбото е любовта ми от дете. Сумото е пристрастеност, не ми остава доста време за тренировки. Аз съм се влюбила в спорта и той ме е избрал, а не аз него. Затова съм играла и джудо, от близо година съм в националния тим по битка. Както надпреварите са специфични, такива са и спортовете, въпреки и радикално разнообразни. Във всеки от тях намирам нещо, което ме е сграбчило и ме е предиздвикало да се състезавам.
- Не криеш упоритостта си да дебютираш на олимпиада в битката, само че действително самбото и джудото са доста по-различни. Имам поради най-много в захватите, в битките. Но по-добре ти да ни го обясниш, в случай че е по този начин наистина…
- Да, колкото са разнообразни, толкоз са и близки. Смятам, че това може да бъде плюс, с цел да изненадаш страшната конкуренция, която е в целия свят сега в женската битка. Джудото го разграничиха доста. Там също имах покана да вземам участие на шампионатите за квотите, само че сякаш битката повече ми харесва. Повече пасна на моя жанр, който упражнявам толкоз доста години. Но не е дали ти искаш да участваш някъде или не. Всички можем да имаме упоритости. Имам поддръжката на Българската федерация по битка и треньорите. Мога да желая доста, само че минавам малко по малко. Първо съм играла на републиканско, по-късно на турнир… Вече ми дадоха шанса да съставлявам страната ни по-големите конгреси.
- Кое за теб е най-вълнуващото в спорта, който е за мъжки девойки?
- Когато се качиш от горната страна и може би пътят до момента в който стигнеш до такава степен. Когато се качиш на най-горното ходило, още еуфорията те държи, само че никой не вижда пътя до такава степен, с изключение на мен.
- Кой те откри за самбото? Твърди се, че на 12 години сама си пътувала всеки ден по 8 километра от вкъщи си до залата за тренировки в Панагюрище и назад?
- Да, по този начин е. Заради брат ми се записах да упражнявам самбо и джудо. Иван Нетов е моят първи треньор и сега се състезавам за родния си клуб по самбо в Панагюрище. Това ме прави по-щастлива и по-горда, когато изляза даже на републиканско.
- Получила си първата „ привилегия “ – намерили са ти стаичка в залата, където да спиш, с цел да ти спестят въпросното пътешестване от 8 километра. Вярно ли е?
- Да, знаете, че зимата рано се стъмва и имаше дни, в които избрах да оставам в една стаичка в залата. Не ме е позор да кажа, че ми е било по-удобно и даже, че от време на време не съм имала финансова опция да пътувам. Не би трябвало да забравяме от кое място сме тръгнали.
- Още ли смяташ първата си международна купа в самбото от международното в София през 2006 година за най-скъпа?
- Да, тъй като тогава всички мои близки хора бяха там. Това бе първият залък, който беше и най-сладък.
@@@
- Чия беше концепцията да опиташ да пробиеш в женската битка? Ти се опитва в този спорт още по времето на хегемонията на международния тепих на Станка Златева, която също като теб има 5 златни медала от шампионати на планетата…
- Наистина се пробвах преди много години, само че тогава беше друга категорията. Бях на други години, по-различно мислеща. Сега просто взех решение да вземам участие на републиканско, никой не ме е карал. Това никога не може да е минус, единствено можеш да спечелиш. Отидох, с цел да опитвам. Като ме видяха на републиканско, малко се учудиха. С уменията си се оправих без никакъв проблем. Не считам, че е толкоз елементарно. Напротив! Има много дами, които се занимават с битка в България. След това пристигна поддръжката на управлението. Никой не ме е хванал за ръка и да ми е споделил: “Ела тук! “ Сама отидох да опитвам. И по-късно получих поддръжка, с цел да мога да се впусна в друго нещо.
- Как виждаш обстановката в твоята категория в битката? Вярваш ли, че имаш действителен късмет да заслужиш присъединяване в Токио 2020?
- Определено не мислех, че е толкоз огромна конкуренцията. Но с присъединяване ми на няколко интернационалните шампионати и шампионати, видях че това в действителност е нещо убийствено. Но го върша и всеки ден вървя в залата с такова наслаждение! Ставам все по-добра и стартирам да имам вяра в себе си. Ако беше нещо недостижимо и нереалистично, може би нямаше да го направя и хората нямаше да ми се доверят. Затова считам, че всеки ден тази фантазия става все по-реалистична.
- Разкажи ни куриозни моменти от кариерата си - на тепиха и отвън него? Нещо по-различно от здравите битки… Говори се, че Владимир Путин те е приветствал на едно от надпреварите, макар че си го разочаровала…
- Тогава с Благой Иванов развалихме празника му, тъй като победихме техните състезатели. Путин пристигна особено поради Фьодор Емеляненко. Аз играх против Русия на край и той беше там от самото начало. Обичам толкоз Русия и всички руски страни, тъй като са ужасно уважителни. Независимо, че си победил техните хора, те в никакъв случай няма да те освиркат и да те накарат да се чувстваш като изгубил. Напротив – всички се изправиха на крайници. След всяка наша победа над техен играч, те ни приветстваха.
- Пълна зала, пред 7 хиляди фенове в Санкт Петербург…
- Беше нещо неповторимо, имам ослепителен спомен. Прекарваме много време в залата и има доста забавни неща. И с други мои колежки си приказваме, че другите дами, които имат мъже или гаджета, ги канят на кафе или на разходка, а нас всички мъже ни питат по кое време ще се борим… Странното е, че се пробват да завържат някакъв диалог по този метод.
- Съществува ли другарство сред съпернички и то в силови спортове, когато сте отвън тепиха или татамито? Или това е нереално?
- Съществува, да, само че е доста рядко срещано. Може би 1% от всички състезатели. Поне това е моята статистика за надпреварите, на които съм ходила.
- В кой спорт е най-напрегнато като напрежение, упования? В битката, джудото или самбото?
- В битката.
@@@
- Там традициите тежат, по този начин ли?
- Да, и е най-динамично. Това е доста античен спорт. Там няма по какъв начин да спреш, даже и да водиш с доста точки, не е никаква гаранция. Получават се огромни изненади и непрекъснато те държи напрегнат.
- Япония е Мека на джудото, сумото, женската битка. Имаш ли мнение за какво е по този начин? Колко пъти си била в Страната на изгряващото слънце и какво най-вече те е впечатлило там?
- Била съм четири-пет пъти, само че тази година имах време да отида с националния тим на лагер в Япония, с град Окаяма. Имах опция повече да се срещна с техните обичаи. Неслучайно това са „ техни “ спортове. Може би Япония става мека за всички спортове, тъй като във всички тях стартира до господства. Те са страшни перфекционисти, за тях точността е доста значима, а ние, европейците, сме малко по-различни.
- Една от най-богатите компании в България е със седалище в Панагюрище – „ Асарел Медет “. Помагат ли ти? Въобще чувстваш ли се обичана от спонсорите?
- „ Асарел Медет “ е един доста дълготраен спомен, който най-вероятно ще ми остане за цялостен живот. Когато станах международна шампионка, всички идваха. Тогава може да ти дадат награда, някой може да ти помогне финансово. Но тези хора ми помогнаха и ми дадоха ръка, когато бях на ръба да се откажа. Помогнаха ми преди дори да съм взела орден отвън България. Те бяха хората, които ме подсигуриха. Дадоха ми стипендия и до ден-днешен съм стипендиант на „ Асарел Медет “, за което доста им благодаря! По традиция постоянно там си оставям по една купа. Вече има изработен музей, доста е красиво и ще остане постоянно, без значение докога ще работим. Те ми оказват помощ, уповавам се и аз на тях да им оказвам помощ и да давам образец на младите в Панагюрище!
- Спомнят ли си в международния хайлайф на битката за Станка Златева? И самата ти какво мислиш за нея? Срещахте се на тепиха, нали?
- Не, не сме се срещали. Направихме един взаимен лагер на Белмекен, само че на самото съревнование не се срещнахме. Няма по какъв начин да не се сещат за нея, защото е една от най-титулуваните състезателки в света. Може би тя ще остане с най-вече медали в Европа, доколкото разбирам. Да, внезапно виждат друга българка в тежка категория и малко се учудват. След като поддържаме връзка малко повече, ме разпитват и за нея също. Смятам, че тя не е единствено огромен състезател, само че и огромен човек!
- Тренираш деца в клуб „ Челопеч “? Как намираш време? Какво като чувство ти дават заниманията с дребните? Може би те зареждат, само че не е ли малко уморително, имайки поради натоварения ти график?
- Да, де факто Челопеч е родното ми място. Помагам на треньорите в новооснован клуб, само че не мога да вземам участие доста в подготвителния развой. 90% от времето през годината ти си някъде на лагер или на съревнование. Когато видиш искрата в очите на децата, си казваш, че поради това си заслужава да го правиш, да даваш един добър образец. Трудно ми е, тъй като персоналното време е 0,1%.
- Докторант си в Националната спортна академия? Над какво работиш? Как намираш време и за този сериозен ангажимент?
- В този временен миг, в който към този момент си на върха в спорта, би трябвало да продължиш да преследваш някакъв връх. Смятам, че ние сме изпуснали малко повече от учебното заведение. Затова виждам и там да акцентирам, с цел да вървят нещата ръка за ръка. Не е нещо, което е отвън моята подготвеност. Труден език се приказва, само че тематиката ми е обвързвана със самоотбраната и единоборствата, експанзията. Затова ми е забавно и вървя на драго сърце. Смятам, че няма да скърбя, че съм го записала. Ако не съм в учебно заведение, най-вероятно в почивния си ден ще отида на кафе или на кино. Да, нямам тази привилегия, само че пък имам друга – да уча към момента и тялото си, и себе си, и децата също.
- Доколко има риск за една жена в силовите спортове? Била ли си пред алтернативата да спреш поради тежка травма? Въпросът с контузиите по-различен ли е от другите спортове?
- Спорт за здраве ненапълно. Когато е професионално е съвсем невероятно да се разминеш без контузии. При мен имаше две тежки травми. Това беше моментът, в който не знаех дали ще продължа. Хората, които ръководеха федерациите, може би се бяха отказали. Тежка контузия и на двете колена, всички типове връзки, менискуси… И това става в интервал от две години. Докато почна на стъпвам още веднъж на краката си… Една година не знаеш къде си, дали ще се изправиш. Но пък може би в тези две години, в които не съм взела участие на никое място, ме запазиха, с цел да може въпреки всичко на 30 години да съм в съответна и физически добра форма, тъй като почти съм почивала в две години от кариерата си.
- Високопланинската база Белмекен е част от кариерата ти. Там правиш първия си лагер на 14 години. Имала си тежки моменти, само че във вестник „ Труд “ прочетох, че мечтаеш за една седмица отмора там, без да тренираш. Така ли е?
- Така е, да. Белмекен е неизменима част от подготовката, защото имаме тези условия, би било разумно на 14 години да отида там, да ме вземат на лагер. След това желаех да се откажа. На 14 години бе единственото ми „ несъмнено “ отричане. Отказах се за три дни, а по-късно продължих. Наистина си споделих, че не мога да се занимавам със спорт на тази възраст. Психически не можах да устоя. Но в действителност от най-кошмарното нещо в България, се трансформира в най-любимото ми. По подигравка на ориста тази година за трети път ще би трябвало да проведа подобен лагер там. Да, в действителност желая една седмица единствено да заставам, само че май ще е откакто приключа със спортната си кариера.
- Мислиш ли в тази посока? Докога ще се състезаваш? Или си го оставила на ориста?
- Няма да е постоянно. Не може постоянно всичко да оставяш на ориста. Вече прогресирам с възрастта и мисля за други неща. Смятам след 2020 година, без значение от резултата, към този момент да се ориентирам към нещо друго.
- Сподели нещо от персоналния си живот, в случай че желаеш?
- Последната година имам възприятието, че нищо не се случва около мен. Наистина нямам време за нищо. Нямам гадже. Де факто дрешникът ми е в сака.
@@@
- „ Работещо момиче “ до олимпиадата…
- Да, хубавото е, че в този момент разбрах, че може би ще ме пуснат на олимпийска подготовка от 1 януари. Но още не знам дали това нещо ще се реализира. В момента всичко е обвързвано с олимпиадата.
- Мария, поздрав! Добре пристигнала в „ Код Спорт “. Радваме се да те посрещнем в годината, в която ликува със злато от Европейските игри и международното състезание по самбо. Не стават ли някак рутинни тези триумфи за теб? 15 пъти на върха! Емоцията същия заряд ли има или се видоизменя през годините?
- Наистина 15 пъти съм се качвала на най-високото ходило, само че има доста по 15 пъти, в които не съм била на върха и не всеки път съумявам да печеля орден. Но пък тук се приказва единствено, когато печелим. Всеки път е друго и няма по какъв начин един орден да си наподобява с различен или да го съпоставяш, без значение, че е на едно и също равнище във типа съревнование. Емоцията е друга, страната, към този момент и годините. Дори акълът ти към този момент е на по-различно равнище и по тази причина всяко съревнование е особено.
- Самбото ли е огромната ти обич? И в тази връзка какви усеща изпитваш към джудото, битката, сумото даже?
- Самбото е любовта ми от дете. Сумото е пристрастеност, не ми остава доста време за тренировки. Аз съм се влюбила в спорта и той ме е избрал, а не аз него. Затова съм играла и джудо, от близо година съм в националния тим по битка. Както надпреварите са специфични, такива са и спортовете, въпреки и радикално разнообразни. Във всеки от тях намирам нещо, което ме е сграбчило и ме е предиздвикало да се състезавам.
- Не криеш упоритостта си да дебютираш на олимпиада в битката, само че действително самбото и джудото са доста по-различни. Имам поради най-много в захватите, в битките. Но по-добре ти да ни го обясниш, в случай че е по този начин наистина…
- Да, колкото са разнообразни, толкоз са и близки. Смятам, че това може да бъде плюс, с цел да изненадаш страшната конкуренция, която е в целия свят сега в женската битка. Джудото го разграничиха доста. Там също имах покана да вземам участие на шампионатите за квотите, само че сякаш битката повече ми харесва. Повече пасна на моя жанр, който упражнявам толкоз доста години. Но не е дали ти искаш да участваш някъде или не. Всички можем да имаме упоритости. Имам поддръжката на Българската федерация по битка и треньорите. Мога да желая доста, само че минавам малко по малко. Първо съм играла на републиканско, по-късно на турнир… Вече ми дадоха шанса да съставлявам страната ни по-големите конгреси.
- Кое за теб е най-вълнуващото в спорта, който е за мъжки девойки?
- Когато се качиш от горната страна и може би пътят до момента в който стигнеш до такава степен. Когато се качиш на най-горното ходило, още еуфорията те държи, само че никой не вижда пътя до такава степен, с изключение на мен.
- Кой те откри за самбото? Твърди се, че на 12 години сама си пътувала всеки ден по 8 километра от вкъщи си до залата за тренировки в Панагюрище и назад?
- Да, по този начин е. Заради брат ми се записах да упражнявам самбо и джудо. Иван Нетов е моят първи треньор и сега се състезавам за родния си клуб по самбо в Панагюрище. Това ме прави по-щастлива и по-горда, когато изляза даже на републиканско.
- Получила си първата „ привилегия “ – намерили са ти стаичка в залата, където да спиш, с цел да ти спестят въпросното пътешестване от 8 километра. Вярно ли е?
- Да, знаете, че зимата рано се стъмва и имаше дни, в които избрах да оставам в една стаичка в залата. Не ме е позор да кажа, че ми е било по-удобно и даже, че от време на време не съм имала финансова опция да пътувам. Не би трябвало да забравяме от кое място сме тръгнали.
- Още ли смяташ първата си международна купа в самбото от международното в София през 2006 година за най-скъпа?
- Да, тъй като тогава всички мои близки хора бяха там. Това бе първият залък, който беше и най-сладък.
@@@- Чия беше концепцията да опиташ да пробиеш в женската битка? Ти се опитва в този спорт още по времето на хегемонията на международния тепих на Станка Златева, която също като теб има 5 златни медала от шампионати на планетата…
- Наистина се пробвах преди много години, само че тогава беше друга категорията. Бях на други години, по-различно мислеща. Сега просто взех решение да вземам участие на републиканско, никой не ме е карал. Това никога не може да е минус, единствено можеш да спечелиш. Отидох, с цел да опитвам. Като ме видяха на републиканско, малко се учудиха. С уменията си се оправих без никакъв проблем. Не считам, че е толкоз елементарно. Напротив! Има много дами, които се занимават с битка в България. След това пристигна поддръжката на управлението. Никой не ме е хванал за ръка и да ми е споделил: “Ела тук! “ Сама отидох да опитвам. И по-късно получих поддръжка, с цел да мога да се впусна в друго нещо.
- Как виждаш обстановката в твоята категория в битката? Вярваш ли, че имаш действителен късмет да заслужиш присъединяване в Токио 2020?
- Определено не мислех, че е толкоз огромна конкуренцията. Но с присъединяване ми на няколко интернационалните шампионати и шампионати, видях че това в действителност е нещо убийствено. Но го върша и всеки ден вървя в залата с такова наслаждение! Ставам все по-добра и стартирам да имам вяра в себе си. Ако беше нещо недостижимо и нереалистично, може би нямаше да го направя и хората нямаше да ми се доверят. Затова считам, че всеки ден тази фантазия става все по-реалистична.
- Разкажи ни куриозни моменти от кариерата си - на тепиха и отвън него? Нещо по-различно от здравите битки… Говори се, че Владимир Путин те е приветствал на едно от надпреварите, макар че си го разочаровала…
- Тогава с Благой Иванов развалихме празника му, тъй като победихме техните състезатели. Путин пристигна особено поради Фьодор Емеляненко. Аз играх против Русия на край и той беше там от самото начало. Обичам толкоз Русия и всички руски страни, тъй като са ужасно уважителни. Независимо, че си победил техните хора, те в никакъв случай няма да те освиркат и да те накарат да се чувстваш като изгубил. Напротив – всички се изправиха на крайници. След всяка наша победа над техен играч, те ни приветстваха.
- Пълна зала, пред 7 хиляди фенове в Санкт Петербург…
- Беше нещо неповторимо, имам ослепителен спомен. Прекарваме много време в залата и има доста забавни неща. И с други мои колежки си приказваме, че другите дами, които имат мъже или гаджета, ги канят на кафе или на разходка, а нас всички мъже ни питат по кое време ще се борим… Странното е, че се пробват да завържат някакъв диалог по този метод.
- Съществува ли другарство сред съпернички и то в силови спортове, когато сте отвън тепиха или татамито? Или това е нереално?
- Съществува, да, само че е доста рядко срещано. Може би 1% от всички състезатели. Поне това е моята статистика за надпреварите, на които съм ходила.
- В кой спорт е най-напрегнато като напрежение, упования? В битката, джудото или самбото?
- В битката.
@@@- Там традициите тежат, по този начин ли?
- Да, и е най-динамично. Това е доста античен спорт. Там няма по какъв начин да спреш, даже и да водиш с доста точки, не е никаква гаранция. Получават се огромни изненади и непрекъснато те държи напрегнат.
- Япония е Мека на джудото, сумото, женската битка. Имаш ли мнение за какво е по този начин? Колко пъти си била в Страната на изгряващото слънце и какво най-вече те е впечатлило там?
- Била съм четири-пет пъти, само че тази година имах време да отида с националния тим на лагер в Япония, с град Окаяма. Имах опция повече да се срещна с техните обичаи. Неслучайно това са „ техни “ спортове. Може би Япония става мека за всички спортове, тъй като във всички тях стартира до господства. Те са страшни перфекционисти, за тях точността е доста значима, а ние, европейците, сме малко по-различни.
- Една от най-богатите компании в България е със седалище в Панагюрище – „ Асарел Медет “. Помагат ли ти? Въобще чувстваш ли се обичана от спонсорите?
- „ Асарел Медет “ е един доста дълготраен спомен, който най-вероятно ще ми остане за цялостен живот. Когато станах международна шампионка, всички идваха. Тогава може да ти дадат награда, някой може да ти помогне финансово. Но тези хора ми помогнаха и ми дадоха ръка, когато бях на ръба да се откажа. Помогнаха ми преди дори да съм взела орден отвън България. Те бяха хората, които ме подсигуриха. Дадоха ми стипендия и до ден-днешен съм стипендиант на „ Асарел Медет “, за което доста им благодаря! По традиция постоянно там си оставям по една купа. Вече има изработен музей, доста е красиво и ще остане постоянно, без значение докога ще работим. Те ми оказват помощ, уповавам се и аз на тях да им оказвам помощ и да давам образец на младите в Панагюрище!
- Спомнят ли си в международния хайлайф на битката за Станка Златева? И самата ти какво мислиш за нея? Срещахте се на тепиха, нали?
- Не, не сме се срещали. Направихме един взаимен лагер на Белмекен, само че на самото съревнование не се срещнахме. Няма по какъв начин да не се сещат за нея, защото е една от най-титулуваните състезателки в света. Може би тя ще остане с най-вече медали в Европа, доколкото разбирам. Да, внезапно виждат друга българка в тежка категория и малко се учудват. След като поддържаме връзка малко повече, ме разпитват и за нея също. Смятам, че тя не е единствено огромен състезател, само че и огромен човек!
- Тренираш деца в клуб „ Челопеч “? Как намираш време? Какво като чувство ти дават заниманията с дребните? Може би те зареждат, само че не е ли малко уморително, имайки поради натоварения ти график?
- Да, де факто Челопеч е родното ми място. Помагам на треньорите в новооснован клуб, само че не мога да вземам участие доста в подготвителния развой. 90% от времето през годината ти си някъде на лагер или на съревнование. Когато видиш искрата в очите на децата, си казваш, че поради това си заслужава да го правиш, да даваш един добър образец. Трудно ми е, тъй като персоналното време е 0,1%.
- Докторант си в Националната спортна академия? Над какво работиш? Как намираш време и за този сериозен ангажимент?
- В този временен миг, в който към този момент си на върха в спорта, би трябвало да продължиш да преследваш някакъв връх. Смятам, че ние сме изпуснали малко повече от учебното заведение. Затова виждам и там да акцентирам, с цел да вървят нещата ръка за ръка. Не е нещо, което е отвън моята подготвеност. Труден език се приказва, само че тематиката ми е обвързвана със самоотбраната и единоборствата, експанзията. Затова ми е забавно и вървя на драго сърце. Смятам, че няма да скърбя, че съм го записала. Ако не съм в учебно заведение, най-вероятно в почивния си ден ще отида на кафе или на кино. Да, нямам тази привилегия, само че пък имам друга – да уча към момента и тялото си, и себе си, и децата също.
- Доколко има риск за една жена в силовите спортове? Била ли си пред алтернативата да спреш поради тежка травма? Въпросът с контузиите по-различен ли е от другите спортове?
- Спорт за здраве ненапълно. Когато е професионално е съвсем невероятно да се разминеш без контузии. При мен имаше две тежки травми. Това беше моментът, в който не знаех дали ще продължа. Хората, които ръководеха федерациите, може би се бяха отказали. Тежка контузия и на двете колена, всички типове връзки, менискуси… И това става в интервал от две години. Докато почна на стъпвам още веднъж на краката си… Една година не знаеш къде си, дали ще се изправиш. Но пък може би в тези две години, в които не съм взела участие на никое място, ме запазиха, с цел да може въпреки всичко на 30 години да съм в съответна и физически добра форма, тъй като почти съм почивала в две години от кариерата си.
- Високопланинската база Белмекен е част от кариерата ти. Там правиш първия си лагер на 14 години. Имала си тежки моменти, само че във вестник „ Труд “ прочетох, че мечтаеш за една седмица отмора там, без да тренираш. Така ли е?
- Така е, да. Белмекен е неизменима част от подготовката, защото имаме тези условия, би било разумно на 14 години да отида там, да ме вземат на лагер. След това желаех да се откажа. На 14 години бе единственото ми „ несъмнено “ отричане. Отказах се за три дни, а по-късно продължих. Наистина си споделих, че не мога да се занимавам със спорт на тази възраст. Психически не можах да устоя. Но в действителност от най-кошмарното нещо в България, се трансформира в най-любимото ми. По подигравка на ориста тази година за трети път ще би трябвало да проведа подобен лагер там. Да, в действителност желая една седмица единствено да заставам, само че май ще е откакто приключа със спортната си кариера.
- Мислиш ли в тази посока? Докога ще се състезаваш? Или си го оставила на ориста?
- Няма да е постоянно. Не може постоянно всичко да оставяш на ориста. Вече прогресирам с възрастта и мисля за други неща. Смятам след 2020 година, без значение от резултата, към този момент да се ориентирам към нещо друго.
- Сподели нещо от персоналния си живот, в случай че желаеш?
- Последната година имам възприятието, че нищо не се случва около мен. Наистина нямам време за нищо. Нямам гадже. Де факто дрешникът ми е в сака.
@@@ - „ Работещо момиче “ до олимпиадата…
- Да, хубавото е, че в този момент разбрах, че може би ще ме пуснат на олимпийска подготовка от 1 януари. Но още не знам дали това нещо ще се реализира. В момента всичко е обвързвано с олимпиадата.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ