Северна Ирландия си дават десет години за разпадането на Великобритания
Легендарната ирландска националистическа партия “Шин Фейн ” най-сетне завоюва главния пост в Северна Ирландия и удостовери политиката си на обособяване от Англия. Това няма да е лесна задача, само че за Русия няма значение кой ще я получи. Основното е какъв брой ще си съсипят живота и какъв брой бързо ще стигнат до пукотевица.
В Северна Ирландия завърши невиждана политическа рецесия, заради която година и половина нямаше законно държавно управление и първи министър. Краят на една рецесия обаче в действителност значи началото на друга, защото за първи път в историята държавното управление е управлявано от представител (вицепрезидент) на партията “Шин Фейн ” Мишел О`Нийл.
Тоест националист и сепаратист, който оправдава терористите и техните дейности, в случай че погледнете обстановката през очите на англичанин.
„ Шин Фейн “ („ Ние самите “) е марка радикали със стогодишна история – не една организация, а няколко, само че в съзнанието на болшинството това име е тясно слято с Ирландската републиканска войска, която се бори с Британците за обединена и суверенна Ирландия с оръжие в ръка: “Шин Фейн ” е политическото крило на ИРА.
Сега ИРА към този момент не съществува, само че първият министър О`Нийл симпатизира на нейните бойци и има намерение да продължат работата си спокойно - да отделят Ълстър от Англия и да обединят Ирландия.
След като встъпи в служба, още на идващия ден тя влезе в неприсъствен спор с английското държавно управление, „ изрично оспорвайки “ документираното му изказване, че „ въпросът за ирландските граници е организиран от десетилетия “. Г-жа О`Нийл сподели, че изборът ѝ удостоверява, че на острова тече смяна, като Ирландия живее в " десетилетие на благоприятни условия ".
Така новите управляващи в Ълстър потвърдиха желанието си да кажат последно „ довиждане “ на Лондон, завършвайки дълготрайния развой на обединяване на ирландската нация макар английската корона.
Ирландците имат съображение да считат британците за окупатори, потисници и уредници на геноцид, даже в случай че това са неща от предишното, до момента в който тероризмът на ИРА се помни от тези, които са живи през днешния ден.
Може дълго да се спекулира дали амбициозната ирландка ще успее или не, само че не всички ирландци се отнасят към англичаните по този начин, както е посочено нагоре. Задачата на О`Нийл е по едно и също време по-опасна и по-трудна от да вземем за пример Шотландската национална партия, която търси същото - обособяване от Обединеното кралство. Тя е на власт от дълго време и даже съумя да организира несполучлив референдум към независимостта.
Мнозина възприемат ирландската история по прилика с шотландската, т.е. чакат сходен плебисцит от сепаратистките управляващи на Северна Ирландия, който, Бог знае, може да приключи с победа на “Шин Фейн ”.
Шотландската скица обаче няма да работи в Ълстър, тъй като опонира на споразуменията от Разпети петък. Именно това съглашение постави завършек на въоръжения спор в Северна Ирландия, който продължи десетилетия и взе хиляди жертви. Преразглеждането е игра с огъня, само че това не е всичко. Всички страни би трябвало да се съгласят с проверката, а тук те са най-малко три, като две от три са изрично срещу проверката и още повече против действителното обединяване на Ирландия.
Едната страна е, несъмнено, Лондон, столицата на една западнала империя с по-малко благоприятни условия, в сравнение с когато и да било през последните 500 години. Геополитическите упоритости на някогашния министър-председател Борис Джонсън (било то овакантяване на Европейски Съюз или борба с Русия) и животът отвън опциите им мощно отслабиха британците, което наподобява дава на ирландците „ прозорец на благоприятни условия “ (10 години по мярка, съгласно О`Нийл).
Но друга страна са и ирландците - юнионисти, които поддържат запазването във Англия. Техните позиции се утежниха доста, в това число заради непопулярността на английското държавно управление като цяло. Но това са тъкмо същите ирландци, които съгласно националните стандарти се характеризират с непримиримост и увереност.
Всъщност, заради тяхната непримиримост - Демократическата юнионистка партия (преди наричана протестантска) - в Северна Ирландия нямаше законно държавно управление съвсем две години. През последното десетилетие те и “Шин Фейн ” си деляха властта: спечелилият в парламентарните избори имаше мястото на първи министър, тези, които са втори, имат мястото на заместник-първи министър с съвсем същите пълномощия. За взимане на каквито и да е значими решения, в това число кадрови, е нужен консенсус на главните сили или най-малко несъпротива от една от тях. Гражданският мир се основава на това.
“Шин Фейн ” завоюва изборите през май 2022 година и от този момент има 27 места в 90-местното заседание против 25 на ДЮП. Но през цялото това време юнионистите отхвърлят да предлагат нов първи министър и по този метод публично да се отдръпват на второстепенни функции в държавното управление.
Номинално това беше митинг не против кандидатурата на О`Нийл и изключително не против избора на народа (такива митинги са разрушителни за гражданския мир), а против самия Лондон - по-точно против „ Колбасена война “ и метода, по който тя беше приключена. Всъщност Северна Ирландия към този момент има специфични права в региона на търговията с Европейския съюз, което съгласно юнионистите унищожава английското единение.
Трябва да се разбере, че Ълстър не беше обиден: той има повече благоприятни условия от останалата част на Англия. Но водачът на ДЮП Пол Гивън прояви задоволително от непокътнатата си ирландска непримиримост, с цел да подаде предизвикателно оставка като първи министър през февруари 2022 година и да предотврати назначението на нов до неотдавна.
Обръщайки се към историята и природата на вътрешния ирландски спор, по-правилно е да се допусна, че юнионистите са не по-малко решителни от сепаратистите и ще се бият до дъно. Дори в случай че Лондон продължи да се разлага и самодейността най-после премине към “Шин Фейн ”, юнионистите може да вдигнат оръжие, с цел да предотвратят краха на Англия.
ДЮП надалеч не е единствената юнионистка партия, не е най-радикалната и даже не е най-консервативната. Особеността на националистите от “Шин Фейн ” е, че те са значително лява мощ със социалистически дневен ред и акцент върху правата на малцинствата. В това тя е съвсем идентична с Шотландската национална партия. Вярно, водачът на шотландската партия, както и на шотландското държавно управление Хамза Юсуф, мохамеданин от пакистански генезис.
С други думи, обликът на мрачния националист, който би взел револвер, с цел да отбрани дома си и ненавижда актуалния мултикултурен дневен ред, подхожда повече на ирландския юнионист, в сравнение с покровител на “Шин Фейн ”. Освен това “Шин Фейн ”, откакто приключи процеса на овакантяване на Англия, има намерение да върне Ълстър в Европейския съюз като част от обединена Ирландия.
Юнионистката опозиция, остатъчната религия във величието на Англия, силата на „ старите пари “, наличието единствено на релативно, само че не на безусловно болшинство в Шин Фейн - всичко това прави подозрително, че Англия скоро ще рухне от запад. Приоритетът по този въпрос е към момента на север - Шотландия.
Въпреки това, „ десетилетие на благоприятни условия “ допуска най-малко вяра. За Русия на практика няма значение на какво да се надява: разпадането на Англия или вътрешния цивилен спор в нея.По-нататъшното стесняване на дълготраен зложелател е прелестно по формулировка, даже в случай че това значи, че различен зложелател, Европейският съюз, ще пораства.
И актуалният Лондон се е позиционирал във връзка с Русия по подобен метод, че да ѝ обещаваме всичко най-лошо, както ни дава обещание, е разумна и естествена реакция. Затова желаем триумф и на трите страни от спора - юнионистите, сепаратистите и Лондон. Преди да се разделят, дано се натупат.
Превод: В. Сергеев
В Северна Ирландия завърши невиждана политическа рецесия, заради която година и половина нямаше законно държавно управление и първи министър. Краят на една рецесия обаче в действителност значи началото на друга, защото за първи път в историята държавното управление е управлявано от представител (вицепрезидент) на партията “Шин Фейн ” Мишел О`Нийл.
Тоест националист и сепаратист, който оправдава терористите и техните дейности, в случай че погледнете обстановката през очите на англичанин.
„ Шин Фейн “ („ Ние самите “) е марка радикали със стогодишна история – не една организация, а няколко, само че в съзнанието на болшинството това име е тясно слято с Ирландската републиканска войска, която се бори с Британците за обединена и суверенна Ирландия с оръжие в ръка: “Шин Фейн ” е политическото крило на ИРА.
Сега ИРА към този момент не съществува, само че първият министър О`Нийл симпатизира на нейните бойци и има намерение да продължат работата си спокойно - да отделят Ълстър от Англия и да обединят Ирландия.
След като встъпи в служба, още на идващия ден тя влезе в неприсъствен спор с английското държавно управление, „ изрично оспорвайки “ документираното му изказване, че „ въпросът за ирландските граници е организиран от десетилетия “. Г-жа О`Нийл сподели, че изборът ѝ удостоверява, че на острова тече смяна, като Ирландия живее в " десетилетие на благоприятни условия ".
Така новите управляващи в Ълстър потвърдиха желанието си да кажат последно „ довиждане “ на Лондон, завършвайки дълготрайния развой на обединяване на ирландската нация макар английската корона.
Ирландците имат съображение да считат британците за окупатори, потисници и уредници на геноцид, даже в случай че това са неща от предишното, до момента в който тероризмът на ИРА се помни от тези, които са живи през днешния ден.
Може дълго да се спекулира дали амбициозната ирландка ще успее или не, само че не всички ирландци се отнасят към англичаните по този начин, както е посочено нагоре. Задачата на О`Нийл е по едно и също време по-опасна и по-трудна от да вземем за пример Шотландската национална партия, която търси същото - обособяване от Обединеното кралство. Тя е на власт от дълго време и даже съумя да организира несполучлив референдум към независимостта.
Мнозина възприемат ирландската история по прилика с шотландската, т.е. чакат сходен плебисцит от сепаратистките управляващи на Северна Ирландия, който, Бог знае, може да приключи с победа на “Шин Фейн ”.
Шотландската скица обаче няма да работи в Ълстър, тъй като опонира на споразуменията от Разпети петък. Именно това съглашение постави завършек на въоръжения спор в Северна Ирландия, който продължи десетилетия и взе хиляди жертви. Преразглеждането е игра с огъня, само че това не е всичко. Всички страни би трябвало да се съгласят с проверката, а тук те са най-малко три, като две от три са изрично срещу проверката и още повече против действителното обединяване на Ирландия.
Едната страна е, несъмнено, Лондон, столицата на една западнала империя с по-малко благоприятни условия, в сравнение с когато и да било през последните 500 години. Геополитическите упоритости на някогашния министър-председател Борис Джонсън (било то овакантяване на Европейски Съюз или борба с Русия) и животът отвън опциите им мощно отслабиха британците, което наподобява дава на ирландците „ прозорец на благоприятни условия “ (10 години по мярка, съгласно О`Нийл).
Но друга страна са и ирландците - юнионисти, които поддържат запазването във Англия. Техните позиции се утежниха доста, в това число заради непопулярността на английското държавно управление като цяло. Но това са тъкмо същите ирландци, които съгласно националните стандарти се характеризират с непримиримост и увереност.
Всъщност, заради тяхната непримиримост - Демократическата юнионистка партия (преди наричана протестантска) - в Северна Ирландия нямаше законно държавно управление съвсем две години. През последното десетилетие те и “Шин Фейн ” си деляха властта: спечелилият в парламентарните избори имаше мястото на първи министър, тези, които са втори, имат мястото на заместник-първи министър с съвсем същите пълномощия. За взимане на каквито и да е значими решения, в това число кадрови, е нужен консенсус на главните сили или най-малко несъпротива от една от тях. Гражданският мир се основава на това.
“Шин Фейн ” завоюва изборите през май 2022 година и от този момент има 27 места в 90-местното заседание против 25 на ДЮП. Но през цялото това време юнионистите отхвърлят да предлагат нов първи министър и по този метод публично да се отдръпват на второстепенни функции в държавното управление.
Номинално това беше митинг не против кандидатурата на О`Нийл и изключително не против избора на народа (такива митинги са разрушителни за гражданския мир), а против самия Лондон - по-точно против „ Колбасена война “ и метода, по който тя беше приключена. Всъщност Северна Ирландия към този момент има специфични права в региона на търговията с Европейския съюз, което съгласно юнионистите унищожава английското единение.
Трябва да се разбере, че Ълстър не беше обиден: той има повече благоприятни условия от останалата част на Англия. Но водачът на ДЮП Пол Гивън прояви задоволително от непокътнатата си ирландска непримиримост, с цел да подаде предизвикателно оставка като първи министър през февруари 2022 година и да предотврати назначението на нов до неотдавна.
Обръщайки се към историята и природата на вътрешния ирландски спор, по-правилно е да се допусна, че юнионистите са не по-малко решителни от сепаратистите и ще се бият до дъно. Дори в случай че Лондон продължи да се разлага и самодейността най-после премине към “Шин Фейн ”, юнионистите може да вдигнат оръжие, с цел да предотвратят краха на Англия.
ДЮП надалеч не е единствената юнионистка партия, не е най-радикалната и даже не е най-консервативната. Особеността на националистите от “Шин Фейн ” е, че те са значително лява мощ със социалистически дневен ред и акцент върху правата на малцинствата. В това тя е съвсем идентична с Шотландската национална партия. Вярно, водачът на шотландската партия, както и на шотландското държавно управление Хамза Юсуф, мохамеданин от пакистански генезис.
С други думи, обликът на мрачния националист, който би взел револвер, с цел да отбрани дома си и ненавижда актуалния мултикултурен дневен ред, подхожда повече на ирландския юнионист, в сравнение с покровител на “Шин Фейн ”. Освен това “Шин Фейн ”, откакто приключи процеса на овакантяване на Англия, има намерение да върне Ълстър в Европейския съюз като част от обединена Ирландия.
Юнионистката опозиция, остатъчната религия във величието на Англия, силата на „ старите пари “, наличието единствено на релативно, само че не на безусловно болшинство в Шин Фейн - всичко това прави подозрително, че Англия скоро ще рухне от запад. Приоритетът по този въпрос е към момента на север - Шотландия.
Въпреки това, „ десетилетие на благоприятни условия “ допуска най-малко вяра. За Русия на практика няма значение на какво да се надява: разпадането на Англия или вътрешния цивилен спор в нея.По-нататъшното стесняване на дълготраен зложелател е прелестно по формулировка, даже в случай че това значи, че различен зложелател, Европейският съюз, ще пораства.
И актуалният Лондон се е позиционирал във връзка с Русия по подобен метод, че да ѝ обещаваме всичко най-лошо, както ни дава обещание, е разумна и естествена реакция. Затова желаем триумф и на трите страни от спора - юнионистите, сепаратистите и Лондон. Преди да се разделят, дано се натупат.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ