Легендарна пиеса на Юджин О` Нийл, наградена с Пулицър“, която

Легендарна пиеса на Юджин О` Нийл, наградена с „ Пулицър “, която не е играна приживе на създателя си, по негова молба и заради мощните автобиографични претекстове. История за американския юг преди век, основала толкоз сходства на всеки от героите, че те до един ни наподобяват познати. Любими артисти, потвърдили опциите си за съществени функции от този порядък – Бойка Велкова, Стоян Алексиев, Дарин Ангелов и Стефан Денолюбов.Месеци наред чаках за билети за този театър. Единият от актьорите – Деян Ангелов – в това време беше сменен със Стефан Денолюбов и това в допълнение сложи под въпрос идната дата на представлението. И дали от огромните упования, дали тъй като в празничната блъсканица три часа драма са малко допълнително, само че в последна сметка разочарованията ми от видяното надвиха над удоволствието.

Безспорно това е една класическа, разтърсваща драма за тези дълбини на отчаянието и безизходицата, до които от време на време може да докара даже и огромната обич. Джеймс Тайрън (Стоян Алексиев) е някогашна звезда на театъра, хубав и неотразим ирландец, който приключва кариерата си безславно в паянтовата си лятна къща, потопен в мрачни размишления и алкохол. Съпругата му Мери (Бойка Велкова) е неговата огромна обич, омъжила се напълно млада, следвала го покорно по турнетата, живееща в приятната мъгла на морфина. Синовете им Джейми и Едмънд (Дарин Ангелов и Стефан Денолюбов) живеят под сянката на татко си и с неговите пари, първият е съществено болен, вторият е пияч. Всички те се обичат по своему и се пробват да резервират една симулативност на фамилни обичаи и непосредственост, зад които се крие пъкълът.

С изключение на Стефан Денолюбов, който има поддържаща роля, никой от другите артисти не съумява да бъде задоволително безапелационен от самото начало. Стоян Алексиев с интелигентното си лъчение и деликатна фигура е допустимо най-далече от визиите за неотразим и всесилен ирландец. От сцената непрестанно се повтаря, че остарелият Тайрън е извънредно свидлив, че къщата е паянтова и няма пари за нищо, само че костюмите и сценографията на Елена Иванова въобще не поддържат това изказване.

Народният спектакъл е точно мястото, където чакаме да се играят такива съществени, именити пиеси. Жалко е, че даже най-големият български спектакъл явно няма естетическия и актьорски запас да го направи на нужното равнище.