Леа Иванова: примата на джаза и суинга
Леа Иванова е родена на 13 август 1923 година в Дупница. Истинското й име е Лилия, а Леа - креативният псевдоним, под който става известна.
Израства в Цариград, където учи в Робърт лицей и пее в детския хор на Българската екзархия.
По-късно продължава да учи в Дупница. От началото на 40-те години се реалокира в София с желание да следва в Художествената академия, само че това не се реализира заради мощното ѝ въодушевление към музиката.
Леа Иванова стартира да пее като солистка в джазовите обединения „ Славянска сказка “, „ Джаз Овчаров “ на Асен Овчаров и оркестър „ Оптимистите “, с който работи до 1956 година Изпълненията ѝ са в жанр суинг. Тя е една от първите изпълнителки на джаз в България дружно с Лени Вълкова и Люси Найденова, познати като „ Трите Ел “. През 1949 година при присъединяване си в „ Джаз Овчаров “ групата получава покана за турне в Съединени американски щати. Това става причина за политически репресии за осъществяване на „ упадъчна музика “; Леа Иванова е задържана и изпратена в концлагера Ножарево. След като излиза от лагера, Леа продължава да гради кариерата си.
От 1956 година Леа Иванова е в оркестрите на Христо Вучков, Димитър Ганев и Големия оркестър към Концертна дирекция.
Сътрудничеството ѝ с артиста и композитора Еди Казасян стартира от 1957 година и продължава съвсем 30 години – до края на живота ѝ, защото двамата стават фамилна двойка. В началото на 60-те години Леа Иванова прави турнета в Румъния, Унгария, Югославия (в Белград пее с оркестъра на Куинси Джоунс), Берлин.
От 1963 година до 1983 година певицата работи във вариетета от висока класа в чужбина, като не престават концертите ѝ в съвсем цяла Западна Европа, Съединени американски щати, Канада, Южна Америка, Близкия изток. Изявите ѝ в България до началото на 80-те години са доста малко, заради което тя остава малко известна измежду по-младите генерации.
При едно от завръщанията си в България през 1983 година Леа Иванова получава втори инсулт и остава, с цел да се възвърне. При този инсулт Леа е парализирана на половина. Трудно движи единия си крайник и лявата ѝ ръка остава неподвижна, прикована към тялото ѝ. Въпреки направената в Париж възстановителна интервенция, Леа е изгубила гласа си и възприятието си за темп. С доста старания на волята се научава да върви още веднъж на висок ток, както и да пее в полуречитатив, присъщ за нейните късни записи. Тъй като не може към този момент да пее суинг, тя се помирява с композираните от брачна половинка ѝ, Еди Казасян, песни, които тя преди инсулта в никакъв случай не е харесвала. Въпреки компликациите, Леа продължава да пее и да изнася концерти в България и в чужбина. Повикана е още веднъж на турне от шефа на влиятелното шоу „ Кайвохуоне “ в Хелзинки. В София прави серия концерти, няколко месеца наред, дружно с Тодор Колев в „ Новотел Европа “.
През 1985 година е удостоена с медал „ Кирил и Методий “ I степен.
Има издадени албуми от компаниите „ Qaliton “ (Унгария), „ Electrecord “ (Румъния), „ Deutsche Vogue “ (Германия), Радиопром и „ Балкантон “. Албумът „ Нощен клуб Интернационал – онлайн “ е записан в „ Байеришерхоф “ в Мюнхен, Германия.
Леа Иванова умира в София на 28 май 1986 година от рак.
Израства в Цариград, където учи в Робърт лицей и пее в детския хор на Българската екзархия.
По-късно продължава да учи в Дупница. От началото на 40-те години се реалокира в София с желание да следва в Художествената академия, само че това не се реализира заради мощното ѝ въодушевление към музиката.
Леа Иванова стартира да пее като солистка в джазовите обединения „ Славянска сказка “, „ Джаз Овчаров “ на Асен Овчаров и оркестър „ Оптимистите “, с който работи до 1956 година Изпълненията ѝ са в жанр суинг. Тя е една от първите изпълнителки на джаз в България дружно с Лени Вълкова и Люси Найденова, познати като „ Трите Ел “. През 1949 година при присъединяване си в „ Джаз Овчаров “ групата получава покана за турне в Съединени американски щати. Това става причина за политически репресии за осъществяване на „ упадъчна музика “; Леа Иванова е задържана и изпратена в концлагера Ножарево. След като излиза от лагера, Леа продължава да гради кариерата си.
От 1956 година Леа Иванова е в оркестрите на Христо Вучков, Димитър Ганев и Големия оркестър към Концертна дирекция.
Сътрудничеството ѝ с артиста и композитора Еди Казасян стартира от 1957 година и продължава съвсем 30 години – до края на живота ѝ, защото двамата стават фамилна двойка. В началото на 60-те години Леа Иванова прави турнета в Румъния, Унгария, Югославия (в Белград пее с оркестъра на Куинси Джоунс), Берлин.
От 1963 година до 1983 година певицата работи във вариетета от висока класа в чужбина, като не престават концертите ѝ в съвсем цяла Западна Европа, Съединени американски щати, Канада, Южна Америка, Близкия изток. Изявите ѝ в България до началото на 80-те години са доста малко, заради което тя остава малко известна измежду по-младите генерации.
При едно от завръщанията си в България през 1983 година Леа Иванова получава втори инсулт и остава, с цел да се възвърне. При този инсулт Леа е парализирана на половина. Трудно движи единия си крайник и лявата ѝ ръка остава неподвижна, прикована към тялото ѝ. Въпреки направената в Париж възстановителна интервенция, Леа е изгубила гласа си и възприятието си за темп. С доста старания на волята се научава да върви още веднъж на висок ток, както и да пее в полуречитатив, присъщ за нейните късни записи. Тъй като не може към този момент да пее суинг, тя се помирява с композираните от брачна половинка ѝ, Еди Казасян, песни, които тя преди инсулта в никакъв случай не е харесвала. Въпреки компликациите, Леа продължава да пее и да изнася концерти в България и в чужбина. Повикана е още веднъж на турне от шефа на влиятелното шоу „ Кайвохуоне “ в Хелзинки. В София прави серия концерти, няколко месеца наред, дружно с Тодор Колев в „ Новотел Европа “.
През 1985 година е удостоена с медал „ Кирил и Методий “ I степен.
Има издадени албуми от компаниите „ Qaliton “ (Унгария), „ Electrecord “ (Румъния), „ Deutsche Vogue “ (Германия), Радиопром и „ Балкантон “. Албумът „ Нощен клуб Интернационал – онлайн “ е записан в „ Байеришерхоф “ в Мюнхен, Германия.
Леа Иванова умира в София на 28 май 1986 година от рак.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ