Лазаровден е. Празникът е с подвижна дата - последната събота

Лазаровден е. Празникът е с преносима дата - последната събота преди Страстната неделя. На него се извършва ритуала Лазаруване.

Подевките (момичета на 13-14 години) се приготвят за лазаруване от Среднопостница (средата на великденския пост) или от Свети четиридесет възпитаници (9 март) - разучават пазарски песни и игри, избират си лидерка. Девойките лазарки, пременени и накичени с венци и цветя, потеглят по групи от вкъщи на лидерката и обикалят къщите. Обикалянето става от обед на Лазарица до обед на Връбница.

Понякога лазарките обличат невестини облекла, тъй като невестите са „ най-берекетлии ". Когато влязат в дома, пеят песни за всеки член от фамилията, започвайки от най-стария. Песните на лазарките са за синове, внуци, дребни деца, смели юнаци, прелестни девойки и още по-прекрасна обич, за мощ и геройство, за красота, шанс и благосъстояние - на всеки съгласно ситуацията му в фамилията и специалността.

Лазарките се чакат с наслада. Къща, в която са влезнали лазарки, е честита през цялата година. Подаряват им се бели яйца (символ на нов живот и ново раждане), брашно, мехлем. На места лазарките извършват и песни за дъжд от обичая „ пеперуда ", което е обвързвано със стопанския сезонен поврат. В Източна България се появяват повече „ функции " в лазаруването - Лазарова младоженка и боенек. Боенекът е артистична госпожица в мъжки облекла, с сопа или секира в ръка. Момичето младоженка е по-малко и наложително би трябвало да е бащино и майчино (тоест да има живи родители).

Ритуалният танц на лазарките се назовава боенек - буйно несключено хоро, чиято съществена концепция е женитбата, и се свързва в християнско време с облика на възкръсналия Лазар. Докато играят на двора, лазарките подскачат високо - да порастват високи посевите, да се плодят домашните животни. Извършва се обредно обхождане на ниви и ливади - още веднъж с концепцията за здраве и изобилие. На този ден ливадите се чистят от камъни, съчки и изсъхнала шума.
На лазарското хоро се събира цялото населено място. На него оглеждат и избират пременените и щастливи бъдещи невести.
В Североизточна България се прави лазарска задушница, което е обвързвано с вярата, че на Връбница (Цветница) „ разпускат умрелите ". В петък преди празника дамите варят жито и подготвят обредни хлябове без лой - един огромен и няколко дребни според от броя на умрелите. Гробовете се преливат вечерта против Лазарица, тогава се разчупва и огромната пита. Малките питки се раздават в събота сутринта.

Пазарски песни Лаленце се люлее на зелена морава. Не е било лаленце, най е било детенце. Очите му - звездици, лицето му - трендафил.

Как си добродушно играло, по този начин си добродушно заспало. Майка му го будеше: - Стани, стани, детенце, да си видиш лазарки, по какъв начин играят и пеят - шити поли развяват, жълти чехли потропват.
На този ден честват хората с имена Лазар, Лазарина и техните производни.

Преп. Ипатий, еп. Гангърски. Преп. Аполоний Египетски

Свети Ипатий, свещеник Гангърски, бил един от 318-те свети отци, взели участие в Първия Вселенски събор, призован в гр. Никея през 325 година при царуването на Константин Велики. Свети Ипатий получил от Бога подарък на чудотворство, той изцелявал разнообразни недъзи и изгонвал бесове.

На връщане от събора бил погубен от еретици. Мощите му били пренесени от християните в Гангра.