Лъвов мост e част от замислен паметник на четирима книжари
Лъвов мост е издигнат през 1889 година и е значимо и натоварено кръстовище и мост в централната част на София. На това място преди него се е намирал Шареният мост. Мостът, по който в този момент софиянци минават над Владайската река, е ситуиран на кръстовището на бул. “Мария Луиза ” и бул. “Сливница ”, като свързва Централната жп гара и Централната автогара с центъра на града.
Този мост е една от забележителностите на столицата и също по този начин знак на столичния регион Сердика. В непосредствена непосредственост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад Лъвов мост.
Легендата за историята на “Шарен мост” гласи, че е издигнат от богат софийски турчин на име Халил Сали ефенди, който е бил добър търговец и забогатял от пазаруването и продаването на сламата на шопите от харманите след вършитба. Тогава вършитбата се е правила с дикани (земеделски апарат от няколко сковани дебели дъски с ширина до 1 м изпод, с набити кремъци като шипове). Те оронват зърната от житните класове на стъблата, като по този метод се отделят от сламата. Диканята се тегли от коне или крави. При една добра годишна продукция той изкупил всичката плява на селяните в покрайнината много на ниска цена и преференциално. Но на идната година реколтата била слаба и селяните били принудени за животните си да си купуват плява от него, само че на висока цена. Така Халил забогатял и от облагата направил мост. Така той потвърдил на шопите, които го считали за “шашав”, когато им изкупил всичката плява, че напълно не е подобен. В духа на турската архитектура мостът бил нашарен (боядисан) с червени и жълти линии, откъдето идва и името му “Шарен мост”. За отбелязване е, че
на мястото, където в този момент се намира Лъвов мост, се правила изтезанието на нарушителите
В Османската империя имало предписание, в случай че нарушителят не е от града, да се обесва пред тази врата, през която е влезнал. По тази причина Апостолът на свободата Васил Левски е обесен до Източната врата. До Лъвовия мост са обесени участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. Тук е намерил гибелта си и най-младият от четиримата софийски книжари - Георги Стоицев, псалт (черковен певец) в църквата “Св. Крал”, в този момент “Света Неделя”.
Стоян Табаков, Никола Вардев, Никола Крушкин-ЧОЛАКА и Георги Стойчков
Още по-интересна е историята на новия мост, издигнат след Освобождението в свободна България
Веднага след сполучливата Руско-турска освободителна война Христо Г. Данов предлага на това място да се построи монумент на обесените книжари и революционери. Идеята бързо се споделя от интелектуалци и политици и се стига до изработването на огромен план за мемориал. Проектът е на Вацлав Прошек, който е изпълнен отчасти от компанията “Братя Прошек” (създатели и притежатели на първата бирена фабрика в София) и коства голямата по това време сума от 260 хиляди златни лв. -през 1889-1890 година От целия комплекс е издигнат единствено мостът, на който лъвовете символизират четиримата герои, българи книжари, обесени от турците. Мостът е дълъг 26 м и е необятен 18,1 м, има два отвора по 10 м и канделабри (свещници за свещи или ел. лампи) над междинните отвори. Украсен е с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са направени от виенската компания “Филип Вагнер Биро” и са сложени в 1891 година
Четирите лъва въплъщават четиримата смели книжари революционери
От ранни зори до късните часове на деня по Лъвов мост минават десетки и стотици софиянци и посетители на София. След главната реорганизация на моста през 2014 година той стана пешеходна зона. В това забързано време надали преминаващите пасажери по него се запитват какво значат четирите “царя” на животните, застанали като че ли на стража в своята безкрайност и великолепие на Лъвов мост. Всеки един лъв пази история на един воин от времена, които не би трябвало да забравяме.
Тях би трябвало да помним, както ние, по този начин и нашите потомци! Защото който живее в сегашното, би трябвало да помни и предишното, а който помни предишното, ще владее и бъдещето! Те ни напомнят за българската мощ, която имаме, само че единствено в случай че познаваме историята си. Четирите лъва ни описват за ориста на четирима книжари, които не са се страхували да популяризират в ония рабски години революционни и размирен четива и книги.
Георги Стойчков - АБАДЖИЯТА, първенецът всред лъвовете
на Лъвов мост и книжарят от Драз махала (карето от улици при днешния мост) е националреволюционер, пощальон на Софийския скришен комитет и псалт в църквата, сегашната “Света Неделя”. Абаджията съхранява в книгопродавницата си комитетски документи, пази и популяризира текстове на размирен песни и подкрепя организацията на революционното дело в битката за свободата на България. Г. Стойчков е роден през 1848 година и е най-младият от четиримата книжари, жертвали живота си пред олтара на Отечеството.
Хаджи Стоян ТАБАКОВ, прочут като Стоян Книжаря, е вторият лъв,
български образован деятел и бунтовник. Заедно със собствен сподвижник към 1864-1865 година откриват първата в София книжарница на ул. “Златарска чаршия”, или днешната улица “Сердика”. Книжарницата доставя български книги и учебници на доста учебни заведения в Софийско и Източна Македония. Книжарят и съдружникът му са в тясна връзка със Софийския революционен комитет, учреден от Васил Левски в 1870 година Заедно с Абаджията и другите двама книжари разнасят книги, карти и учебници в цялата област от Орхание (Ботевград) и Трън до Мехомия (Разлог) и Кюстендил, поддържат връзки с всички учители и по-будни българи.
Никола Крушкин-ЧОЛАКА, третият лъв, сподвижник на Левски,
още веднъж книжар и образован деятел, бунтовник. Държи книжарницата на тогавашния пазар “Куру чешме” (днес до ъгъла на ул. “Алабин” и бул. “Витоша”). Наред с другата литература, популяризира бунтовни и патриотични брошури. В нея постоянно заседава Софийският частен революционен комитет. В книжарницата крие и някои Ботеви четници...
Киро ГЕОШЕВ, роден в с. Ярджиловци, е четвъртият популярен книжар и търговец, също сподвижник на Левски
и член на Софийския скришен революционен комитет. Заедно с Никола, Стоян и Абаджията, той се бори за Освобождението от поробителите и популяризира размирен бумаги. Той се е снабдил и продава бунтовническата ария “Вятър ечи, Балкан стене.”
Обединени от общата си цел в битката, от родолюбието си и устрема за независимост, четиримата революционери дълго работят за идеята на освобождението. Без боязън рискували живота си за святото дело. Разкрити са по време на Руско-турската освободителна война. Може би близката независимост ги е направила по-малко внимателни.
Демонстративно са обесени от турската власт единствено месец и половина преди освобождението на София
Цяла Европа научава за този нечовечен акт на властта от френския сътрудник Дик дьо Лонли. Френският сътрудник написа за екзекутирания измежду руините на остарялата черква книжар, че “едно момче от наказаните пеело славянска патриотична ария пред бесилката”.
А песента била “Вятър ечи, Балкан стене”.
Инж. доктор Емил ПАПАЗОВ
/в. " Над 55 " /
Този мост е една от забележителностите на столицата и също по този начин знак на столичния регион Сердика. В непосредствена непосредственост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад Лъвов мост.
Легендата за историята на “Шарен мост” гласи, че е издигнат от богат софийски турчин на име Халил Сали ефенди, който е бил добър търговец и забогатял от пазаруването и продаването на сламата на шопите от харманите след вършитба. Тогава вършитбата се е правила с дикани (земеделски апарат от няколко сковани дебели дъски с ширина до 1 м изпод, с набити кремъци като шипове). Те оронват зърната от житните класове на стъблата, като по този метод се отделят от сламата. Диканята се тегли от коне или крави. При една добра годишна продукция той изкупил всичката плява на селяните в покрайнината много на ниска цена и преференциално. Но на идната година реколтата била слаба и селяните били принудени за животните си да си купуват плява от него, само че на висока цена. Така Халил забогатял и от облагата направил мост. Така той потвърдил на шопите, които го считали за “шашав”, когато им изкупил всичката плява, че напълно не е подобен. В духа на турската архитектура мостът бил нашарен (боядисан) с червени и жълти линии, откъдето идва и името му “Шарен мост”. За отбелязване е, че
на мястото, където в този момент се намира Лъвов мост, се правила изтезанието на нарушителите
В Османската империя имало предписание, в случай че нарушителят не е от града, да се обесва пред тази врата, през която е влезнал. По тази причина Апостолът на свободата Васил Левски е обесен до Източната врата. До Лъвовия мост са обесени участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. Тук е намерил гибелта си и най-младият от четиримата софийски книжари - Георги Стоицев, псалт (черковен певец) в църквата “Св. Крал”, в този момент “Света Неделя”.
Стоян Табаков, Никола Вардев, Никола Крушкин-ЧОЛАКА и Георги Стойчков
Още по-интересна е историята на новия мост, издигнат след Освобождението в свободна България
Веднага след сполучливата Руско-турска освободителна война Христо Г. Данов предлага на това място да се построи монумент на обесените книжари и революционери. Идеята бързо се споделя от интелектуалци и политици и се стига до изработването на огромен план за мемориал. Проектът е на Вацлав Прошек, който е изпълнен отчасти от компанията “Братя Прошек” (създатели и притежатели на първата бирена фабрика в София) и коства голямата по това време сума от 260 хиляди златни лв. -през 1889-1890 година От целия комплекс е издигнат единствено мостът, на който лъвовете символизират четиримата герои, българи книжари, обесени от турците. Мостът е дълъг 26 м и е необятен 18,1 м, има два отвора по 10 м и канделабри (свещници за свещи или ел. лампи) над междинните отвори. Украсен е с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са направени от виенската компания “Филип Вагнер Биро” и са сложени в 1891 година
Четирите лъва въплъщават четиримата смели книжари революционери
От ранни зори до късните часове на деня по Лъвов мост минават десетки и стотици софиянци и посетители на София. След главната реорганизация на моста през 2014 година той стана пешеходна зона. В това забързано време надали преминаващите пасажери по него се запитват какво значат четирите “царя” на животните, застанали като че ли на стража в своята безкрайност и великолепие на Лъвов мост. Всеки един лъв пази история на един воин от времена, които не би трябвало да забравяме.
Тях би трябвало да помним, както ние, по този начин и нашите потомци! Защото който живее в сегашното, би трябвало да помни и предишното, а който помни предишното, ще владее и бъдещето! Те ни напомнят за българската мощ, която имаме, само че единствено в случай че познаваме историята си. Четирите лъва ни описват за ориста на четирима книжари, които не са се страхували да популяризират в ония рабски години революционни и размирен четива и книги.
Георги Стойчков - АБАДЖИЯТА, първенецът всред лъвовете
на Лъвов мост и книжарят от Драз махала (карето от улици при днешния мост) е националреволюционер, пощальон на Софийския скришен комитет и псалт в църквата, сегашната “Света Неделя”. Абаджията съхранява в книгопродавницата си комитетски документи, пази и популяризира текстове на размирен песни и подкрепя организацията на революционното дело в битката за свободата на България. Г. Стойчков е роден през 1848 година и е най-младият от четиримата книжари, жертвали живота си пред олтара на Отечеството.
Хаджи Стоян ТАБАКОВ, прочут като Стоян Книжаря, е вторият лъв,
български образован деятел и бунтовник. Заедно със собствен сподвижник към 1864-1865 година откриват първата в София книжарница на ул. “Златарска чаршия”, или днешната улица “Сердика”. Книжарницата доставя български книги и учебници на доста учебни заведения в Софийско и Източна Македония. Книжарят и съдружникът му са в тясна връзка със Софийския революционен комитет, учреден от Васил Левски в 1870 година Заедно с Абаджията и другите двама книжари разнасят книги, карти и учебници в цялата област от Орхание (Ботевград) и Трън до Мехомия (Разлог) и Кюстендил, поддържат връзки с всички учители и по-будни българи.
Никола Крушкин-ЧОЛАКА, третият лъв, сподвижник на Левски,
още веднъж книжар и образован деятел, бунтовник. Държи книжарницата на тогавашния пазар “Куру чешме” (днес до ъгъла на ул. “Алабин” и бул. “Витоша”). Наред с другата литература, популяризира бунтовни и патриотични брошури. В нея постоянно заседава Софийският частен революционен комитет. В книжарницата крие и някои Ботеви четници...
Киро ГЕОШЕВ, роден в с. Ярджиловци, е четвъртият популярен книжар и търговец, също сподвижник на Левски
и член на Софийския скришен революционен комитет. Заедно с Никола, Стоян и Абаджията, той се бори за Освобождението от поробителите и популяризира размирен бумаги. Той се е снабдил и продава бунтовническата ария “Вятър ечи, Балкан стене.”
Обединени от общата си цел в битката, от родолюбието си и устрема за независимост, четиримата революционери дълго работят за идеята на освобождението. Без боязън рискували живота си за святото дело. Разкрити са по време на Руско-турската освободителна война. Може би близката независимост ги е направила по-малко внимателни.
Демонстративно са обесени от турската власт единствено месец и половина преди освобождението на София
Цяла Европа научава за този нечовечен акт на властта от френския сътрудник Дик дьо Лонли. Френският сътрудник написа за екзекутирания измежду руините на остарялата черква книжар, че “едно момче от наказаните пеело славянска патриотична ария пред бесилката”.
А песента била “Вятър ечи, Балкан стене”.
Инж. доктор Емил ПАПАЗОВ
/в. " Над 55 " /
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ