Томас Едисон извършва демонстрация на създадената от него електрическа лампа
Лампа с нажежаема жичка (наричана още поради формата си крушка или елементарна електрическа лампа) е осветителен апарат, източник на изкуствена светлина, която се излъчва от проводник, нагорещен от протичането на електрическия ток през него. Лампата с нажежаема жичка е основана от А. Лодигин през 1872 година Представлявала е стъклен балон, изпълнен с въздух, в който са запоени два дебели медни проводника, съединени с въглена пръчица. При стартиране на ток през лампата въглената пръчица свети не повече от половин час и изгаря. През 1875 година Томас Едисон изтеглил въздуха от балона и по този начин удължил живота ѝ. По-късно, през 1890 година А. Лодигин доусъвършенствал електрическата крушка, като сложил жичка от волфрам и извършил балона с азот.
В лампата с нажежаема жичка се употребява резултатът на нагряване на проводник с високо противодействие (най-често сплав на волфрама) при протичане през него на електрически ток. За приемане на очевидно лъчение на светлина е належащо температурата да се увеличи до няколко хиляди градуса.
Само дребна част от предаваната светлина е във забележимия за човешкото око набор, а главен дял се пада на инфрачервените лъчи. Част от потребената сила се „ хаби “ в процесите на топлоотдаване и топлопроводимост. За увеличение на по този начин наречената „ бяла “ светлина е належащо да се усили и температурата на нагряване на проводника, заради което се употребяват метали с висока точка на размразяване – най-често волфрам (3410 °С) и по-рядко осмий (3045 °С).
В изискванията на въздух при такава температура на нагряване волфрамът би се трансформирал в оксид (т.е. би изгорял), което постанова проводникът да бъде предпазен в стъклен балон (колба). Първоначално употребяваните колби са били вакуумирани, при което става изпарение на метала, бързо изтъняване на спиралата и затъмняване на стъклото на колбата. Ето за какво по-късно стартира пълненето на колбите с доблестен газ, най-често с аргон. Вакуумирани колби се употребяват и в този момент, само че за лампи с дребна мощ.
В лампата с нажежаема жичка се употребява резултатът на нагряване на проводник с високо противодействие (най-често сплав на волфрама) при протичане през него на електрически ток. За приемане на очевидно лъчение на светлина е належащо температурата да се увеличи до няколко хиляди градуса.
Само дребна част от предаваната светлина е във забележимия за човешкото око набор, а главен дял се пада на инфрачервените лъчи. Част от потребената сила се „ хаби “ в процесите на топлоотдаване и топлопроводимост. За увеличение на по този начин наречената „ бяла “ светлина е належащо да се усили и температурата на нагряване на проводника, заради което се употребяват метали с висока точка на размразяване – най-често волфрам (3410 °С) и по-рядко осмий (3045 °С).
В изискванията на въздух при такава температура на нагряване волфрамът би се трансформирал в оксид (т.е. би изгорял), което постанова проводникът да бъде предпазен в стъклен балон (колба). Първоначално употребяваните колби са били вакуумирани, при което става изпарение на метала, бързо изтъняване на спиралата и затъмняване на стъклото на колбата. Ето за какво по-късно стартира пълненето на колбите с доблестен газ, най-често с аргон. Вакуумирани колби се употребяват и в този момент, само че за лампи с дребна мощ.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ