Ла бон франкет беше традиционен, малко старомоден ресторант в една

„ Ла бон франкет ” беше обичаен, малко демодиран ресторант в една типична за този регион паянтова постройка, претърпяла най-хубавите си години евентуално през Бел епок  и директно след Голямата война, когато измежду непрекъснатите гости тук са идвали фамозните хора на изкуството на своето време – Тулуз Лотрек, Зола или Моне. Стените бяха украсени със фотоси на тогавашните посетители и Едит при всяко идване се питаше по какъв начин притежателят бе съумял да опази тези произведения от похищенията на фрицовете. Тя познаваше от млади години това оживено заведение със забележителна кухня и умерени цени. Навремето бе притискала нос извън към дребните прозорци, по-късно бе станала непрекъснат посетител, даже бе пяла тук. Тази вечер блестеше на огромна дълга маса измежду приятелите и сътрудниците си, наслаждаваше се на съвършеното обслужване и на превъзходното вино, както и на признанието от страна на другите гости, които се осмеляваха да се приближат и да я помолят за подпис. До нея седеше Анри, който полагаше старания да притегли вниманието ѝ, но очите на Едит непрекъснато шареха към другия завършек на трапезата.
   Почти нищо не беше останало от надменния юноша, който се бе опънал на Едит. Тя даже съжали, задето го бе скастрила толкоз остро. Малко милосърдие нямаше да навреди. Ив Монтан изглеждаше муден и неумел, личеше му, че не се усеща добре в смешното си сако. Освен това очевидно не беше седял до момента на маса с ленени покривки, голям брой чинии с друга величина и форма, с принадлежности за другите ястия от менюто. Тя се забавляваше да  го следи по какъв начин побутва по всички страни приборите си и не знае към коя вилица да посегне за предястието. Невежеството му, кой знае за какво, караше Едит да се усеща обвързвана с него.
   Очите му се кокореха от ден на ден при типа на разнообразието и броя на поднасяните ястия. Звездата на вечерта бе посрещната с кулинарно обилие, нещо извънредно в тези дни. Повечето парижани живееха с по-малко от хиляда калории на ден, пировете на Едит също съблюдаваха известни граници, но тя се разчувства, когато видя по какъв начин Ив катурна уплашено преди малко напълнената си чаша с вино, щом сервираха антрекота. Объркването му накара да зазвучи онази струна в нея, която я свързваше със личното ѝ детство. Ив Монтан беше толкоз кокалест, несъмнено от години не бе хапвал нищо смислено. А може би въобще в никакъв случай. И това не се дължеше на окупацията и на войната. Въз основа на изтърпените премеждия и ограничения тя виждаше невидимата връзка сред неговата и нейната житейска история – и ужасно ѝ се искаше да скочи и да го прегърне.
   Едит поръча нова бутилка вино и с припрени жестове помоли неотложно да изпълнят празните чаши, в това число тази на младия артист. И нейната, която бе гаврътнала небрежно.
  Случайно срещна погледа на Симон, която я наблюдаваше насреща.
   По-рано приятелката загрижено ѝ бе прошепнала: „ Как ще платим всичко това? На черния пазар едно кило самун, което в действителност коства единствено три франка, се продава за трийсет. О, Едит, какъв брой ли ще ни изиска притежателят за тази вечеря? ”.
   Едит ѝ се бе присмяла. „ Нямам концепция. Ще го пишем на вересия и ще желаяме задатък за хонорара ми в „ Мулен Руж ”. Или пък Анри ще заплати сметката. Откъде да знам? Остави ме на мира с безконечните си въпроси за парите. По-добре се наслаждавай на хубавата вечер, Момон. ”
   А в този момент пронизващите очи на Симон като че ли ѝ споделяха, че доста добре знае какви ги прави Едит сега. Симон беше на мнение, че приятелката ѝ желае да впечатли Ив Монтан. Това бе може би дребна част от истината, само че точно – дребна, тъй като Андре към този момент беше резервирала масата, преди младежът да се появи в „ Мулен Руж ”. Едит искаше да отпразнува живота, началото на подготовките в „ Мулен Руж ”, вярата, че ще извърши уговорката си, без управляващите да ѝ основават спънки или усложнения. Може би даже искаше да отпразнува укрепването на любовта си с Анри. И откриването на един нов гений.
   Причини за положително ядене и пийване постоянно имаше в обилие.
   Тя бърбореше, смееше се и щурееше. При това непрекъснато поглеждаше към Ив. Съвсем незадълбочено, само че зорко го държеше под око.  Когато не поглъщаше невероятни количества храна, той се опитваше да води диалог, очевидно несръчен или даже несъответствуващ, както можеше да се прочете по лицата на непосредствените му сътрапезници. Жените от прилежащите маси обаче очевидно го намираха за шармантен, тъй като го зяпаха възхитено. Подходящият вид за огромни фантазии. Едит въображаемо се потупа по рамото, задето бе решила вярно въздействието му върху дамите.
   Когато сервираха сиренето, той най-накрая си съблече сакото. Атрактивността му набъбна в степен, която даже я накара за момент да онемее. Той още веднъж беше в семпла бяла риза, без вратовръзка, горното копче – разкопчано. Изглеждаше превъзходно.
   Ив се извърна настрани, с цел да направи място на келнера, и като че ли инцидентно срещна погледа ѝ.
   Тя го устоя, а той не можеше да откъсне очи от нея.
   После момъкът отвърна на усмивката ѝ с наяве удивление. А лицето на Едит засия, като че ли преди малко бе изгряло слънцето.
   Изведнъж звуците към нея и въпросът, който таман ѝ бе задал Анри, изчезнаха. За миг тя се почувства напълно сама с Ив. Едит си намерения, че през тази нощ животът е превъзходен, изпълнен с хубост и съвършенство, сходно на алена роза, а в мислите ѝ прозвуча дребен шансон, разказващ за обич, благополучие и непосредственост. Сякаш от единствено себе си в главата ѝ се роди текстът. Никога не го беше чувала и пяла, но той се запечати в съзнанието ѝ, като че ли можеше да прочете редовете и думите, една по една. „ Да - сподели си тя, гледайки Ив Монтан в очите, - правилно е, че животът е прелестен – la vie en rose… ”