Пристанище Кюстенджа е по-голямо от варненското и бургаското, взети заедно
Кюстѐнджа или Констанца (на румънски: Constanța, Констанца) е административен център на окръг Кюстенджа, най-големият град в Югоизточния район за развиване на Румъния, с най-голямото румънско пристанище. Населението му е над 284 000 души.
Плажната линия на града е с дължина 13 км, а кварталът Мамая е най-големият и най-модерен румънски морски курорт, който употребява и минералните извори в региона. Климатът е мокър умереноконтинентален, което значи топло лято, мека зима и отмерено систематизиране на преваляванията през годината.
Кюстенджа се счита за най-стария непрестанно населяван град в Румъния. Той е учреден при започване на VI век пр.н.е. при гръцката колонизация на черно море от заселници от малоазиатския град Милет и в началото носи името Томи . Селището придобива статут на полис едвам през IV век пр.н.е. Пристанището е употребявано от гърците за търговия с локалното население – гети, скити и келти, което води до подем на Томи през III век пр.н.е. Дълго време доминиран от Одриското царство, през 29 година пр.н.е. градът е превзет от римляните.
Тук прекарва в заточение последните осем години от живота си известният римски стихотворец Овидий, който описвщ града като разорено от войните и културно изостанало населено място на края на империята. Томи става значим християнски център, като разпространяването на православието в района се приписва на свети деятел Андрей. В Новия Завет Апостол Андрей (Андрей Първозвани) е братът на Апостол Симон, който Исус прекръщава „ Петър “. Апостол Андрей е светецът настойник на Русия, Гърция и Шотландия.
Малко по-късно градът получава името Констанция, обещано му от император Константин I Велики в чест на неговата полусестра Констанция. В края на VI век градът е обсаждан от аварите, а по-късно става част от Първата и Втората българска страна. През XIV век Констанца е в рамките на Добруджанското деспотство, а към 1419 година е причислен към Османската империя.
Още с учредяването на Българската екзархия през 1870 година градът е част от нея. След Руско-турската война от 1877-1878 година Кюстенджа, дружно с цяла Северна Добруджа, става част от Румъния. Градът се трансформира в основно морско пристанище на страната и главен директен пункт за румънския експорт. В 1889 година е издигната внушителна българска черква (на днешната Strada Razoarelor при Strada Izvor) до българското учебно заведение (Şonţu Gheorghe Maior 7). След построяването на моста при Черна вода през 1895 година Кюстенджа се свързва с румънската железопътна мрежа, по същото време се открива постоянна линия до Цариград.
През идващите години румънските държавни управления взимат съществени ограничения за колонизация на района, заселвайки го с румънци от всички краища на страната, с цел да променят съотношението в етническия състав на популацията, което до тогава е формирано в преобладаващата си част от българи, турци и татари.
През Първата международна война, на 22 октомври 1916 година, Кюстенджа е завзета от български, немски и османски войски. Съгласно нератифицирания от Румъния Букурещки контракт от 1918 година градът остава в частта от Добруджа, сложена под взаимен надзор на Централните сили, само че след капитулацията на България през септември 1918 година Румъния си връща контрола над региона.
През междувоенния интервал Кюстенджа продължава да се разраства като търговски център и през 30-те години над половината от румънския експорт минава през неговото пристанище. Крайовската конвенция от 1940 година, с която Румъния отстъпва на България Южна Добруджа, планува и продан на население, като част от българите от Кюстенджа се преселват в България. По време на Втората международна война Кюстенджа и най-много нейното пристанище е тежко наранено от солидни бомбардировки на авиацията на Обединените народи.
Днес пристанище Кюстенджа (на румънски: Portul Constanţa) е най-голямото в страната на Черно море с повърхност от 3182 ha (суша и акватория). Летището на града е в близкото населено място Българи, с днешно име Михаил Когълничану.
Пристанище Кюстенджа отстои на 179 морски благи (332 км) от Босфора и на 85 морски благи (157 км) от Сулинския ръкав, през който река Дунав се влива в Черно море.
Два вълнолома, намиращи се на север и на юг, лимитират пристанището и основават допустимо най-хубавите условия за активността му. Освен че това е главното румънско пристанище, то е и едно от десетте най-големи пристанища в Европа.
Доброто географско състояние и значимостта на пристанище Кюстенджа му обезпечават връзка с два от Паневропейските транспортни коридори: VII (речен път по Дунав) и IV (железница). Двете сателитни пристанища - Мидия и Мангалия, се намират покрай Констанца и са част от румънската система морски пристанища, благосъстоятелност на Maritime Ports Administration SA.
Плажната линия на града е с дължина 13 км, а кварталът Мамая е най-големият и най-модерен румънски морски курорт, който употребява и минералните извори в региона. Климатът е мокър умереноконтинентален, което значи топло лято, мека зима и отмерено систематизиране на преваляванията през годината.
Кюстенджа се счита за най-стария непрестанно населяван град в Румъния. Той е учреден при започване на VI век пр.н.е. при гръцката колонизация на черно море от заселници от малоазиатския град Милет и в началото носи името Томи . Селището придобива статут на полис едвам през IV век пр.н.е. Пристанището е употребявано от гърците за търговия с локалното население – гети, скити и келти, което води до подем на Томи през III век пр.н.е. Дълго време доминиран от Одриското царство, през 29 година пр.н.е. градът е превзет от римляните.
Тук прекарва в заточение последните осем години от живота си известният римски стихотворец Овидий, който описвщ града като разорено от войните и културно изостанало населено място на края на империята. Томи става значим християнски център, като разпространяването на православието в района се приписва на свети деятел Андрей. В Новия Завет Апостол Андрей (Андрей Първозвани) е братът на Апостол Симон, който Исус прекръщава „ Петър “. Апостол Андрей е светецът настойник на Русия, Гърция и Шотландия.
Малко по-късно градът получава името Констанция, обещано му от император Константин I Велики в чест на неговата полусестра Констанция. В края на VI век градът е обсаждан от аварите, а по-късно става част от Първата и Втората българска страна. През XIV век Констанца е в рамките на Добруджанското деспотство, а към 1419 година е причислен към Османската империя.
Още с учредяването на Българската екзархия през 1870 година градът е част от нея. След Руско-турската война от 1877-1878 година Кюстенджа, дружно с цяла Северна Добруджа, става част от Румъния. Градът се трансформира в основно морско пристанище на страната и главен директен пункт за румънския експорт. В 1889 година е издигната внушителна българска черква (на днешната Strada Razoarelor при Strada Izvor) до българското учебно заведение (Şonţu Gheorghe Maior 7). След построяването на моста при Черна вода през 1895 година Кюстенджа се свързва с румънската железопътна мрежа, по същото време се открива постоянна линия до Цариград.
През идващите години румънските държавни управления взимат съществени ограничения за колонизация на района, заселвайки го с румънци от всички краища на страната, с цел да променят съотношението в етническия състав на популацията, което до тогава е формирано в преобладаващата си част от българи, турци и татари.
През Първата международна война, на 22 октомври 1916 година, Кюстенджа е завзета от български, немски и османски войски. Съгласно нератифицирания от Румъния Букурещки контракт от 1918 година градът остава в частта от Добруджа, сложена под взаимен надзор на Централните сили, само че след капитулацията на България през септември 1918 година Румъния си връща контрола над региона.
През междувоенния интервал Кюстенджа продължава да се разраства като търговски център и през 30-те години над половината от румънския експорт минава през неговото пристанище. Крайовската конвенция от 1940 година, с която Румъния отстъпва на България Южна Добруджа, планува и продан на население, като част от българите от Кюстенджа се преселват в България. По време на Втората международна война Кюстенджа и най-много нейното пристанище е тежко наранено от солидни бомбардировки на авиацията на Обединените народи.
Днес пристанище Кюстенджа (на румънски: Portul Constanţa) е най-голямото в страната на Черно море с повърхност от 3182 ha (суша и акватория). Летището на града е в близкото населено място Българи, с днешно име Михаил Когълничану.
Пристанище Кюстенджа отстои на 179 морски благи (332 км) от Босфора и на 85 морски благи (157 км) от Сулинския ръкав, през който река Дунав се влива в Черно море.
Два вълнолома, намиращи се на север и на юг, лимитират пристанището и основават допустимо най-хубавите условия за активността му. Освен че това е главното румънско пристанище, то е и едно от десетте най-големи пристанища в Европа.
Доброто географско състояние и значимостта на пристанище Кюстенджа му обезпечават връзка с два от Паневропейските транспортни коридори: VII (речен път по Дунав) и IV (железница). Двете сателитни пристанища - Мидия и Мангалия, се намират покрай Констанца и са част от румънската система морски пристанища, благосъстоятелност на Maritime Ports Administration SA.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ