Яра Бубнова, директор на Националната галерия: Музеите не са просто хранилища
Кураторът Яра Бубнова беше назначена за шеф на Националната изложба в края на ноември 2019 година след извършен от Министерството на културата конкурс. От септември 2018 година тя беше и краткотраен шеф на институцията, откакто размени освободената от длъжността две години преди приключване на мандата й Слава Иванова. За този интервал към Бубнова бяха отправени обвинявания за спор на ползи поради редом извършване на длъжността шеф на Института за модерно изкуство и краткотраен шеф на Националната изложба.
Пред " Дневник " Бубнова съобщи, че решението на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) гласи, че спор на ползи не е имало, а изпратеното до нея писмо от комисията е оповестено на уеб страницата на Националната изложба. Противоречиви публични реакции провокира и пърформансът-коктейл " Вечеря - натюрморт " след откриването на изложбата на живеещата във Франция българска художничка Ода Жон.
През миналата 2019 година Бубнова беше комисар на българското присъединяване във Венецианското биенале с " Как живеем " на Лазар Лютаков и Рада Букова. Така България се завърна на най-престижния конгрес за модерно изкуство след 10-годишно спиране.
Родена през 1961 година в Москва, Яра Бубнова приключва История на изкуството в Московския държавен университет " М. В. Ломоносов ". От средата на 80-те години на предишния век живее в България, където първоначално работи като куратор в Галерията за задгранично изкуство. След 1989 година името на Бубнова непроменяемо е обвързвано със актуалното българско изкуство. Тя е комисар на българското присъединяване в Истанбулското биенале за модерно изкуство през 1992 година, а през годините работи с редица актьори като Недко Солаков, Иван Мудов, Мариела Гемишева, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов, Стефан Николаев.
От какво се нуждае Националната изложба през XXI век?
- От доста неща, тъй като тя към момента доизживява 80-те години на XX век. Нуждае се от себеосъзнаването си като институция, която се занимава освен с запазване на културното завещание, само че е насочена и към комуникирането на историята на изкуството, както и на актуалното изкуство. Нуждае от осъвременяване на материалната си база. Притежава голям брой творби на задгранично изкуство, а няма експерти, защото образованието у нас, за жалост, от много време не приготвя такива. Необходими са посредници. Посещават ни, да вземем за пример, огромни групи китайски туристи, които се нуждаят от пояснение на това, което на нас ни наподобява явно. Но на първо място Националната изложба се нуждае от храброст.
Доскоро бяхте краткотраен шеф на Националната изложба, в този момент сте непрекъснат. Пред какви провокации се изправяте при започване на петгодишния си мандат?
- Когато си непрекъснат шеф, можеш да планираш в по-мащабна времева рамка - нещо, което не можеш да си позволиш като краткотраен шеф. В това число - изложбени тактики, експозиции, които се предизвикват от Националната изложба и не са наложително само от нейните фондове. Те биха могли да послужат както за припознаване на тази значима и остаряла институция, по този начин и за различаване на процесите в актуалното българско изкуство. Съществува потребност от преосмисляне на историята на изкуството ни, в която от актуалната позиция има неналичия, пропуснати моменти - имена и трендове.
Казахте, че като непрекъснат шеф към този момент можете да начертаете дълготрайна тактика за развиването на Националната изложба? Каква е тя?
- Първата й част е обвързвана с ревизирането на структурата на институцията. В момента Националната изложба има три сбирки - национална, задгранична и приложна, само че откогато те бяха събрани под една шапка, с тях не се работи задоволително хомогенно. На второ място е преосмислянето на филиалите, които галерията има. Те са с доста друг темперамент и част от тях са монументи на културата в доста неприятно положение. В тази посока започнахме с къщата на Александър Божинов, която в никакъв случай не е функционирала като музей, макар че е единствената постройка, завещана на Националната изложба точно с такава цел. Вече разполагаме с проект за реставрацията ѝ. Във времето, в което живеем, филиалите не могат да разчитат напълно на тематични експозиции, тъй като хората ги разучават прекомерно бързо. Основното е Националната изложба да е деен основател на изложбени и експозиционни планове. Досега в множеството случаи сме изчаквали някой да се появи с предложение, а би трябвало да сме като всеки естествен музей през днешния ден - по-агресивни и по-активни, предлагайки това, което е забавно и на нас.
© Юлия Лазарова
Картина от изложбата " Сърцевина " на живеещата във Франция българска художничка Ода Жон.
Стана дума за филиалите на Националната изложба. Към един от тях - Музея на социалистическото изкуство, бяха отправени рецензии, че към експозицията не е даден задоволително подтекст, с цел да публиката е в положение по-добре да осмисли творбите...
- Първоначално се опитахме да превърнем музея по-скоро в експозиционна площадка за краткотрайни действия. Но срещнахме доста неодобрение от посетителите, които чакат да видят изцяло показване на социалистическото изкуство. Така че направихме нещо, което назоваваме временно-постоянна експозиция - да се осмисля в подтекста на самите творби, в подтекста на това какво представяме самите ние. Какво значи " социалистическо изкуство "? Кое му е социалистическото? Очаквам сътрудниците да предложат текстове първо за някои обособени експонати, а по-късно да набележат трендове, които могат да се проследят измежду сбирката.
По какъв метод се отразява на Националната изложба финансирането посредством делегиран бюджет?
- С делегиран бюджет Националната изложба се усеща некомфортно, а настрана от това се счита за незадоволително финансирана. Всичките ни сътрудници отвън България се учудват, че съгласно закона нямаме право да набираме средства посредством други източници - частни и копоративни. Делегираният бюджет е предопределен за прехрана на институцията - работни заплати и големия ни сграден фонд. Миналата година отправихме молба към Министерство на културата издръжката ни да бъде увеличена. Нашата повърхност е от съвсем 40 хиляди кв. метра, а получаваме издържка едвам за 12 хиляди кв. метра.
Големият недостатък на делегирания бюджет е, че самата институция би трябвало да откри в него пари за действия. Музеите не са просто складове. Те губят смисъла си на обществени институции без дейни действия, които, явно, стават все по-скъпи. Няма музей по света, който да се устоя от посетителски такси, в това число и Лувърът, който има по 10 млн. гости годишно. Необходими са промени в законодателството за финансирането на Националната изложба.
Говорите за " интензивност ", а в чуването си пред Министерството на културата по време на състезанието за шеф на Националната г алерия постоянно употребявахте словосъчетанието " въздържан музей ". По какъв метод Националната изложба може да стане по-жив културен център?
- Вече загатнах за потребността от иницииране на изложения. Започнахме една серия от вътрешни събития, която назовавам със старовремската дума " проучвателен сказки ". Засега тя е единствено с присъединяване на сътрудници на галерията. Колегите показват едни на други своите открития от фонда на галерията. Често не се знае с какво се занимава прилежащият отдел, а музеят е групово дело. Иска ми се да вършим екскурзии, в които експерти да описват в експозиционните зали за какво едно произведение се намира там, какво значи, от кое място идва.
Имаме потребност от азбучник. Мисля, че подобен не е юридически от 1974 година Времената изискват той да е освен под формата на книжно тяло, само че да участва и в онлайн пространството. Трябва да си сътрудничим с създатели от всички области на изкуството - поети, писатели, историци, тъй като ни липсва мултидисциплинарност при работата с нашите сбирки. Добре работим с просветителните стратегии за деца, само че музеите, които познавам, създават стратегии за всевъзможни възрастови групи. Обмисляме и серии от лекции, които биха привличали хора с разнообразни ползи.
Също по този начин мисля, че музеите в България би трябвало да имат доста по-сериозно лоби по отношение на законодателите и икономическата политика на страната.
© Калин Серапионов
Рада Букова (вляво), Вера Млечевска (втората вляво) и Лазар Лютаков (вдясно) на откриването на българския павилион на Венецианското биенале на 8 май 2019 година
Бихте ли коментирали казуса с фалшификатите на българския пазар, който стана изключително настоящ около изложбата " Модернизъм и авангард. Българската вероятност " в изложба " Структура " предходната година?
- Проблемът с фалшификатите е безконечен. Още в Древен Рим са се фалшифицирали старогръцки творби. Това, с което страната би трябвало да се занимава, е да изолира случаите на харченето на държавни средства за имитации. Моето предложение е да се сътвори национална лаборатория, която да се занимава с подобен тип проучвания. Тогава няма да се постанова всеки обособен музей да взе участие в тези от време на време много комплицирани процедури. От друга страна, експертни спорове постоянно ще има. При работата на специалиста непроменяемо има място за неточност, само че опцията за включване на такива точки в наказателно-процесуалния кодекс, съгласно които умишлено направената експертиза се санкционира като престъпно действие, ми се вижда извънредно рискована, тъй като това ще докара до отблъскването на доста специалисти. Производството на имитации е напълно друго нещо - то влиза в границите на закона, наказващ измамите. Там не виждам никакъв проблем.
Вече споменахте за нуждата от по-обстойно проучване на сбирката на Националната изложба, както и за това, че държавните институции би трябвало извънредно деликатно да ревизират какво купуват. В обява в Портал " Култура " от ноември 2019 година Пламен В. Петров твърди, че е допустимо портретът на княз Александър I Батенберг на немския художник Конрад Вилхелм Дилиц, платен при започване на 2019 година от страната посредством министъра на културата Боил Банов, да не е достоверен. А истинската картина към този момент да е в сбирката на Националната изложба и нейният създател да е полският художник Антони Пьотровски...
- Колегите в Националната изложба изследват портрета на Дилиц, който е част от нашата краткотрайна експозиция в Двореца. Дилиц най-вероятно идва в България през 1881 година, съдейки по откритите документи. Все още не сме направили инвазивни проучвания - да свалим рамката, да вземем проби от живописния пласт, само че за момента твърдим, че оригиналът е портретът на Дилиц. Знаем какви други портети е правил той - и във Виена, и в Берлин. Предполагаме по интериора, че портретът е рисуван в къщата на Дилиц, която се е намирала на ул. " Генерал Йосиф В. Гурко " - на мястото, където през днешния ден е Министерството на вътрешните работи. Картината, за която се счита, че е на Пьотровски, не е подписана от него.
Считам покупката за доста доста събитие. Мисля, че за първи път от години България на държавно ниво изплаща произведение на изкуството, без да включвам включително археологията. В Националната изложба имаме минуса да сме мудни и да не сме положителни в шумната връзка из обществените мрежи. Ще публикуваме нашите проучвания на уеб страницата на Националната изложба, когато са подготвени.
Какво би могла да направи Националната изложба за актуалното българско изкуство?
- Този въпрос визира цялата държавна инфраструктура, обвързвана с културата. До огромна степен остава отворен въпросът за какво актуалното изкуство е маргинално. За това спомага апропо и неналичието на профилирано обучение. За страдание, би трябвало да отбележа, че през последните години Националната изложба съвсем не участва в общите процеси. Купува се рядко заради липса на средства, а когато не купуваш дълго, би трябвало отначало да се учиш по какъв начин да го правиш. С сътрудниците на всеки две седмици обсъждаме по какъв метод да попълним фондовете си с помощта на завещаните ни от умрялата в Австралия госпожа Маргарита Занеф средства в размер на съвсем 1.8 млн. лева За благополучие, към този момент разполагаме с проучването на Весела Ножарова - самобитна последователност на българското изкуство за последните 30 години - което ни оказва помощ да осмислим неналичията в сбирката.
Разбира се, не можем да купим всичко, което бихме желали, а може би и в обозримото бъдеще няма да имаме нужните средства постоянно. Затова тактиката ни е в посока по какъв начин купуваме изкуството, което липсва в нашата сбирка, по метод, съгласно който тя да може да се попълня постоянно и обикновено и по-нататък. Не желаеме да работим с обособени имена, а да наблюдаваме художествения развой - това е и главната задача на всеки музей. Убедена съм, че когато Националната изложба се трансформира в деен участник в деянията, свързани със актуалното изкуство, неговият статут, както и основателите му, ще се изкачи в очите на обществото.
© Paolo Codeluppi
Инсталацията " Как живее " - българското присъединяване на Венецианското биенале, обхвана няколко пространства и беше общ брой от творбите на Лазар Лютаков и Рада Букова.
Бихте ли коментирали присъединяване на България във Венецианското биенале? Какво ще последва от него?
- За мен това беше събитието на десетилетието, тъй като Венецианското биенале е най-големият интернационален конгрес за модерно изкуство, а не бяхме взели участие в него като страна от 2011 година При други сходни конгреси - Сан Пауло, Лионското биенале, Московското, няма национално присъединяване, а единствено самостоятелни предложения към създатели. Единствено при Венецианското биенале страната може да бъде деен участник във конгрес на актуалното изкуство. Вярвам, че положихме постоянна основа за всичко, което има да се случва след това.
Положително е, че придобихме задоволително опит и оттук насетне можем единствено да надграждаме. Получихме извънредно значимо познание, каквото до момента отсъстваше. Мениджмънтът на експозиционни планове се преподава на кураторите в разнообразни висши образователни заведения в Европа и Съединени американски щати - по какъв начин се бюджетира, по какъв начин се комуникира. Наложи ни се да се учим в крачка. Имахме добър бюжет, провиснал ни от страната, и даже спестихме средства от него. Не изразходвахма всичките 500 хиляди лева и успяхме да изградим присъединяване в една необикновено отрицателна среда в България.
Част от този негативизъм е неминуем, когато става дума за конкурсен принцип. За мен обаче е огромен знак, че в свое изявление след края на Венецианското биенале ръководителят на журито - Стефани Розентал, която управлява " Мартин-Гропиус-Бау " в Берлин, в свое изявление загатна нас и Португалия като двете национални участия, които персонално е предложила да бъдат наградени. Но не би трябвало да губим инерцията. Време е да желаяме от Министерството на културата да дефинира бюджета и журито за идващото присъединяване на България в биеналето.
Според мен са нужни съществени стъпки по посока привличането на частни средства към бюджетирането на този план. Когато подготвяхме проектобюджета, без изобщо да знаем кой ще завоюва състезанието, се сблъскахме с хипотетичния проблем, че в случай че намерим спомагателни външни средства, със същата сума ще се понижи бюджетът, провиснал ни от страната...
Какъв е резулатът, в случай че има подобен, от инспекцията за спор на ползи на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ), която стартира, до момента в който бяхте краткотраен шеф на Националната изложба?
- Научих резултата от инспекцията на 31 декември 2019 година и решението е качено на уеб страницата на Националната изложба. КПКОНПИ не откри спор на ползи. Цялата тази история приказва за трагично разцепление в пространството на художествения ни живот, както и за съществуването на хибридни войни - дори и в тази общественост. Колкото до сферата на изкуството, приканвам: огледайте се. Това, което се визираше с тези офанзиви, е, естествено, животът на изкуството. Винаги е имало търкания сред обособени групи от създатели - няма и по какъв начин да е другояче, това е специалност на индивидуалисти.
Лично за мен от всичко това произтичат два резултата. Първо, несъмнено, че бях обезпокоена. Обвиненията в общественото пространство са в положение да блокират и дейностите, и мисленето. Например присъединяване в изработването на тактики за откупуване и презентация на творби в Националната изложба. Продължавам да съм уверена, че цялостен живот съм работила с една надалеч не толкоз тясна, както се твърдеше, група създатели, а с много необятна - в която влизат едни от най-хубавите български художници. С доста от тях израснахме дружно като експерти. Не бих желала да сътворявам проблеми нито на тях, нито на институцията, която през днешния ден оглавявам. Такива терзания водят до автоцензура, което не е здравословно за никоя активност.
В сферата на изкуството, може би по-често от другите, хората близко се познават, събират се, дружат, дружно са по работа и на почивки... Това е обикновено - назовава се среда. И в случай че няма финансови и други потвърдени злоупотреби, всичко останало е клюка.
Пред " Дневник " Бубнова съобщи, че решението на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) гласи, че спор на ползи не е имало, а изпратеното до нея писмо от комисията е оповестено на уеб страницата на Националната изложба. Противоречиви публични реакции провокира и пърформансът-коктейл " Вечеря - натюрморт " след откриването на изложбата на живеещата във Франция българска художничка Ода Жон.
През миналата 2019 година Бубнова беше комисар на българското присъединяване във Венецианското биенале с " Как живеем " на Лазар Лютаков и Рада Букова. Така България се завърна на най-престижния конгрес за модерно изкуство след 10-годишно спиране.
Родена през 1961 година в Москва, Яра Бубнова приключва История на изкуството в Московския държавен университет " М. В. Ломоносов ". От средата на 80-те години на предишния век живее в България, където първоначално работи като куратор в Галерията за задгранично изкуство. След 1989 година името на Бубнова непроменяемо е обвързвано със актуалното българско изкуство. Тя е комисар на българското присъединяване в Истанбулското биенале за модерно изкуство през 1992 година, а през годините работи с редица актьори като Недко Солаков, Иван Мудов, Мариела Гемишева, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов, Стефан Николаев.
От какво се нуждае Националната изложба през XXI век?
- От доста неща, тъй като тя към момента доизживява 80-те години на XX век. Нуждае се от себеосъзнаването си като институция, която се занимава освен с запазване на културното завещание, само че е насочена и към комуникирането на историята на изкуството, както и на актуалното изкуство. Нуждае от осъвременяване на материалната си база. Притежава голям брой творби на задгранично изкуство, а няма експерти, защото образованието у нас, за жалост, от много време не приготвя такива. Необходими са посредници. Посещават ни, да вземем за пример, огромни групи китайски туристи, които се нуждаят от пояснение на това, което на нас ни наподобява явно. Но на първо място Националната изложба се нуждае от храброст.
Доскоро бяхте краткотраен шеф на Националната изложба, в този момент сте непрекъснат. Пред какви провокации се изправяте при започване на петгодишния си мандат?
- Когато си непрекъснат шеф, можеш да планираш в по-мащабна времева рамка - нещо, което не можеш да си позволиш като краткотраен шеф. В това число - изложбени тактики, експозиции, които се предизвикват от Националната изложба и не са наложително само от нейните фондове. Те биха могли да послужат както за припознаване на тази значима и остаряла институция, по този начин и за различаване на процесите в актуалното българско изкуство. Съществува потребност от преосмисляне на историята на изкуството ни, в която от актуалната позиция има неналичия, пропуснати моменти - имена и трендове.
Казахте, че като непрекъснат шеф към този момент можете да начертаете дълготрайна тактика за развиването на Националната изложба? Каква е тя?
- Първата й част е обвързвана с ревизирането на структурата на институцията. В момента Националната изложба има три сбирки - национална, задгранична и приложна, само че откогато те бяха събрани под една шапка, с тях не се работи задоволително хомогенно. На второ място е преосмислянето на филиалите, които галерията има. Те са с доста друг темперамент и част от тях са монументи на културата в доста неприятно положение. В тази посока започнахме с къщата на Александър Божинов, която в никакъв случай не е функционирала като музей, макар че е единствената постройка, завещана на Националната изложба точно с такава цел. Вече разполагаме с проект за реставрацията ѝ. Във времето, в което живеем, филиалите не могат да разчитат напълно на тематични експозиции, тъй като хората ги разучават прекомерно бързо. Основното е Националната изложба да е деен основател на изложбени и експозиционни планове. Досега в множеството случаи сме изчаквали някой да се появи с предложение, а би трябвало да сме като всеки естествен музей през днешния ден - по-агресивни и по-активни, предлагайки това, което е забавно и на нас.
© Юлия Лазарова
Картина от изложбата " Сърцевина " на живеещата във Франция българска художничка Ода Жон.
Стана дума за филиалите на Националната изложба. Към един от тях - Музея на социалистическото изкуство, бяха отправени рецензии, че към експозицията не е даден задоволително подтекст, с цел да публиката е в положение по-добре да осмисли творбите...
- Първоначално се опитахме да превърнем музея по-скоро в експозиционна площадка за краткотрайни действия. Но срещнахме доста неодобрение от посетителите, които чакат да видят изцяло показване на социалистическото изкуство. Така че направихме нещо, което назоваваме временно-постоянна експозиция - да се осмисля в подтекста на самите творби, в подтекста на това какво представяме самите ние. Какво значи " социалистическо изкуство "? Кое му е социалистическото? Очаквам сътрудниците да предложат текстове първо за някои обособени експонати, а по-късно да набележат трендове, които могат да се проследят измежду сбирката.
По какъв метод се отразява на Националната изложба финансирането посредством делегиран бюджет?
- С делегиран бюджет Националната изложба се усеща некомфортно, а настрана от това се счита за незадоволително финансирана. Всичките ни сътрудници отвън България се учудват, че съгласно закона нямаме право да набираме средства посредством други източници - частни и копоративни. Делегираният бюджет е предопределен за прехрана на институцията - работни заплати и големия ни сграден фонд. Миналата година отправихме молба към Министерство на културата издръжката ни да бъде увеличена. Нашата повърхност е от съвсем 40 хиляди кв. метра, а получаваме издържка едвам за 12 хиляди кв. метра.
Големият недостатък на делегирания бюджет е, че самата институция би трябвало да откри в него пари за действия. Музеите не са просто складове. Те губят смисъла си на обществени институции без дейни действия, които, явно, стават все по-скъпи. Няма музей по света, който да се устоя от посетителски такси, в това число и Лувърът, който има по 10 млн. гости годишно. Необходими са промени в законодателството за финансирането на Националната изложба.
Говорите за " интензивност ", а в чуването си пред Министерството на културата по време на състезанието за шеф на Националната г алерия постоянно употребявахте словосъчетанието " въздържан музей ". По какъв метод Националната изложба може да стане по-жив културен център?
- Вече загатнах за потребността от иницииране на изложения. Започнахме една серия от вътрешни събития, която назовавам със старовремската дума " проучвателен сказки ". Засега тя е единствено с присъединяване на сътрудници на галерията. Колегите показват едни на други своите открития от фонда на галерията. Често не се знае с какво се занимава прилежащият отдел, а музеят е групово дело. Иска ми се да вършим екскурзии, в които експерти да описват в експозиционните зали за какво едно произведение се намира там, какво значи, от кое място идва.
Имаме потребност от азбучник. Мисля, че подобен не е юридически от 1974 година Времената изискват той да е освен под формата на книжно тяло, само че да участва и в онлайн пространството. Трябва да си сътрудничим с създатели от всички области на изкуството - поети, писатели, историци, тъй като ни липсва мултидисциплинарност при работата с нашите сбирки. Добре работим с просветителните стратегии за деца, само че музеите, които познавам, създават стратегии за всевъзможни възрастови групи. Обмисляме и серии от лекции, които биха привличали хора с разнообразни ползи.
Също по този начин мисля, че музеите в България би трябвало да имат доста по-сериозно лоби по отношение на законодателите и икономическата политика на страната.
© Калин Серапионов
Рада Букова (вляво), Вера Млечевска (втората вляво) и Лазар Лютаков (вдясно) на откриването на българския павилион на Венецианското биенале на 8 май 2019 година
Бихте ли коментирали казуса с фалшификатите на българския пазар, който стана изключително настоящ около изложбата " Модернизъм и авангард. Българската вероятност " в изложба " Структура " предходната година?
- Проблемът с фалшификатите е безконечен. Още в Древен Рим са се фалшифицирали старогръцки творби. Това, с което страната би трябвало да се занимава, е да изолира случаите на харченето на държавни средства за имитации. Моето предложение е да се сътвори национална лаборатория, която да се занимава с подобен тип проучвания. Тогава няма да се постанова всеки обособен музей да взе участие в тези от време на време много комплицирани процедури. От друга страна, експертни спорове постоянно ще има. При работата на специалиста непроменяемо има място за неточност, само че опцията за включване на такива точки в наказателно-процесуалния кодекс, съгласно които умишлено направената експертиза се санкционира като престъпно действие, ми се вижда извънредно рискована, тъй като това ще докара до отблъскването на доста специалисти. Производството на имитации е напълно друго нещо - то влиза в границите на закона, наказващ измамите. Там не виждам никакъв проблем.
Вече споменахте за нуждата от по-обстойно проучване на сбирката на Националната изложба, както и за това, че държавните институции би трябвало извънредно деликатно да ревизират какво купуват. В обява в Портал " Култура " от ноември 2019 година Пламен В. Петров твърди, че е допустимо портретът на княз Александър I Батенберг на немския художник Конрад Вилхелм Дилиц, платен при започване на 2019 година от страната посредством министъра на културата Боил Банов, да не е достоверен. А истинската картина към този момент да е в сбирката на Националната изложба и нейният създател да е полският художник Антони Пьотровски...
- Колегите в Националната изложба изследват портрета на Дилиц, който е част от нашата краткотрайна експозиция в Двореца. Дилиц най-вероятно идва в България през 1881 година, съдейки по откритите документи. Все още не сме направили инвазивни проучвания - да свалим рамката, да вземем проби от живописния пласт, само че за момента твърдим, че оригиналът е портретът на Дилиц. Знаем какви други портети е правил той - и във Виена, и в Берлин. Предполагаме по интериора, че портретът е рисуван в къщата на Дилиц, която се е намирала на ул. " Генерал Йосиф В. Гурко " - на мястото, където през днешния ден е Министерството на вътрешните работи. Картината, за която се счита, че е на Пьотровски, не е подписана от него.
Считам покупката за доста доста събитие. Мисля, че за първи път от години България на държавно ниво изплаща произведение на изкуството, без да включвам включително археологията. В Националната изложба имаме минуса да сме мудни и да не сме положителни в шумната връзка из обществените мрежи. Ще публикуваме нашите проучвания на уеб страницата на Националната изложба, когато са подготвени.
Какво би могла да направи Националната изложба за актуалното българско изкуство?
- Този въпрос визира цялата държавна инфраструктура, обвързвана с културата. До огромна степен остава отворен въпросът за какво актуалното изкуство е маргинално. За това спомага апропо и неналичието на профилирано обучение. За страдание, би трябвало да отбележа, че през последните години Националната изложба съвсем не участва в общите процеси. Купува се рядко заради липса на средства, а когато не купуваш дълго, би трябвало отначало да се учиш по какъв начин да го правиш. С сътрудниците на всеки две седмици обсъждаме по какъв метод да попълним фондовете си с помощта на завещаните ни от умрялата в Австралия госпожа Маргарита Занеф средства в размер на съвсем 1.8 млн. лева За благополучие, към този момент разполагаме с проучването на Весела Ножарова - самобитна последователност на българското изкуство за последните 30 години - което ни оказва помощ да осмислим неналичията в сбирката.
Разбира се, не можем да купим всичко, което бихме желали, а може би и в обозримото бъдеще няма да имаме нужните средства постоянно. Затова тактиката ни е в посока по какъв начин купуваме изкуството, което липсва в нашата сбирка, по метод, съгласно който тя да може да се попълня постоянно и обикновено и по-нататък. Не желаеме да работим с обособени имена, а да наблюдаваме художествения развой - това е и главната задача на всеки музей. Убедена съм, че когато Националната изложба се трансформира в деен участник в деянията, свързани със актуалното изкуство, неговият статут, както и основателите му, ще се изкачи в очите на обществото.
© Paolo Codeluppi
Инсталацията " Как живее " - българското присъединяване на Венецианското биенале, обхвана няколко пространства и беше общ брой от творбите на Лазар Лютаков и Рада Букова.
Бихте ли коментирали присъединяване на България във Венецианското биенале? Какво ще последва от него?
- За мен това беше събитието на десетилетието, тъй като Венецианското биенале е най-големият интернационален конгрес за модерно изкуство, а не бяхме взели участие в него като страна от 2011 година При други сходни конгреси - Сан Пауло, Лионското биенале, Московското, няма национално присъединяване, а единствено самостоятелни предложения към създатели. Единствено при Венецианското биенале страната може да бъде деен участник във конгрес на актуалното изкуство. Вярвам, че положихме постоянна основа за всичко, което има да се случва след това.
Положително е, че придобихме задоволително опит и оттук насетне можем единствено да надграждаме. Получихме извънредно значимо познание, каквото до момента отсъстваше. Мениджмънтът на експозиционни планове се преподава на кураторите в разнообразни висши образователни заведения в Европа и Съединени американски щати - по какъв начин се бюджетира, по какъв начин се комуникира. Наложи ни се да се учим в крачка. Имахме добър бюжет, провиснал ни от страната, и даже спестихме средства от него. Не изразходвахма всичките 500 хиляди лева и успяхме да изградим присъединяване в една необикновено отрицателна среда в България.
Част от този негативизъм е неминуем, когато става дума за конкурсен принцип. За мен обаче е огромен знак, че в свое изявление след края на Венецианското биенале ръководителят на журито - Стефани Розентал, която управлява " Мартин-Гропиус-Бау " в Берлин, в свое изявление загатна нас и Португалия като двете национални участия, които персонално е предложила да бъдат наградени. Но не би трябвало да губим инерцията. Време е да желаяме от Министерството на културата да дефинира бюджета и журито за идващото присъединяване на България в биеналето.
Според мен са нужни съществени стъпки по посока привличането на частни средства към бюджетирането на този план. Когато подготвяхме проектобюджета, без изобщо да знаем кой ще завоюва състезанието, се сблъскахме с хипотетичния проблем, че в случай че намерим спомагателни външни средства, със същата сума ще се понижи бюджетът, провиснал ни от страната...
Какъв е резулатът, в случай че има подобен, от инспекцията за спор на ползи на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ), която стартира, до момента в който бяхте краткотраен шеф на Националната изложба?
- Научих резултата от инспекцията на 31 декември 2019 година и решението е качено на уеб страницата на Националната изложба. КПКОНПИ не откри спор на ползи. Цялата тази история приказва за трагично разцепление в пространството на художествения ни живот, както и за съществуването на хибридни войни - дори и в тази общественост. Колкото до сферата на изкуството, приканвам: огледайте се. Това, което се визираше с тези офанзиви, е, естествено, животът на изкуството. Винаги е имало търкания сред обособени групи от създатели - няма и по какъв начин да е другояче, това е специалност на индивидуалисти.
Лично за мен от всичко това произтичат два резултата. Първо, несъмнено, че бях обезпокоена. Обвиненията в общественото пространство са в положение да блокират и дейностите, и мисленето. Например присъединяване в изработването на тактики за откупуване и презентация на творби в Националната изложба. Продължавам да съм уверена, че цялостен живот съм работила с една надалеч не толкоз тясна, както се твърдеше, група създатели, а с много необятна - в която влизат едни от най-хубавите български художници. С доста от тях израснахме дружно като експерти. Не бих желала да сътворявам проблеми нито на тях, нито на институцията, която през днешния ден оглавявам. Такива терзания водят до автоцензура, което не е здравословно за никоя активност.
В сферата на изкуството, може би по-често от другите, хората близко се познават, събират се, дружат, дружно са по работа и на почивки... Това е обикновено - назовава се среда. И в случай че няма финансови и други потвърдени злоупотреби, всичко останало е клюка.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ