Позитанската дева
Културата слезе с гръм и тропот измежду народа. Широките маси прописаха есе. Досега си мислех, че този род е приоритет единствено на тесните политически сили, които сполучливо ползват есеистиката в политическото си говорене, предизборните обещания и управническите решения. Защото есето е като прасето - всичко поема, както се майтапеше Ламар. Разликата е, че народът нагази в културните глъбини поради едната къща в Канада, а политическите тела - за доста къщи, хотели и още къщи.
Не стига че масите навлязоха в културата, ами дни по-късно и самата просвета цъфна във водещите вести, а не където е мястото - в края на утринните блокове. Един чужденец би си помислил, че повода за подобен културен напредък е, да речем, Вавилонската кула в Пловдив. И ще сгреши, естествено, тъй като не е осведомен с балканските ни способности в есеистиката. А той беше прибавен с революционен възторг от необятните социалисти, чиито произведения будят екстаз с историческата си повторяемост. Нещо като Визия за България, която радва с идейния си евъргрийн " Всичко в името на индивида, всичко за богатството на индивида ". Разликата е единствено, че в соца се знаеше името на индивида, а в този момент за богатството му място се водят вътрешнопартийни борби.
Засега там на бял кон е другарката Нинова. Но в предизборно време един воин не стига и като майстори в идейната есеистика беше сътворен още един. Пак на кон, в облика на Орлеанската дева. От което аленият електорат се втвърди. Особено мъжкият. А сходно литературно достижение е за Нобелова премия - единствено с едното художествено подстрекателство да постигнеш за дни това, което западните пенсионери не могат да реализират с буржоазната виагра за десетилетия.
Другарката Елена е журналистка, оживяла под патроните из най-горещите точки на планетата. И будеше благосклонности, още от Афганистан. Много години преди да премине на страната на правоверните - на вярващите в Маркс, не в Аллах. Ала както споделя Марио Бенедети в едно свое есе: " Най-голямото зло, което можеш да ми причиниш, е да ме отвратиш от себе си ". Моралната непорочност е като биологичната - няма по какъв начин да бъде полу, съвсем, ненапълно, няма по какъв начин, преди да си била, след това не, по-късно отново да бъдеш. Дори и след оперативната интервенция на партийния еластичен хирург. За да бъдеш ръкоположена в ранг Орлеанска дева, би трябвало да отговориш на три канонични въпроса:
Първо: за какво, когато зад теб е стоял другарят Станишев, в ролята на първи партиен и държавен началник, нямаше никакви журналистически следствия, за един язовир, за едни батковци по пътищата, за корупционната аритметика 8:5:3 и прочие?
Второ: за какво, когато в този момент правиш журналистически следствия, зад теб стои другарката Нинова? Съвсем физически, в целия си колосален искра, на разобличаващите конференции. Още един път откъм гърба, както споделя Майкъл Фрейн.
Трето: в случай че Българска социалистическа партия пристигна на власт, със същия възторг ли ще продължат тези следствия? Или тогава още веднъж ще е на дневен ред сантименталната страна на публицистиката с пътуванията по рисковите точки на планетата. Приемайки, че народът към този момент е освободен от игото на корупцията и е време да се освобождават други нации.
Това е разликата: дали правиш следствия като самостоятелен публицист, или като партийно привързан. В първия случай доста хора ще ти повярват и ще те одобряват за Орлеанската дева. Във втория - ще ти има вяра аленият електорат и ще те одобряват за Позитанската дева.
И най-вече да разплачеш културния министър, както и стана. Ама тя културата ни е на такова състояние, че не е належащо да си министър, с цел да я оплачеш.
И най-вече да мобилизираш аления електорат да си постави фланелки с надпис " Аз съм Елена ". Аз да вземем за пример не желая да съм, тъй като ме ужасява вероятността Нинова да ми застане откъм гърба, въпреки и да е срещу джендърството.
Ще мобилизираш и всички, които са се зарекли да не гласоподават. Като видят колебаещите се по обяд в деня на изборите, че алените деви са напът да вземат властта, ще скочат да пуснат по една противобюлетина с отвращение. И ще поемат на Запад. За Франция да вземем за пример.
Към Орлеанската дева.
Далеч от Позитанската.
Не стига че масите навлязоха в културата, ами дни по-късно и самата просвета цъфна във водещите вести, а не където е мястото - в края на утринните блокове. Един чужденец би си помислил, че повода за подобен културен напредък е, да речем, Вавилонската кула в Пловдив. И ще сгреши, естествено, тъй като не е осведомен с балканските ни способности в есеистиката. А той беше прибавен с революционен възторг от необятните социалисти, чиито произведения будят екстаз с историческата си повторяемост. Нещо като Визия за България, която радва с идейния си евъргрийн " Всичко в името на индивида, всичко за богатството на индивида ". Разликата е единствено, че в соца се знаеше името на индивида, а в този момент за богатството му място се водят вътрешнопартийни борби.
Засега там на бял кон е другарката Нинова. Но в предизборно време един воин не стига и като майстори в идейната есеистика беше сътворен още един. Пак на кон, в облика на Орлеанската дева. От което аленият електорат се втвърди. Особено мъжкият. А сходно литературно достижение е за Нобелова премия - единствено с едното художествено подстрекателство да постигнеш за дни това, което западните пенсионери не могат да реализират с буржоазната виагра за десетилетия.
Другарката Елена е журналистка, оживяла под патроните из най-горещите точки на планетата. И будеше благосклонности, още от Афганистан. Много години преди да премине на страната на правоверните - на вярващите в Маркс, не в Аллах. Ала както споделя Марио Бенедети в едно свое есе: " Най-голямото зло, което можеш да ми причиниш, е да ме отвратиш от себе си ". Моралната непорочност е като биологичната - няма по какъв начин да бъде полу, съвсем, ненапълно, няма по какъв начин, преди да си била, след това не, по-късно отново да бъдеш. Дори и след оперативната интервенция на партийния еластичен хирург. За да бъдеш ръкоположена в ранг Орлеанска дева, би трябвало да отговориш на три канонични въпроса:
Първо: за какво, когато зад теб е стоял другарят Станишев, в ролята на първи партиен и държавен началник, нямаше никакви журналистически следствия, за един язовир, за едни батковци по пътищата, за корупционната аритметика 8:5:3 и прочие?
Второ: за какво, когато в този момент правиш журналистически следствия, зад теб стои другарката Нинова? Съвсем физически, в целия си колосален искра, на разобличаващите конференции. Още един път откъм гърба, както споделя Майкъл Фрейн.
Трето: в случай че Българска социалистическа партия пристигна на власт, със същия възторг ли ще продължат тези следствия? Или тогава още веднъж ще е на дневен ред сантименталната страна на публицистиката с пътуванията по рисковите точки на планетата. Приемайки, че народът към този момент е освободен от игото на корупцията и е време да се освобождават други нации.
Това е разликата: дали правиш следствия като самостоятелен публицист, или като партийно привързан. В първия случай доста хора ще ти повярват и ще те одобряват за Орлеанската дева. Във втория - ще ти има вяра аленият електорат и ще те одобряват за Позитанската дева.
И най-вече да разплачеш културния министър, както и стана. Ама тя културата ни е на такова състояние, че не е належащо да си министър, с цел да я оплачеш.
И най-вече да мобилизираш аления електорат да си постави фланелки с надпис " Аз съм Елена ". Аз да вземем за пример не желая да съм, тъй като ме ужасява вероятността Нинова да ми застане откъм гърба, въпреки и да е срещу джендърството.
Ще мобилизираш и всички, които са се зарекли да не гласоподават. Като видят колебаещите се по обяд в деня на изборите, че алените деви са напът да вземат властта, ще скочат да пуснат по една противобюлетина с отвращение. И ще поемат на Запад. За Франция да вземем за пример.
Към Орлеанската дева.
Далеч от Позитанската.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ