Културата на отмяната: Никой не е в безопасност
Културата на анулацията завладя целия свят. Списъкът със звезди, станали жертви на това ново движение е доста дълъг.
Сред полулярните персони, получили публично неодобрение са: Кевин Спейси, Джеймс Франко, Джина Карано, Арми Хамър, Мат Деймън, Луйс си Кей, Джоан Роулинг, Фей Дънауей, Кание Уест.
Когато човек прекрачи избрани общоприети или морални граници е обикновено да бъде отритнат.
CALLING FOR ‘HELP’: Octavia Spencer says it would be difficult to create hit 2011 film because of today’s sociopolitical climate and warns of cancel culture’s dangers.
— Fox News (@FoxNews)
Историята на човечеството е изпълнена с провинения. Имайки поради разликите сред културите и природата на личностните възприятия, споровете сред нас са неизбежни.
Хората лъжат, мамят и крадат. Казват неща, за които сигурно ще съжаляват.
Позволяваме на страстите да надделеят. Срамуваме се от постъпките се. Гневим се, завиждаме, пристрастяваме се, страдаме, наскърбяваме, отдаваме се на мании, обсесии и отрицателни страсти.
Казано накратно: Ние сме несъвършени същества.
Отлъчването на хора от обществения им и професионален кръг е форма на наказване, позната от епохи. Всички познаваме фамилии, които не поддържат връзка с някой родственик.
Може би общественото анулиране на някого до степен на остракизъм, може да се счита за широкомащабно отчуждение.
Според изследване от 2019 всеки трети на възраст сред 18-45 години е бил жертва на " ghosting ".
Терминът ghosting поражда през 2014 година Той се появява в света на запознанствата, с цел да опише някого, който просто изчезва след среща. Това да вземем за пример са хората, които стопират да дават отговор на известия внезапно.
Тези хора обаче се срещат освен в света на запознанствата, само че и в други контексти.
Обикновено те оставят индивида насреща комплициран, засегнат и сърдит. А сигурно даже едно известие би довело до разнообразни усеща у него.
Ако сме жертва на " ghosting " ние сме изолирани и пренебрегнати, а постоянно даже не разбираме за какво.
Според психолози да изчезнеш без пояснение е обвързвано с психическа неустойчивост и незадоволеност.
Крaйните рекации във връзка с звездите също са илюстрация за усещания, които не са нюансирани.
“It’s not a film’s job to pander to our preconceptions, parrot back our opinions and reassure us that we’re right. ” Terrific article
— rave dobinson (@ravedobinson)
Ако отчуждението нараства, тъй като отхвърляме хората с натискането на един бутон, то се усилват и прочувствените проблеми.
Дали културата на анулацията е цивилизован метод да вървим напред или безчовечен способ да се разправим с отговорните.
Понякога отхвърлените са написали припрян туит, излъгали са в предишното или са се посочили като лицемери.
Разбира се, при положение на корист с власт или полово принуждение, крайната реакция е изцяло предстояща и оправдана.
Друг е въпросът, че от време на време кариерата и персоналния живот на обвинявания са разрушени, преди виновността му да бъде осъдена.
Това е рисково.
Психологическата болежка, която предизвиква културата на анулация е голяма.
За мнозина упрекнатите са пожънали това, което са посяли.
Ако се включим интензивно в всеобщо отказване на дадена персона, можем да засилим личното си чувство за за предимство (Разбрахте ли какво е направил Х? Аз в никакъв случай не бих направил сходно нещо?)
Културата на анулацията може да съсипе живот. Стига един клик или коментар. Анонимността се ускорява от множеството.
Неправомерните дейсвия би трябвало да се осъждат, само че никой не е съдник на времето си.
Всеки е правил нещо, от което се срами.
Високият морал е добродетел, към която се постанова да подхождаме внимателно.
Сред полулярните персони, получили публично неодобрение са: Кевин Спейси, Джеймс Франко, Джина Карано, Арми Хамър, Мат Деймън, Луйс си Кей, Джоан Роулинг, Фей Дънауей, Кание Уест.
Когато човек прекрачи избрани общоприети или морални граници е обикновено да бъде отритнат.
CALLING FOR ‘HELP’: Octavia Spencer says it would be difficult to create hit 2011 film because of today’s sociopolitical climate and warns of cancel culture’s dangers.
— Fox News (@FoxNews)
Историята на човечеството е изпълнена с провинения. Имайки поради разликите сред културите и природата на личностните възприятия, споровете сред нас са неизбежни.
Хората лъжат, мамят и крадат. Казват неща, за които сигурно ще съжаляват.
Позволяваме на страстите да надделеят. Срамуваме се от постъпките се. Гневим се, завиждаме, пристрастяваме се, страдаме, наскърбяваме, отдаваме се на мании, обсесии и отрицателни страсти.
Казано накратно: Ние сме несъвършени същества.
Отлъчването на хора от обществения им и професионален кръг е форма на наказване, позната от епохи. Всички познаваме фамилии, които не поддържат връзка с някой родственик.
Може би общественото анулиране на някого до степен на остракизъм, може да се счита за широкомащабно отчуждение.
Според изследване от 2019 всеки трети на възраст сред 18-45 години е бил жертва на " ghosting ".
Терминът ghosting поражда през 2014 година Той се появява в света на запознанствата, с цел да опише някого, който просто изчезва след среща. Това да вземем за пример са хората, които стопират да дават отговор на известия внезапно.
Тези хора обаче се срещат освен в света на запознанствата, само че и в други контексти.
Обикновено те оставят индивида насреща комплициран, засегнат и сърдит. А сигурно даже едно известие би довело до разнообразни усеща у него.
Ако сме жертва на " ghosting " ние сме изолирани и пренебрегнати, а постоянно даже не разбираме за какво.
Според психолози да изчезнеш без пояснение е обвързвано с психическа неустойчивост и незадоволеност.
Крaйните рекации във връзка с звездите също са илюстрация за усещания, които не са нюансирани.
“It’s not a film’s job to pander to our preconceptions, parrot back our opinions and reassure us that we’re right. ” Terrific article
— rave dobinson (@ravedobinson)
Ако отчуждението нараства, тъй като отхвърляме хората с натискането на един бутон, то се усилват и прочувствените проблеми.
Дали културата на анулацията е цивилизован метод да вървим напред или безчовечен способ да се разправим с отговорните.
Понякога отхвърлените са написали припрян туит, излъгали са в предишното или са се посочили като лицемери.
Разбира се, при положение на корист с власт или полово принуждение, крайната реакция е изцяло предстояща и оправдана.
Друг е въпросът, че от време на време кариерата и персоналния живот на обвинявания са разрушени, преди виновността му да бъде осъдена.
Това е рисково.
Психологическата болежка, която предизвиква културата на анулация е голяма.
За мнозина упрекнатите са пожънали това, което са посяли.
Ако се включим интензивно в всеобщо отказване на дадена персона, можем да засилим личното си чувство за за предимство (Разбрахте ли какво е направил Х? Аз в никакъв случай не бих направил сходно нещо?)
Културата на анулацията може да съсипе живот. Стига един клик или коментар. Анонимността се ускорява от множеството.
Неправомерните дейсвия би трябвало да се осъждат, само че никой не е съдник на времето си.
Всеки е правил нещо, от което се срами.
Високият морал е добродетел, към която се постанова да подхождаме внимателно.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ