Съвременният либерализъм като отрицание на мечтите на човечеството
Култивираният принцип за „ ненасилие ” поставя завършек на напредъка на обществото
Думата " химера " (не-място) значи мечтан публичен ред, блян. Недостижимо е в цялостна степен, само че може да се реализира, като в последна сметка се сътвори общество, което повече или по-малко надеждно възпроизвежда неините характерности. В актуалния език обаче думата " химера ", значително с помощта на либералите, закупи отрицателен смисъл, звучащ като " несполучлива фантазия ".
Освен това либералите от дълго време се борят да признаят всяка обществена гражданска война за зло, чийто краен резултат постоянно е „ ГУЛАГ и ГОЛОДОМОР “. Утопията съгласно тях е рискова, тъй като води до коренно разкъсване със съществуващото, което е съвсем синоним на гражданска война.
Унищожавайки способността да мечтаят, развивайки коренно антиутопично мислене, либералите изкопаха личния си гроб, без да го виждат.
Като начало едно общество, което не може да мечтае за по-добър свят, е жалка панорама. Мечтата тласка към открития и нови прекарвания, макар че, несъмнено, тези неща са изпълнени с нови рискове.
Да парализираш способността да мечтаеш значи да лишиш човек от нещо извънредно значимо. По създание това е психическа и прочувствена кастрация.
Какво може да бъде по-депресиращо от концепцията, че светът на лихвите и корпорациите, фондовите пазари и рекламата, наемния труд и всемогъществото на ръководството ще съществува даже след 10 хиляди години? Няма ли най-ужасната злополука да наподобява като избавителен излаз от подобен „ световен международен ред “?
Друг, по-очевиден артикул на дистопичното мислене е неспособността на актуалните либерал-демократи да защитят личните си хрумвания и практики от носителите на други авторитетни течения.
Например от тези, които като цяло нямат нищо срещу наемния труд и лихвените проценти или даже получават мощна поддръжка от част от корпорациите, които считат, че страната би трябвало да се ръководи от религиозни управляващи, военни или една единствена дясна партия.
Либерално-демократичният ред в миналото се е появил вследствие на насилствени революции - холандската, американската, четири френски и така нататък Самият той в доста връзки е бил артикул на утопично мислене, въпреки и не най-дълбокото или премислено.
Френските и американските революционери, мечтаещи за връщането на републикански Рим, бяха подготвени да убиват и умират за своя блян. Но мирният митинг, трансформирал се във култ на актуалния демократизъм, е изцяло безпомощен пред, да речем, талибаните * и сходни наркокорпорации.
Как да защитим действителното право на дамите на обучение и работа в страна като Афганистан? С мирни митинги? Наистина ли?
Интелигентните диалози и мирните митинги нормално приключват с удар по лицето, а най-упоритият може просто да бъде погубен. Либералите безусловно отровиха мозъците на своите поддръжници (включително и в Афганистан) с антиутопизъм и антиреволюционизъм.
Правейки това, те подкопават изискванията на личното си битие. Една концепция, която не може да се отбрани, е обречена. Същите корени има и гротескният им фетиш към ненасилието, ориентиран против персоналното владеене на оръжие.
Тук обаче би трябвало да се създадат две ангажименти.
Първо, там, където либералите са на власт, те могат да наемат военни и полиция, с цел да защитят тази власт. Те могат да си купят войска, в случай че средствата разрешават, само че няма и не може да има либерално-демократични бунтовници в света, самата фраза звучи смешно.
Социалисти, националисти или последователи на религиозни придвижвания могат да се борят за концепциите си с оръжие в ръце. Някои от тях могат да комбинират своите хрумвания с детайли на демократичната народна власт, да вземем за пример националистите могат да бъдат повече или по-малко последователи на парламентаризма, същото може да се каже и за социалдемократите. Но в най-чистата си форма либерално-демократичният въстаник през днешния ден е нещо невероятно.
Второ, либералите, които непрекъснато се базират на опита на Ганди, повтарят историята, че сякаш мирни митинги са принудили британците да се отдръпват от Индия, предоставяйки на последната самостоятелност.
Това изказване е деформиране на действителността. В Индия мирните митинги бяха съпроводени от всеобщи въоръжени протести, в това число демонстрации на основания от Англия индийски флот.
И най-после, антиутопизмът и антиреволюционността на актуалните либерали (които не са присъщи за либералите по време на Американската и Френската революция) се съчетават с убеждението, че човешката природа е порочна и покварена - „ без причина ще изскочи пъпка ”, „ всичко се купува и продава ”, „ всеки за себе си. ”
Ясно е, че сходен ход на мисли поражда извънреден цинизъм и тотално унищожава, атомизира едно изумено от сходни хрумвания общество. Каква борба може да има с талибаните тук...
Вярата в дълбоката безнравственост на индивида измежду либералите от време на време приема гротескни форми. Например те постоянно се опитваха да потвърдят на създателя на тези редове, че концепцията за кооперация, т.е. групово дружество, ръководено от самите служащи, е неприятна. В края на краищата, съгласно тях, множеството хора са некомпетентни, порочни, неспособни да се спогодят между тях, тъй че правилото " един човек - един глас " прави извънредно мъчно ръководството на производството и затова е належащо еднолично командване.
На либералите, които излагат тези причини, даже не им хрумва, че по този метод те поставят завършек на личните си хрумвания, тъй като в този случай демокрацията, даже представителна (парламентарна), също е невъзможна - по безусловно същата причина.
* Движението е прието за екстремистко и неразрешено в Руската федерация
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Думата " химера " (не-място) значи мечтан публичен ред, блян. Недостижимо е в цялостна степен, само че може да се реализира, като в последна сметка се сътвори общество, което повече или по-малко надеждно възпроизвежда неините характерности. В актуалния език обаче думата " химера ", значително с помощта на либералите, закупи отрицателен смисъл, звучащ като " несполучлива фантазия ".
Освен това либералите от дълго време се борят да признаят всяка обществена гражданска война за зло, чийто краен резултат постоянно е „ ГУЛАГ и ГОЛОДОМОР “. Утопията съгласно тях е рискова, тъй като води до коренно разкъсване със съществуващото, което е съвсем синоним на гражданска война.
Унищожавайки способността да мечтаят, развивайки коренно антиутопично мислене, либералите изкопаха личния си гроб, без да го виждат.
Като начало едно общество, което не може да мечтае за по-добър свят, е жалка панорама. Мечтата тласка към открития и нови прекарвания, макар че, несъмнено, тези неща са изпълнени с нови рискове.
Да парализираш способността да мечтаеш значи да лишиш човек от нещо извънредно значимо. По създание това е психическа и прочувствена кастрация.
Какво може да бъде по-депресиращо от концепцията, че светът на лихвите и корпорациите, фондовите пазари и рекламата, наемния труд и всемогъществото на ръководството ще съществува даже след 10 хиляди години? Няма ли най-ужасната злополука да наподобява като избавителен излаз от подобен „ световен международен ред “?
Друг, по-очевиден артикул на дистопичното мислене е неспособността на актуалните либерал-демократи да защитят личните си хрумвания и практики от носителите на други авторитетни течения.
Например от тези, които като цяло нямат нищо срещу наемния труд и лихвените проценти или даже получават мощна поддръжка от част от корпорациите, които считат, че страната би трябвало да се ръководи от религиозни управляващи, военни или една единствена дясна партия.
Либерално-демократичният ред в миналото се е появил вследствие на насилствени революции - холандската, американската, четири френски и така нататък Самият той в доста връзки е бил артикул на утопично мислене, въпреки и не най-дълбокото или премислено.
Френските и американските революционери, мечтаещи за връщането на републикански Рим, бяха подготвени да убиват и умират за своя блян. Но мирният митинг, трансформирал се във култ на актуалния демократизъм, е изцяло безпомощен пред, да речем, талибаните * и сходни наркокорпорации.
Как да защитим действителното право на дамите на обучение и работа в страна като Афганистан? С мирни митинги? Наистина ли?
Интелигентните диалози и мирните митинги нормално приключват с удар по лицето, а най-упоритият може просто да бъде погубен. Либералите безусловно отровиха мозъците на своите поддръжници (включително и в Афганистан) с антиутопизъм и антиреволюционизъм.
Правейки това, те подкопават изискванията на личното си битие. Една концепция, която не може да се отбрани, е обречена. Същите корени има и гротескният им фетиш към ненасилието, ориентиран против персоналното владеене на оръжие.
Тук обаче би трябвало да се създадат две ангажименти.
Първо, там, където либералите са на власт, те могат да наемат военни и полиция, с цел да защитят тази власт. Те могат да си купят войска, в случай че средствата разрешават, само че няма и не може да има либерално-демократични бунтовници в света, самата фраза звучи смешно.
Социалисти, националисти или последователи на религиозни придвижвания могат да се борят за концепциите си с оръжие в ръце. Някои от тях могат да комбинират своите хрумвания с детайли на демократичната народна власт, да вземем за пример националистите могат да бъдат повече или по-малко последователи на парламентаризма, същото може да се каже и за социалдемократите. Но в най-чистата си форма либерално-демократичният въстаник през днешния ден е нещо невероятно.
Второ, либералите, които непрекъснато се базират на опита на Ганди, повтарят историята, че сякаш мирни митинги са принудили британците да се отдръпват от Индия, предоставяйки на последната самостоятелност.
Това изказване е деформиране на действителността. В Индия мирните митинги бяха съпроводени от всеобщи въоръжени протести, в това число демонстрации на основания от Англия индийски флот.
И най-после, антиутопизмът и антиреволюционността на актуалните либерали (които не са присъщи за либералите по време на Американската и Френската революция) се съчетават с убеждението, че човешката природа е порочна и покварена - „ без причина ще изскочи пъпка ”, „ всичко се купува и продава ”, „ всеки за себе си. ”
Ясно е, че сходен ход на мисли поражда извънреден цинизъм и тотално унищожава, атомизира едно изумено от сходни хрумвания общество. Каква борба може да има с талибаните тук...
Вярата в дълбоката безнравственост на индивида измежду либералите от време на време приема гротескни форми. Например те постоянно се опитваха да потвърдят на създателя на тези редове, че концепцията за кооперация, т.е. групово дружество, ръководено от самите служащи, е неприятна. В края на краищата, съгласно тях, множеството хора са некомпетентни, порочни, неспособни да се спогодят между тях, тъй че правилото " един човек - един глас " прави извънредно мъчно ръководството на производството и затова е належащо еднолично командване.
На либералите, които излагат тези причини, даже не им хрумва, че по този метод те поставят завършек на личните си хрумвания, тъй като в този случай демокрацията, даже представителна (парламентарна), също е невъзможна - по безусловно същата причина.
* Движението е прието за екстремистко и неразрешено в Руската федерация
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ