Кулинарният етикет изисква всяко питие да се приема със съответстващото

Кулинарният етикет изисква всяко пиво да се приема със съответстващото му ядене, тъй че да усетим всичките му вкусови качества, без освен това да страдаме от последствията от алкохола. И до момента в който някои изискани напитки вървят най-добре с не по-малко засукани ястия, има и такива, които не са изключително „ претенциозни “ в това отношение. Да вземем за образец уискито: няколко бадема и фъстъка са изцяло задоволителни, или пък коняка: два-три шоколадови бонбона и сте окей. Ракията е някъде по средата сред простотата и сложността на мезето. Например, тя може да се пие с леки мезета: зеленчукова салата, маслини, сирене, суджук. Или пък за десерт с плодове, орехи. Също и с кафето след хранене: в западните райони на Испания и в Португалия е всекидневно обядът или вечерята да се завърши с няколко капки ракия в кафето (при това, да не звучи надменно, само че по отношение на качеството на иберийската ракия има много какво да се желае, с извинение). А в България пък има едно погрешно разбиране: че ракията безусловно би трябвало да се пие студена, надали не ледена. Но следователно много от качествата и спецификата на ароматите й просто се губят. Всъщност, от дълго време е видяно, че ледът единствено прикрива някои от минусите на съответната ракия. Най-удачната температура за сервиране на ракията е по принцип сред 15 и 20 градуса. Специално по-дълго отлежалата се случва да бъде сервирана и при 27-28 градуса, изключително сливовата – когато на тази температура се разпростира целият й характерен благоуханен и уханен букет. Безспорно, най-популярното мезе за ракия в България е шопската салата – както се носи мълвата, изобретена като комбиниране в някое от заведенията на „ Балкантурист “ през 1960-те години. Но „ най-популярно мезе “ не значи наложително, безусловно или само мезе. Ракията е широкообхватна напитка с цялостен комплекс аромати, ухания и усети – което значи, че може, надлежно, да бъде съчетавана с най-различни съпътстващи закуски. По-известните съчетания са следните: гроздова с шопска салата;
сливова с месо (колбаси, шунка);
дюлева с кашкавал;
крушова със саламурено сирене;
кайсиева със салата марули и саламурено сирене. Твърде значимо е и по кое време тъкмо ракията ще бъде непосредствено включена в самия развой на консумирането. Някои типове ракия са удачно решение като начален, по този начин да се каже, започващ аперитив на трапезата: крушова, кайсиева, малинова; прекомерно постоянно за аперитив се сервира класическата гроздова „ каменарка “ с шопска салата. Мнозина познавачи пък нормално оставят сливовата като основна ракия-придружител на главното ядене чак до десерта. Обикновено се счита, че отлежалата ракия е по-добра от свежата, неотлежала. Разбира се, за избрани концентрати като коняк, арманяк или уиски това е годно. Но се случва и свежата ракия да се издигне до висотите на неповторимите ухания и аромати – изключително това се отнася за крушовата (т. нар. „ вилямовка “, т е. от круша вид „ Уилямс “), при която се подчертава на пресния и пресен мирис на напитката, а не толкоз на отлежаването. Кога и в кой сезон се пие ракията? За доста хора, волно или несъзнателно, е останала визията, че ракията е зимно пиво – може би, тъй като постоянно отлежава в дъбови бъчви, в подземия, свързани с студ, а от самото пиво се получава чувство за топлота и съгряване. За други пък е таман противоположното: за тях пък това си е чисто лятна напитка, тъй като е обвързвана със зеленчукови салати, втурване на бутилката за охлаждане в студен и леден бунар, изстудена бъклица и впрочем обичайни реквизити и аксесоари. Изводът е повече от явен: ракията е универсално-сезонна напитка, която може да се пие когато и да е на годината. Затова – наздраве от нас и бъдете умерени в потреблението на ракия!