Кучето сладко яде, но кокали - не
Кучето ли наподобява на стопанина си, или стопанинът – на кучето? Нещо като въпроса за кокошката и яйцето, въпреки и не толкоз екзистенциален.
Но несъмнено индивидът и домашният любим се доближават един към различен – колкото по-дълго са дружно, толкоз повече. И е естествено първият да желае най-много едно: вторият да живее оптимално дълго и да се радва на положително здраве.
Как да стане това, допустимо ли е ние да повлияем и в случай че да, по какъв метод?
Като себе си ли да го гледаме, или да настъпим някъде спирачката, а другаде да подадем повече газ?
За здравето на всеки организъм е изключително значим интервалът, в който израства. И както при едно малко дребосъче, е хубаво да обърнем съществено, но в действителност съществено внимание на храненето и физическата интензивност на животинчето.
А те не са идентични за всички.
От пекинез до немски дог разликите в този смисъл са големи и по тази причина е доста значимо, вземайки животно, да посетите оптимално бързо ветеринарен доктор, който да ви съветва и да изградите дружно някаква оптимална скица на хранене, имунизиране и придвижване.
За храненето са изговорени хиляди неща, само че най-важното е да се знае, че всяко животно е субект и може да реагира друго на разнообразни храни. Все по-често се среща така наречен хранителен интолеранс, който самичък по себе си значи нетърпимост към избрани съставни елементи на храната. И колкото и някой в зоомагазин или в градинката да ви изяснява, че „ тъкмо тази “ храна е най-хубавата, той не може да знае това сигурно за вашето куче или коте.
