Когато го гушнах, той заплака. Никога не бях виждал толкова големи, чисти и топли сълзи…
„ Кучетата плачат ли? Усещат ли болежка? Страдат ли?… И куп такива въпроси съм си задавал всякога, преди да почине първото ми куче, ротвайлер на 14 години, което носеше името „ ДАРГОС “ от ДАР ГОСподен.
За жал, прекомерно късно съумях да си отговоря на всички въпроси. Не ми остана време да му желая амнистия за греховете, които бях натрупал по отношение на личността му.
Наранявал съм го хиляди пъти, а той в никакъв случай не възропта. Колкото повече наранявах Даргос, толкоз повече Даргос ме обичаше.
Облизваше ми ръката, която го биех и се сгушваше безропотен в тялото ми. Цели 14 години понасям проблемите и неуспехите ми.
Преживяхме доста дружно. Играеше ролята на мой другар, татко, брат. Научи ме да обичам. Споделяхме храна и страсти. Най – хубавите ми мемоари са с него. Умееше едно-единствено нещо и го правеше съвършено – ДА ОБИЧА!
„ Ако можех да обясня в едно изречение какъв брой го обичам, сигурно щях да получа нобелова премия за литература “, Kim Reiki
Накрая беше доста болен и остарял. Опитваше се да не ме тормози и си стискаше потребностите с достолепие колкото може. Лекарите не можеха да му оказват помощ, тъй като старостта го изяде. Полагаше големи старания да се движи, да не бъде болен, да остане при мен, да излае, да не пъшка от болежка, да яде, да ми покаже, че към момента е здрав и му се играе, да ме обича и да ме пази.
Боже, толкоз ме беше ЯД, че си отива! Исках да викам от яд с все мощ. Какво ли не бих дал, с цел да го спася. Чувствах се отговорен и виновен, безпомощен!
Вечерта, момент преди да си отиде, той ме разсъни със скимтене. Викаше ме! Намерих го лежащ в коридора в безпомощно положение. Опитваше се да си вдигне най-малко главата и да ми каже нещо. Легнах до телцето му, прегърнах го и когато гушнах огромната му глава, той заплака.
Никога не бях виждал толкоз огромни, чисти и топли сълзи. Едва, едвам съумя да извади език и облиза ръката ми. Прегърна ме! Главите ни бяха една до друга и усещах по какъв начин диша доста тежко. Не можех да спра да целувам нослето му. Скимтеше от болежка на рамото ми, искаше да ме прегърне по-добре, само че нямаше сили.
Целунах още веднъж огромната му черна маслинка и внезапно усетих последния му мирис, лек лъх в лицето ми, който излезе и повече не се върна. Цялото му тяло се отпусна. Почина най-хубавият ми другар, който в миналото съм имал или ще имам. След този случай аз към този момент не бях същият човек. Най-важната част от мен си отиде вечно дружно с него! Където и да е сега, аз знам, че ме чака! “ Kim Reiki ®
Почивай в мир, Даргос!
Инфо: zarata
