Породи аристократични кучета
Кучетата и аристократите - даже царските особи - имат доста дълга взаимна история. Независимо дали приказваме за хрътки, които се появяват на церемонии, охраняват своите царски стопани или вървят на лов с тях, те са били неизменима част от кралския живот на всички места.
Породата на любимците на известни аристократи и владетели постоянно е била въпрос на усет, само че би трябвало да си признаем, че някои от тези кучета са толкоз сладки, че в действителност си заслужават славата. Кучетата са отразявали потребностите и традициите на своите кралски притежатели, демонстрирайки мощ, благосъстояние, разкош или преданост. Но постоянно са били и дипломатически дарове.
Ето няколко от най-известните аристократични породи кучета:
Акита Ину
Породата Акита Ину произлиза от Япония и за тези огромни горди кучета се знае, че са били любимци на японския императорски хайлайф епохи наред. В интервала Едо през 17-ти и 18-ти век, кучетата от порода Акита са били притежавани единствено от шогуни за лов на мечки и различен наедрял дивеч. Императорът Тайшо пък е бил сниман със личното си куче Акита през 1899 година, а породата е оповестена за национално благосъстояние и става налична за всички едвам при започване на 20 век.
Бигъл
Историята на бигълите е тясно обвързвана с аристокрацията, тъй като те са били отглеждани от тях за ловни кучета. Предците им са били докарани в Англия от Уилям Завоевателя след Норманското завладяване през 1066 година и се има вяра, че британският крал Хенри VII е имал и употребявал за лов толкоз дребни бигъли, че те са можели да се поберат в дланта на ръката му.
Фален
Тези кучета са станали известни измежду европейската аристокрация не по-късно от времената на Тюдорите, и са били изключително известни измежду Стюартите. Крал Карл II ги е обожавал и това е станало ясно по многото кралски картини, в които участват.
Лабрадор
Бащата на кралица Елизабет II, крал Джордж VI, е обичал огромни ловни кучета и изключително обичани са му били лабрадор ретривърите. Той почнал да ги развъжда в кралските имения в Сандрингам и Балморал през 1911 година и се отнасял към тях по едно и също време и като работни кучета, и като домашни любимци. От тогава лабрадорите остават част от кралското домакинство и печелят доста награди със своите ловни умения.
Бишон Фризе
Американският киноложки клуб назовава породата Бишон Фризе „ кралска затопляща скута възглавничка “ и с добра причина. Тези дребни пухкави топки стават част от аристократичното кучешко семество през 13 век и се появяват в портрети с кралски особи. Факт е, че крал Хенри III Франс ги обичал толкоз доста, че държал няколко към врата си в дребна, украсена с панделка кошница.
Ши Тцу
Кучетата Ши Тцу са се развъждали с концепцията да бъдат “лъвско куче “, наподобяващо огромната котка. Те постоянно са били давани като алегорични дарове на императорите на Китай. Императрица Доугер Цу Хси, която управлявала Китай от края на 19-ти век до началото на 20-ти, била огромен обожател, само че историята им измежду китайската аристокрация стартира доста по-рано. В някои интервали те са били носени в ръкавите на китайски аристократи и в случай че някой отвън кралското семейство е бил заловен с Ши Тцу куче е бил наказван със гибел.
Уелско корги пембрук
Когато приказваме за модерни аристократични кучета няма по какъв начин да не се сетим за уелското корги пембрук, обичаната порода на британската кралица Елизабет II. Кралицата получила първото си корги през 1933 година като подарък от татко си. и оттогава в Бъкингамския замък постоянно е имало корги.
Пиринейско пастирско куче
С величествения си тип е мъчно да се повярва, че необикновено мощните пиринейски овчарски кучета имат аристократично минало. В началото си те са били употребявани за бранене на овце в Пиренейските планини в Югозападна Европа. Едва през XVII век френската аристокрация открива тази впечатляваща порода и ги прави пазители на замъка в Лурд. Пиринейските овчарски кучета се били считани за равни на двама мъже що се отнася до охраняване на замъка.
Грейхаунд
Грейхаунд е една от най-древните породи кучета, известна на индивида. Историята на тези кучета може да се наблюдава до съвсем всяка страна по света. Докато аристокрацията постоянно се е заобикаляла с породата (в ранното развиване на грейхаундовете, единствено аристократите са ги отглеждали), Англия играе значима роля в развиването на породата, като първите илюстрации на грейхаунда там датират от IX век. Тези аристократични кучета също са се употребявали и като спортни кучета от 18-ти век насам.
Пекинез
Пекинезът е друга порода, обвързвана с императорите на античен Китай, и историята им датира от 200 година пр.н.е. Отличителният размер на тези аристократични кучета и специфичната маркировка на козината им са били най-ценните им характерности. Някои кучета са били отглеждани по-малки от 1.8 - 2.2 кг и и по този начин притежателите им са можели да ги скрият в огромните ръкави на обичайното си облекло, служейки им като кучета-пазачи.
