Кубинската криза: Как светът успя да избегне ядрена война преди 60 години
Кубинската рецесия изправя Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики на ръба на нуклеарна война. Ескалацията на напрежението сред Вашингтон и Москва през 1962 година провокира суматоха в целия свят. Двете страни обаче намират решение, написа .
Кубинската рецесия стартира на 14 октомври 1962 година, откакто американски разследващ аероплан прелита над западната част на Куба и в границите на шест минути прави близо хиляда фотоси. С изненада чиновници на ЦРУ открили на тях руски ракети със междинен обхват на деяние от вида SS-4. Така " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " разказва началото на един от най-опасните интервали през Студената война , траял сред 14 и 28 октомври.
Майор Ричард Хейзър, водачът на разследващия аероплан Lockheed U-2, снимал с камери с висока резолюция, по-късно споделя, че се чувствал като индивида, който е щял да стартира нуклеарна война, напомня швейцарският " Нойе Цюрхер Цайтунг ". На идващия ден фотосите предизвикали политически земетресения във Вашингтон. На тях ясно се виждали пусковите установки за съветски ракети със междинен обхват. Базите към момента били в развой на създаване, само че евентуално щели да бъдат подготвени след няколко дни или седмици. Населени места в Съединените щати можели да бъдат достигнати с разрушителните ракети в границите на минути.
Вашингтон е следил дейностите на Съюз на съветските социалистически републики в Куба още от лятото, а на 4 септември президентът Джон Кенеди предизвестил Москва да не разполага там нападателни оръжия. След разкритието обаче Кенеди изискал от съветниците си да му дават разновидности за деяние. Те варирали от въздушни удари до военно навлизане в Куба. Всъщност още при Берлинската рецесия година по-раноКенеди заплашил да стигне до крайности. Вашингтон стартира да разполага секретно в Турция свои нуклеарни ракети със междинен обхват през 1959 година.
Светът е на ръба на нуклеарна война
На 22 октомври 1962 година президентът Кенеди се обръща към американския народ с трагична тирада по малкия екран, която повишава страха от война на всички места, изключително в Европа. Американският президент разказва заплахата, идваща от карибския остров, и афишира, че Куба ще бъде сложена под " морска карантина " - терминът " обсада " тогава се е считал за прекомерно нападателен и се е избягвал. Това означавало, че САЩ ще спрат да позволяват кораби, за които считат, че може да носят военна продукция.
Паниката бързо се популяризирала. В Германия доста магазини за хранителни артикули били изпразнени за малко време, аптеките също отчели растеж на продажбите. Думата " война " доминирала заглавията на вестниците.
На 24 и 25 октомври руските кораби спрели пред линията на " карантината ", маркирана от американския флот. Това бил знак за деескалация, само че нещата занапред щели да стават още по-опасни. На 27 октомври самолетът U-2 на майор Рудолф Андерсън бил свален от руска противовъздушна ракета над Куба. Американецът умрял. Това още веднъж довело до повишаване на напрежението. Но и двете страни добре осъзнавали какъв брой бързо обстановката може да излезе отвън надзор, в това число и поради решенията на локални военноначалници.
Едва по-късно станало ясно какъв брой покрай нуклеарната война се намирал светът. Американските разрушители хвърлили сигнални дълбочинни бомби върху руската подводница " Б-59 ", с цел да я принудят да изплува и да бъде разпозната. Капитанът Валентин Савицки тогава не разполагал с радиовръзка с началниците си поради дълбочината на плавателния съд. Американските дейности го предиздвикали да подозира, че войната към този момент е почнала. Савицки желал да отвърне на офанзивите с нуклеарно торпедо, което е щяло да провокира открита нуклеарна война сред двете водещи военни сили. Възражение на Василий Архипов, пълководец на флотилията съветски подводници край Куба, предотвратило сходен процес на събитията. Архипов, който умря през 1998 година, постоянно е именуван " индивидът, който избави света ".
Деескалацията
Решителната за излизането от рецесията кореспонденция между Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики тогава се е водила непосредствено сред Джон Кенеди и руския партиен и държавен водач Никита Хрушчов, както и сред техните най-близки съветници. Вечерта на 27 октомври бил реализиран дипломатически пробив. Робърт Кенеди, брат на президента и негов непосредствен поддръжник, се срещнал със руския дипломат в Съединени американски щати Анатолий Добринин. Обещал му, че Вашингтон ще изтегли личните си ракетни системи, ситуирани в Турция, скоро след демонтирането на руските ракети от Куба. Условието било връзката сред двете неща да не се оповестява обществено. Москва се съгласила.
Съветският съюз почнал ремонт на ракетните уреди и евакуиране на силите си от Куба, които достигнали повече от 40 000 души. Светът въздъхнал с облекчение. През 1962 година рецесията е можела да бъде предотвратена, тъй като и във Вашингтон, и в Москва е имало политици, които са се страхували от нуклеарна война и били подготвени на отстъпки.
60 години по-късно
Въпросът, който специалистите разискват през днешния ден, в подтекста на заканите на Владимир Путин за потребление на нуклеарно оръжие, е за приликите сред актуалната обстановка и Кубинската рецесия.
Живеещият в Хамбург американист Бернд Грайнер, който през 2010 година издаде книга за кризата през 1962 година, акцентира една от значителните разлики сред времената преди 60 години и през днешния ден: " Тогава светът беше организиран по друг метод, а точно двуполюсно. Днес той е многополюсен - играчите са доста повече, а това прави обстановката объркана и рискова ", споделя той, представен от RND. Освен това в момента Русия е в положение на война, а " войната постоянно разпростира своя лична и непредсказуема динамичност ", изяснява Грайнер.
Кубинската рецесия стартира на 14 октомври 1962 година, откакто американски разследващ аероплан прелита над западната част на Куба и в границите на шест минути прави близо хиляда фотоси. С изненада чиновници на ЦРУ открили на тях руски ракети със междинен обхват на деяние от вида SS-4. Така " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " разказва началото на един от най-опасните интервали през Студената война , траял сред 14 и 28 октомври.
Майор Ричард Хейзър, водачът на разследващия аероплан Lockheed U-2, снимал с камери с висока резолюция, по-късно споделя, че се чувствал като индивида, който е щял да стартира нуклеарна война, напомня швейцарският " Нойе Цюрхер Цайтунг ". На идващия ден фотосите предизвикали политически земетресения във Вашингтон. На тях ясно се виждали пусковите установки за съветски ракети със междинен обхват. Базите към момента били в развой на създаване, само че евентуално щели да бъдат подготвени след няколко дни или седмици. Населени места в Съединените щати можели да бъдат достигнати с разрушителните ракети в границите на минути.
Вашингтон е следил дейностите на Съюз на съветските социалистически републики в Куба още от лятото, а на 4 септември президентът Джон Кенеди предизвестил Москва да не разполага там нападателни оръжия. След разкритието обаче Кенеди изискал от съветниците си да му дават разновидности за деяние. Те варирали от въздушни удари до военно навлизане в Куба. Всъщност още при Берлинската рецесия година по-раноКенеди заплашил да стигне до крайности. Вашингтон стартира да разполага секретно в Турция свои нуклеарни ракети със междинен обхват през 1959 година.
Светът е на ръба на нуклеарна война
На 22 октомври 1962 година президентът Кенеди се обръща към американския народ с трагична тирада по малкия екран, която повишава страха от война на всички места, изключително в Европа. Американският президент разказва заплахата, идваща от карибския остров, и афишира, че Куба ще бъде сложена под " морска карантина " - терминът " обсада " тогава се е считал за прекомерно нападателен и се е избягвал. Това означавало, че САЩ ще спрат да позволяват кораби, за които считат, че може да носят военна продукция.
Паниката бързо се популяризирала. В Германия доста магазини за хранителни артикули били изпразнени за малко време, аптеките също отчели растеж на продажбите. Думата " война " доминирала заглавията на вестниците.
На 24 и 25 октомври руските кораби спрели пред линията на " карантината ", маркирана от американския флот. Това бил знак за деескалация, само че нещата занапред щели да стават още по-опасни. На 27 октомври самолетът U-2 на майор Рудолф Андерсън бил свален от руска противовъздушна ракета над Куба. Американецът умрял. Това още веднъж довело до повишаване на напрежението. Но и двете страни добре осъзнавали какъв брой бързо обстановката може да излезе отвън надзор, в това число и поради решенията на локални военноначалници.
Едва по-късно станало ясно какъв брой покрай нуклеарната война се намирал светът. Американските разрушители хвърлили сигнални дълбочинни бомби върху руската подводница " Б-59 ", с цел да я принудят да изплува и да бъде разпозната. Капитанът Валентин Савицки тогава не разполагал с радиовръзка с началниците си поради дълбочината на плавателния съд. Американските дейности го предиздвикали да подозира, че войната към този момент е почнала. Савицки желал да отвърне на офанзивите с нуклеарно торпедо, което е щяло да провокира открита нуклеарна война сред двете водещи военни сили. Възражение на Василий Архипов, пълководец на флотилията съветски подводници край Куба, предотвратило сходен процес на събитията. Архипов, който умря през 1998 година, постоянно е именуван " индивидът, който избави света ".
Деескалацията
Решителната за излизането от рецесията кореспонденция между Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики тогава се е водила непосредствено сред Джон Кенеди и руския партиен и държавен водач Никита Хрушчов, както и сред техните най-близки съветници. Вечерта на 27 октомври бил реализиран дипломатически пробив. Робърт Кенеди, брат на президента и негов непосредствен поддръжник, се срещнал със руския дипломат в Съединени американски щати Анатолий Добринин. Обещал му, че Вашингтон ще изтегли личните си ракетни системи, ситуирани в Турция, скоро след демонтирането на руските ракети от Куба. Условието било връзката сред двете неща да не се оповестява обществено. Москва се съгласила.
Съветският съюз почнал ремонт на ракетните уреди и евакуиране на силите си от Куба, които достигнали повече от 40 000 души. Светът въздъхнал с облекчение. През 1962 година рецесията е можела да бъде предотвратена, тъй като и във Вашингтон, и в Москва е имало политици, които са се страхували от нуклеарна война и били подготвени на отстъпки.
60 години по-късно
Въпросът, който специалистите разискват през днешния ден, в подтекста на заканите на Владимир Путин за потребление на нуклеарно оръжие, е за приликите сред актуалната обстановка и Кубинската рецесия.
Живеещият в Хамбург американист Бернд Грайнер, който през 2010 година издаде книга за кризата през 1962 година, акцентира една от значителните разлики сред времената преди 60 години и през днешния ден: " Тогава светът беше организиран по друг метод, а точно двуполюсно. Днес той е многополюсен - играчите са доста повече, а това прави обстановката объркана и рискова ", споделя той, представен от RND. Освен това в момента Русия е в положение на война, а " войната постоянно разпростира своя лична и непредсказуема динамичност ", изяснява Грайнер.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ