К. Парамов: Аферата КТБ и КОНПИ – парадоксите на българския преход!
КТБ и нейният банкрут е на път да свърши в България доста значима работа. Тя ще даде прегледен образец по какъв начин действа страната, по какъв начин политиците манипулират схемата на представителността и по какъв начин българският парламентаризъм загнива всекидневно. Представянето на закони от вида Цонев – Пеевски ни тласка към огромната абстракция, към огромното нищо на един лекомислен и обикновен депутатски срам.
И на следващия ден, когато Съветът по законодателството в Народното събрание стартира да пояснява „ мисловните категории “ на загрижените вносители неговите членове ще се натъкнат на замисленото парадоксално правосъдие. Мечтите и утопиите на ДПС-депутатите ще бъдат оценени от българските съдии като следващата им нереалност, граничеща с потвърдената безочливост. Тогава за какво им трябваше този фиктивен, малоумен и пародиен банкрут на КТБ?
Фалитът им трябваше, с цел да се освободят от скритите им заблуди, че посредством парите си са в положение да препроектират ново начало, постоянно съпроводено с нова облага. Но този път банкрутът ще им изиграе неприятна смешка.
Оценката за корупцията, записана очевидно или неявно по време на прехода, е парадокса на самия преход. Дали корупцията е закононарушение или не ще стане ясно скоро?! Засега обаче имаме единствено едно определение, че вездесъщата корупция е неизвестно какво!! Знае се, че има единствено един банкрут и то заслужен- банкрута на КТБ. Знае се, че има единствено един провинен и той е известен- Цветан Василев. Другите са праведни и некорумпирани...
И по този начин се стартира с неистина, машинация и целенасочена подготовка за цялостното дискредитиране, злепоставяне и оплюване на банкера-водач. Изненадата обаче беше друга. Изведнъж толкоз доста публицисти, политици и финансисти замлъкнаха по същността на проблема- подготовката за банкрута на КТБ. А след м. юни 2014 година те трябваше тъкмо и точно да уяснят за какво Цветан Василев заслужава тази предначертано обезпечена от Българска народна банка орис. Заради парадокса, следва да уточним от вътрешната страна мястото на гуверньора Искров и неговите заместници, както и на част от обкръжението на Василев, която най-вече са се възползвали от опциите му. Защо? Никой не пожела да наблюдава професионалния напредък на Василев за последните 20-25 години. Най-малкото тези, които работеха с него, през днешния ден са със замръзнали уста. Нито Искров като някогашен контрольор в „ Банков контрол “ в Българска народна банка, нито Димитър Костов като някогашен финансов министър, довел страната до банкрут в края на 1996 година и по-късно сътрудник на Василев в ЦКБ, желаеха думата на загатна.
Да, Василев беше огромен, ловък, съобразителен и прекомерно самоуверен във финансовите комбинации. Неговото пространствено мислене и прагматика на прилагане на финансовите схеми му докарваха доста злоба, доста самостоятелен стрес, само че и доста триумфи. Този Тръмпов метод непрекъснато да надграждаш към постигнатото на пазара през вчерашния ден в действителност беше другия жанр. Впоследствие той роди и другия манталитет- на по едно и също време рисковия и сполучлив банкер.
Спомням си по какъв начин през 1995 - 1999 година като шеф на ръководство „ Валутни интервенции и ликвидност “ на ЦКБ и изключително след 1997 година, когато стана член на Съвета на шефовете на банката, Василев бе най-успешния стожер на пазара. Тогава същият този Димитър Костов работеше в ЦКБ като някакъв фиктивен асистент на основния изпълнителен шеф Стоян Александров. Той чакаше не някой различен, а точно Василев, да проработи заплатите. Какво имам поради? ЦКБ беше на ръба и в оперативния й запас имаше сред 30 и 50 хиляди щ. д. Тогава Василев, изключително при започване на дублираната смяна, която същият Костов и Румен Гечев сътвориха в края на 1996 година, стартира суаповите покупко-продажби на българския валутен пазар. Ако въобще имаше естествен подобен.
Със суапите на Василев банката плащаше заплати, а през днешния ден, през вчерашния ден или предишния ден, или преди цели 40 месеца, Костов като заместител шеф на Българска народна банка гласоподава за банкрута на КТБ и взе участие директно в сриването на банката.
През 1997 – 1998 година Василев преподаде огромен урок на всички банкери. С няколко комбинирани „ хек-трика “ на свободния пазар, които никой не можа да проумее в подробност, той проработи съвършено за потребностите на ЦКБ цели 30 млн. щ. д. и стабилизира банката на пазара. Днес хитреците от Българска народна банка не желаят да признаят, че експертът Василев се е построил и е работил измежду тях, а не е кацнал от друга планета.
В това време той беше първи в България. И да уточня: към оня миг и след това аз нито съм го познавал персонално, нито съм се употребил с нещо от него. Но истината би трябвало да се знае!! Успехите му приказваха за един концентриран, явен, пореден и прецизен състезател на банковия пазар. Пазарът, който роди бъдещите български капиталисти. За страдание обаче, съвсем всички нови фигури не се бяха събудили от социалистическия си сън- като взаимозависимост, мислене, ловкост и безвремие. В множеството случаи те мислиха единствено по какъв начин да присвоят, жестоко откраднат или излъжат страната, която беше по този начин великодушна към тях. Това беше и ясния и провокационен модел на държание към новия ред, който политиците дефинираха като триумфа на стартовия ни преход. Така след четвърт век се оказа, че няколко поредни държавни управления, които все сякаш работиха непрекъснато за страната, са работили единствено за олигархията. Днес, когато излиза наяве, че точно олигархията е превзела и дирижира прогнилата страна, то единственият виновник- разгласен и преследван за това, е Цветан Василев.
Уникален случай! Не е ли това абсурд на наглостта, венец на крадливостта и разцвет на комбинативността на една ретроградна система на пародиен парламентаризъм?! Именно този накратко прибавен псевдодепутатски режим по български с явното си единоначалие и скритите си зависимости не съумя да осъзнае падението след инспирирания банкрут на КТБ. Парадоксите, употребени при банкрута на банката, още повече ще разкрият неповторимото съмнение към Парламента на следващия ден, а оттова и към цялата политическа класа.
За да се манипулира и заблуждава обществото, страната се зае да се бори, ужким, с по този начин форматираната корупция, крадливост, заграбване или казано с две думи- политическото мародерство. Родиха се търговете, схемите за надписвания и източвания, ерата на „ съвършените “ печеливши и негодните подизпълнители, които вършеха работата, а по-късно си търсиха парите години напред посредством арбитражи. Псевдодемокрацията с регулация на действителните икономически връзки чрез директното въздействие на политиците сложи пред страната ни фундаменталния проблем- директното установяване на печелившите. Той разкри цялата същина на подправения преход, началното струпване на капитала, жалкото отстояване на правилата на правда, правдивост и акуратност от българските съдилища и прокуратура.
През последните 10-15 години органите за битка с корупцията от първичното конструиране на Комисията, през БОРКОР до днешната КОНПИ (Комисия за лишаване на незаконнопридобитото имущество) обогатяваха една посредствена администрация. Ако сравните бюджетите на КОНПИ от 2014 до 2017 година включително, ще констатирате разноски по издръжката за повече от 22 млн. лева и свършена работа за по-малко от 4 млн. лева Ползваната богата бюджетна стратегия се оказва против Нищото. И тук парадоксът потвърди с огромна мощ, че до момента 2/3 от прехода ни е вървял по неверен път. Това идва да покаже, че без недопечен ред и различен вид точност няма да се разминем.
Каква е през днешния ден корупцията в България и кой тъкмо се бори с нея? КОНПИ?! Първоначално, упованията към комисията бяха големи, само че тя бързо профанизира активността си и доближи до своята така наречен „ комерсиална загадка “. Констатацията, изразена посредством похвата на въпросната „ загадка “, обобщава всички настройки и ведения на ръководителя й Пламен Георгиев.
След като разгласи, че е блокирала 2,5 милиарда лева на Цветан Василев КОНПИ регистрира свръхестествен триумф. На пръв взор тази зрителна машинация удовлетворява изцяло публиката. Иначе тя съставлява неповторим абсурд или по-просто е една голяма неистина. От нея идва огорчението у българите. Те имат вяра на в началото оповестеното изискване, а след това схващат за неукостта и за голямата корист с доверието им от страна на страната. Възниква основателният въпрос- Кой е отговорен или пък кой лъже? Време е в КОНПИ да схванат, че идва моментът, когато този въпрос ще бъде подложен с цялостна мощ пред тях. За пропуснатия късмет и най-много за направените непотребни, изцяло непотребни, разноски на страната България.
Това постанова да посоча няколко обстоятелството за разликите в оценките всъщност сред Комисията и КТБ.
1. КОНПИ се употребява от уредниците на банкрута против КТБ само и единствено за да се затруднят вложителите, които вероятно биха показали интерес към някои от най-стойностните активи, добити с финансиране от банката. Примери: Виваком, НУРТС, Дунарит и Авионамс. Причината се крие в тяхното съмнение, че краен притежател на тези активи и компании е Цветан Василев посредством компанията BVI-EFV. По създание безусловно неприемливо е по линия на КОНПИ да се блокират активи на фирми- независими юридически лица, даже при потвърден незаконен темперамент на капитала на лицето краен притежател. В такива случаи би трябвало да се работи по друга и надалеч по-сложна скица. В проблема с Цветан Василев нито има потвърден незаконен темперамент на неговия капитал, нито потвърдена връзка със собствеността на BVI-EFV.
2. Абсолютно неприемливо е КОНПИ да има приоритет пред кредиторите на банката и нейните акционери. След като произходът на средствата, с които са добити активите е банката, още повече, че те са и заложени в интерес на банката. Единствената рекламация на КОНПИ и то след правосъдно решение би следвало да е във връзка с систематизиране на девидента или окончателното систематизиране на средствата след реализацията към Цветан Василев. Това може да стане единствено в случай, че всички заеми на лицата към банката са погасени вследствие на тази продажба. Всъщност използването от КОНПИ на този модел поведение- блокиране на активи, е креативно и те смятат, че от тях зависи дали активът е попаднал в ръцете им или не.
3. В съответните случаи с Виваком и НУРТС, които общо съставляват актив за над 550 млн. евро (близо 1,1 млрд.лв.). страната не спря позорния търг-кражба на VTB. Чрез него на групата VTB – Велчеви – Спас Русев и на техния български настойник Пеевски бе обещано позволение за придобиване на цена по-ниска от пазарната с над 500 млн. лева.. Не че за тези три години активът не е изгубил от цената си. Ограничението можеше да стане посредством неиздаване на позволение от Комисия за защита на конкуренцията, което тя не стори и чрез блокиране на активи на Вивателком-България- майката на Виваком, до погашение на избрана сума в масата на несъстоятелността на КТБ. Така в този момент разногласието е изнесен екстериториално в Лондон, където българската страна няма никакви шансове. Той се води сред две претендиращи съветски групи.
4. Авионамс и Дунарит: по същият метод акциите на „ ХЕДЖ инвестмънт “ в Авионамс бяха блокирани от КОМПИ, което не разреши на нито един сериозен вложител да взе участие в търга. Обезспеченията бяха свалени едвам откакто държавната ДКК завоюва търга, на който не се яви никой, с цена на предприятието от ок. 20 млн. евро. При състояние че за неговото придобиване са разходвани 40 млн. евро. През 2014 година Авионамс завоюва търг на НАТО за 180 млн. щ. д. като облагата от договорката щеше да е над 30 млн. щ. д. При това с цената не се покрива и целият дълг на майката на Авионамс- „ ХЕДЖ инвестмънт “ от 25 млн. евро, само че и това не попречи на синдиците и КОНПИ да освободят актива- акциите. За разлика от Авионамс при Дунарит, чията майка също е „ ХЕДЖ инвестмънт “, казусът е надалеч по-сложен. Съдебното решение за регистриране на нарастването на неговия капитал с парите на ЕМКО от 30 млн. евро, които трябваше да отидат за погасяване напълно на заема на „ ХЕДЖ инвестмънт “ към банката, не беше изпълнено. На процедура, след осъществените цесии и прихващания от м. октомври 2014 година Дунарит няма обвързване към банката. Интересите на Пеевски обаче изискваха блокиране на договорката и завладяване на компанията, вместо заплащане към банката. Всъщност желаната национализация на Дунарит е в цялостен ущърб на кредиторите на КТБ. А и след дейностите на синдиците, министъра на стопанската система и подопечната му ДКК и банката, и дължавата са ощетени от замисъла на Пеевски с над 60 млн. лева Като прибавим и пропуснатите от Гебрев 60 млн. лева загубата нараства на 120 млн. лева, уважаеми изчислители от КОНПИ.
5. Тепърва допускам ще зародят съществени проблеми при обжалване на дейностите и търсене на отговорност на шефката на Агенцията по вписванията. Тя не вписа решението на съда и осуети попълването на масата на несъстоятелността на банката с десетки милиони лв..
Всички тези особености на парадоксите на КТБ и КОНПИ ни дефинират като страна със странна правосъдна процедура. У нас в България всеки може да напише закон с цел да угоди на някого и всеки може да чете закона и да го ползва по свое убеждение. Жалкото е, когато страната стартира да заплаща милиони загуби, поради неточния обсег, неразбираемата поредност и объркания времеви проект в дейностите. Примерът на КОНПИ е повече от индикативен.
Накрая, с някаква особена изненада бих желал да попитам ръководителя на КОНПИ, екс-прокурора, жителя Георгиев, основния герой с корупцията за нещо изключително значимо. Какво направихте през последните три години по тематиката КТБ в противоположен взаимносвързан проект? Всички знаем, че Цветан Василев е ваш индивид за всестранно следствие за за разпад и доказване на „ сполучлив “ банкрут за КТБ. Затова, наред със свръхглупостта да се търсят едни мислени 2,5 милиарда лева, нещо сходно на тези чували, в които трябваше да има надиплени цели 206 млн. лева, до момента нищо не е намерено.
България в никакъв случай не е била по този начин унижавана. Затова не преставам с въпросите към Георгиев: Разбирате ли, че в сегашната обстановка тъкмо Вие, а не някой различен, би трябвало да олицетворявате точността и перфектността на страната?! Допускането на непросветеност и замяната на задачите с извеждане на напред във времето на псевдодействията на Цветан Василев не са същинския банкрут на КТБ. Какво оферирате да изведем като водещ проблем? Да Ви подскажа: проверихте ли произхода на парите на тези, които бяха оповестени като инвеститори в КТБ. Там държаха средствата си редица значими хора, измежду които 65 депутати, 50 министри, 72 следователи, 152 прокурори, 184 съдии. А членовете на техните фамилии?
КОНПИ бе основана за да внесе правдивост в страната и да води действителна битка с корупцията. Но през днешния ден посредством силата на банкрута на КТБ нашата България се трансформира в страна на безсилието. КТБ срина илюзиите, поради лакомията на олигархията. Ако КОНПИ си слага за основна цел да опетни Василев като че ли той е универсалното зло в омърсената ни страна, неприятно ни чака. Тогава парадоксите в действителност няма да имат край.
И на следващия ден, когато Съветът по законодателството в Народното събрание стартира да пояснява „ мисловните категории “ на загрижените вносители неговите членове ще се натъкнат на замисленото парадоксално правосъдие. Мечтите и утопиите на ДПС-депутатите ще бъдат оценени от българските съдии като следващата им нереалност, граничеща с потвърдената безочливост. Тогава за какво им трябваше този фиктивен, малоумен и пародиен банкрут на КТБ?
Фалитът им трябваше, с цел да се освободят от скритите им заблуди, че посредством парите си са в положение да препроектират ново начало, постоянно съпроводено с нова облага. Но този път банкрутът ще им изиграе неприятна смешка.
Оценката за корупцията, записана очевидно или неявно по време на прехода, е парадокса на самия преход. Дали корупцията е закононарушение или не ще стане ясно скоро?! Засега обаче имаме единствено едно определение, че вездесъщата корупция е неизвестно какво!! Знае се, че има единствено един банкрут и то заслужен- банкрута на КТБ. Знае се, че има единствено един провинен и той е известен- Цветан Василев. Другите са праведни и некорумпирани...
И по този начин се стартира с неистина, машинация и целенасочена подготовка за цялостното дискредитиране, злепоставяне и оплюване на банкера-водач. Изненадата обаче беше друга. Изведнъж толкоз доста публицисти, политици и финансисти замлъкнаха по същността на проблема- подготовката за банкрута на КТБ. А след м. юни 2014 година те трябваше тъкмо и точно да уяснят за какво Цветан Василев заслужава тази предначертано обезпечена от Българска народна банка орис. Заради парадокса, следва да уточним от вътрешната страна мястото на гуверньора Искров и неговите заместници, както и на част от обкръжението на Василев, която най-вече са се възползвали от опциите му. Защо? Никой не пожела да наблюдава професионалния напредък на Василев за последните 20-25 години. Най-малкото тези, които работеха с него, през днешния ден са със замръзнали уста. Нито Искров като някогашен контрольор в „ Банков контрол “ в Българска народна банка, нито Димитър Костов като някогашен финансов министър, довел страната до банкрут в края на 1996 година и по-късно сътрудник на Василев в ЦКБ, желаеха думата на загатна.
Да, Василев беше огромен, ловък, съобразителен и прекомерно самоуверен във финансовите комбинации. Неговото пространствено мислене и прагматика на прилагане на финансовите схеми му докарваха доста злоба, доста самостоятелен стрес, само че и доста триумфи. Този Тръмпов метод непрекъснато да надграждаш към постигнатото на пазара през вчерашния ден в действителност беше другия жанр. Впоследствие той роди и другия манталитет- на по едно и също време рисковия и сполучлив банкер.
Спомням си по какъв начин през 1995 - 1999 година като шеф на ръководство „ Валутни интервенции и ликвидност “ на ЦКБ и изключително след 1997 година, когато стана член на Съвета на шефовете на банката, Василев бе най-успешния стожер на пазара. Тогава същият този Димитър Костов работеше в ЦКБ като някакъв фиктивен асистент на основния изпълнителен шеф Стоян Александров. Той чакаше не някой различен, а точно Василев, да проработи заплатите. Какво имам поради? ЦКБ беше на ръба и в оперативния й запас имаше сред 30 и 50 хиляди щ. д. Тогава Василев, изключително при започване на дублираната смяна, която същият Костов и Румен Гечев сътвориха в края на 1996 година, стартира суаповите покупко-продажби на българския валутен пазар. Ако въобще имаше естествен подобен.
Със суапите на Василев банката плащаше заплати, а през днешния ден, през вчерашния ден или предишния ден, или преди цели 40 месеца, Костов като заместител шеф на Българска народна банка гласоподава за банкрута на КТБ и взе участие директно в сриването на банката.
През 1997 – 1998 година Василев преподаде огромен урок на всички банкери. С няколко комбинирани „ хек-трика “ на свободния пазар, които никой не можа да проумее в подробност, той проработи съвършено за потребностите на ЦКБ цели 30 млн. щ. д. и стабилизира банката на пазара. Днес хитреците от Българска народна банка не желаят да признаят, че експертът Василев се е построил и е работил измежду тях, а не е кацнал от друга планета.
В това време той беше първи в България. И да уточня: към оня миг и след това аз нито съм го познавал персонално, нито съм се употребил с нещо от него. Но истината би трябвало да се знае!! Успехите му приказваха за един концентриран, явен, пореден и прецизен състезател на банковия пазар. Пазарът, който роди бъдещите български капиталисти. За страдание обаче, съвсем всички нови фигури не се бяха събудили от социалистическия си сън- като взаимозависимост, мислене, ловкост и безвремие. В множеството случаи те мислиха единствено по какъв начин да присвоят, жестоко откраднат или излъжат страната, която беше по този начин великодушна към тях. Това беше и ясния и провокационен модел на държание към новия ред, който политиците дефинираха като триумфа на стартовия ни преход. Така след четвърт век се оказа, че няколко поредни държавни управления, които все сякаш работиха непрекъснато за страната, са работили единствено за олигархията. Днес, когато излиза наяве, че точно олигархията е превзела и дирижира прогнилата страна, то единственият виновник- разгласен и преследван за това, е Цветан Василев.
Уникален случай! Не е ли това абсурд на наглостта, венец на крадливостта и разцвет на комбинативността на една ретроградна система на пародиен парламентаризъм?! Именно този накратко прибавен псевдодепутатски режим по български с явното си единоначалие и скритите си зависимости не съумя да осъзнае падението след инспирирания банкрут на КТБ. Парадоксите, употребени при банкрута на банката, още повече ще разкрият неповторимото съмнение към Парламента на следващия ден, а оттова и към цялата политическа класа.
За да се манипулира и заблуждава обществото, страната се зае да се бори, ужким, с по този начин форматираната корупция, крадливост, заграбване или казано с две думи- политическото мародерство. Родиха се търговете, схемите за надписвания и източвания, ерата на „ съвършените “ печеливши и негодните подизпълнители, които вършеха работата, а по-късно си търсиха парите години напред посредством арбитражи. Псевдодемокрацията с регулация на действителните икономически връзки чрез директното въздействие на политиците сложи пред страната ни фундаменталния проблем- директното установяване на печелившите. Той разкри цялата същина на подправения преход, началното струпване на капитала, жалкото отстояване на правилата на правда, правдивост и акуратност от българските съдилища и прокуратура.
През последните 10-15 години органите за битка с корупцията от първичното конструиране на Комисията, през БОРКОР до днешната КОНПИ (Комисия за лишаване на незаконнопридобитото имущество) обогатяваха една посредствена администрация. Ако сравните бюджетите на КОНПИ от 2014 до 2017 година включително, ще констатирате разноски по издръжката за повече от 22 млн. лева и свършена работа за по-малко от 4 млн. лева Ползваната богата бюджетна стратегия се оказва против Нищото. И тук парадоксът потвърди с огромна мощ, че до момента 2/3 от прехода ни е вървял по неверен път. Това идва да покаже, че без недопечен ред и различен вид точност няма да се разминем.
Каква е през днешния ден корупцията в България и кой тъкмо се бори с нея? КОНПИ?! Първоначално, упованията към комисията бяха големи, само че тя бързо профанизира активността си и доближи до своята така наречен „ комерсиална загадка “. Констатацията, изразена посредством похвата на въпросната „ загадка “, обобщава всички настройки и ведения на ръководителя й Пламен Георгиев.
След като разгласи, че е блокирала 2,5 милиарда лева на Цветан Василев КОНПИ регистрира свръхестествен триумф. На пръв взор тази зрителна машинация удовлетворява изцяло публиката. Иначе тя съставлява неповторим абсурд или по-просто е една голяма неистина. От нея идва огорчението у българите. Те имат вяра на в началото оповестеното изискване, а след това схващат за неукостта и за голямата корист с доверието им от страна на страната. Възниква основателният въпрос- Кой е отговорен или пък кой лъже? Време е в КОНПИ да схванат, че идва моментът, когато този въпрос ще бъде подложен с цялостна мощ пред тях. За пропуснатия късмет и най-много за направените непотребни, изцяло непотребни, разноски на страната България.
Това постанова да посоча няколко обстоятелството за разликите в оценките всъщност сред Комисията и КТБ.
1. КОНПИ се употребява от уредниците на банкрута против КТБ само и единствено за да се затруднят вложителите, които вероятно биха показали интерес към някои от най-стойностните активи, добити с финансиране от банката. Примери: Виваком, НУРТС, Дунарит и Авионамс. Причината се крие в тяхното съмнение, че краен притежател на тези активи и компании е Цветан Василев посредством компанията BVI-EFV. По създание безусловно неприемливо е по линия на КОНПИ да се блокират активи на фирми- независими юридически лица, даже при потвърден незаконен темперамент на капитала на лицето краен притежател. В такива случаи би трябвало да се работи по друга и надалеч по-сложна скица. В проблема с Цветан Василев нито има потвърден незаконен темперамент на неговия капитал, нито потвърдена връзка със собствеността на BVI-EFV.
2. Абсолютно неприемливо е КОНПИ да има приоритет пред кредиторите на банката и нейните акционери. След като произходът на средствата, с които са добити активите е банката, още повече, че те са и заложени в интерес на банката. Единствената рекламация на КОНПИ и то след правосъдно решение би следвало да е във връзка с систематизиране на девидента или окончателното систематизиране на средствата след реализацията към Цветан Василев. Това може да стане единствено в случай, че всички заеми на лицата към банката са погасени вследствие на тази продажба. Всъщност използването от КОНПИ на този модел поведение- блокиране на активи, е креативно и те смятат, че от тях зависи дали активът е попаднал в ръцете им или не.
3. В съответните случаи с Виваком и НУРТС, които общо съставляват актив за над 550 млн. евро (близо 1,1 млрд.лв.). страната не спря позорния търг-кражба на VTB. Чрез него на групата VTB – Велчеви – Спас Русев и на техния български настойник Пеевски бе обещано позволение за придобиване на цена по-ниска от пазарната с над 500 млн. лева.. Не че за тези три години активът не е изгубил от цената си. Ограничението можеше да стане посредством неиздаване на позволение от Комисия за защита на конкуренцията, което тя не стори и чрез блокиране на активи на Вивателком-България- майката на Виваком, до погашение на избрана сума в масата на несъстоятелността на КТБ. Така в този момент разногласието е изнесен екстериториално в Лондон, където българската страна няма никакви шансове. Той се води сред две претендиращи съветски групи.
4. Авионамс и Дунарит: по същият метод акциите на „ ХЕДЖ инвестмънт “ в Авионамс бяха блокирани от КОМПИ, което не разреши на нито един сериозен вложител да взе участие в търга. Обезспеченията бяха свалени едвам откакто държавната ДКК завоюва търга, на който не се яви никой, с цена на предприятието от ок. 20 млн. евро. При състояние че за неговото придобиване са разходвани 40 млн. евро. През 2014 година Авионамс завоюва търг на НАТО за 180 млн. щ. д. като облагата от договорката щеше да е над 30 млн. щ. д. При това с цената не се покрива и целият дълг на майката на Авионамс- „ ХЕДЖ инвестмънт “ от 25 млн. евро, само че и това не попречи на синдиците и КОНПИ да освободят актива- акциите. За разлика от Авионамс при Дунарит, чията майка също е „ ХЕДЖ инвестмънт “, казусът е надалеч по-сложен. Съдебното решение за регистриране на нарастването на неговия капитал с парите на ЕМКО от 30 млн. евро, които трябваше да отидат за погасяване напълно на заема на „ ХЕДЖ инвестмънт “ към банката, не беше изпълнено. На процедура, след осъществените цесии и прихващания от м. октомври 2014 година Дунарит няма обвързване към банката. Интересите на Пеевски обаче изискваха блокиране на договорката и завладяване на компанията, вместо заплащане към банката. Всъщност желаната национализация на Дунарит е в цялостен ущърб на кредиторите на КТБ. А и след дейностите на синдиците, министъра на стопанската система и подопечната му ДКК и банката, и дължавата са ощетени от замисъла на Пеевски с над 60 млн. лева Като прибавим и пропуснатите от Гебрев 60 млн. лева загубата нараства на 120 млн. лева, уважаеми изчислители от КОНПИ.
5. Тепърва допускам ще зародят съществени проблеми при обжалване на дейностите и търсене на отговорност на шефката на Агенцията по вписванията. Тя не вписа решението на съда и осуети попълването на масата на несъстоятелността на банката с десетки милиони лв..
Всички тези особености на парадоксите на КТБ и КОНПИ ни дефинират като страна със странна правосъдна процедура. У нас в България всеки може да напише закон с цел да угоди на някого и всеки може да чете закона и да го ползва по свое убеждение. Жалкото е, когато страната стартира да заплаща милиони загуби, поради неточния обсег, неразбираемата поредност и объркания времеви проект в дейностите. Примерът на КОНПИ е повече от индикативен.
Накрая, с някаква особена изненада бих желал да попитам ръководителя на КОНПИ, екс-прокурора, жителя Георгиев, основния герой с корупцията за нещо изключително значимо. Какво направихте през последните три години по тематиката КТБ в противоположен взаимносвързан проект? Всички знаем, че Цветан Василев е ваш индивид за всестранно следствие за за разпад и доказване на „ сполучлив “ банкрут за КТБ. Затова, наред със свръхглупостта да се търсят едни мислени 2,5 милиарда лева, нещо сходно на тези чували, в които трябваше да има надиплени цели 206 млн. лева, до момента нищо не е намерено.
България в никакъв случай не е била по този начин унижавана. Затова не преставам с въпросите към Георгиев: Разбирате ли, че в сегашната обстановка тъкмо Вие, а не някой различен, би трябвало да олицетворявате точността и перфектността на страната?! Допускането на непросветеност и замяната на задачите с извеждане на напред във времето на псевдодействията на Цветан Василев не са същинския банкрут на КТБ. Какво оферирате да изведем като водещ проблем? Да Ви подскажа: проверихте ли произхода на парите на тези, които бяха оповестени като инвеститори в КТБ. Там държаха средствата си редица значими хора, измежду които 65 депутати, 50 министри, 72 следователи, 152 прокурори, 184 съдии. А членовете на техните фамилии?
КОНПИ бе основана за да внесе правдивост в страната и да води действителна битка с корупцията. Но през днешния ден посредством силата на банкрута на КТБ нашата България се трансформира в страна на безсилието. КТБ срина илюзиите, поради лакомията на олигархията. Ако КОНПИ си слага за основна цел да опетни Василев като че ли той е универсалното зло в омърсената ни страна, неприятно ни чака. Тогава парадоксите в действителност няма да имат край.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ