КТБ е само фрагмент от много по-голям проблем, който имахме

КТБ е единствено откъс от доста по-голям проблем, който имахме - казусът за стабилността и устойчивостта на демокрацията Никой не би вложил толкоз доста пари, в случай че имаше и минимум съмнение за някаква неустойчивост или подозрения за качествата на банковия бранш. Най- огромната белгийска финансова група - KBC – group - имаше интерес за вложения в България още преди години, само че поради КТБ тези проекти бяха спрени, само че в последна сметка бяха осъществени. Както се вижда и у нас, и на открито доверието стартира да се възвръща. Това сподели за предаването „ Неделя 150 “ по „ Хоризонт “ банкерът Петър Андронов, ръководител на УС на Асоциацията на банките в България и предстоящ шеф на банката, която ще се получи след обединяването на ОББ и СиБанк. Той регистрира, че през 2004 година у нас е имало 35 банки, а след обединяването ще бъдат 25, което значи, че в бранша има развой на консолидация, както у нас, по този начин и в Европейски Съюз и Съединени американски щати. В коментар за разкритата стенограма от срещата при президента за КТБ, той изясни, че задачата на тези срещи не е била да се откри кой е отговорен за дестабилизацията а да се откри позволение на трагичната обстановка от юни 2014г. КТБ е един етикет, една форма, една опаковка на един доста по-голям проблем. Нашият проблем беше, че българската страна, огромни нейни фрагменти, бяха приватизирани в оня интервал. Да не приказваме за медии и други публични управляващи. КТБ е единствено откъс от доста по-голям проблем, който имахме - казусът за стабилността и устойчивостта на демокрацията. Мисля, че в случай че се затворим единствено в проблема КТБ, рано или късно ще имаме нов проблем. Трябва в действителност да се изровят основите на по-големия, на същинския, значителния проблем. Ако имунните системи не работят, както е споделил Хампарцумян, те не работиха, тъй като просто бяха частни или бяха подчинени на частни ползи. Точно поради това не би трябвало да се чудим, че резултатите бяха такива. КТБ просто беше проявата на бездействието на системите, заключи Петър Андронов. Лошите заеми у нас са над междинното равнище за Европейски Съюз, само че има развити страни, да вземем за пример Италия, с още по-високо равнище, разяснява Андронов резултатите от последните стрес проби на банковата система у нас. Той означи, че необслужваните заеми у нас понижават непрестанно през последните 5 години, а капиталът, с който банките у нас резервират необслужваните заеми също е над междинното за Европейски Съюз ниво. Това са 5-6 страни с повече от нашите индикатори, само че ние имаме един от най-високият % в Европейския съюз на запаси против тези заеми. Точно това би трябвало да се има поради. Второ, във връзка с вътрешните заеми банковата общественост, Асоциацията на банките в частност, изрично държи тези проблеми да се лекуват по реда, който законът планува, т.е. Българската национална банка и Банковият контрол да не позволяват това събитие да се развива и да се повтаря. Напротив. Да се ограничи оптимално, счита банкерът. Андронов означи, че Банковият контрол в Българска народна банка се отнася „ с доста по-голяма точност и суровост към отговорностите си “ в годините след измененията там, последвали абсурда с КТБ. Според него въвеждането на единният европейски банков контрол също би било положително за България, само че още по-добре би било, в случай че той бъде комбиниран с участие в Еврозоната: Разбира се, че е по-добре да имаме самостоятелна преценка, надалеч от "жълтите павета ", за това какво се случва в банковата система, само че това има смисъл в подтекста на цялостно участие в Еврозоната, тъй като другояче, фактически, бихме могли да имаме някой, който да поставя диагнози, само че неприятното е в случай че сме единствено в механизма на Надзора, тъй като той няма да носи никаква отговорност за следствията от своите диагнози. Няма да лекува! Нека това да бъде редом с цялостно участие в Еврозоната, с цел да се употребяват и механизмите за отбрана на банките, фондовете, които общата европейска инфраструктура разрешава да служат за гасене на рецесии. Сегашната обстановка е надалеч по-благоприятна за участие на България в Еврозоната по отношение на 2009 година, когато Симеон Дянков заявява сходни планове, безапелационен е Андронов, Първо политически, тъй като ръководещата мощ е добре позиционирана в конфигурацията на европейската политическа система сега, а ние доста пъти сме казвали, че решението е политическо. И, второ, тъй като стопанската система на Европа и нашата стопанска система вървят добре. Еврозоната се стабилизира, счита топ финансистът. Банкерът чака банките да покачат лихвите и по депозитите, и по заемите в недалечно бъдеще.