Крум ВасилевЩе започна с един документиран епизод от историята на

...
Крум ВасилевЩе започна с един документиран епизод от историята на
Коментари Харесай

Пред деня на Светите братя

Крум Василев

Ще стартира с един документиран епизод от историята на моя роден град.

Към средата на ХIХ век православните християни в Шумен решили да си построят втора градска църква и единомислещо избрали име: " Св. св. Кирил и Методий ". По това време шуменските занаятчии, земеделци и овчари изхранвали и обличали 5-хилядния турски гарнизон в града и думата на техните първенци се чувала в Цариград. Получили позволение за строителство. Не жалили пари и труд. И през 1857 година в новата част на града се издигнала огромна, красива каменно-тухлена постройка с кубе и камбанария, която разнася звъна си и през днешния ден. С името на черквата обаче работата се закучила, тъй като Вениамин, гръцкият епископ, не бил склонен тя да носи името на славянските просветители. " Страстите български " мощно се разгорели в Шумен, само че до " Българския Великден ", по този начин проникновено разказан век по-късно от шуменеца Тончо Жечев, имало още 4 години. Вениамин гръцки наложил волята си. През 1857 година черквата била осветена с името " Три Светители ".

Страстите не утихвали, ядосани шуменски младежи изгорили през 1860 година всички църковни книги на гръцки език. Следващата отмъстителна стъпка била съзидателна: в двора на черквата шуменци построили спретнато четирикласно учебно заведение и го нарекли " Св. св. Кирил и Методий ". На 1 септември 1932 година, 7-годишен, дружно с рой връстници, аз прекрачих прага на Основно учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий ".

Едва ли има човек, който да не си спомня с трогване за своето детство. Едва ли има българин, за който денят на светите братя Кирил и Методи да не е огромен празник. Но той става още по-голям и паметен, в случай че си го чествал в учебно заведение, което носи техните имена. 86-те години (какво внушително число!), които ме разделят от първото ми ученическо празнуване на 24 май, са безсилни да заличат ярките картини от този ден.

По неписан закон на 23 май след обяд всички сме в учебно заведение с букети култивиран цветя. Под управлението на учителите плетем венци за светите братя, за националните будители. Групи възпитаници обхождат и слагат цветя пред къщите, в които са живели видни шуменци възрожденци: Панайот Волов, Васил Друмев, Добри Войников, Сава Доброплодни... Не е пропусната и къщата, в която е живял унгарският бунтовник Лайош Кошут, емигрирал в Шумен. А в утрото на 24 май от всички християнски махали на града, от съществени учебни заведения, прогимназии, гимназии към градския площад, където ще се отслужи молебен, се стичат потоци от деца, младежи и девойки, майки и татковци. Да се чества денят на Кирила и Методия, които са написали българската писменост, за Шумен е традиция от 1813 година А от 1901 година, когато ловешкият преподавател Панайот Пипков трансформира стихотворението на Стоян Михайловски, озаглавено " Кирил и Методий ", в ария, станала общоизвестна със заглавие " Върви, народе, възродени ", лесната за заучаване мелодия превзема и шуменци. На 24 май 1933 година пеят всички. Пеем и ние, първолачетата.

Но аз не съм хванал химикалката, с цел да описвам свидни детски мемоари. Други усеща надвиват в този момент и един изострен въпрос ме гложди: на 24 май 2019 година ще звучи ли великата ария по този начин, както е звучала в други времена?

Стоян Михайловски е написал стихотворението си през 1892 година, 14 години след Освобождението. Тогава народът ни, отхвърлил петвековния турски хомот с помощта на саможертвата на братята руси, в действителност се е чувствал съживен. Самочувствието на съживен народ ще да е владеело българите и при започване на ХХ век, когато Панайот Пипков е сътворил песента.

А в този момент, на тридесетата година от злощастния български " преход ", ще се откри ли разумен човек, който би нарекъл народа ни " съживен "? Дори податливият на фукане наш сегашен министър председател Б. Б. не би дръзнал да направи това.

Друга е истината през днешния ден. Не съживен, а опустошен и грубо потиснат е в този момент нашият народ. Не съживен, а както в никакъв случай обществено разслоен - голямо болшинство небогати и полубедни и едно малцинство пребогати, множеството от които разбогатели посредством обир и посредством корупция, съюзена с властта.

Не съживен, а обезкръвен е в този момент нашият народ, разпилял по непознати земи два милиона свои синове и дъщери в най-творческа възраст.

Не съживен, а отчаян е в този момент народът ни, останал без блян, без път към " светла бъднина ". Коя е в този момент високата национална цел, годна да бъде блян? Шенген ли?! ГЕРБ не престава да развява това знаме, само че то не топли елементарния българин.

Не съживен, а от ден на ден обезграмотен става народът на днешна България, в която едно след друго се затварят учебни заведения.

Не съживен, а обезправен е народът на сегашната българска страна, в която по справедливите думи на Елена Йончева " проведената престъпност и властта са едно и също ".

Тъмен е 30-годишният тунел на " прехода ". Светлинка някаква проблясва сякаш, само че тя не е отблясък на онази " светла бъднина ", която ние, социалистите, назоваваме социализъм. След 1989 година историята ни сервира една от своите " гримаси " и вместо в строителство на " социализъм с човешко лице " се впрегнахме в строителство на " капитализъм с човешко лице "...

Визията, която Българската социалистическа партия одобри наскоро, преследва съответна цел: да направи капитализма в България по-малко див, по опция по-социален. За да се отвори път към реализиране на Визията, са нужни най-малко две победи на нашата партия - на изборите за Европейски парламент на 26 май и на идващите, надяваме се не прекомерно далечни, парламентарни избори. Такава е в този момент действителната опция за постъпателно придвижване - за жалост не към социализъм, а към по-европейски капитализъм. Ето за какво изборите за Европейски парламент могат да разрешат на българския народ да направи стъпка напред. Поради това извиквам уверено: На 26 май - с бюлетина № 18!

А ще пристигна ли време народът ни да запее " Върви, народе, възродени ", без този апел да звучи в дисонанс с действителността? Не съм оракул, не зная. Но горещо искам и се надявам такова време да настъпи. Жилав е българският народ.
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР