Взаимозависимост от миналото към бъдещето
Крум Лазаров
На 4 декември т.г. се навършиха 120 години от основаването на Славянското сдружение в България. По мотив на юбилея управлението му провежда научна конференция с присъединяване на учени от София и страната, ръководителите на повече от 25 районни сдружения, а също по този начин ръководители на сродни на сдружението организации. Гост на конференцията беше и Борис Громов, шеф на Московския културно-делови център Дом на Москва в София. В своето одобрение към участниците господин Громов благодари за поканата и акцентира, че е добре да се засилят и разширят контактите сред сдружението и Дома на Москва в София за още по-тясното съдействие сред двата приятелски народа.
Основен отчет " За общославянско единение и държавна самостоятелност " изнесе зам.-председателят на сдружението проф. Марин Калонкин. В него той отбелязва, че Славянското сдружение е рожба на времето от края на ХIХ век. Негова задача е откриване и одобряване на славянското начало на българския народ и битката срещу опитите да се насаждат у нас антируски и антиславянски настроения и дейности. На второ място е обезпечаване благоприятни условия за по-широко и действено съдействие с другите славянски нации, усилване на славянската реципрочност като стадий към европейската реципрочност, към спокойно другарство с цялото културно човечество.
В първите години от своето битие сдружението като културно-просветна и благотворителна организация е отделяло по-голямо внимание на благотворителната си активност. Животът и основните събития тогава са определили това направление. Тежкият живот в Тракия и Македония принуждават доста българи оттова да емигрират в Майка България. Илинденско-Преображенското въстание, войните, които се водят на тези територии в началните години на двадесетият век, пораждат огромна емиграция от тези региони. Балканските и Първата международна война провокират нова емиграция и нови бежанци у нас от славянските нации.
Предизвикателствата на ХХI век са основни за развиването на света. Не по-малко значими са те и за славянството. Те са дискусионни, изискват научно пояснение и практическо изясняване. Необходима бе нова идея за развиването и на Славянското сдружение в България, и осветляване, колкото е допустимо, на основните фундаментални проблеми, които имат значение общо за славянството. В началото на новото хилядолетие такава идея бе създадена и призната от Общото заседание на сдружението през 2006 година Тя се отличава с всеобхватно проучване на казуса и разкрива опциите и вероятностите на сдружението. По благосъстояние на форми, способи и средства тя съставлява скъпо методическо пособие за управление на организацията.
В своя отчет проф. Кинка Вачкова, ръководител на Славянското сдружение в Шумен, описа за разнообразната му активност на локално ниво, която то организира дружно с други публични организации.
Интерес провокира отчетът на доцент Тихомир Стойчев, учител в Нов български университет. В него той проучва проблемите на славянството и националната ни сигурност.
Д-р Христина Славова от Славянското сдружение в Поморие приказва за компликациите на родния туризъм, свързани с отлива на туристи от славянските страни към прилежащите Гърция и Турция.
В свое прочувствено изявление госпожа Елка Няголова - ръководител на Славянската литературна и артистична академия, означи огромната изгода от разпространяването на славянската литература.
Със свои отчети на конференцията участваха още доцент Емилия Лазарова, доцент Въто Христов. Председателят на Славянския културно-информационен център " Евразия-България " - Стара Загора, Любомир Вълков описа за грижата, с която се съхраняват в Старозагорския край паметниците, свързани с Руско-турската освободителна война.
В заключителните изявления беше подчертана забележителната роля на Славянското сдружение в България за подсилване на славянското единство и съхраняването на българщината. Подчертано беше, че в славянската еднаквост на България и българите въобще, основно място заемат нейните връзки с братския съветски народ.
Политическите връзки сред България и Русия през последните 140 години се развиват нееднозначно, само че интелектуалните, културните, духовните и цивилизационните връзки сред тях в никакъв случай не са отслабвали. След Втората международна война Република България открива доста близки и дружествени връзки със Съветска Русия. Последната освен й оказва помощ да избегне в огромна степен трета национална злополука, само че с помощта на извънредно евтините енергоизточници и съветските експерти в страната се построява съвременна материално-техническа база на стопанската система. Много българи получават обучение в съветски университети или специализират в съветски научни институти и промишлени предприятия. Понастоящем не престават интензивните връзки сред двете страни, изключително в духовната сфера. Здрава основа на тези близки връзки през вековете са общата славянска реципрочност и християнска цивилизация, която свързва двата народа.
Дружеството развива дейна активност и с другите славянски страни. То е съучредител на Международния славянски съвет. През май 2020 година в София ще се организира ХII конгрес на МСС. Славянското сдружение е съучредител и работи интензивно и във фондация " Форум на славянските култури " със седалище в гр. Любляна - Словения.
Конференцията завърши своята работа със заключителни изявления. Общото мнение бе, че това беше сполучлив и потребен конгрес, с който се означи 120-годишнината на Славянското сдружение в България. От името на управлението ръководители на районни сдружения и ръководители на сродни организации бяха наградени с юбилейния орден и почетния знак на сдружението.
На 4 декември т.г. се навършиха 120 години от основаването на Славянското сдружение в България. По мотив на юбилея управлението му провежда научна конференция с присъединяване на учени от София и страната, ръководителите на повече от 25 районни сдружения, а също по този начин ръководители на сродни на сдружението организации. Гост на конференцията беше и Борис Громов, шеф на Московския културно-делови център Дом на Москва в София. В своето одобрение към участниците господин Громов благодари за поканата и акцентира, че е добре да се засилят и разширят контактите сред сдружението и Дома на Москва в София за още по-тясното съдействие сред двата приятелски народа.
Основен отчет " За общославянско единение и държавна самостоятелност " изнесе зам.-председателят на сдружението проф. Марин Калонкин. В него той отбелязва, че Славянското сдружение е рожба на времето от края на ХIХ век. Негова задача е откриване и одобряване на славянското начало на българския народ и битката срещу опитите да се насаждат у нас антируски и антиславянски настроения и дейности. На второ място е обезпечаване благоприятни условия за по-широко и действено съдействие с другите славянски нации, усилване на славянската реципрочност като стадий към европейската реципрочност, към спокойно другарство с цялото културно човечество.
В първите години от своето битие сдружението като културно-просветна и благотворителна организация е отделяло по-голямо внимание на благотворителната си активност. Животът и основните събития тогава са определили това направление. Тежкият живот в Тракия и Македония принуждават доста българи оттова да емигрират в Майка България. Илинденско-Преображенското въстание, войните, които се водят на тези територии в началните години на двадесетият век, пораждат огромна емиграция от тези региони. Балканските и Първата международна война провокират нова емиграция и нови бежанци у нас от славянските нации.
Предизвикателствата на ХХI век са основни за развиването на света. Не по-малко значими са те и за славянството. Те са дискусионни, изискват научно пояснение и практическо изясняване. Необходима бе нова идея за развиването и на Славянското сдружение в България, и осветляване, колкото е допустимо, на основните фундаментални проблеми, които имат значение общо за славянството. В началото на новото хилядолетие такава идея бе създадена и призната от Общото заседание на сдружението през 2006 година Тя се отличава с всеобхватно проучване на казуса и разкрива опциите и вероятностите на сдружението. По благосъстояние на форми, способи и средства тя съставлява скъпо методическо пособие за управление на организацията.
В своя отчет проф. Кинка Вачкова, ръководител на Славянското сдружение в Шумен, описа за разнообразната му активност на локално ниво, която то организира дружно с други публични организации.
Интерес провокира отчетът на доцент Тихомир Стойчев, учител в Нов български университет. В него той проучва проблемите на славянството и националната ни сигурност.
Д-р Христина Славова от Славянското сдружение в Поморие приказва за компликациите на родния туризъм, свързани с отлива на туристи от славянските страни към прилежащите Гърция и Турция.
В свое прочувствено изявление госпожа Елка Няголова - ръководител на Славянската литературна и артистична академия, означи огромната изгода от разпространяването на славянската литература.
Със свои отчети на конференцията участваха още доцент Емилия Лазарова, доцент Въто Христов. Председателят на Славянския културно-информационен център " Евразия-България " - Стара Загора, Любомир Вълков описа за грижата, с която се съхраняват в Старозагорския край паметниците, свързани с Руско-турската освободителна война.
В заключителните изявления беше подчертана забележителната роля на Славянското сдружение в България за подсилване на славянското единство и съхраняването на българщината. Подчертано беше, че в славянската еднаквост на България и българите въобще, основно място заемат нейните връзки с братския съветски народ.
Политическите връзки сред България и Русия през последните 140 години се развиват нееднозначно, само че интелектуалните, културните, духовните и цивилизационните връзки сред тях в никакъв случай не са отслабвали. След Втората международна война Република България открива доста близки и дружествени връзки със Съветска Русия. Последната освен й оказва помощ да избегне в огромна степен трета национална злополука, само че с помощта на извънредно евтините енергоизточници и съветските експерти в страната се построява съвременна материално-техническа база на стопанската система. Много българи получават обучение в съветски университети или специализират в съветски научни институти и промишлени предприятия. Понастоящем не престават интензивните връзки сред двете страни, изключително в духовната сфера. Здрава основа на тези близки връзки през вековете са общата славянска реципрочност и християнска цивилизация, която свързва двата народа.
Дружеството развива дейна активност и с другите славянски страни. То е съучредител на Международния славянски съвет. През май 2020 година в София ще се организира ХII конгрес на МСС. Славянското сдружение е съучредител и работи интензивно и във фондация " Форум на славянските култури " със седалище в гр. Любляна - Словения.
Конференцията завърши своята работа със заключителни изявления. Общото мнение бе, че това беше сполучлив и потребен конгрес, с който се означи 120-годишнината на Славянското сдружение в България. От името на управлението ръководители на районни сдружения и ръководители на сродни организации бяха наградени с юбилейния орден и почетния знак на сдружението.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ