Св. Михаил Синадски. Св. Мария Клеопова мироносица
КРОСС/ Свети Михаил, свещеник Синадски, чиято памет се празнува през днешния ден, носещ едно и също име с архангела на небесните сили, водел и благ живот, декориран с девствена непорочност и всевъзможни добродетели. Още от най-ранна възраст бил отдаден на Бога, а в юношеските си години приел монашество и се посочил заслужен чиновник на Бога, подвизавайки се дружно със свети Теофилакт, свещеник Никомидийски, при патриаршеството на свети Тарасий, от който двамата били изпратени в манастир, намиращ се на брега на Черно море. Подвизавайки се тук в отшелнически писания, двамата светци прекалено много преуспели в добродетелите, и молитвите им имали огромна мощ пред Бога.
Веднъж по време на беритба, когато жегата била непоносима, и от дефицит на вода на това място мнозина изнемогнали от жадност, светците се помолили на Бога и по молитвите им станало по този начин, че празният меден съд се напълнил с вода в задоволително количество. Така Господ извършва волята и молитвите на почитащите Го и приклонява ухото Си към молитвите им. Това знамение напомняло станалото в миналото знамение в пустинята, когато за изнемогващия от жадност Израил Бог извел вода от камък, и другото - когато поради Самсон (израилски съдия), обречен на смърт от жадност, Бог направил от изсъхналата кост от магарешка челюст да потече извор с жива вода.
След това светейшият патриарх Тарасий, виждайки добродетелния живот на тези преподобни отци, сияещи като звезди на небето, ги признал за почтени за високия архиерейски ранг. Блажения Теофилакт посветил в ранг митрополит на Никомидия, а свети Михаил посветил за свещеник на град Синад, и те двамата пасели Христовото стадо, давайки с живота си добър образец на паството си.
Когато светейшият патриарх Тарасий отишъл от земния живот при Господа, а след него приел престола на Константинополската черква свети Никифор, още веднъж се надигнала бурята на икoноборческата разкол, която към този момент била наказана на Седмия космополитен събор на светите отци. Нечестивият император Лъв Арменец, заразил се с тази разкол, подхванал гонение против Христовата Църква, отричайки почитането на светите икони и наричайки ги идоли, а покланящите им се предавал на мъчения и гибел. Преди всичко той изгонил светейшия патриарх Никифор, а също и другите православни архиереи от престолите им, а вместо тях назначил свои единомишленици - еретици - и на светите места се въдворила мерзостта на запустението.
По това време свети Михаил се посочил ревнив бранител на православието и разобличител на еретическото нечестие. Укрепяван и умъдряван от благодатта на Светия Дух, той се противопоставял на еретиците и затварял устата им, порицаващи светите икони. Нечестивият цар Лъв, не понасяйки изобличенията на светеца, дръзновено порицаващ еретическото му подвеждане, предал Христовия светител на мъчения. Светецът, без да се опасява от тъгите, мъжествено отстоявал своите убеждения и споделил на императора:
- Аз уважавам светите икони на моя Спасител Иисуса Христа и на Пречистата Дева, Неговата Майка, както и на другите светии, и им се покланям; а твоето предписание считам за невероятно да извърша.
Посраменият Лъв, извършил се с яд, осъдил Христовия изповедник на заточение.
Гонен от едно място на друго, светецът понесъл доста горчиви скърби и неприятности, до момента в който не достигнал небесната обител и не получил безконечния покой. Така приключил праведния си живот, декориран с двоен венец - присъединен към архиереите като архиерей, и към мъчениците като страдалец, за популярност на Христа, нашия Бог.
Веднъж по време на беритба, когато жегата била непоносима, и от дефицит на вода на това място мнозина изнемогнали от жадност, светците се помолили на Бога и по молитвите им станало по този начин, че празният меден съд се напълнил с вода в задоволително количество. Така Господ извършва волята и молитвите на почитащите Го и приклонява ухото Си към молитвите им. Това знамение напомняло станалото в миналото знамение в пустинята, когато за изнемогващия от жадност Израил Бог извел вода от камък, и другото - когато поради Самсон (израилски съдия), обречен на смърт от жадност, Бог направил от изсъхналата кост от магарешка челюст да потече извор с жива вода.
След това светейшият патриарх Тарасий, виждайки добродетелния живот на тези преподобни отци, сияещи като звезди на небето, ги признал за почтени за високия архиерейски ранг. Блажения Теофилакт посветил в ранг митрополит на Никомидия, а свети Михаил посветил за свещеник на град Синад, и те двамата пасели Христовото стадо, давайки с живота си добър образец на паството си.
Когато светейшият патриарх Тарасий отишъл от земния живот при Господа, а след него приел престола на Константинополската черква свети Никифор, още веднъж се надигнала бурята на икoноборческата разкол, която към този момент била наказана на Седмия космополитен събор на светите отци. Нечестивият император Лъв Арменец, заразил се с тази разкол, подхванал гонение против Христовата Църква, отричайки почитането на светите икони и наричайки ги идоли, а покланящите им се предавал на мъчения и гибел. Преди всичко той изгонил светейшия патриарх Никифор, а също и другите православни архиереи от престолите им, а вместо тях назначил свои единомишленици - еретици - и на светите места се въдворила мерзостта на запустението.
По това време свети Михаил се посочил ревнив бранител на православието и разобличител на еретическото нечестие. Укрепяван и умъдряван от благодатта на Светия Дух, той се противопоставял на еретиците и затварял устата им, порицаващи светите икони. Нечестивият цар Лъв, не понасяйки изобличенията на светеца, дръзновено порицаващ еретическото му подвеждане, предал Христовия светител на мъчения. Светецът, без да се опасява от тъгите, мъжествено отстоявал своите убеждения и споделил на императора:
- Аз уважавам светите икони на моя Спасител Иисуса Христа и на Пречистата Дева, Неговата Майка, както и на другите светии, и им се покланям; а твоето предписание считам за невероятно да извърша.
Посраменият Лъв, извършил се с яд, осъдил Христовия изповедник на заточение.
Гонен от едно място на друго, светецът понесъл доста горчиви скърби и неприятности, до момента в който не достигнал небесната обител и не получил безконечния покой. Така приключил праведния си живот, декориран с двоен венец - присъединен към архиереите като архиерей, и към мъчениците като страдалец, за популярност на Христа, нашия Бог.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ