КРОСС/ Днес е Възкресение Христово - Великден, който е най-големият

...
КРОСС/ Днес е Възкресение Христово - Великден, който е най-големият
Коментари Харесай

Възкресение Христово ­­ Пасха

КРОСС/ Днес е Възкресение Христово - Великден, който е най-големият празник за всички християни, именуван празник на всички празници.

Смята се, че Възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия жанр. Великден е измежду по този начин наречените преносими празници и се дефинира според от първото пролетно пълнолуние.

Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той стартира седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите премеждия и на гибелта му на Кръста. През това време християните би трябвало да се разкаят, да очистят душите и телата си и по подобен метод да се подготвят за достойното посрещане на празника.

Възкресение Христово или Великден е денят, в който християните честват Възкресението на Сина Божи Исус на третия ден, откакто е разпънат на кръст и заровен. Със гибелта си Исус Христос изкупил греховете на човечеството, а с Възкресението си дал вяра за живот след гибелта.

В евангелските текстове постоянно се загатва, че приживе Исус Христос неведнъж предсказвал разпъването си на Кръста и Възкресението си след три дни. И когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други дами в гробницата, с цел да намаже тялото на Исус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна.

Събитията, свързани с Христовото Възкресение, стават в дните към еврейския празник Пасха. Затова през цялото време честването на Великден е обвързвано с еврейската Пасха. Първият Вселенски събор през 325 година дефинира правилото, съгласно който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Според националната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, успеха на пролетта над зимата. И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което дефинира колоритността на българския Великден. Обредните хлябове за празника се месят на Велики четвъртък.

Украсяват се с разнообразни шарки, изваяни от тесто, като множеството изображения имат алегорично значение. Обикновено в украсата се включват червени и бели яйца. Приготвят се по няколко обредни хляба - един се назовава за къщата и се раздава на Великден на членовете на фамилията, други се подаряват на кумове и на родственици.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладостен ритуален самун, който символизира тялото на Исус Христос, по този начин както боядисаните в алено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата им се поставя алено яйце. Смята се, че в България козунакът е " пристигнал " в интервала 1915-1920 година

В навечерието на самия Великден се върви на черква. След празничното свещенодействие християните отнасят запалените свещи у дома. На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще се окаже най-здраво. Вярва се, че този, на който яйцето се окаже " герой ", ще бъде най-здрав през годината.

По традиция през празничните дни на Великден се посещават родители и кумове, като се носят Великденски козунаци и боядисани яйца, с цел да се засвидетелства любов и респект.

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР