Афис: Спорът между Цветанов и президента е като препирня между Давид и Голиат
Кризата в Сирия, която опълчи двете международни суперсили – Съединени американски щати и Русия, усилва страховете на българите, че новата студена война може да прерасне в гореща. Над половината (55%) от хората считат, че напрежението сред Запада и Русия през идните месеци ще продължи да нараства, демонстрират данните от последното национално представително проучване на Агенция „ АФИС “.
Само 17% имат вяра, че напрежението ще спадне, други 30% считат, че ще се резервира на настоящето равнище. Проучването е осъществено сред 13-17 април 2018 година Интервюирани директно „ лице в лице “ в техните домове са 1021 пълнолетни български жители. Изводите са представителни за мнението на популацията с изборни права, прецизират социолозите.
На въпроса „ Кой, съгласно Вас, се стреми към сходен спор? “, 44% дават отговор - „ основно Западът “ желае утежняване на ситуацията. Само 5% дават противоположния отговор – „ основно Русия “.
В медиите тече политически спор за това, би трябвало ли България да вземе страна в противоборството на международните сили и в случай че да, чия страна и какъв брой уверено да го направи. Какво мислят жителите на България? Картината е: на въпроса, „ Ако сходно напрежение се резервира или нарасне, каква би трябвало да бъде позицията на България? “, изрично преобладаващият отговор на 64% от хората е – „ Възможно най-неутрална “. Общо 11% считат, че България би трябвало да застане на страната на Запада, а общо 25% – на страната на Русия.
България не прави изключение във възприемането на Запада или част от Запада като източник на опасност за мира. От години насам реномирани организации, да вземем за пример американската Pew Research, демонстрират следното: 38% от интервюираните в 30 страни считат „ силата и въздействието на Съединени американски щати “ за „ водеща опасност “ за личната си страна, а 24% – за „ дребна опасност “. Сред 21 страни, в които това чувство пораства, попадат европейски страни като Испания, Германия, Франция и Англия. Последните две са директни участници в сегашния боен спор.
Що се отнася до България, тук спецификата е следната: политическият и медийният спор протичат в правата сред отговорите само на въпроса – би трябвало ли България да вземе страна в противоборството на международните сили? Този спор е затворен в паниките на едвам 11% от българските жители и не се приближава даже и на половин крачка до преобладаващите публични страхове и настроения.
Влияе ли протичащото на интернационалната сцена на вътрешнополитическите настройки? Промяна в електоралните настройки няма. Готовността за гласоподаване за обособените партии и обединения се резервира на досегашните равнища. Ако в този момент се стигне до избори за Народно заседание в новия парламент ще попаднат в низходящ ред ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Обединените патриоти. Всички останали политически сили към този момент остават отвън сметките на възможното бъдещо систематизиране на депутатските мандати. За сметка на това внезапно е скочил делът на жителите, които не имат намерение да поддържат нито една партия или коалиция – от 29% на 36%.
Геополитическата рецесия обаче оказва мощно въздействие на доверието в някои съществени институции и водещи политически водачи. Рязък спад на доверието записваме по отношение на Европейския съюз и Българската войска – надлежно с 9 и 5 пункта в рамките единствено на последния месец. За сметка на това с 5 пункта се е покачило доверието в президентската институция. От тази позиция разгорещената замяна на реплики сред президента и водача на парламентарното болшинство наподобява на свада сред Давид и Голиат.
От друга страна, като най-адекватна и близка до позицията на болшинството от хората се възприема позицията на трима от политическите водачи – Бойко Борисов, Корнелия Нинова и..., колкото ненадейно да е, на Волен Сидеров. Доверието в тях е повишено надлежно с 3, 5 и 5 пункта. Доверието във всички останали политически водачи спада.
Всичко това надали може да се пояснява като изненада. Борисов, наред с няколко страни в Европейски Съюз, се въздържа да даде безрезервна поддръжка за акцията на трите западни страни в Сирия, преди този момент и по проблема „ Скрипал “. С това се приближи до преобладаващото публично мнение по въпроса и получи поддръжка даже от страна на водача на Българска социалистическа партия. На собствен ред реакциите на Нинова й привлякоха по-висока социална поддръжка, без това на този стадий да се отразява на поддръжката за ръководената от нея партия. Сидеров пък е прочут с откритите си проруски позиции, което го прави по-адекватен по отношение на мнението на преобладаващото болшинство в страната, разясняват от АФИС.
Руските благосклонности нито понижават, нито се усилват, само че за сметка на това бележат значителен растеж антизападните настроения.
Това е обяснимо поради на събитието, че в интервали на огромни тествания и безредици партиите и другите структури на гражданското общество отстъпват на назад във времето, а напред излиза водачеството. Уместно е да напомним, че през далечната 1998-99 година, когато избухна войната в някогашна Югославия, в първия миг реакцията на народа бе сближение към държавното управление на Иван Костов, доверието в който набъбна и продължи да пораства досега, в който той позволи въздушен кулоар за американските бомбандоровки. Тогава доверието в него внезапно се срина и получи израз в съкрушителната загуба на Съюз на демократичните сили на кметските избори в края на 1999 г.
Критичните обстановки постоянно катализират от дълго време назрял поврат в политическите настройки сред хайлайф и народ. Очевидно с повишаването на интернационалното напрежение сходни обстановки ще зачестяват. С други думи въздействието на сходни рецесии е толкоз изразително, че при едно или друго развиване на обстановката и най-много на смяна в позицията на българската страна, това може да докара до значително пренареждане на сегашните съотношения сред политическите сили.
Само 17% имат вяра, че напрежението ще спадне, други 30% считат, че ще се резервира на настоящето равнище. Проучването е осъществено сред 13-17 април 2018 година Интервюирани директно „ лице в лице “ в техните домове са 1021 пълнолетни български жители. Изводите са представителни за мнението на популацията с изборни права, прецизират социолозите.
На въпроса „ Кой, съгласно Вас, се стреми към сходен спор? “, 44% дават отговор - „ основно Западът “ желае утежняване на ситуацията. Само 5% дават противоположния отговор – „ основно Русия “.
В медиите тече политически спор за това, би трябвало ли България да вземе страна в противоборството на международните сили и в случай че да, чия страна и какъв брой уверено да го направи. Какво мислят жителите на България? Картината е: на въпроса, „ Ако сходно напрежение се резервира или нарасне, каква би трябвало да бъде позицията на България? “, изрично преобладаващият отговор на 64% от хората е – „ Възможно най-неутрална “. Общо 11% считат, че България би трябвало да застане на страната на Запада, а общо 25% – на страната на Русия.
България не прави изключение във възприемането на Запада или част от Запада като източник на опасност за мира. От години насам реномирани организации, да вземем за пример американската Pew Research, демонстрират следното: 38% от интервюираните в 30 страни считат „ силата и въздействието на Съединени американски щати “ за „ водеща опасност “ за личната си страна, а 24% – за „ дребна опасност “. Сред 21 страни, в които това чувство пораства, попадат европейски страни като Испания, Германия, Франция и Англия. Последните две са директни участници в сегашния боен спор.
Що се отнася до България, тук спецификата е следната: политическият и медийният спор протичат в правата сред отговорите само на въпроса – би трябвало ли България да вземе страна в противоборството на международните сили? Този спор е затворен в паниките на едвам 11% от българските жители и не се приближава даже и на половин крачка до преобладаващите публични страхове и настроения.
Влияе ли протичащото на интернационалната сцена на вътрешнополитическите настройки? Промяна в електоралните настройки няма. Готовността за гласоподаване за обособените партии и обединения се резервира на досегашните равнища. Ако в този момент се стигне до избори за Народно заседание в новия парламент ще попаднат в низходящ ред ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Обединените патриоти. Всички останали политически сили към този момент остават отвън сметките на възможното бъдещо систематизиране на депутатските мандати. За сметка на това внезапно е скочил делът на жителите, които не имат намерение да поддържат нито една партия или коалиция – от 29% на 36%.
Геополитическата рецесия обаче оказва мощно въздействие на доверието в някои съществени институции и водещи политически водачи. Рязък спад на доверието записваме по отношение на Европейския съюз и Българската войска – надлежно с 9 и 5 пункта в рамките единствено на последния месец. За сметка на това с 5 пункта се е покачило доверието в президентската институция. От тази позиция разгорещената замяна на реплики сред президента и водача на парламентарното болшинство наподобява на свада сред Давид и Голиат.
От друга страна, като най-адекватна и близка до позицията на болшинството от хората се възприема позицията на трима от политическите водачи – Бойко Борисов, Корнелия Нинова и..., колкото ненадейно да е, на Волен Сидеров. Доверието в тях е повишено надлежно с 3, 5 и 5 пункта. Доверието във всички останали политически водачи спада.
Всичко това надали може да се пояснява като изненада. Борисов, наред с няколко страни в Европейски Съюз, се въздържа да даде безрезервна поддръжка за акцията на трите западни страни в Сирия, преди този момент и по проблема „ Скрипал “. С това се приближи до преобладаващото публично мнение по въпроса и получи поддръжка даже от страна на водача на Българска социалистическа партия. На собствен ред реакциите на Нинова й привлякоха по-висока социална поддръжка, без това на този стадий да се отразява на поддръжката за ръководената от нея партия. Сидеров пък е прочут с откритите си проруски позиции, което го прави по-адекватен по отношение на мнението на преобладаващото болшинство в страната, разясняват от АФИС.
Руските благосклонности нито понижават, нито се усилват, само че за сметка на това бележат значителен растеж антизападните настроения.
Това е обяснимо поради на събитието, че в интервали на огромни тествания и безредици партиите и другите структури на гражданското общество отстъпват на назад във времето, а напред излиза водачеството. Уместно е да напомним, че през далечната 1998-99 година, когато избухна войната в някогашна Югославия, в първия миг реакцията на народа бе сближение към държавното управление на Иван Костов, доверието в който набъбна и продължи да пораства досега, в който той позволи въздушен кулоар за американските бомбандоровки. Тогава доверието в него внезапно се срина и получи израз в съкрушителната загуба на Съюз на демократичните сили на кметските избори в края на 1999 г.
Критичните обстановки постоянно катализират от дълго време назрял поврат в политическите настройки сред хайлайф и народ. Очевидно с повишаването на интернационалното напрежение сходни обстановки ще зачестяват. С други думи въздействието на сходни рецесии е толкоз изразително, че при едно или друго развиване на обстановката и най-много на смяна в позицията на българската страна, това може да докара до значително пренареждане на сегашните съотношения сред политическите сили.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ