Кризата си е криза, но тя свърши. Трябва отново да

Кризата си е рецесия, само че тя свърши. Трябва още веднъж да се търсят решения на дълготрайните проблеми пред икономическия напредък, конкурентоспособността и качеството на живота, безапелационен е икономистът Без актуализация на бюджета щяхме да станем най- консервативните, най-големият ястреб в Европа До Коледа най-вероятно ще сме със служебно държавно управление. Но се натрупат нерешени проблеми -планът за възобновяване, бюджетът за следващата година, помощите за бизнеса От гледна тока на бюджета покачването на цените дава краткосрочна глътка въздух, само че на гърба на жителите – Актуализацията на бюджета е реалност. Можеше ли без нея, или в действителност бе доста нужна, господин Богданов? – Можеше само в случай че държавното управление искаше и бе склонно да се ограничи до общия таван на разноските в истинския бюджет. Но се събраха спомагателни доходи и би било необичайно, не че не е допустимо да не се усилят разноските. Би било много коренно да се каже – не, няма да вършим по-големи разноски и цялото преизпълнение ще отиде за унищожаване на недостига. Така бихме се трансформирали в най-големия ястреб, във фискално най-консервативната страна в Европа, а може би и в света - да създадем уравновесен бюджет в такава година. А и един път дадени обществени придобивки доста мъчно се лишават. Поради това държавното управление реши да вкара добавката към пенсиите в базовия им размер. Поради обстоятелството, че е служебно и няма болшинство зад себе си, имаше огромен риск какво ще се гласоподава, за което предизвестих още през май. В последна сметка това и стана - депутатите отложиха нарастването на коефициента за стажа, а вместо това взеха решение за още по-голяма добавка от 120 лева до края на 2021 година - Актуализацията попълни ли празен чек на държавното управление, застрашена ли е стабилността на държавните финанси? - На макрониво и за тази година - не. Дори в случай че погледнем осъществяването на приходите до август, ще забележим, че тази сметка е консервативна. С ангажимента, че няма да има внезапно утежняване на световната обстановка. Европа се възвръща, Азия още веднъж бумти. Данните са релативно удобни макар почналата още при започване на лятото делта-вълна. - Реалистично ли е да чакаме още 500 млн. лева повече доходи, колкото записа Народното събрание? При изискване че сме в поредна пандемична вълна и се чакат въпреки и единствено частични локдауни? - Приходите са повече от предстоящите. Това, което държавното управление разгласи за предстоящо, към този момент се е случило и от юли сме над него като доходи. Докато работят промишлеността и главната част от услугите - у нас и по света, няма общи ограничавания и затваряния, в действителност стопанската система действа в извънкризисен режим. Това, че нощни заведения няма да работят, има малко значение, знам, че някои от сектора ще се обидят, приказват всякакви погрешни данни за 700 000 души, само че в действителност тези заведения имат минимално макроикономическо значение. Много по-важно е какво се случва с промишлеността в Европа - гръбнакът на стопанската система. - Добавките към пенсиите, въпреки и с отсрочено преизчисляване, какво отражение ще имат върху идващите бюджети? За следващата година към този момент е ясно, че трябват 1,8 милиарда лева повече. - Това е много щекотлива тематика. Ако желаеме да сме чисти политически, разумното е служебно държавно управление без ясно болшинство, без консенсус да не бърника в пенсионния модел. Логично бе просто да продължи с добавката от 50 лева до края на годината. Ако си спомним 2014-2015 година, тогава имаше доста по-широк спор с така наречен промяна “Калфин ”. Имаше взаимни отстъпки, договаряния, нюанси по какъв начин да се усилват вноски, стаж, възраст, имаше баланс. Това е много по-дългосрочен въпрос и не би трябвало да се прави в среднощ. - Да, само че “мирисът ” на избори направи небрежно едно болшинство за пенсиите и всички се оказаха “за ” до степен да стартира наддаване… - Не бива да съдим партиите строго, всяка от тях е притисната до стената и няма по какъв начин да каже “ние сме срещу ”. И става конкуренция в популизъм. В един миг би трябвало да се стигне до стабилно политическо решение. България има проблем с бедността и в частност с тази при възрастните хора. Има някои с доста ниски приходи. Върху част от тези хора се е стоварила цялата тежест на прехода, промяна на икономическия модел, част от тях може да са работили в сивата стопанска система. И решение би трябвало да се търси. Това, което Кирил Петков и Асен Василев прокламираха - нула пенсионери под прага на бедността, не е правилно. Едно, че прагът се мести през годините, второ - това е единствено пенсия за стаж и възраст. Има забележителен брой хора, които нямат такава, казусът за бедността е доста необятен. Някакъв напън бе натурален и логически, има отношение към дълготрайния стопански напредък, и към обществената кохезия. Но пенсиите ще тежат с по-голяма мощ - може би с 1,5% от Брутният вътрешен продукт, в идващите години. От друга страна, в случай че влезем в интервал на по-висока инфлация, това ще значи номинално по-високо повишаване на осигуровки и цени, това ще се отрази и на бюджетните доходи. - Да погледнем към получателите на увеличените пенсии и добавки. Всички ли са вътре, има ли изпуснати? - До края на годината всички са вътре. Но въпросът с бедността е по-широк - не са единствено пенсионерите, има някакво въодушевление да се приказва за тях, може би звучи умилително… - Не единствено умилително, това са 2 милиона евентуални гласоподаватели… - Има и други небогати гласоподаватели, само че за тях се приказва срамежливо. Но е реалност, че в случай че погледнем разпределението на обществените помощи, ще забележим, че има и други небогати, а пенсионери там съвсем няма. Има хора, които нямат приходи, и това се отразява и на техните деца. Нямат пари за сметките за ток и вода, децата им отпадат от учебно заведение, това възпроизвежда бедността. Но там не се пипа, тъй като не може да се реши с няколко елементарни стъпки. В тази част на обществената политика няма изключително оживление. Може би единствено в парите за втората година майчинство. Там съгласно мен се получава един абсурд - не знам дали не е променено, има майки, които ще поучават % от осигурителния си приход и може да се окаже, че първата година ще получават по-малко от втората, когато имат закрепени 650 лева - А би трябвало да е противоположното ли? - Логиката е на втората година приходът да е по-нисък, с цел да има поощряване да се върнат на трудовия пазар. - Помощите от страната ще се отразят ли на инфлацията, която към този момент пораства? - Наливането на пари не въздейства. Вдигането на цените не зависи от това има ли българският пенсионер 50 лева повече. Инфлацията към този момент стартира да се подвига, само че тя въздейства добре на бюджетните доходи - събират се по-лесно. От гледна тока на бюджета покачването на цените дава краткосрочна глътка въздух, само че на гърба на жителите. - Има ли съображение изказванието, че по-големите доходи ще бъдат събрани, без да се протяга ръка на налози и осигуровки, или това е симптом на огромен оптимизъм? - Със сигурност за тази година ще бъдат събрани. Кризата обаче е свършила по всички интернационалните стопански знаци, да се надяваме, че няма да има нов потрес. Но българският бизнес се държи сякаш чака схемите за подкрепяне да останат освен до края на годината, а и за напред. Това е систематичен проблем. Макроикономически значи разход, който преди този момент не е съществувал, и деформиране на конкуренцията и независимостта на бизнеса от политическото влияние. - Закъснението с новата бюджетна процедура за следващата година може ли да бъде наваксано? Ако се стигне до такава степен, че имаме обновен за 2021 година, само че нямаме за 2022 година, какво вършим? - То е ясно - харчи се 1/12 всеки месец до съставянето на нов. Процедурата на експертно равнище по новия бюджет върви. Въпросът е, че това изисква политическа воля, с цел да бъде приключена и да стане закон. - Ще се случи ли това преди Коледа? - По-скоро не. Дори да има ново държавно управление, едва ли ще успее в този период да предложи бюджета за 2022 година за гласоподаване в Народното събрание. Защото ще се наложат решения по структурни въпроси. Например какво се прави за януари с пенсиите и добавките, да се каже остава ли 9% Данък добавена стойност за заведенията за хранене, резервират ли се стратегиите в помощ на бизнеса и за какъв брой време. Това не са проблеми, които ще срутят бюджета, само че някой би трябвало да каже какво е решението. Същото важи и за проекта за възобновяване. Ако се прати за утвърждение от Европейска комисия, по препоръчаните планове би трябвало да се направи 70% възлагане на договорите, да има поръчки и търгове, т.е. през декември-януари би трябвало да стартира оповестяването на поръчките. Няма вид за смяна на регламента, никой няма да го промени поради това, че ние не съумяваме да си изберем държавно управление. Трупат се неща, които прегледани поотделно, не са съдбовни и няма да доведат до банкрут на страната. - Казвате, че рецесията е отминала, само че бизнесът, а и хората не престават да чакат помощ от страната. Какво може да се направи? - Трябва да се прояви здрав разсъдък. Няма спор, че туристическият отрасъл още е обиден. Но да се приказва, че цялата стопанска система потъва, че има тежка рецесия, че би трябвало да продължим със дотациите и спасяването - това е агитация. За опазването на здравето също си мислим по този начин. Като че ли до момента дълги години имаше отвод въобще от смяна – позицията на предишни ръководства беше “плащаме пътеки, по какъв начин тъкмо си разпределят парите не е наша работа ”. Временно бюджетът дофинансира с тези добавки към заплатите, само че би трябвало да има дълготрайно структурно решение, което да реши дефицита, да стимулира и задържа фрагментите. Ето за такива промени би трябвало постоянно ръководство с небосвод и с парламентарно болшинство. Проблемът е същият като с пенсиите – би трябвало да се реши дълготрайно. Тези въпроси ще значат разбъркване на харчовете, разнообразни цели пред обществените финанси. Кризата си е рецесия, само че тя свърши. Трябва още веднъж да се търсят решения на дълготрайните проблеми пред икономическия напредък, конкурентоспособността и качеството на живота.