Кризата с турската лира: колко лошо може да стане?Три, четири,

...
Кризата с турската лира: колко лошо може да стане?Три, четири,
Коментари Харесай

Кризата с турската лира: колко лошо може да стане?

Кризата с турската лира: какъв брой неприятно може да стане?
Три, четири, пет, шест… какво следва?

Турските жители през последното половин десетилетие броиха внезапното поевтиняване на турската лира на екраните пред обменните бюра със комбинация от разстройване, паника и иронично учудване.

Валутата през по-голямата част от 2014 година се задържа малко над курса от две лири за $, само че мина психическата граница от три лири за пръв път след несполучливия опит за прелом през 2016 година и по-късно стигна курс от четири лири за $ при започване на тази година.

Но обезценяването доближи невиждани равнища през последните седмици, откакто връзките на Турция със Съединени американски щати се обтегнаха още повече и пазарите започнаха да слагат под подозрение доверието в турските ръководещи, което докара до курс на лирата от 5 към едно.

При новите продажби в петък, на фона на обтегнатите турско-американски връзки, курсът доближи над шест лири за $, като в един миг националната турска валута загуби една четвърт от цената си единствено за ден.

Според икономистите до момента в който държавното управление може би е изкушено да резервира настоящата обстановка с вярата за възстановяване на външната и икономическа среда, то поевтиняването на лирата крие обилни опасности за стопанската система и в частност за банковата система.

[b]Силен напън върху банките[/b]

Настоящият блян на президента Реджеп Таийп Ердоган към напредък, дружно с неортодоксалните му изявления за валутната политика – в това число, че по-ниските лихви могат да понижат инфлацията, го сложиха в пряк конфликт с пазарите.

Централната банка, която по традиция е самостоятелна, само че в никакъв случай не опонира на Ердоган, очевидно е изоставила обичайна валутна политика и употребява повишението на лихвите като инструмент за поддръжка на валутата и метод за понижаване на инфлацията.

Силният напън на Ердоган върху централната банка и фактът, че „ по-високите лихвени проценти не са здравословни за икономическата тактика на Турция за напредък ”, значат, че централната банка е оставила лихвите на изчакване, твърди Нора Нойтебуум – икономист от „ Ей Би Ен Амро ”.
 Привържениците на Ердоган имат вяра на неговите думи за външна опасност, която срутва лирата. Привържениците на Ердоган имат вяра на неговите думи за външна опасност, която срутва лирата. / БГНЕС
„ Целта а Ердоган е да усъвършенства икономическата позиция на семействата ”, съобщи тя, допълвайки, че държавното управление желае „ музиката да продължи да свири ” макар че външните и вътрешните несъответствия се задълбочават.

[b]Изгубено доверие[/b]

След успеха си на изборите на 24 юни Ердоган назначи своя шурей Берат Албайрак отпред на новото и разраснало се финансово министерство. Всичко това стана на фона на новата президентска система в страната, която отстрани институцията на министър-председателя, чийто финален представител Бинали Йълдъръм от време на време, само че не постоянно, призоваваше за нерешителност във връзка с икономическата политика.

Новата политическа система усили контрола на Ердоган върху централната банка, която на 24 юли озадачи пазарите като остави непроменени лихвите макар инфлацията, която през юли доближи 15,85 %.

„ Пазарите изгубиха доверие в триумвирата на президента Ердоган, неговият шурей като финансов министър и способността на турската централна банка да работи по този начин както би трябвало ”, съобщи Чарлз Робъртсън, основен икономист в „ Ренесанс капитал ”.

Според консултантската компания „ Кепитъл икъномикс ” спадът в курса на лирата оказва спомагателен напън върху банковия бранш в Турция поради огромния мащаб на отпуснатите заеми, като сега една трета от банковите заеми в непозната валута са деноминирани.

„ Ако някои от тези недостатъци кристализират те могат да потопят стопанската система в широкомащабна рецесия ”, съобщи икономистът Ясемин Енгин.

Американската капиталова банка „ Голдман Сакс ” стресна вложителите с прогнозата си, че в допълнение поевтиняване на лирата до 7,1 за $ „ може в допълнение да понижи ” непотребният капитал на турските банки.

[b]Отклоняване на вниманието[/b]

Докато лирата се обезценява – като все още няма прогрес в връзките със Съединени американски щати, откакто безизходното състояние се задълбочи след ареста на американския свещеник Андрю Брънсън – държавното управление остана оптимистично настроено с няколко коментара за възстановяващите се пазари.

Проблемът не откри място на първите страници на водещите турски вестници, където сериозните турски икономисти рядко получават публичност, което направи обществените медии главен конгрес за спор.

„ Проправителствените медии отклоняват вниманието като излъчват филми и сериали ”, оплаква се Мустафа пред обменно бюро наоколо до „ Капалъ чарши ” в Истанбул.
 Турските медии не пишат за икономическите проблеми. Турските медии не пишат за икономическите проблеми. / БГНЕС
Цената на лирата не е първа грижа за главните поддръжници на Ердоган, мнозина от които нямат проекти да отидат на отмора в чужбина и с подготвеност одобряват държавната реторика, че икономическите проблеми са породени от външни сили, целящи да отслабят Турция.

„ Имам цялостно доверие в това държавно управление, сигурен съм, че то ще откри метод да ни измъкне и да обърне тази наклонност ”, съобщи поддръжника на Ердоган Сабахатин.

[b]МВФ или ново покачване на лихвите?[/b]

Ако паниките за лирата се трансфорат в пълномащабна икономическа рецесия, държавното управление към момента има скрити козове на свое разположение. То може да наложи финансов надзор на валутните преводи и даже да призове МВФ за финансова помощ, макар че икономистите считат последното за извънредно последна мярка, която е малко евентуално да се случи, предвид на обстоятелството, че едно от достиженията, с които Ердоган се гордее изключително доста, е изплащането на дълга на Турция към МВФ през 2013 година.

Но той може и да преглътне гордостта си и да разреши на централната банка да увеличи незабавно лихвите, както направи на 23 май – месец преди изборите, когато бе оповестено повишение на лихвените проценти с 300 пункта.

„ Ердоган е прагматик ”, разяснява икономистът Нора Нойтебуум. „ И в случай че обстановката продължава да се утежнява, лирата да поевтинява и високата инфлация да има прекомерно огромно въздействие върху икономическата обстановка – а това наподобява се случва тъкмо в този миг – той ще се съобщи. ” /БГНЕС

---------

Стюарт Уилямс, АФП
Източник: bgnes.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР