Йонко Чуклев пред Фрог: Кризата поставя три огромни възможности пред България
Кризата с пандемията е обстановка, която слага три големи благоприятни условия за България. Те могат да имат отражение в идващите от една до три години. Това са прекрояването на международните вериги на доставка, задържането на част от завърналите се българи и дигитализацията.
Това сподели пред Фрог Нюз финансовият анализатор Йонко Чуклев. Ето какво още показа той с екипа ни:
Г-н Чуклев, занимавате се с новаторски бизнеси и технологии. Как се отразява актуалната обстановка в тези сфери?
В момента у нас има три категории бизнеси – работещи с дребни усложнения, работещи с по-сериозни усложнения и такива в сериозна обстановка. В софтуерния отрасъл има значително бизнеси, които са в първата категория - решения за видеоконференции, отдалечен до електронна инфраструктура, онлайн занимания, платформи за електронна търговия и други онлайн бизнеси, които бележат напредък сега. Повечето IT и BPO компании (б.а. - компании, които изнасят или аутсорсват бизнес услуги/ business process outsourcing) пък са във втората категория.
Въпреки това, по данни на Българската стартъп асоциация (BESCO), 50% от стартъп фирмите у нас са в сериозна обстановка. Част от тези образци са стартъпи и новаторски бизнеси, които развиват новаторски решения за сектори като заведения за хранене, таксита, хотели, спорт, авиация, обекти за търговия с облекла и други потребителски артикули.
Какво мислите, че ще се случи с стопанската система на България по-късно изключително състояние и международната пандемия?
В първите 12 месеца след края на международната пандемията ще сме с понижено произвеждане, експорт, ползване, туристопоток, строителство и както международните тържища се върнаха 2-4 години обратно, същото може да се случи и с действителната стопанска система.
Настоящата обстановка обаче слага три големи благоприятни условия за България, които могат да дадат отражение към 18-36 месеца след края на пандемията – прекрояването на международните вериги на доставка, задържането на част от завърналите се 200,000 българи и дигитализацията.
Българската промишленост ще има голям късмет да се нарежда във веригите на доставки на европейски производители, които ще диверсифицират доставчиците си по този начин, че да не са изцяло подвластни от Азия. Такъв случай видяхме към този момент с фабрика за произвеждане на алуминиеви велосипедни рамки у нас, която се сътвори, тъй като производителите не желаеха да са подвластни от Азия.
Второ - позитив е, че държавното управление предложи пакет от ограничения за връщане на българи от чужбина в края на 2019 година Далеч съм от мисълта, че ще задържим множеството от тези хора, само че всеки експерт с опит в чужбина е извънредно скъп за родната стопанска система сега.
Относно третото – дигитализацията, за доста малко време видяхме: нови цифрови услуги от бизнесите, благоприятни условия за отдалечена работа, а също и нови цифрови административни услуги от Държавна организация " Електронно ръководство " и други институции. При проект за деяние в тези три сфери на държавно и общинско равнище, България относително бързо ще преодолее последствията от рецесията.
Имате ли съвет към хората, които се занимават с вложения и бизнес в България. Какво наложително да не вършат и какво би могло да им помогне да се оправят с компликациите?
На първо място – заложете на обичайна за нашите географски ширини досетливост. Виртуални бурканчета за бакшиши, промоции от вида „ купи в този момент, получи след това “, интернет тренировки по йога, фермерски пазари минали онлайн и доставящи храна по домовете – това са единствено част от изобретателните решения, които видях през последните седмици. Радва ме, че огромна част от българските бизнеси разчитат първо на себе си, а не на помощ от някого.
Друга тактика, която могат да приложат бизнесите е стартиране на нови артикули, видяхме такива образци при биопроизовдител, който стартира произвеждане на почистващ разтвор от биопродукти, както и при българска компания за електроника, която пусна два нови смарт продукта против бактерии и вируси във въздуха.
Трета опция е коренна смяна на модела – по този начин да вземем за пример притежатели на кафене във врачанско започнаха да развиват оранжерия, морски хотели работят по бранднг като местоположения за лековит туризъм.
Миналата седмица специалисти изрекоха мощното си терзание от това, че държавното управление възнамерява да затвори Оперативна програма „ Иновации и конкурентоспособност ", а средствата да се пренасочат за заеми от ББР. Какво мислите за това?
Моите наблюдения са, че средствата по ОПИК помагаха съществено на българските предприятия да влагат в нови индустриални линии, енергийна успеваемост, внедряване на продуктови нововъведения, както и цифровизация посредством нови IT системи, приложения за ръководство на бизнеса и други. Такива инвестиции ще са основни за българските бизнеси и отсега нататък. Според мен в случай че се разработят нови финансови принадлежности въз основата на тази оперативна стратегия, те би трябвало да останат под формата на грантове или като компромисен вид – финансови участия, а не да се преобразуват в дългови.
Какво решение на ръководещите мислите, че ще е най-пагубно за страната ни?
Да се повтори една неточност от предходната рецесия – връзване на бюджета за сметка на бизнеса. Това може да е под всякаква форма – постепенно възобновяване на Данък добавена стойност, забавени заплащания по публични поръчки и прочие. В момента ликвидността е основна за българските бизнеси, тъй че всяко решение, което докара до пресъхване на парични запаси при бизнесите би било извънредно отрицателно.
Вероятно имате взор какво се случва по света и в Европа, какви ограничения се подхващат в другите страни? Има ли нещо, което мислите, че може да се приложи в България?
Южна Корея предлага данъчни облекчения на наемодатели, които понижат наемите си, Индонезия и Грузия вкарват ускорено възобновяване на Данък добавена стойност от април до септември, Норвегия понижава таксите си за въздушен транспорт, Португалия вкарва омекотен режим на сключването на трудови контракти, Испания понижава с 50% осигуровките от феруари до юни за заетите в туристическия отрасъл, а редица страни като Словакия и Финландия отсрочиха осигурителните заплащания.
Всички тези ограничения са използвани и в България, само че преди да използван непознат опит, можем да обърнем внимание на други вероятни решения у нас – да вземем за пример компаниите да си върнат надплатените пари за природен газ допустимо най-бързо.
Все още ли мечтаете за България, която е софтуерен и дипломатически център на Балканите?
Категорично. Това не е просто фантазия, а визия, по която работя всекидневно – дали посредством тестване на нови бизнес модели, шерване на работещи решения от света, работа в клъстери, разискване на вероятности за развиване на партньорства или нова платформа за улеснено внедряване на роботи, без значение. Важното е, че не преставам да върша дребни крачки, които в дълготраен проект се натрупват в огромен резултат.
Въпросите зададе Диана Йонкова
Това сподели пред Фрог Нюз финансовият анализатор Йонко Чуклев. Ето какво още показа той с екипа ни:
Г-н Чуклев, занимавате се с новаторски бизнеси и технологии. Как се отразява актуалната обстановка в тези сфери?
В момента у нас има три категории бизнеси – работещи с дребни усложнения, работещи с по-сериозни усложнения и такива в сериозна обстановка. В софтуерния отрасъл има значително бизнеси, които са в първата категория - решения за видеоконференции, отдалечен до електронна инфраструктура, онлайн занимания, платформи за електронна търговия и други онлайн бизнеси, които бележат напредък сега. Повечето IT и BPO компании (б.а. - компании, които изнасят или аутсорсват бизнес услуги/ business process outsourcing) пък са във втората категория.
Въпреки това, по данни на Българската стартъп асоциация (BESCO), 50% от стартъп фирмите у нас са в сериозна обстановка. Част от тези образци са стартъпи и новаторски бизнеси, които развиват новаторски решения за сектори като заведения за хранене, таксита, хотели, спорт, авиация, обекти за търговия с облекла и други потребителски артикули.
Какво мислите, че ще се случи с стопанската система на България по-късно изключително състояние и международната пандемия?
В първите 12 месеца след края на международната пандемията ще сме с понижено произвеждане, експорт, ползване, туристопоток, строителство и както международните тържища се върнаха 2-4 години обратно, същото може да се случи и с действителната стопанска система.
Настоящата обстановка обаче слага три големи благоприятни условия за България, които могат да дадат отражение към 18-36 месеца след края на пандемията – прекрояването на международните вериги на доставка, задържането на част от завърналите се 200,000 българи и дигитализацията.
Българската промишленост ще има голям късмет да се нарежда във веригите на доставки на европейски производители, които ще диверсифицират доставчиците си по този начин, че да не са изцяло подвластни от Азия. Такъв случай видяхме към този момент с фабрика за произвеждане на алуминиеви велосипедни рамки у нас, която се сътвори, тъй като производителите не желаеха да са подвластни от Азия.
Второ - позитив е, че държавното управление предложи пакет от ограничения за връщане на българи от чужбина в края на 2019 година Далеч съм от мисълта, че ще задържим множеството от тези хора, само че всеки експерт с опит в чужбина е извънредно скъп за родната стопанска система сега.
Относно третото – дигитализацията, за доста малко време видяхме: нови цифрови услуги от бизнесите, благоприятни условия за отдалечена работа, а също и нови цифрови административни услуги от Държавна организация " Електронно ръководство " и други институции. При проект за деяние в тези три сфери на държавно и общинско равнище, България относително бързо ще преодолее последствията от рецесията.
Имате ли съвет към хората, които се занимават с вложения и бизнес в България. Какво наложително да не вършат и какво би могло да им помогне да се оправят с компликациите?
На първо място – заложете на обичайна за нашите географски ширини досетливост. Виртуални бурканчета за бакшиши, промоции от вида „ купи в този момент, получи след това “, интернет тренировки по йога, фермерски пазари минали онлайн и доставящи храна по домовете – това са единствено част от изобретателните решения, които видях през последните седмици. Радва ме, че огромна част от българските бизнеси разчитат първо на себе си, а не на помощ от някого.
Друга тактика, която могат да приложат бизнесите е стартиране на нови артикули, видяхме такива образци при биопроизовдител, който стартира произвеждане на почистващ разтвор от биопродукти, както и при българска компания за електроника, която пусна два нови смарт продукта против бактерии и вируси във въздуха.
Трета опция е коренна смяна на модела – по този начин да вземем за пример притежатели на кафене във врачанско започнаха да развиват оранжерия, морски хотели работят по бранднг като местоположения за лековит туризъм.
Миналата седмица специалисти изрекоха мощното си терзание от това, че държавното управление възнамерява да затвори Оперативна програма „ Иновации и конкурентоспособност ", а средствата да се пренасочат за заеми от ББР. Какво мислите за това?
Моите наблюдения са, че средствата по ОПИК помагаха съществено на българските предприятия да влагат в нови индустриални линии, енергийна успеваемост, внедряване на продуктови нововъведения, както и цифровизация посредством нови IT системи, приложения за ръководство на бизнеса и други. Такива инвестиции ще са основни за българските бизнеси и отсега нататък. Според мен в случай че се разработят нови финансови принадлежности въз основата на тази оперативна стратегия, те би трябвало да останат под формата на грантове или като компромисен вид – финансови участия, а не да се преобразуват в дългови.
Какво решение на ръководещите мислите, че ще е най-пагубно за страната ни?
Да се повтори една неточност от предходната рецесия – връзване на бюджета за сметка на бизнеса. Това може да е под всякаква форма – постепенно възобновяване на Данък добавена стойност, забавени заплащания по публични поръчки и прочие. В момента ликвидността е основна за българските бизнеси, тъй че всяко решение, което докара до пресъхване на парични запаси при бизнесите би било извънредно отрицателно.
Вероятно имате взор какво се случва по света и в Европа, какви ограничения се подхващат в другите страни? Има ли нещо, което мислите, че може да се приложи в България?
Южна Корея предлага данъчни облекчения на наемодатели, които понижат наемите си, Индонезия и Грузия вкарват ускорено възобновяване на Данък добавена стойност от април до септември, Норвегия понижава таксите си за въздушен транспорт, Португалия вкарва омекотен режим на сключването на трудови контракти, Испания понижава с 50% осигуровките от феруари до юни за заетите в туристическия отрасъл, а редица страни като Словакия и Финландия отсрочиха осигурителните заплащания.
Всички тези ограничения са използвани и в България, само че преди да използван непознат опит, можем да обърнем внимание на други вероятни решения у нас – да вземем за пример компаниите да си върнат надплатените пари за природен газ допустимо най-бързо.
Все още ли мечтаете за България, която е софтуерен и дипломатически център на Балканите?
Категорично. Това не е просто фантазия, а визия, по която работя всекидневно – дали посредством тестване на нови бизнес модели, шерване на работещи решения от света, работа в клъстери, разискване на вероятности за развиване на партньорства или нова платформа за улеснено внедряване на роботи, без значение. Важното е, че не преставам да върша дребни крачки, които в дълготраен проект се натрупват в огромен резултат.
Въпросите зададе Диана Йонкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ