Иван Кръстев: Този път светът наистина вече няма да бъде същият
" Кризата с ковид е най-големият опит, който ще се случи в нашия живот " , споделя в изявление за българската редакция на Дойче веле световноизвестният български политолог Иван Кръстев.
- Какъв е Вашият прочит на протичащото се в рецесията с ковид?
- Ние сме в един доста ранен стадий и опитите да разберем какво тъкмо се случва и какъв брой дълго ще се случва са рисковани. Това е все едно да се опитваш да разкажеш следвоенния свят, още преди да знаеш по какъв начин ще свърши войната и кой ще я завоюва. За мен е значимо да забележим кои са разликите сред сегашната и предходните рецесии: огромната финансова рецесия от 2008-2009 година и бежанската от 2015. Смятам, че сегашната рецесия има доста по-голям капацитет да промени света, какъвто го знаем през днешния ден.
- Седем основни поучения от сегашната рецесия - за тях писахте неотдавна в няколко интернационалните медии. Кои са тези поучения?
- Нека да стартираме с това, че тази рецесия провокира боязън, а не просто тревога. Психолозите вършат отчетлива разлика сред тревогата и страха, който постоянно има доста явен обект. Ти знаеш от какво се страхуваш: от това да бъдеш инфектиран. А не си просто обезпокоителен от възприятието за неуютност и опасност в един свят, който към този момент не разбираш. Това е доста основна разлика сред днешната и предходните рецесии: страхът. Той е възприятие, което доста по-мощно активизира хората и кара обособения човек да промени метода си на живот. Хората през днешния ден реагират по напълно друг метод спрямо предходните рецесии.
- Затова ли през днешния ден по този начин всеобщо се възстановява доверието към страната и към властта - една от Вашите седем поучения?
- Да, ние следим завръщането на страната. След финансовата рецесия имаше доста мнения на мислители вляво, които допускаха, че както след огромната меланхолия страната ще се завърне. Тогава те основно си представяха една обществена, преразпределителна страна. А през днешния ден страната се завръща напълно иначе: посредством политика на страха. Хората не просто толерират ограничението на избрани техни права - те са признателни на страната за това ограничение. Характерното за тази рецесия е, че внезапно най-голямата опасност се оказва индивидът до теб. Което пък води до един чудноват резултат: отделянето, необщуването, обществената отдалеченост се трансформират във форма на взаимност. Ти помагаш на другите, като не се виждаш с тях, като не се докосваш до тях. Сега постоянно се повтаря, че това е рецесия на индивидуалистичното общество, само че реакцията на тази рецесия е едно доста по-подчертано индивидуалистично държание.
- Още един подобен абсурд откривате в „ седемте поучения “: пандемията е световна, само че ограниченията са прецизно национални. Навсякъде се затварят граници, националните страни наподобяват в напредък.
- Вирусът не познава граници, а в това време затварянето на границите се оказа първото и единственото общо решение във всички страни, без значение от другите им обичаи и политически системи. В момента нито държавните управления, нито обществата имат ясна визия какво се случва и какво ще се случва. И най-важното за всяко държавно управление е да сътвори чувството, че обстановката е под надзор. Тъкмо затварянето на границите по някакъв съвсем тайнствен метод съумява да убеди хората, че, първо, държавното управление се грижи за нещо, и, второ, че това е път към решение на казуса. По тази причина ние се намираме в обстановка, в която през последните седмици Европейски Съюз е суспендиран. Границите са затворени и за хора, и за артикули, пък и за правила и правила. Демокрацията също е суспендирана. В момента не е допустима каквато и да било „ улична политика “, във всички страни опозицията изцяло е изгубила смисъла си. Избори се отсрочват или анулират, а в случай че се организират, това ще става в доста особена атмосфера. Дори самият капитализъм в някакъв смисъл е суспендиран: следим доста мощно вмешателство на страната в механизмите, по които работят пазарите. И то вмешателство, което се поддържа от самите капиталисти, от огромни компании. Така че ние сме част от най-големия обществен опит, който ще се случи в нашия живот. В продължение на седмици ние към този момент живеем в изцяло друг политически и обществен режим спрямо това, което до през вчерашния ден сме мислели като „ нормалност “. И за мен отсам се поражда най-важният въпрос: дали това ще ни ваксинира към избран вид властнически практики или в противен случай - ще ги направи доста по-приемливи за нас.
- Като трета поука от кризата посочвате завръщането на Експерта. Наблюдаваме го и в България: проф. Мутафчийски е по всички телевизионни канали, той влиза във всеки български дом. А до неотдавна Експертът беше отлъчен от популистите.
- Точно по този начин. След финансовата и икономическа рецесия всеобщо се твърдеше, че специалистите нищо не схващат, че няма потребност от тях. Сега обаче, когато нашият живот е застрашен, хората не просто търсят информация - за тях към този момент е доста значим източникът на информация. Те търсят освен здравната експертиза на експертите, които цялостен живот са се занимавали с вирусоголия да вземем за пример. Не, хората се връщат и към по този начин наречените „ мейнстрийм медии “. В момента, в който животът ти е застрашен, към този момент не е задоволително просто нещо да ти бъде забавно - става ти доста значимо то да е правилно. Освен това сега таман специалистите, изключително в здравната специалност, са тези, които поемат и най-големия риск. Защото те не могат да се самоизолират, те рискуват живота си, с цел да избавят живота на други. Това е огромната разлика с финансовата рецесия, когато специалистите въобще не бяха застрашени, не поемаха никакъв риск, в случай че прогнозите им се окажеха неверни. Завръщането на страната и завръщането на Експерта са тясно свързани. Държавата се завръща значително точно заради това, че има монопол върху експертизата.
- Една от доста значимите поучения, съгласно Вас, се отнася до мъчителния баланс сред желанието да се спасят стотици хиляди човешки животи и нуждата да се избави стопанската система. Могат ли въобще двете да се съизмерват?
- Този диалог е доста друг в другите елементи на света, в това число и заради доста другата икономическа и демографска обстановка. Наскоро прочетох разбор на южноафрикански икономист, който споделя почти следното: За една, съгласно западните стандарти, бедна страна като Южна Африка, в която единствено 6% от хората са на възраст над 60 години, затварянето на стопанската система ще убие повече хора, в сравнение с в случай че пренебрегваме пандемията. Не знам дали това е правилно или не - ясно е обаче, че тази рецесия непрестанно трансформира и ще трансформира своя темперамент. Тя стартира като здравна рецесия, само че последователно икономическите резултати ще стават все по-видими. И от ден на ден хора ще се интересуват по какъв начин продължителните ограничения на ограничение биха повлияли върху личния им живот: дали ще има къде да работят и какво да работят. Правителствата още в един ранен миг взеха твърди ограничения и съумяха да убедят хората, че дейностите им са верни и значими. Но отсега нататък тези държавни управления постепенно ще се раздвояват под засилващия се напън, който ще идва както от бизнеса, по този начин и от хора, които се опасяват, че ще изгубят работата си.
- Напоследък отвред чуваме едно: „ Светът към този момент в никакъв случай няма да бъде същият “. Как си представяте света след края на пандемията?
- „ Светът няма да бъде същият “ - това го повтаряме към този момент доста пъти през 21 век: след 11 септември, след финансовата рецесия, след бежанската рецесия. Мисля обаче, че този път това изказване към този момент в действителност е правилно. Този свят, който, съгласно мен, към този момент си отиде в хода на сегашната рецесия, имаше една значима характерност: ние не можехме да си представим свят, друг от него. А в този момент внезапно, в границите на няколко седмици, заживяхме в един изцяло друг свят. В свят, в който да вземем за пример нездравословните излъчвания са внезапно понижени, границите са затворени, самолетите не летят, избори се отлагат… Всичко това са неща, които хората до неотдавна не можеха въобще да си показват, тъй като ние сме напълно вкопани в своето ежедневие. Тази рецесия е по-радикална от всяка друга рецесия, тъй като тя унищожи нашето ежедневие. И в този смисъл по някакъв метод обърна света към бъдещето. Съвсем до неотдавна, изключително в Европа, се беше надигнала доста мощна носталгична вълна: хората от самото начало по-скоро тъгуваха за предишното си, в сравнение с се надяваха на някакво бъдеще - и затова не мислеха доста за бъдещето. Тъкмо тази настройка внезапно се промени. Сегашната рецесия доста коренно обръща Европа към бъдещето и ни задава въпроси, които сме опитвали да избегнем до момента.
Източник: Дойче веле
- Какъв е Вашият прочит на протичащото се в рецесията с ковид?
- Ние сме в един доста ранен стадий и опитите да разберем какво тъкмо се случва и какъв брой дълго ще се случва са рисковани. Това е все едно да се опитваш да разкажеш следвоенния свят, още преди да знаеш по какъв начин ще свърши войната и кой ще я завоюва. За мен е значимо да забележим кои са разликите сред сегашната и предходните рецесии: огромната финансова рецесия от 2008-2009 година и бежанската от 2015. Смятам, че сегашната рецесия има доста по-голям капацитет да промени света, какъвто го знаем през днешния ден.
- Седем основни поучения от сегашната рецесия - за тях писахте неотдавна в няколко интернационалните медии. Кои са тези поучения?
- Нека да стартираме с това, че тази рецесия провокира боязън, а не просто тревога. Психолозите вършат отчетлива разлика сред тревогата и страха, който постоянно има доста явен обект. Ти знаеш от какво се страхуваш: от това да бъдеш инфектиран. А не си просто обезпокоителен от възприятието за неуютност и опасност в един свят, който към този момент не разбираш. Това е доста основна разлика сред днешната и предходните рецесии: страхът. Той е възприятие, което доста по-мощно активизира хората и кара обособения човек да промени метода си на живот. Хората през днешния ден реагират по напълно друг метод спрямо предходните рецесии.
- Затова ли през днешния ден по този начин всеобщо се възстановява доверието към страната и към властта - една от Вашите седем поучения?
- Да, ние следим завръщането на страната. След финансовата рецесия имаше доста мнения на мислители вляво, които допускаха, че както след огромната меланхолия страната ще се завърне. Тогава те основно си представяха една обществена, преразпределителна страна. А през днешния ден страната се завръща напълно иначе: посредством политика на страха. Хората не просто толерират ограничението на избрани техни права - те са признателни на страната за това ограничение. Характерното за тази рецесия е, че внезапно най-голямата опасност се оказва индивидът до теб. Което пък води до един чудноват резултат: отделянето, необщуването, обществената отдалеченост се трансформират във форма на взаимност. Ти помагаш на другите, като не се виждаш с тях, като не се докосваш до тях. Сега постоянно се повтаря, че това е рецесия на индивидуалистичното общество, само че реакцията на тази рецесия е едно доста по-подчертано индивидуалистично държание.
- Още един подобен абсурд откривате в „ седемте поучения “: пандемията е световна, само че ограниченията са прецизно национални. Навсякъде се затварят граници, националните страни наподобяват в напредък.
- Вирусът не познава граници, а в това време затварянето на границите се оказа първото и единственото общо решение във всички страни, без значение от другите им обичаи и политически системи. В момента нито държавните управления, нито обществата имат ясна визия какво се случва и какво ще се случва. И най-важното за всяко държавно управление е да сътвори чувството, че обстановката е под надзор. Тъкмо затварянето на границите по някакъв съвсем тайнствен метод съумява да убеди хората, че, първо, държавното управление се грижи за нещо, и, второ, че това е път към решение на казуса. По тази причина ние се намираме в обстановка, в която през последните седмици Европейски Съюз е суспендиран. Границите са затворени и за хора, и за артикули, пък и за правила и правила. Демокрацията също е суспендирана. В момента не е допустима каквато и да било „ улична политика “, във всички страни опозицията изцяло е изгубила смисъла си. Избори се отсрочват или анулират, а в случай че се организират, това ще става в доста особена атмосфера. Дори самият капитализъм в някакъв смисъл е суспендиран: следим доста мощно вмешателство на страната в механизмите, по които работят пазарите. И то вмешателство, което се поддържа от самите капиталисти, от огромни компании. Така че ние сме част от най-големия обществен опит, който ще се случи в нашия живот. В продължение на седмици ние към този момент живеем в изцяло друг политически и обществен режим спрямо това, което до през вчерашния ден сме мислели като „ нормалност “. И за мен отсам се поражда най-важният въпрос: дали това ще ни ваксинира към избран вид властнически практики или в противен случай - ще ги направи доста по-приемливи за нас.
- Като трета поука от кризата посочвате завръщането на Експерта. Наблюдаваме го и в България: проф. Мутафчийски е по всички телевизионни канали, той влиза във всеки български дом. А до неотдавна Експертът беше отлъчен от популистите.
- Точно по този начин. След финансовата и икономическа рецесия всеобщо се твърдеше, че специалистите нищо не схващат, че няма потребност от тях. Сега обаче, когато нашият живот е застрашен, хората не просто търсят информация - за тях към този момент е доста значим източникът на информация. Те търсят освен здравната експертиза на експертите, които цялостен живот са се занимавали с вирусоголия да вземем за пример. Не, хората се връщат и към по този начин наречените „ мейнстрийм медии “. В момента, в който животът ти е застрашен, към този момент не е задоволително просто нещо да ти бъде забавно - става ти доста значимо то да е правилно. Освен това сега таман специалистите, изключително в здравната специалност, са тези, които поемат и най-големия риск. Защото те не могат да се самоизолират, те рискуват живота си, с цел да избавят живота на други. Това е огромната разлика с финансовата рецесия, когато специалистите въобще не бяха застрашени, не поемаха никакъв риск, в случай че прогнозите им се окажеха неверни. Завръщането на страната и завръщането на Експерта са тясно свързани. Държавата се завръща значително точно заради това, че има монопол върху експертизата.
- Една от доста значимите поучения, съгласно Вас, се отнася до мъчителния баланс сред желанието да се спасят стотици хиляди човешки животи и нуждата да се избави стопанската система. Могат ли въобще двете да се съизмерват?
- Този диалог е доста друг в другите елементи на света, в това число и заради доста другата икономическа и демографска обстановка. Наскоро прочетох разбор на южноафрикански икономист, който споделя почти следното: За една, съгласно западните стандарти, бедна страна като Южна Африка, в която единствено 6% от хората са на възраст над 60 години, затварянето на стопанската система ще убие повече хора, в сравнение с в случай че пренебрегваме пандемията. Не знам дали това е правилно или не - ясно е обаче, че тази рецесия непрестанно трансформира и ще трансформира своя темперамент. Тя стартира като здравна рецесия, само че последователно икономическите резултати ще стават все по-видими. И от ден на ден хора ще се интересуват по какъв начин продължителните ограничения на ограничение биха повлияли върху личния им живот: дали ще има къде да работят и какво да работят. Правителствата още в един ранен миг взеха твърди ограничения и съумяха да убедят хората, че дейностите им са верни и значими. Но отсега нататък тези държавни управления постепенно ще се раздвояват под засилващия се напън, който ще идва както от бизнеса, по този начин и от хора, които се опасяват, че ще изгубят работата си.
- Напоследък отвред чуваме едно: „ Светът към този момент в никакъв случай няма да бъде същият “. Как си представяте света след края на пандемията?
- „ Светът няма да бъде същият “ - това го повтаряме към този момент доста пъти през 21 век: след 11 септември, след финансовата рецесия, след бежанската рецесия. Мисля обаче, че този път това изказване към този момент в действителност е правилно. Този свят, който, съгласно мен, към този момент си отиде в хода на сегашната рецесия, имаше една значима характерност: ние не можехме да си представим свят, друг от него. А в този момент внезапно, в границите на няколко седмици, заживяхме в един изцяло друг свят. В свят, в който да вземем за пример нездравословните излъчвания са внезапно понижени, границите са затворени, самолетите не летят, избори се отлагат… Всичко това са неща, които хората до неотдавна не можеха въобще да си показват, тъй като ние сме напълно вкопани в своето ежедневие. Тази рецесия е по-радикална от всяка друга рецесия, тъй като тя унищожи нашето ежедневие. И в този смисъл по някакъв метод обърна света към бъдещето. Съвсем до неотдавна, изключително в Европа, се беше надигнала доста мощна носталгична вълна: хората от самото начало по-скоро тъгуваха за предишното си, в сравнение с се надяваха на някакво бъдеще - и затова не мислеха доста за бъдещето. Тъкмо тази настройка внезапно се промени. Сегашната рецесия доста коренно обръща Европа към бъдещето и ни задава въпроси, които сме опитвали да избегнем до момента.
Източник: Дойче веле
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ