Дезинформация и факти: Как да разпознаем и спрем митовете за коронавируса
Кризата с ковид докара до разпространяването на доста погрешна информация, която пречи на преодоляването на епидемията.
В блогове и в обществените мрежи можете да откриете всевъзможни изказвания – от това, че източникът на вируса е чорба от прилепи, до спекулации, че страните в Европейски Съюз се борят една с друга за намалели доставки на здравно съоръжение.
Световната здравна организация (СЗО) декларира, че сходни клюки " се популяризират по-бързо от вируса " и ги дефинира като " осведомителна зараза от планетарен мащаб ". Основни онлайн платформи подхващат ограничения за ограничението им.
Какво прави Европейски Съюз против дезинформацията?
Европейският съюз се стреми да дава справедлива и надеждна информация. Затова е основана обща страница за европейските ограничения против рецесията, която скоро ще съдържа и специфична информация за развенчаване на постоянно срещани легенди, свързани с епидемията.
Освен това специалисти и политици от Европейски Съюз и страните членки постоянно организират видео конференции, с цел да разискват опитите за дезинформация и да споделят способи за противопоставяне и запознаване на хората с рисковете. Оказва се напън и върху онлайн платформите за взимане на ограничения против измамите в интернет.
Повече вижте във видеото, публикувано от Европейския парламент. Можете да изберете надписи на български.
Защо хората преднамерено разгласяват неправилна информация?
Някои хора го вършат, с цел да извлекат полза - да вземем за пример, с цел да продават артикули със съмнителна стойност, или да притеглят гости на страницата си, което би нараснало приходите им от реклами.
Според отчет на специфичния екип на Европейски Съюз против дезинформацията източникът на някои погрешни изказвания са обособени политически сили, в това число крайната ( " различната " ) десница в Съединени американски щати, Китай и Русия. В тези случаи задачите са политически - да се подкопае Европейският съюз и да се предизвикат политически промени.
В доста случаи обаче хората, които популяризират дезинформация, просто имат вяра в съответните изказвания и нямат планове да предизвикват вреди.
Защо е рискова дезинформацията за COVID-19?
В миг, в който доста хора са обезпокоени и се сблъскват с тревожни събития, е по-трудно човек да остане спокоен и да възприема сериозно получаваната информация.
В предишното разпространяването на клюки по отношение на ваксини е карало някои родители да се откажат от имунизацията на децата си против рискови заболявания като шарката, което по-късно е предизвикало епидемии.
Дори и в случай че хората не повярват на митовете, тяхното разпространяване може да подкопае доверието в обективно открити истини и в експертното познание. В последна сметка това може да докара до обстановка, в която непринудено оповестен туит на дилетант има същата тежест като изчерпателен разбор на експерт.
Какво можеш да направиш против разпространяването на дезинформация?
Дезинформацията разчита, че хората ще ѝ повярват и ще я споделят с други. Лесно е човек да се заблуди. Затова бъдете изключително деликатни, когато споделяте вести, предизвикващи мощна реакция, или такива, които наподобяват прекомерно хубави или прекомерно неприятни, с цел да са правилни. Една лесна първа стъпка е да ревизирате в интернет дали има повече от един благонадежден източник, който разгласява същото нещо.
Ако не сте сигурни, има доста наръчници, които изясняват по какъв начин можете да ревизирате обстоятелствата.
Какво можеш да направиш, в случай че забележиш някой да споделя дезинформация?
Можете да сигнализирате на съответната обществена мрежа, където се сблъсквате с погрешното изказване. Много от цифровите компании са поели задължения да се борят със спекулации, свързани с ковид.
Също по този начин можете да говорите с индивида, който популяризира изказванието: евентуално той не го прави преднамерено. Според откривателите най-хубавият метод да измененията мнението на хора, които имат вяра в тайни теории, е да се опитате да ги разберете, да ги подканите да мислят сериозно и да не им се присмивате.
В блогове и в обществените мрежи можете да откриете всевъзможни изказвания – от това, че източникът на вируса е чорба от прилепи, до спекулации, че страните в Европейски Съюз се борят една с друга за намалели доставки на здравно съоръжение.
Световната здравна организация (СЗО) декларира, че сходни клюки " се популяризират по-бързо от вируса " и ги дефинира като " осведомителна зараза от планетарен мащаб ". Основни онлайн платформи подхващат ограничения за ограничението им.
Какво прави Европейски Съюз против дезинформацията?
Европейският съюз се стреми да дава справедлива и надеждна информация. Затова е основана обща страница за европейските ограничения против рецесията, която скоро ще съдържа и специфична информация за развенчаване на постоянно срещани легенди, свързани с епидемията.
Освен това специалисти и политици от Европейски Съюз и страните членки постоянно организират видео конференции, с цел да разискват опитите за дезинформация и да споделят способи за противопоставяне и запознаване на хората с рисковете. Оказва се напън и върху онлайн платформите за взимане на ограничения против измамите в интернет.
Повече вижте във видеото, публикувано от Европейския парламент. Можете да изберете надписи на български.
Защо хората преднамерено разгласяват неправилна информация?
Някои хора го вършат, с цел да извлекат полза - да вземем за пример, с цел да продават артикули със съмнителна стойност, или да притеглят гости на страницата си, което би нараснало приходите им от реклами.
Според отчет на специфичния екип на Европейски Съюз против дезинформацията източникът на някои погрешни изказвания са обособени политически сили, в това число крайната ( " различната " ) десница в Съединени американски щати, Китай и Русия. В тези случаи задачите са политически - да се подкопае Европейският съюз и да се предизвикат политически промени.
В доста случаи обаче хората, които популяризират дезинформация, просто имат вяра в съответните изказвания и нямат планове да предизвикват вреди.
Защо е рискова дезинформацията за COVID-19?
В миг, в който доста хора са обезпокоени и се сблъскват с тревожни събития, е по-трудно човек да остане спокоен и да възприема сериозно получаваната информация.
В предишното разпространяването на клюки по отношение на ваксини е карало някои родители да се откажат от имунизацията на децата си против рискови заболявания като шарката, което по-късно е предизвикало епидемии.
Дори и в случай че хората не повярват на митовете, тяхното разпространяване може да подкопае доверието в обективно открити истини и в експертното познание. В последна сметка това може да докара до обстановка, в която непринудено оповестен туит на дилетант има същата тежест като изчерпателен разбор на експерт.
Какво можеш да направиш против разпространяването на дезинформация?
Дезинформацията разчита, че хората ще ѝ повярват и ще я споделят с други. Лесно е човек да се заблуди. Затова бъдете изключително деликатни, когато споделяте вести, предизвикващи мощна реакция, или такива, които наподобяват прекомерно хубави или прекомерно неприятни, с цел да са правилни. Една лесна първа стъпка е да ревизирате в интернет дали има повече от един благонадежден източник, който разгласява същото нещо.
Ако не сте сигурни, има доста наръчници, които изясняват по какъв начин можете да ревизирате обстоятелствата.
Какво можеш да направиш, в случай че забележиш някой да споделя дезинформация?
Можете да сигнализирате на съответната обществена мрежа, където се сблъсквате с погрешното изказване. Много от цифровите компании са поели задължения да се борят със спекулации, свързани с ковид.
Също по този начин можете да говорите с индивида, който популяризира изказванието: евентуално той не го прави преднамерено. Според откривателите най-хубавият метод да измененията мнението на хора, които имат вяра в тайни теории, е да се опитате да ги разберете, да ги подканите да мислят сериозно и да не им се присмивате.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ