Националната държава стана отново модерна
Кризата с ковид (Covid-19), обхванала съвсем целия свят за няма и три месеца от своето начало, докара до прозрението даже на най - сериозните поддръжници на неолибералната концепция, че " невидимата ръка на пазара " не може да взема решение всички проблеми.
На своето място с тежест пристигна истината. А тя е, че националната страна е нужното рамо, на което да се облегнат жителите, бизнеса, опазването на здравето и всяка сфера на публичния живот. Да подчертаем категорично, че става въпрос за страната на мястото си и в ролята си - тази институция и публичен организъм, който в миг на рецесия и изключително състояние да е в положение да се погрижи за жителите, техните права и ползи.
Да погледнем картинката в България. На 8 март Националният действен щаб разгласи първите случаи в страната. На 13 март, след 31 потвърдени случаи на ковид, Народното събрание, по предложение на Министерски съвет, гласоподава оповестяването на изключително състояние в страната.
Още същата вечер порти затварят заведения, магазини, фризьорски салони, фитнеси, цветарски магазини, огромните МОЛ - ове, редица други действия и услуги от всекидневието ни.
С илюзията, че бързо ще се оправим със обстановката, в комплект с вродената ни мнителност към властта (която и да е тя), май не разбрахме какво тъкмо се случва.
Една седмица след оповестяването на изключителното състояние, резултатът от затворения дребен и междинен бизнес и от възходящите проблеми на огромния, стартира да придобива доста, доста съществени размери. 1000 индивида са се записали на Бюрото по труда като безработни единствено за 20 март. Очаква се броя да нарасне доста, което признава и обществената министърка Деница Сачева (на 02.04. броя записали се единствено за ден към този момент е 4 777).
Малкият и междинен бизнес в България по принцип и де факто е с дрескод " бесилка " и сегашната рецесия просто го доубива.
Интересна е обстановката с огромния капитал. След години, в които корпорациите и едрия бизнес упорстваха пред държавно управление, синдикати и парламент редица отбрани на служащите, предоставени им от закона, т.е., от страната, да отпаднат, през днешния ден те също търсят помощ от тази страна. А 30 години ни учат, че страната е неприятен собственик и надали не би трябвало да поверим ръководството единствено на Неправителствени организации - та и на " въздесъщия " пазар.
Ето единствено дребна част от досегашните претенции на огромните работодателски организации: при майчинство да не се начислява заплатен годишен отпуск, първите три дни от болничния да си ги заплаща служителя, контракт с нулеви часове (работникът е разполагаем на работодателя, когато има нужда), увеличение правото на часове ексклузивен труд. Нека да не се разбираме неправилно - както дребният, по този начин и едрият бизнес сигурно има право да получи помощ в спешната обстановка. Все отново корпорациите са и едни от най - огромните данъкоплатци, работят, създават, дават своя дан, както се споделя. Но идващия път, когато упорстват минималната работна заплата да не се усилва, да се сетят, че - както страната към тях, по този начин и те към нея.
Правителството въпреки всичко взе някакви ограничения за поддръжка на бизнеса, колкото и несъответстващи да са спрямо другите европейски страни. От тези ограничения обаче ще се възползва съвсем единствено огромния бизнес. Малката детска занималня в регионалния град, която смогва горе - долу да покрие наем, сметки, заплати, налози и осигуровки се преоблича в упоменатия по - горе дрескод " бесилка ".
Предложената система 60/40 в действителност не би могла да се назова кой знае каква помощ. Осигурителна почивка за работодателите, да вземем за пример, няма и не се планува. Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) излезе със мнение, че единствено предприятия и компании, които към момента не са изпаднали в дълбока рецесия ще могат да се възползват от предлаганата мярка.
АИКБ показва и калкулации, че 60/40 в действителност е 23/77, тъй като: при брутна заплата от 1008 лева (посочена и в сметките на Министерство на финансите като пример), предприятието прави общ разход от 1 203,75 лева, осигурителните и данъчни заплащания за сметка на служащия са 225,81 лева, а тези за сметка на работодателя - 195,75 лева Така страната получава назад 421,56 лева Ако компанията реши да се възползва от мярката 60/40, то при горепосочената заплата, страната действително ще помогне със 183,23 лева, което е 23%, не 60.
От АИКБ са безапелационни, че дребният и междинният бизнес, в който са заети ¾ от работещите българи, няма задоволително запаси, с цел да приложи сходна мярка.
Позицията на Владислав Горанов за схемата 60/40 не е изненадваща. В ефира на Нова телевизия финансовият министър декларира: " Идеята на сходен вид механизъм не е да резервира тези предприятия, които няма да могат да съществуват и които са толкоз ударени от рецесията, че няма късмет да оцелеят. Целта на мярката е да подкрепи тези, които желаят да запазят своята претовареност и виждат вероятност в идващите месеци. "
Изказването е меко казано безочливо в обстановка, в която хиляди хора се записват в Бюрото по труда и стотици дребни компании няма да отворят порти след края на изключителното състояние. Едва ли притежателят на фитнеса не желае да резервира активността си, само че, съгласно думите на финансовия министър, това очевидно няма значение. Същевременно години наред тъкмо дребният и междинен бизнес е притискан от всевъзможни и годишно изменящи се регулации и условия, които постоянно водят само до бумащина.
Публичното пространство е залято с апели за " разговор с страната ", " помощ от страната ", " страната да даде това " и така нататък Какво стана с философиите, че ролята на страната би трябвало да бъде сведена до най-малко, че тя е неприятен собственик, а най - положителният лек за проблемите е пазарният фундаментализъм?
Не, страната не е неприятен собственик, неприятни са тези, които краткотрайно " стопанисват " нея.
Националната страна стана още веднъж съвременна, а краят на историята не се състоя (Фукуяма). В рецесията, която е частично невидима, а от време на време и крещяща, изключително като вероятност, единственото световно нещо ще са последствията в обществено - стопански проект. Всеки търси страната. А нея би трябвало да я има като демократична структура и публичен организъм.
На своето място с тежест пристигна истината. А тя е, че националната страна е нужното рамо, на което да се облегнат жителите, бизнеса, опазването на здравето и всяка сфера на публичния живот. Да подчертаем категорично, че става въпрос за страната на мястото си и в ролята си - тази институция и публичен организъм, който в миг на рецесия и изключително състояние да е в положение да се погрижи за жителите, техните права и ползи.
Да погледнем картинката в България. На 8 март Националният действен щаб разгласи първите случаи в страната. На 13 март, след 31 потвърдени случаи на ковид, Народното събрание, по предложение на Министерски съвет, гласоподава оповестяването на изключително състояние в страната.
Още същата вечер порти затварят заведения, магазини, фризьорски салони, фитнеси, цветарски магазини, огромните МОЛ - ове, редица други действия и услуги от всекидневието ни.
С илюзията, че бързо ще се оправим със обстановката, в комплект с вродената ни мнителност към властта (която и да е тя), май не разбрахме какво тъкмо се случва.
Една седмица след оповестяването на изключителното състояние, резултатът от затворения дребен и междинен бизнес и от възходящите проблеми на огромния, стартира да придобива доста, доста съществени размери. 1000 индивида са се записали на Бюрото по труда като безработни единствено за 20 март. Очаква се броя да нарасне доста, което признава и обществената министърка Деница Сачева (на 02.04. броя записали се единствено за ден към този момент е 4 777).
Малкият и междинен бизнес в България по принцип и де факто е с дрескод " бесилка " и сегашната рецесия просто го доубива.
Интересна е обстановката с огромния капитал. След години, в които корпорациите и едрия бизнес упорстваха пред държавно управление, синдикати и парламент редица отбрани на служащите, предоставени им от закона, т.е., от страната, да отпаднат, през днешния ден те също търсят помощ от тази страна. А 30 години ни учат, че страната е неприятен собственик и надали не би трябвало да поверим ръководството единствено на Неправителствени организации - та и на " въздесъщия " пазар.
Ето единствено дребна част от досегашните претенции на огромните работодателски организации: при майчинство да не се начислява заплатен годишен отпуск, първите три дни от болничния да си ги заплаща служителя, контракт с нулеви часове (работникът е разполагаем на работодателя, когато има нужда), увеличение правото на часове ексклузивен труд. Нека да не се разбираме неправилно - както дребният, по този начин и едрият бизнес сигурно има право да получи помощ в спешната обстановка. Все отново корпорациите са и едни от най - огромните данъкоплатци, работят, създават, дават своя дан, както се споделя. Но идващия път, когато упорстват минималната работна заплата да не се усилва, да се сетят, че - както страната към тях, по този начин и те към нея.
Правителството въпреки всичко взе някакви ограничения за поддръжка на бизнеса, колкото и несъответстващи да са спрямо другите европейски страни. От тези ограничения обаче ще се възползва съвсем единствено огромния бизнес. Малката детска занималня в регионалния град, която смогва горе - долу да покрие наем, сметки, заплати, налози и осигуровки се преоблича в упоменатия по - горе дрескод " бесилка ".
Предложената система 60/40 в действителност не би могла да се назова кой знае каква помощ. Осигурителна почивка за работодателите, да вземем за пример, няма и не се планува. Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) излезе със мнение, че единствено предприятия и компании, които към момента не са изпаднали в дълбока рецесия ще могат да се възползват от предлаганата мярка.
АИКБ показва и калкулации, че 60/40 в действителност е 23/77, тъй като: при брутна заплата от 1008 лева (посочена и в сметките на Министерство на финансите като пример), предприятието прави общ разход от 1 203,75 лева, осигурителните и данъчни заплащания за сметка на служащия са 225,81 лева, а тези за сметка на работодателя - 195,75 лева Така страната получава назад 421,56 лева Ако компанията реши да се възползва от мярката 60/40, то при горепосочената заплата, страната действително ще помогне със 183,23 лева, което е 23%, не 60.
От АИКБ са безапелационни, че дребният и междинният бизнес, в който са заети ¾ от работещите българи, няма задоволително запаси, с цел да приложи сходна мярка.
Позицията на Владислав Горанов за схемата 60/40 не е изненадваща. В ефира на Нова телевизия финансовият министър декларира: " Идеята на сходен вид механизъм не е да резервира тези предприятия, които няма да могат да съществуват и които са толкоз ударени от рецесията, че няма късмет да оцелеят. Целта на мярката е да подкрепи тези, които желаят да запазят своята претовареност и виждат вероятност в идващите месеци. "
Изказването е меко казано безочливо в обстановка, в която хиляди хора се записват в Бюрото по труда и стотици дребни компании няма да отворят порти след края на изключителното състояние. Едва ли притежателят на фитнеса не желае да резервира активността си, само че, съгласно думите на финансовия министър, това очевидно няма значение. Същевременно години наред тъкмо дребният и междинен бизнес е притискан от всевъзможни и годишно изменящи се регулации и условия, които постоянно водят само до бумащина.
Публичното пространство е залято с апели за " разговор с страната ", " помощ от страната ", " страната да даде това " и така нататък Какво стана с философиите, че ролята на страната би трябвало да бъде сведена до най-малко, че тя е неприятен собственик, а най - положителният лек за проблемите е пазарният фундаментализъм?
Не, страната не е неприятен собственик, неприятни са тези, които краткотрайно " стопанисват " нея.
Националната страна стана още веднъж съвременна, а краят на историята не се състоя (Фукуяма). В рецесията, която е частично невидима, а от време на време и крещяща, изключително като вероятност, единственото световно нещо ще са последствията в обществено - стопански проект. Всеки търси страната. А нея би трябвало да я има като демократична структура и публичен организъм.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ