Финансовата система на България и COVID-19
Кризата, подбудена от световната пандемия, засегна извънредно съществено международната стопанска система. Основните ограничения за противопоставяне от страна на държавните управления и централните банки са спомагателните бюджетни разноски и провеждането на стимулираща парична политика, написа
Това не можа да спре икономическия спад, само че разреши относително бързо възобновяване на финансовите пазари в множеството от водещите международни стопански системи.
Това възобновяване не е отмерено и визира на първо място котировките на главните високотехнологични колоси.
Сравнително оптимистичното положение на световните финансови пазари е съпроводено с ниски и даже негативни лихви при ниска инфлация, без значение от предизвестията, че печатането на пари ще докара до повишаване на ценовото ниво.
Тенденциите на главните съставни елементи на българската финансова система- банковия бранш, финансовия пазар и обществените финанси, демонстрират както прилики, по този начин и основни разлики, спрямо световните трендове и развиването на финансовите системи на страните от еврозоната и Европейски Съюз.
Особено забавно е придвижването на лихвеното ниво на междубанковия депозитен пазар. След спешната 2008 година лихвите на този пазар внезапно спадат, като от края на 2017 година са, и не престават да бъдат, стабилно негативни.
Феноменът на негативните лихвени проценти към момента не е задоволително обяснен теоретически, само че са явни две неща- първо, негативните проценти на българския междубанков пазар са под мощното въздействие на политиката на Европейската централна банка и второ, функционалността на парите като средство за опазване и запазване на цената се сблъсква с краткотрайната и частична некадърност на банковата система да подсигурява тази функционалност.
Паралелно с това, лихвите по новите заеми и депозити в лв. също спадат, само че като цяло спредът сред доходността по пасивните и дейните интервенции на банките остава релативно непрекъснат.
Това приказва за мощно сегментиране на българския кредитен пазар.
Имаме от една страна междубанков кредитен пазар, който е мощно интегриран и подвластен от интернационалния пазар на заемни средства и кредитен пазар сред банките и действителния бранш в България, който демонстрира релативно самостоятелност от интернационалните трендове.
Това сегментиране на вътрешния кредитен пазар има отрицателно отражение върху размера на отпуснатите заеми и приказва за неявяване на задоволителна конкуренция сред банковите институции.
Независимо от забележителния спад на лихвите по привлечените от банковия бранш средства, размерът на депозитите в българските банки пораства, изключително през 2020 година.
Това отразява съществуването на развой на изместване на кривата на търсене и предложение на пари (т. нар. крива LM).
Очевидно става въпрос за повишаване на защитното и спекулативно парично търсене от страна на икономическите сътрудници от действителния бранш и в частност на семействата.
Тъй като банките не са в положение да влагат повишения приток на депозити, резултатът е увеличение на свръх запасите на комерсиалните банки в Българска народна банка.
По подобен метод банковата система на България се оказва неефективна от позиция на трансформирането на спестяванията в вложения.
Поради отсъствието на ефикасен механизъм за ориентиране на паричните запаси към действителната стопанска система, повишаването на паричната маса съответствува със стесняване на вътрешното търсене и дефлация на главните ценови показатели (кривата IS се измества в ляво).
Нарастването на паричната маса при стесняване на вложенията естествено води до нулеви и негативни лихвени проценти.
Освен в банкови депозити, паричните спестявания могат да бъдат вложени на финансовия пазар.
Независимо от ниските и даже негативни лихви по депозитите, българският финансов пазар не дава признаци за възкръсване, т. е. свободните парични запаси не се насочват към закупуване на акции и облигации.
Именно в това е главното разграничение сред българската финансова система и финансовите пазари в Съединени американски щати и Европа. Този разлика обаче не е просто разследване от неразвитостта и отсъствието на конкуренция на българския финансов пазар.
Основната причина е в невъзможността за осъществяване на дейна парична и фискална политика.
Кризата, подбудена от ограниченията за ограничение на разпространяването на Ковид 19, докара да повишаване на бюджетните разноски и продължение на политиката на количествени облекчения, провеждана от двете страни на Атлантика.
Тази политика се свежда до всеобщи интервенции на финансовия пазар от страна на ФЕД и ЕЦБ.
Закупуването на държавни и корпоративни скъпи бумаги от страна на централните банки значи прекачване на ликвидност от банковия бранш към финансовите пазари.
Точно това не може да стане в границите на българската финансова система. Българска народна банка, в изискванията на паричен съвет, не може да осъществя една от суверенните функционалности на пълноценната централна банка, а точно осъществяването на интервенции на открития финансов пазар.
При това състояние свръхрезервите на комерсиалните банки в Българска народна банка водят само до увеличение на валутния запас на централната банка, т. е. до вложения в задгранични държавни скъпи бумаги.
Това състояние е рисково, той като вложенията в задгранични активи постоянно е съпроводено с негативни лихви, което основава условия за декапитализация на Българска народна банка.
Картината се добавя и от това, че българският бюджет продължава да бъде деен, т. е. първичното и касовото салдо са позитивни, най-малко до края на м. юли. Активното бюджетно салдо не разрешава вложение на свободните парични запаси в ДЦК.
По принцип се приема, че дефицитните бюджети изместват частния бранш от финансовия пазар. Това е правилно при дребнавост на свободните парични запаси.
Тогава финансирането на бюджетните дефицити води до повишение на лихвения % и ограничение на опциите на частния бранш да финансира своите вложения.
При остатък на пари и негативни лихвени проценти, нещата се трансформират. Финансирането на фискалния недостиг и емисията на нови ДЦК явно дава опция за по-пълно потребление на паричните остатъци и натоварване на стопанската система.
Точно това не може да се осъществя в изискванията на паричен съвет при орязани функционалности на централната банка и несъразмерни фискални ограничавания.
Сегашната рецесия е учебникарски образец за минусите на валутния ръб в изискванията на икономическа и финансова рецесия.
Това е още един аргумент в интерес на политиката на присъединение към валутно-курсовия механизъм 2 и в вероятност към пълноправно присъединяване в груповите механизми на еврозоната.
Това не можа да спре икономическия спад, само че разреши относително бързо възобновяване на финансовите пазари в множеството от водещите международни стопански системи.
Това възобновяване не е отмерено и визира на първо място котировките на главните високотехнологични колоси.
Сравнително оптимистичното положение на световните финансови пазари е съпроводено с ниски и даже негативни лихви при ниска инфлация, без значение от предизвестията, че печатането на пари ще докара до повишаване на ценовото ниво.
Тенденциите на главните съставни елементи на българската финансова система- банковия бранш, финансовия пазар и обществените финанси, демонстрират както прилики, по този начин и основни разлики, спрямо световните трендове и развиването на финансовите системи на страните от еврозоната и Европейски Съюз.
Особено забавно е придвижването на лихвеното ниво на междубанковия депозитен пазар. След спешната 2008 година лихвите на този пазар внезапно спадат, като от края на 2017 година са, и не престават да бъдат, стабилно негативни.
Феноменът на негативните лихвени проценти към момента не е задоволително обяснен теоретически, само че са явни две неща- първо, негативните проценти на българския междубанков пазар са под мощното въздействие на политиката на Европейската централна банка и второ, функционалността на парите като средство за опазване и запазване на цената се сблъсква с краткотрайната и частична некадърност на банковата система да подсигурява тази функционалност.
Паралелно с това, лихвите по новите заеми и депозити в лв. също спадат, само че като цяло спредът сред доходността по пасивните и дейните интервенции на банките остава релативно непрекъснат.
Това приказва за мощно сегментиране на българския кредитен пазар.
Имаме от една страна междубанков кредитен пазар, който е мощно интегриран и подвластен от интернационалния пазар на заемни средства и кредитен пазар сред банките и действителния бранш в България, който демонстрира релативно самостоятелност от интернационалните трендове.
Това сегментиране на вътрешния кредитен пазар има отрицателно отражение върху размера на отпуснатите заеми и приказва за неявяване на задоволителна конкуренция сред банковите институции.
Независимо от забележителния спад на лихвите по привлечените от банковия бранш средства, размерът на депозитите в българските банки пораства, изключително през 2020 година.
Това отразява съществуването на развой на изместване на кривата на търсене и предложение на пари (т. нар. крива LM).
Очевидно става въпрос за повишаване на защитното и спекулативно парично търсене от страна на икономическите сътрудници от действителния бранш и в частност на семействата.
Тъй като банките не са в положение да влагат повишения приток на депозити, резултатът е увеличение на свръх запасите на комерсиалните банки в Българска народна банка.
По подобен метод банковата система на България се оказва неефективна от позиция на трансформирането на спестяванията в вложения.
Поради отсъствието на ефикасен механизъм за ориентиране на паричните запаси към действителната стопанска система, повишаването на паричната маса съответствува със стесняване на вътрешното търсене и дефлация на главните ценови показатели (кривата IS се измества в ляво).
Нарастването на паричната маса при стесняване на вложенията естествено води до нулеви и негативни лихвени проценти.
Освен в банкови депозити, паричните спестявания могат да бъдат вложени на финансовия пазар.
Независимо от ниските и даже негативни лихви по депозитите, българският финансов пазар не дава признаци за възкръсване, т. е. свободните парични запаси не се насочват към закупуване на акции и облигации.
Именно в това е главното разграничение сред българската финансова система и финансовите пазари в Съединени американски щати и Европа. Този разлика обаче не е просто разследване от неразвитостта и отсъствието на конкуренция на българския финансов пазар.
Основната причина е в невъзможността за осъществяване на дейна парична и фискална политика.
Кризата, подбудена от ограниченията за ограничение на разпространяването на Ковид 19, докара да повишаване на бюджетните разноски и продължение на политиката на количествени облекчения, провеждана от двете страни на Атлантика.
Тази политика се свежда до всеобщи интервенции на финансовия пазар от страна на ФЕД и ЕЦБ.
Закупуването на държавни и корпоративни скъпи бумаги от страна на централните банки значи прекачване на ликвидност от банковия бранш към финансовите пазари.
Точно това не може да стане в границите на българската финансова система. Българска народна банка, в изискванията на паричен съвет, не може да осъществя една от суверенните функционалности на пълноценната централна банка, а точно осъществяването на интервенции на открития финансов пазар.
При това състояние свръхрезервите на комерсиалните банки в Българска народна банка водят само до увеличение на валутния запас на централната банка, т. е. до вложения в задгранични държавни скъпи бумаги.
Това състояние е рисково, той като вложенията в задгранични активи постоянно е съпроводено с негативни лихви, което основава условия за декапитализация на Българска народна банка.
Картината се добавя и от това, че българският бюджет продължава да бъде деен, т. е. първичното и касовото салдо са позитивни, най-малко до края на м. юли. Активното бюджетно салдо не разрешава вложение на свободните парични запаси в ДЦК.
По принцип се приема, че дефицитните бюджети изместват частния бранш от финансовия пазар. Това е правилно при дребнавост на свободните парични запаси.
Тогава финансирането на бюджетните дефицити води до повишение на лихвения % и ограничение на опциите на частния бранш да финансира своите вложения.
При остатък на пари и негативни лихвени проценти, нещата се трансформират. Финансирането на фискалния недостиг и емисията на нови ДЦК явно дава опция за по-пълно потребление на паричните остатъци и натоварване на стопанската система.
Точно това не може да се осъществя в изискванията на паричен съвет при орязани функционалности на централната банка и несъразмерни фискални ограничавания.
Сегашната рецесия е учебникарски образец за минусите на валутния ръб в изискванията на икономическа и финансова рецесия.
Това е още един аргумент в интерес на политиката на присъединение към валутно-курсовия механизъм 2 и в вероятност към пълноправно присъединяване в груповите механизми на еврозоната.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ