Иван Кръстев: Кризата на социологията не е български феномен
Кризата на социологията не е български феномен. Резултатите от съвсем всички огромни избори в света от 2016 година насам – изборът на Доналд Тръмп, референдумът за Брекзит, че даже и последните избори в Германия, не бяха планувани тъкмо от социолозите.
Тази теза разви в международно известният български политолог Иван Кръстев. Той разяснява трагичното разминаване сред прогнозите на социологическите организации в България за победа на ГЕРБ на изборите на 14 ноември и действителните резултати от вота. Оказа се, че разминаването сред плануваните гласове за новата групировка " Продължаваме промяната " и действително гласувалите за нея е към 10 процентни пункта. Тежестта на Българска социалистическа партия и " Демократична България " в прогнозите бе мощно надценена, както и предстоящата изборна интензивност.
Обяснението за разминаването на социолозите бе, че доста хора са решили в последния миг да гласоподават за обединението на Кирил Петков и Асен Василев. Според Иван Кръстев обаче в обществото се случват промени, които в някаква степен са неуловими от демоскопските изследвания.
Един от тежките проблеми е ниската изборна интензивност, за която има дълбоки аргументи, които надалеч не могат да се лимитират до страха от пандемията. " На процедура България е разграничена на две Българии. Едната продължава да гледа политически вести, даже обстановката да не ѝ харесва, а другата изключва тв приемника. Това е по-радикален отвод на хората да повярват, че политиката може да промени живота им ", твърди Кръстев. Според него точно този развой мощно изкривява картината на резултатите от социологическите изследвания. " Социолозите мислят, че цялото общество взе участие в политическия развой, а това не е по този начин. Хората от [втората] България през годините са дали своят вот за разнообразни партии, само че имат чувството, че без значение кой е на власт, нищо не се трансформира ", счита Кръстев.
Другото значимо пояснение е в електоралното държание. " В последните години България е разграничена не толкоз на политически партии, колкото на две огромни политически пространства – хората, които желаят да гласоподават за Борисов и ГЕРБ и срещу Радев, както и другите, които са за Радев и срещу ГЕРБ. Независимо че пред социолозите дават отговор на въпроса коя е тяхната желана партия, в деня на изборите хората гласоподават за партията от тяхното политическо пространство, която има действителен късмет да победи. Тоест, хората гласоподават доста повече " против ", в сравнение с " за ", и гласоподават за спечелилите ", счита Кръстев.
Според него Българска социалистическа партия и " Демократична България " не са съумели да убедят гласоподавателите, че могат да победят, и когато хората са видели, че капацитетът за победа е при " Продължаваме промяната ", са избрали да гласоподават за новата групировка. " В момента, в който се появи чувството, че дадена политическа мощ ще завоюва изборите, хората се преориентират към нея ", счита политологът.
По думите на Кръстев в цяла Източна и Централна Европа политическият конфликт сега е сред статукво и смяна, а не сред ляво и дясно, като антикорупционната тематика е основна. Това важи за протичащото се в Словакия след убийството на журналиста Ян Куцяк, в Чехия, че даже и в Унгария, където партии от ляво до извънредно дясно се сплотиха в съпротива на режима на Виктор Орбан.
Иван Кръстев счита, че възможностите за образуване на държавно управление в България сега са доста по-високи от тези след изборите през април или юли. " След опита на Има Такъв Народ е ясно, че нито една партия, която се опита да се държи деструктивно, няма да получи поддръжка. Има Такъв Народ се опита да се нарежда не просто като опция на предходното ръководство, а като опция на всички политически партии в България, до момента в който " Продължаваме промяната " се държи по доста по-конструктивен метод ", уточни Кръстев.
По думите му, с цел да основат по-устойчиво ръководещо болшинство, новите водачи от Политическа партия би трябвало да накарат всички партии в бъдещата коалиция да се почувстват като спечелили.
Друга задача пред Кирил Петков и Асен Василев е да проведат диалог, през който да бъдат препотвърдени значими за страната позиции, които бяха разтърсени през последните години – за външнополитическата ориентировка на страната, за участието в еврозоната и т. н.
Това е изключително значимо и в подтекста на влизането в Народното събрание на партия " Възраждане ", която съгласно Кръстев не е остарелият вид русофилска партия на възрастни хора, а притегля образовани младежи, които са привлечени от антиваксърски, антиевропейски позиции.
Иван Кръстев предлага и ексцентричната концепция Кирил Петков и Асен Василев да привлекат в експертните договаряния за бъдещата управническа стратегия на страната и кметовете на огромните обитаеми места у нас, които евентуално ще съставляват партиите в съпротива. Досега обаче Петков и Василев неведнъж са заявявали, че няма да влизат в договаряния с ГЕРБ и Движение за права и свободи. Иван Кръстев обаче счита, че сходен ход ще заздрави мощно разтърсената политическа система на България.
Тази теза разви в международно известният български политолог Иван Кръстев. Той разяснява трагичното разминаване сред прогнозите на социологическите организации в България за победа на ГЕРБ на изборите на 14 ноември и действителните резултати от вота. Оказа се, че разминаването сред плануваните гласове за новата групировка " Продължаваме промяната " и действително гласувалите за нея е към 10 процентни пункта. Тежестта на Българска социалистическа партия и " Демократична България " в прогнозите бе мощно надценена, както и предстоящата изборна интензивност.
Обяснението за разминаването на социолозите бе, че доста хора са решили в последния миг да гласоподават за обединението на Кирил Петков и Асен Василев. Според Иван Кръстев обаче в обществото се случват промени, които в някаква степен са неуловими от демоскопските изследвания.
Един от тежките проблеми е ниската изборна интензивност, за която има дълбоки аргументи, които надалеч не могат да се лимитират до страха от пандемията. " На процедура България е разграничена на две Българии. Едната продължава да гледа политически вести, даже обстановката да не ѝ харесва, а другата изключва тв приемника. Това е по-радикален отвод на хората да повярват, че политиката може да промени живота им ", твърди Кръстев. Според него точно този развой мощно изкривява картината на резултатите от социологическите изследвания. " Социолозите мислят, че цялото общество взе участие в политическия развой, а това не е по този начин. Хората от [втората] България през годините са дали своят вот за разнообразни партии, само че имат чувството, че без значение кой е на власт, нищо не се трансформира ", счита Кръстев.
Другото значимо пояснение е в електоралното държание. " В последните години България е разграничена не толкоз на политически партии, колкото на две огромни политически пространства – хората, които желаят да гласоподават за Борисов и ГЕРБ и срещу Радев, както и другите, които са за Радев и срещу ГЕРБ. Независимо че пред социолозите дават отговор на въпроса коя е тяхната желана партия, в деня на изборите хората гласоподават за партията от тяхното политическо пространство, която има действителен късмет да победи. Тоест, хората гласоподават доста повече " против ", в сравнение с " за ", и гласоподават за спечелилите ", счита Кръстев.
Според него Българска социалистическа партия и " Демократична България " не са съумели да убедят гласоподавателите, че могат да победят, и когато хората са видели, че капацитетът за победа е при " Продължаваме промяната ", са избрали да гласоподават за новата групировка. " В момента, в който се появи чувството, че дадена политическа мощ ще завоюва изборите, хората се преориентират към нея ", счита политологът.
По думите на Кръстев в цяла Източна и Централна Европа политическият конфликт сега е сред статукво и смяна, а не сред ляво и дясно, като антикорупционната тематика е основна. Това важи за протичащото се в Словакия след убийството на журналиста Ян Куцяк, в Чехия, че даже и в Унгария, където партии от ляво до извънредно дясно се сплотиха в съпротива на режима на Виктор Орбан.
Иван Кръстев счита, че възможностите за образуване на държавно управление в България сега са доста по-високи от тези след изборите през април или юли. " След опита на Има Такъв Народ е ясно, че нито една партия, която се опита да се държи деструктивно, няма да получи поддръжка. Има Такъв Народ се опита да се нарежда не просто като опция на предходното ръководство, а като опция на всички политически партии в България, до момента в който " Продължаваме промяната " се държи по доста по-конструктивен метод ", уточни Кръстев.
По думите му, с цел да основат по-устойчиво ръководещо болшинство, новите водачи от Политическа партия би трябвало да накарат всички партии в бъдещата коалиция да се почувстват като спечелили.
Друга задача пред Кирил Петков и Асен Василев е да проведат диалог, през който да бъдат препотвърдени значими за страната позиции, които бяха разтърсени през последните години – за външнополитическата ориентировка на страната, за участието в еврозоната и т. н.
Това е изключително значимо и в подтекста на влизането в Народното събрание на партия " Възраждане ", която съгласно Кръстев не е остарелият вид русофилска партия на възрастни хора, а притегля образовани младежи, които са привлечени от антиваксърски, антиевропейски позиции.
Иван Кръстев предлага и ексцентричната концепция Кирил Петков и Асен Василев да привлекат в експертните договаряния за бъдещата управническа стратегия на страната и кметовете на огромните обитаеми места у нас, които евентуално ще съставляват партиите в съпротива. Досега обаче Петков и Василев неведнъж са заявявали, че няма да влизат в договаряния с ГЕРБ и Движение за права и свободи. Иван Кръстев обаче счита, че сходен ход ще заздрави мощно разтърсената политическа система на България.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ