Коронавирус, мигранти и живот като в електронна игра
Криза след рецесия идват у нас и по света и си отиват, паникьосват, основават блъсканица, напрежение и от време на време - тласък и похищение на внимание от ежедневните проблеми. Не ви ли наподобява на електронна игра протичащото се в последно време? Коронавирус, мигрантски напън, липса на вода, повишаване на първични материали и артикули, безработица, гладуващи в разнообразни ширини на международния глобус и още, и още.
Сякаш светът се състезава със самия себе си. И до момента в който се пробва да се оправи с първото равнище от играта, то към този момент на терена изскачат от ден на ден какви ли не трудности. Царят в играта изпраща още компликации, до момента в който най-накрая не успее да отстрани играчите. Твърдо и настойчиво обаче те - играчите - устояват на натиска. Водната рецесия се опита да разпали кавги и неодобрение. Да накара " участниците " в играта да бъдат разединени, да се извърнат един против различен, да се отвлече вниманието им от, може би, по-сериозен проблем. Играчите стигнаха и минаха първо равнище, след което царят несъмнено се уплаши и съобщи един от воините си, с цел да има мир. (Или е мъртвило пред стихия?)
После пристигна коронавирусът. Той е сериозна опасност за участниците в играта. Оцеляването е на живот и гибел. В това второ равнище съумяват да се спасят единствено най-ловките. Но царят е находчив. Изработва втори мутирал тип от болестта, тъй като вижда, че играчите още веднъж не престават напред. Наблюдава ги по какъв начин прескачат подводните камъни и се движат с все по-силен порив. Затварят се значими форми на връзка сред участниците, отделят ги едни от други, с цел да не могат да продължат напред към идващото равнище. Изолират ги. Защото царят знае, че обединени са по-силни от всеки път и рано или късно, някой ще го открие.
Оцелявайки и измежду болестта най-висшия в играта реши да изправи играчи против играчи. Това трето равнище е най-сигурният метод вниманието да не е ориентирано към него. А и по този начин участниците в играта ще станат по-малко. (Или просто боязън лозе пази?) Така се появиха хилядите мигранти, до скоро добродушно спотайвали се по домовете си. Изпрати ги царят да се разправят. Да пазят царството му. Да си желаят " тяхното ". И те потеглиха, надъхани и смели. И ето, че светът доближи до по-горното равнище, приближавайки се към тайнственото царство. Битки се водят от хора против хора. Едните, оставили всичко, що имали до през днешния ден - дом, татковина, другари, и подлъгани се втурнали да дирят шанса си (пеша). А другите - те просто пазят своето царство.
И до през днешния ден в тази игра не излиза наяве кой е царят на царете. Все още той се крие в далечни земи. А ние, хората, парализирани стоим и гледаме, мислим, разясняваме... и отново се обръщаме към всекидневието си в добродушно очакване на идващото равнище от играта на живота.
Автор: Моника Георгиева
Сякаш светът се състезава със самия себе си. И до момента в който се пробва да се оправи с първото равнище от играта, то към този момент на терена изскачат от ден на ден какви ли не трудности. Царят в играта изпраща още компликации, до момента в който най-накрая не успее да отстрани играчите. Твърдо и настойчиво обаче те - играчите - устояват на натиска. Водната рецесия се опита да разпали кавги и неодобрение. Да накара " участниците " в играта да бъдат разединени, да се извърнат един против различен, да се отвлече вниманието им от, може би, по-сериозен проблем. Играчите стигнаха и минаха първо равнище, след което царят несъмнено се уплаши и съобщи един от воините си, с цел да има мир. (Или е мъртвило пред стихия?)
После пристигна коронавирусът. Той е сериозна опасност за участниците в играта. Оцеляването е на живот и гибел. В това второ равнище съумяват да се спасят единствено най-ловките. Но царят е находчив. Изработва втори мутирал тип от болестта, тъй като вижда, че играчите още веднъж не престават напред. Наблюдава ги по какъв начин прескачат подводните камъни и се движат с все по-силен порив. Затварят се значими форми на връзка сред участниците, отделят ги едни от други, с цел да не могат да продължат напред към идващото равнище. Изолират ги. Защото царят знае, че обединени са по-силни от всеки път и рано или късно, някой ще го открие.
Оцелявайки и измежду болестта най-висшия в играта реши да изправи играчи против играчи. Това трето равнище е най-сигурният метод вниманието да не е ориентирано към него. А и по този начин участниците в играта ще станат по-малко. (Или просто боязън лозе пази?) Така се появиха хилядите мигранти, до скоро добродушно спотайвали се по домовете си. Изпрати ги царят да се разправят. Да пазят царството му. Да си желаят " тяхното ". И те потеглиха, надъхани и смели. И ето, че светът доближи до по-горното равнище, приближавайки се към тайнственото царство. Битки се водят от хора против хора. Едните, оставили всичко, що имали до през днешния ден - дом, татковина, другари, и подлъгани се втурнали да дирят шанса си (пеша). А другите - те просто пазят своето царство.
И до през днешния ден в тази игра не излиза наяве кой е царят на царете. Все още той се крие в далечни земи. А ние, хората, парализирани стоим и гледаме, мислим, разясняваме... и отново се обръщаме към всекидневието си в добродушно очакване на идващото равнище от играта на живота.
Автор: Моника Георгиева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ