Любомир Дацов: Криза няма, икономиката работи, мерките са политически
Криза няма, стопанската система работи, а ограниченията, които разгласи държавното управление, са политически. Това счита някогашният зам.-министър на финансите Любомир Дацов.
В предаването „ Денят онлайн с Наделина Анева” той сподели, че има инфлация, само че не и рецесия.
„ Няма по какъв начин да има рецесия. Национален статистически институт разгласи данните за първото тримесечие на тази година – 4,5% напредък. При състояние, че последните 10-12 години междинният напредък е 3% и нещо, няма по какъв начин да кажем, че има икономическа криза”, сподели Дацов.
По думите му даже резултатите на протестиращите превозвачи са позитивни. „ Това при тях е по-скоро опит да реализират политически резултати”, счита специалистът.
„ Има инфлационни процеси, само че не е рецесия. Криза е когато имаш загуба на работни места, заплатите не се увеличават”, счита Дацов.
„ Мерките адресират по-скоро политически цели, в сравнение с стопански проблеми”, счита още той.
Дацов разяснява още, че е значимо защо ще бъдат изхарчени тези 2 милиарда лв..
„ Най-важното е до каква степен са верни тези ограничения и не са ли по-вредни, в сравнение с подпомагащи”, съобщи Дацов.
„ Инфлацията съществува и тя е проблем. Но преди всичко е проблем поради мисленето на политиците в Европа. В последните години реакциите на огромните страни, на определящите, беше една и съща – копи-пейст. Всички реагираха по един и същи метод. Някой пръв прави някакви стъпки и никой не смееше да изберат различен метод. Всички отидоха към експанзионистична политика, в това число в парични бранш и в бюджетния- увеличавайки държавните разноски, стратегии за облекчение на бизнеса, единствено и единствено да минимизират въздействието на Коронавирус кризата”, разяснява Дацов.
Относно войната в Украйна, той счита, че проблем за стопанските системи са ограниченията против Русия.
„ Политическият дан, който се свежда до тези наказателни ограничения против Русия, не би трябвало да се трансферират върху популацията. Иначе инфлация има от 1 година. Войната като такава има дребен резултат. Реакцията на света против войната и държанието Русия има по-голям резултат и забележителна цена”, счита икономистът.
А инфлацията я е имало и преди войната и то поради дейностите на централните банки. „ И Федералният запас и ЕЦБ правеха нещо като сходство на бюджетна политика, излизайки отвън паричната политика”, счита икономистът.
Той още веднъж акцентира, че в бюджета влизат повече пари в резултат на инфлацията.
„ Като се почисти инфлацията, стартира да проличава през бюджета, че има лекичко закъснение на икономическия напредък. Ако растежът остава на равнищата каквото Национален статистически институт ги разгласи, това значи, че спада събираемостта. На инфлацията се дължат по-големите приходи”, изясни Дацов.
А множеството държавни управления по света имали полза от инфлация сред 5 и 15%. По-голяма ставала неконтролируема. „ Инфлацията дава спомагателни доходи в бюджетите и гори задълженията. Едни от огромните проблеми в Европа са огромните задължения в няколко определящи страни. Тази обстановка е извънредно добра за всички - и в Съединени американски щати, и в Европа. Нищо чудно, че централните банки не се борят прекомерно мощно с инфлацията. Оставят я да се развие. Тя е като огъня – като си вземе своето, загасва”, счита икономистът.
Той предлага сега стесняване на дефицитът.
„ Играта е да балансираш сред бюджетната консолидация и това да не засегнеш прекомерно доста растежа. Когато свиваш обществените разноски доста, може общият напредък да бъде подкопан. Трябва да балансираш. Същото нещо е с политиката на централните банки с лихвените проценти – би трябвало да внимаваш да не отидеш в другата прекаленост и да свиеш икономическия импулс”, съобщи Дацов. „ Малко над нулата би трябвало да бъде бюджетното салдо. Тогава спомагателните доходи от инфлацията можеш да ги насочиш, с цел да компенсираш това въздействие”.
Подходът „ на всеки по малко” бил неправилен. А главният проблем не бил високата инфлация, а избягването на структурните промени.
„ Всички държавни управления заобикалят структурните реформи”, разяснява Дацов.
В предаването „ Денят онлайн с Наделина Анева” той сподели, че има инфлация, само че не и рецесия.
„ Няма по какъв начин да има рецесия. Национален статистически институт разгласи данните за първото тримесечие на тази година – 4,5% напредък. При състояние, че последните 10-12 години междинният напредък е 3% и нещо, няма по какъв начин да кажем, че има икономическа криза”, сподели Дацов.
По думите му даже резултатите на протестиращите превозвачи са позитивни. „ Това при тях е по-скоро опит да реализират политически резултати”, счита специалистът.
„ Има инфлационни процеси, само че не е рецесия. Криза е когато имаш загуба на работни места, заплатите не се увеличават”, счита Дацов.
„ Мерките адресират по-скоро политически цели, в сравнение с стопански проблеми”, счита още той.
Дацов разяснява още, че е значимо защо ще бъдат изхарчени тези 2 милиарда лв..
„ Най-важното е до каква степен са верни тези ограничения и не са ли по-вредни, в сравнение с подпомагащи”, съобщи Дацов.
„ Инфлацията съществува и тя е проблем. Но преди всичко е проблем поради мисленето на политиците в Европа. В последните години реакциите на огромните страни, на определящите, беше една и съща – копи-пейст. Всички реагираха по един и същи метод. Някой пръв прави някакви стъпки и никой не смееше да изберат различен метод. Всички отидоха към експанзионистична политика, в това число в парични бранш и в бюджетния- увеличавайки държавните разноски, стратегии за облекчение на бизнеса, единствено и единствено да минимизират въздействието на Коронавирус кризата”, разяснява Дацов.
Относно войната в Украйна, той счита, че проблем за стопанските системи са ограниченията против Русия.
„ Политическият дан, който се свежда до тези наказателни ограничения против Русия, не би трябвало да се трансферират върху популацията. Иначе инфлация има от 1 година. Войната като такава има дребен резултат. Реакцията на света против войната и държанието Русия има по-голям резултат и забележителна цена”, счита икономистът.
А инфлацията я е имало и преди войната и то поради дейностите на централните банки. „ И Федералният запас и ЕЦБ правеха нещо като сходство на бюджетна политика, излизайки отвън паричната политика”, счита икономистът.
Той още веднъж акцентира, че в бюджета влизат повече пари в резултат на инфлацията.
„ Като се почисти инфлацията, стартира да проличава през бюджета, че има лекичко закъснение на икономическия напредък. Ако растежът остава на равнищата каквото Национален статистически институт ги разгласи, това значи, че спада събираемостта. На инфлацията се дължат по-големите приходи”, изясни Дацов.
А множеството държавни управления по света имали полза от инфлация сред 5 и 15%. По-голяма ставала неконтролируема. „ Инфлацията дава спомагателни доходи в бюджетите и гори задълженията. Едни от огромните проблеми в Европа са огромните задължения в няколко определящи страни. Тази обстановка е извънредно добра за всички - и в Съединени американски щати, и в Европа. Нищо чудно, че централните банки не се борят прекомерно мощно с инфлацията. Оставят я да се развие. Тя е като огъня – като си вземе своето, загасва”, счита икономистът.
Той предлага сега стесняване на дефицитът.
„ Играта е да балансираш сред бюджетната консолидация и това да не засегнеш прекомерно доста растежа. Когато свиваш обществените разноски доста, може общият напредък да бъде подкопан. Трябва да балансираш. Същото нещо е с политиката на централните банки с лихвените проценти – би трябвало да внимаваш да не отидеш в другата прекаленост и да свиеш икономическия импулс”, съобщи Дацов. „ Малко над нулата би трябвало да бъде бюджетното салдо. Тогава спомагателните доходи от инфлацията можеш да ги насочиш, с цел да компенсираш това въздействие”.
Подходът „ на всеки по малко” бил неправилен. А главният проблем не бил високата инфлация, а избягването на структурните промени.
„ Всички държавни управления заобикалят структурните реформи”, разяснява Дацов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ