Снимане в галерията: трябва ли да паднат забраните?
Критиката по отношение на потреблението на телефоните в галериите наподобява се корени в елитарното разбиране за кого е предопределено изкуството и по какъв начин би трябвало да се претърпява
Когато снимаме произведение на изкуството, това го трансформира в персонално прекарване (снимка: CCO Public Domain)
В доста галерии за изкуство по света снимането е неразрешено. Някои съвременни галерии обаче трансформират разпоредбите си и освен позволяват фотографиите, само че и дори ги предизвикват. Какво се случва? Трябва ли да е неразрешено или да е позволено снимането в галериите?
Да направиш фотография на красива скулптура, която те е впечатлила, може да ти донесе неприятности в някои галерии – ще изскочи отнякъде неин чиновник и ще те смъмри. И не без съображение – смарт телефоните направиха фотографията налична за съвсем всички, до момента в който обществените медии обезпечават място за издание на фото-улова. Смартфонът се е трансформирал в наложителен признак при визитите на всяко забавно място – до степен, когато е скучен.
„ Лесно е да разберем за какво телефоните могат да бъдат досадни. Те съставляват тип мощна немарливост – концепцията, че някой не обръща внимание на изкуството, не изпитва прекарването, което би трябвало да изпитва, когато е пред обещано произведение, “ изяснява Том Емери, изкуствовед, представен от Гардиън.
Критиката по отношение на потреблението на телефоните в галериите наподобява се корени в елитарното разбиране за кого е предопределено изкуството и по какъв начин би трябвало да се претърпява. Идеята за възбрана на фотографията в галериите е подбудена от упованието хората да следват неписан етикет, когато поддържат връзка с изкуството. „ С други думи, в случай че не можете да преживявате изкуството, тогава то не е за вас. Но изкуството би трябвало да е за всички – и с цел да значи нещо за всекиго, галериите би трябвало да разрешат на хората най-различни способи да претърпяват изкуството “, споделя Емери.
Изкуството е за всички
Тези прекарвания не е наложително да бъдат съзерцателни. Изкуството и прекарването му могат да са всевъзможни – мощни, разтърсващи, провокиращи мисълта, натъжаващи, смешни и нерядко скучни. Някои хора желаят да съзерцават безшумно. Други имат потребност да стартират оживена полемика. Мнозина желаят да създадат фотоси и да ги разгласяват в обществените медии. Важното за изкуството е единствено това, че хората го претърпяват, а не по какъв начин. А за доста хора снимането с телефона е естествено продължение на това прекарване.
Освен това фотосите се вършат по най-различни аргументи, акцентира изкуствоведът. „ Знам това като елементарен клиент на галерията. Често върша голям брой фотоси, с цел да ми оказват помощ да запомня визитата: дребен подробност от обещано произведение на изкуството, малко текст на стената, въобще всичко, което притегля моя интерес. По някакъв метод актът на снимането ми оказва помощ да си ги припомням, може би тъй като е някакво интензивно деяние, до момента в който разглеждането на изкуството нормално е пасивно прекарване “.
Социалните медии
Публикуването на фотосите в обществените медии също е част от прекарването. Това е опция за всеки клиент, насладил се на изкуството, да изрази мнение, а самите фотоси дават скъп подтекст на споделените отзиви. И по какъв начин няма да е по този начин – вероятно единствените случаи, когато хората не биха желали да снимат в галерията, ще да са обстановките, при които изложбата няма никакво влияние върху посетителите си.
Лично прекарване
Често срещан мотив против правенето на фотоси в изложба или музей е, че вместо това би трябвало да се купи пощенска картичка. Ала картичките са лишени от тайнствената прелест на това да направиш своя лична фотография. Ключовият миг тук е „ персонално “: когато снимаме произведение на изкуството, това го трансформира в персонално прекарване, персонално другарство – като че ли индивидът, снимал картина на Ван Гог, взема със себе си частичка от тази картина, отнася я със себе си – една парченце, каквато никой различен си няма. Това чувство не може да се реализира с картичка.
Без лъчение онлайн
Все отново има обстановки, които би трябвало да останат лимитирани и за разлика от фотосите излъчването на видео онлайн не е добре пристигнало, счита Емери. Така е, тъй като хората с камера, предаваща облик онлайн в интернет, всекидневно чакат близките да се махнат от пътя им, да не стоят в близост, да се оттеглен обратно. Не е задоволително дадени гости да смущават други гости и да ги принуждават да се отдръпват или да пресечен личното си прекарване на до момента с изкуството, акцентира изкуствоведът.
Когато снимаме произведение на изкуството, това го трансформира в персонално прекарване (снимка: CCO Public Domain)
В доста галерии за изкуство по света снимането е неразрешено. Някои съвременни галерии обаче трансформират разпоредбите си и освен позволяват фотографиите, само че и дори ги предизвикват. Какво се случва? Трябва ли да е неразрешено или да е позволено снимането в галериите?
Да направиш фотография на красива скулптура, която те е впечатлила, може да ти донесе неприятности в някои галерии – ще изскочи отнякъде неин чиновник и ще те смъмри. И не без съображение – смарт телефоните направиха фотографията налична за съвсем всички, до момента в който обществените медии обезпечават място за издание на фото-улова. Смартфонът се е трансформирал в наложителен признак при визитите на всяко забавно място – до степен, когато е скучен.
„ Лесно е да разберем за какво телефоните могат да бъдат досадни. Те съставляват тип мощна немарливост – концепцията, че някой не обръща внимание на изкуството, не изпитва прекарването, което би трябвало да изпитва, когато е пред обещано произведение, “ изяснява Том Емери, изкуствовед, представен от Гардиън.
Критиката по отношение на потреблението на телефоните в галериите наподобява се корени в елитарното разбиране за кого е предопределено изкуството и по какъв начин би трябвало да се претърпява. Идеята за възбрана на фотографията в галериите е подбудена от упованието хората да следват неписан етикет, когато поддържат връзка с изкуството. „ С други думи, в случай че не можете да преживявате изкуството, тогава то не е за вас. Но изкуството би трябвало да е за всички – и с цел да значи нещо за всекиго, галериите би трябвало да разрешат на хората най-различни способи да претърпяват изкуството “, споделя Емери.
Изкуството е за всички
Тези прекарвания не е наложително да бъдат съзерцателни. Изкуството и прекарването му могат да са всевъзможни – мощни, разтърсващи, провокиращи мисълта, натъжаващи, смешни и нерядко скучни. Някои хора желаят да съзерцават безшумно. Други имат потребност да стартират оживена полемика. Мнозина желаят да създадат фотоси и да ги разгласяват в обществените медии. Важното за изкуството е единствено това, че хората го претърпяват, а не по какъв начин. А за доста хора снимането с телефона е естествено продължение на това прекарване.
Освен това фотосите се вършат по най-различни аргументи, акцентира изкуствоведът. „ Знам това като елементарен клиент на галерията. Често върша голям брой фотоси, с цел да ми оказват помощ да запомня визитата: дребен подробност от обещано произведение на изкуството, малко текст на стената, въобще всичко, което притегля моя интерес. По някакъв метод актът на снимането ми оказва помощ да си ги припомням, може би тъй като е някакво интензивно деяние, до момента в който разглеждането на изкуството нормално е пасивно прекарване “.
Социалните медии
Публикуването на фотосите в обществените медии също е част от прекарването. Това е опция за всеки клиент, насладил се на изкуството, да изрази мнение, а самите фотоси дават скъп подтекст на споделените отзиви. И по какъв начин няма да е по този начин – вероятно единствените случаи, когато хората не биха желали да снимат в галерията, ще да са обстановките, при които изложбата няма никакво влияние върху посетителите си.
Лично прекарване
Често срещан мотив против правенето на фотоси в изложба или музей е, че вместо това би трябвало да се купи пощенска картичка. Ала картичките са лишени от тайнствената прелест на това да направиш своя лична фотография. Ключовият миг тук е „ персонално “: когато снимаме произведение на изкуството, това го трансформира в персонално прекарване, персонално другарство – като че ли индивидът, снимал картина на Ван Гог, взема със себе си частичка от тази картина, отнася я със себе си – една парченце, каквато никой различен си няма. Това чувство не може да се реализира с картичка.
Без лъчение онлайн
Все отново има обстановки, които би трябвало да останат лимитирани и за разлика от фотосите излъчването на видео онлайн не е добре пристигнало, счита Емери. Така е, тъй като хората с камера, предаваща облик онлайн в интернет, всекидневно чакат близките да се махнат от пътя им, да не стоят в близост, да се оттеглен обратно. Не е задоволително дадени гости да смущават други гости и да ги принуждават да се отдръпват или да пресечен личното си прекарване на до момента с изкуството, акцентира изкуствоведът.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ