Кристофър Паолини извървява дълъг път от 2002 година, когато публикува

Кристофър Паолини извървява дълъг път от 2002 година, когато разгласява самичък дебютния си разказ „ Ерагон “. Едва осемнайсетгодишен Паолини първо продава книгата единствено в родния си град Парадайз Вали, Монтана. След това стартира да обикаля учебни заведения и библиотеки в щата, преоблечен в феодален костюм, с цел да чете и изяснява творбата. Така се стига до съдбоносна среща, която води до публикуването на втори тираж на книгата от " Рандъм Хаус " през 2003 година

Последвалите три продължения и едноименната екранизация на „ Ерагон “ през 2006 година носят международна популярност на Кристофър Паолини. Той е включен и в международните върхове на „ Гинес “ като най-млад създател на бестселърова поредност.

Най-новата му книга „ Вилицата, Вещицата и Драконът “ събира три описа, които още веднъж потапят читателя във фантастичния свят на дракони, джуджета и завършения. Любопитен факт е, че сестрата на Кристофър Анджела е съавтор на един от разказите.

В изявленията във връзка излизането на „ Вилицата, Вещицата и Драконът “ Паолини споделя, че това няма да е последната книга за Алагезия и даже работи по пети разказ, с който да зарадва правилните фенове на драконовия ездач Ерагон. Вижте какво споделя създателя в изявление, предоставено от ИК " Хермес ".
Какво е възприятието да се върнете в Алагезия след толкоз години? Кога осъзнахте, че имате повече истории, които желаете да разкажете?
Писането за Ерагон и Сапфира след толкоз време беше като завръщане вкъщи след дълго странствуване. Беше извънредно наслаждение за мен още веднъж да вляза в мозъка на героите от поредицата „ Наследството “, както и да проучвам няколко нови персонажи. Винаги съм си представял, че ще се върна в Алагезия с разказ, само че през годините ми хрумваха безчет хрумвания за разкази. Често се чудех какво ли се случва с героите, какво ли би станало, в случай че... И вследствие на тези въпроси се роди „ Вилицата, Вещицата и Драконът “. Писането на книгата беше по едно и също време носталгично и вълнуващо прекарване.
А за какво избрахте книгата да се споделя по този начин? Романите ви са с къси заглавия, а сборникът с разкази получава това дълго име.
Когато озаглавявах книгите си, търсех име, което да отразява същината на историята – съществена тематика, главен воин. Но в тази ситуация с „ Вилицата, Вещицата и Драконът “ беше доста мъчно да избера единствено една съответна фраза, която да отразява всичко. Исках и книгата да се отличава от останалите романи. Ако й бях дал заглавие от една дума, всички читатели щяха да чакат разказ от 800 страници.
Освен това със заглавието до известна степен приписвам респект на първата книга за Нарния - „ Лъвът, вещицата и дрешникът “.
Интересен факт от вашата писателска кариера е, че публикувате „ Ерагон “ самичък, когато сте едвам на 17 години. Какво е възприятието да живеете в този свят толкоз години? Промени ли се по някакъв метод връзката ви с героите и метода, по който оформяте сюжетите?
Трудно ми е да си показва живота си без тези книги. До огромна степен те са ме трансформирали в индивида, който съм през днешния ден. По отношение на връзката ми с героите бих споделил, че през днешния ден имам много по-задълбочен взор върху тях. С възрастта идва опитът, а опитът ми дава друга вероятност. Преди 10 години нямаше да мога да напиша историите, които са в тази книга. Мисля, че към този момент съм много по-склонен да приема гледни точки, разнообразни от моята. Вече обръщам доста повече внимание на построяването на света и проследявам доста по-зорко за последователността на детайлите.
Възможностите за начинаещите писатели също са се трансформирали откогато публикувахте първия си разказ. Смятате ли, че кариерата ви щеше да се развие по друг метод, в случай че започвахте да пишете в този момент?
Най-голямата смяна спрямо моите първи години в литературния свят, е развиването на фен-фикшъна и електронните книги. Когато пишех „ Ерагон “, нямаше таблети, електронни четци и така нататък Ако искаш самичък да издадеш разказ, трябваше да бъдеш доста по-въвлечен в процеса, да положиш доста повече старания. Сега Интернет разрешава общностите от почитатели да се разрастват, да си споделят повече, да са по-ангажирани. Дори от излизането на последната ми книга „ Наследството “ до момента има огромна смяна в метода, по който хората поддържат връзка между тях в обществените мрежи.
В днешно време е доста по-лесно за начинаещите създатели да бъдат оповестени. Но, разбра се, това значи, че читателите имат разполагаем повече творби за четене и става мъчно писателите да се „ преборят “ за вниманието им. Така че най-хубавото, което един публицист може да направи, е да напише най-хубавата история, на която е кадърен.
Твоята сестра нормално е и първият четец на книгите ти, а в този момент е и създател на една от главите във „ Вилицата, Вещицата и Драконът “. Трудно ли беше да работите дружно?
Беше нещо ново и за двама ни. Винаги сме си сътрудничили, само че това беше първият път, в който Анджела написа за Алагезия и е първият й оповестен живописен текст.
Трябваше да се отпусна и да разреша на някой различен да работи в моя свят. А за нея предизвикването беше да написа с гласа на герои, които не е основала тя. Така че и двамата научихме доста, само че Анджела свърши в действителност превъзходна работа. Тя е доста добър публицист, тъй че се надявам в бъдеще още нейни произведения да доближат до читателите.
А какво следва за теб? Можем ли да се надяваме на нова книга за Алагезия?
С всичките си книги целя от една страна да развеселявам читателите, само че в това време да ги оставя искащи още. Мога да кажа, че сигурно ще има още сборници с разкази. Планирал съм и още няколко романа за света на Ерагон. И мога да ви издам една загадка – първата част от „ Вилицата, Вещицата и Драконът “ е в действителност първата глава от един разказ, който премислям. Работя по пета книга, която няма да е част от поредицата „ Наследството “, само че ще продължи някои от тематиките, които бяха показани в книгите. Всички въпроси, които останаха без отговор в „ Наследството “ ще се трансфорат в основа на петата книга!