Животът след професионалното "прегряване": бивш мениджър разказва
Кристоф Полдер е имал зашеметяваща кариера. Но на солена цена: работел сред 60 и 80 часа седмично. До момента, в който настъпил тоталният срив. Поставили му диагноза: бърнаут. Днес той живее в каравана в гората, споделя Хайнер Кизел в публикация за " Дойче веле ".
Кристоф Полдер има нов живот - надалеч от оня, който го довежда до бърнаут (пълно психическо и физическо безсилие - б.ред.). Бившият управител е изоставил интернационалните планове и " Ягуар " -а с 400 конски сили. Вместо това живее в една каравана в гората.
Той драговолно споделя своята история: " Израснал съм в една фракция, където съвсем всеки ден се постановяваха физически санкции ". Кристоф бил най-малкият от четиримата братя в фамилията и непрекъснато се борел за внимание. На 16 години се изнесъл в независимо жилище и след това прекомерно рядко виждал родителите си. Започнал работа на един градеж и живял във фургон. Но един ден по-възрастен негов сътрудник му споделил: " Ти си интелигентно момче, не ти е тук мястото ". Кристоф станал студент. Завършил инженерни науки, а след това почнал да работи за един интернационален тръст.
Много работа, малко другари
Но може ли издигането в кариерата да затвори всички рани от сложното детство? " В един миг стартират да те потупват по рамото и ти усещаш, че се нуждаеш от от ден на ден похвали, тъй като това е, което постоянно ти е липсвало ", споделя Кристоф. В работата си Полдер се отличавал със систематичност, прецизни разбори, експедитивност и подготвеност да поставя старания.
" Първият ми началник се държеше с мен бащински, идващият обаче беше напълно различен вид и доста добре знаеше кои са скритите механизми, с които да ме накара да давам от себе си всичко, с цел да имам върхови достижения ", споделя той. А и самият Кристоф бил упорит - стремял се към нови и нови върхове, без да обръща внимание на натоварването.
Работел сред 60 и 80 часа седмично, а редом с това записал второ висше. Като началник на планове печелил по 100 000 евро годишно. За другари обаче не му оставало никакво време, целият му живот протичал в офиса. Там сътрудниците му го обсипвали с почитание и самопризнание. А Кристоф компенсирал неналичието на персонален живот с още по-голям професионален ангажимент.
Тоталният срив
Той измършавял коренно, разболял се, само че даже не усещал, че се нуждае от помощ. И по този начин, до момента в който не претърпял една лека злополука, след която му дали три дни болнични. През времето на това наложително безучастие, Кристоф усетил, че е на ръба на силите си. Диагнозата бързо станала ясна: бърнаут (мед.: Синдром на професионалното изчерпване).
Настъпил и мигът на тоталния срив. Споменът за него е непосилен. Говорейки за него, Полдер притиска длани към масата, като че ли с цел да го изтика от съзнанието си. Спомня си доста добре по какъв начин въобще не бил в положение да стане заран от леглото, нито да тръгне за работа. " Спях по 18 часа в денонощие, а след това лежах с лице, притиснато в канапето - без всякаква мисъл и воля за деяние ", споделя той.
Започнал да търси помощ от лекари и природолечители. В продължение на три години не ходел на работа. А по-късно? " Промених се напълно, в този момент съм напълно различен човек. Преди единствено работех, а в този момент върша тъкмо противоположното ", акцентира той. Кристоф заменя спортната си кола с каравана и с нея пътува от къмпинг на къмпинг - най-вече из горите. От време в точния момент припечелва по нещо като съветник по градежи.
" Бях отчаян от всички книги за бърнаут "
" Успях самичък да се изцелявам ", акцентира някогашният управител. Шишенцата с фолиева киселина, минерали и витамини към момента не са отваряни. " Здрав съм, тези неща не са ми нужни повече, май би трябвало да ги изхвърля ", споделя той.
В новия си живот Кристоф Полдер се е посветил на нещо, което отново му носи самопризнание - той написа книги със препоръки за студенти и за хора, които си строят жилище. Последната му книга обаче - " Шест стъпки, с които да преодолеем бърнаута " - е отдадена на персоналната му история, на неговия бърнаут и последвалото избавление. " Бях извънредно отчаян от всичките книги, отдадени на казуса бърнаут, тъй като в тях единствено се описваха обособените признаци и се споделяше към какви експерти да се обърне човек за помощ. Аз обаче желая да покажа на хората, че и сами могат да се изтеглят от блатото ", споделя той.
Кристоф Полдер има нов живот - надалеч от оня, който го довежда до бърнаут (пълно психическо и физическо безсилие - б.ред.). Бившият управител е изоставил интернационалните планове и " Ягуар " -а с 400 конски сили. Вместо това живее в една каравана в гората.
Той драговолно споделя своята история: " Израснал съм в една фракция, където съвсем всеки ден се постановяваха физически санкции ". Кристоф бил най-малкият от четиримата братя в фамилията и непрекъснато се борел за внимание. На 16 години се изнесъл в независимо жилище и след това прекомерно рядко виждал родителите си. Започнал работа на един градеж и живял във фургон. Но един ден по-възрастен негов сътрудник му споделил: " Ти си интелигентно момче, не ти е тук мястото ". Кристоф станал студент. Завършил инженерни науки, а след това почнал да работи за един интернационален тръст.
Много работа, малко другари
Но може ли издигането в кариерата да затвори всички рани от сложното детство? " В един миг стартират да те потупват по рамото и ти усещаш, че се нуждаеш от от ден на ден похвали, тъй като това е, което постоянно ти е липсвало ", споделя Кристоф. В работата си Полдер се отличавал със систематичност, прецизни разбори, експедитивност и подготвеност да поставя старания.
" Първият ми началник се държеше с мен бащински, идващият обаче беше напълно различен вид и доста добре знаеше кои са скритите механизми, с които да ме накара да давам от себе си всичко, с цел да имам върхови достижения ", споделя той. А и самият Кристоф бил упорит - стремял се към нови и нови върхове, без да обръща внимание на натоварването.
Работел сред 60 и 80 часа седмично, а редом с това записал второ висше. Като началник на планове печелил по 100 000 евро годишно. За другари обаче не му оставало никакво време, целият му живот протичал в офиса. Там сътрудниците му го обсипвали с почитание и самопризнание. А Кристоф компенсирал неналичието на персонален живот с още по-голям професионален ангажимент.
Тоталният срив
Той измършавял коренно, разболял се, само че даже не усещал, че се нуждае от помощ. И по този начин, до момента в който не претърпял една лека злополука, след която му дали три дни болнични. През времето на това наложително безучастие, Кристоф усетил, че е на ръба на силите си. Диагнозата бързо станала ясна: бърнаут (мед.: Синдром на професионалното изчерпване).
Настъпил и мигът на тоталния срив. Споменът за него е непосилен. Говорейки за него, Полдер притиска длани към масата, като че ли с цел да го изтика от съзнанието си. Спомня си доста добре по какъв начин въобще не бил в положение да стане заран от леглото, нито да тръгне за работа. " Спях по 18 часа в денонощие, а след това лежах с лице, притиснато в канапето - без всякаква мисъл и воля за деяние ", споделя той.
Започнал да търси помощ от лекари и природолечители. В продължение на три години не ходел на работа. А по-късно? " Промених се напълно, в този момент съм напълно различен човек. Преди единствено работех, а в този момент върша тъкмо противоположното ", акцентира той. Кристоф заменя спортната си кола с каравана и с нея пътува от къмпинг на къмпинг - най-вече из горите. От време в точния момент припечелва по нещо като съветник по градежи.
" Бях отчаян от всички книги за бърнаут "
" Успях самичък да се изцелявам ", акцентира някогашният управител. Шишенцата с фолиева киселина, минерали и витамини към момента не са отваряни. " Здрав съм, тези неща не са ми нужни повече, май би трябвало да ги изхвърля ", споделя той.
В новия си живот Кристоф Полдер се е посветил на нещо, което отново му носи самопризнание - той написа книги със препоръки за студенти и за хора, които си строят жилище. Последната му книга обаче - " Шест стъпки, с които да преодолеем бърнаута " - е отдадена на персоналната му история, на неговия бърнаут и последвалото избавление. " Бях извънредно отчаян от всичките книги, отдадени на казуса бърнаут, тъй като в тях единствено се описваха обособените признаци и се споделяше към какви експерти да се обърне човек за помощ. Аз обаче желая да покажа на хората, че и сами могат да се изтеглят от блатото ", споделя той.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ