Кристоф Даум е един от най-ексцентричните треньори. Ставал е шампион

...
Кристоф Даум е един от най-ексцентричните треньори. Ставал е шампион
Коментари Харесай

Треньорската легенда Кристоф Даум пред “Труд”: Трябва да рестартирате спорта си

Кристоф Даум е един от най-ексцентричните треньори. Ставал е първенец на Германия с “Щутгарт”, по-късно победи с трофеи в Турция като ментор на “Бешикташ” и “Фенербахче”. Направи дубъл в Австрия с “Аустрия” (Виена). Даум е индивидът, който притегли Димитър Бербатов в “Байер” (Леверкузен), само че по този начин и не го тренира.

Тази година немският експерт бе награден паралелно с Христо Стоичков на 16-ите награди на турския спорт. И двамата за световен принос към футбола. Даум се съгласи да даде извънредно изявление за “Труд”.


– Хер Даум, дружно с Христо Стоичков получихте огромна премия в Истанбул. Обичате ли да се връщате в този град?
– Живях тук шест-седем години. Това е вторият град в света, където се усещам вкъщи. Има доста секрети пътеки, тъй като трафикът е необикновен. Чувствам го като втори дом и тук сътворих безконечни другарства. Винаги се усещам добре в Истанбул.

– Какво най-вече ви харесва в Турция?
– Имаме ли един час, с цел да ви описвам? За мен това е едно от най-впечатляващите места на света. Културата тук е повлияна от Европа, от Африка, от Азия. Има толкоз доста забележителности. Някои са останали от елински времена, от римската империя, от отоманската империя също. Наричам Истанбул културната точка на секване, цялостна с чудеса. Видял съм съвсем всичко. Истински забавно място за живеене и за посещаване.

– Два пъти сте бил треньор на „ Бешикташ “ и два пъти на „ Фенербахче “. Как се оправяте с почитателите на двата тима?
– О, и с двете агитки се оправям. Феновете на „ Бешикташ “ нервират другите им им споделят: „ Хей, Кристоф Даум принадлежи на нас! Ние за повторно го дадохме чартърен на „ Фенербахче “! Много е смешно. Феновете несъмнено имат възприятие за комизъм. Но желая да ви подчертая, че имам положителни връзки и с почитатели на „ Галатасарай “ и на „ Тразбонспор “ също. Като цяло всички последователи в Турция ме почитат.

– „ Галатасарай “ съумя да завоюва Купата на УЕФА през 2000 година. Но турските тимове по този начин и не станаха конкурентоспособни на огромните в Европа. Защо?
– Тогава „ Галатасарай “ имаше неповторим тим. Беше основан от футболисти, които дълго време бяха играли дружно. Точно това липсва на турския футбол – неизменност. В днешни дни имаме непрекъснати промени – на играчи, треньори, президенти. По това време „ Галатасарай “ реализира нещо огромно и го употребява. Имаше микс. От една страна Попеску и Хаджи, въпреки това доста мощни турски футболисти, които изграждаха и националния тим. Този „ Галатасарай “ е доказателство какъв брой е значимо да си пореден и непрекъснат. А не непрестанно да променяш, променяш, променяш…

– Защо обаче в Шампионската лига няма триумф за турски отбор?
– Има огромна дупка в Европа. Погледнете кой печели Шампионската лига. Отбори от Висшата лига или Примера дивисион. Те имат безлимитни пари и страхотна организация в клуба. Особено „ Барселона “. Английските тимове не са толкоз мощни в юношеските школи. Разчитат на отличните си скаути, само че мисля, че преди всичко е значимо да имаш добра академия. Да създаваш млади мощни футболисти. В това отношение „ Барселона “ е образецът на най-високо равнище. И ненапълно изключение, гледайки развиването на европейския футбол – клубовете с безкрайните пари като на Абрамович и на компании от Съединени американски щати, които вършат невиждани вложения. В добавка идват, несъмнено, парите от малкия екран. Турция не би могла да се съпоставя с тези мащаби. Нито с Висшата лига, нито с Бундеслигата, нито с Примера. Не е единствено въпрос на пари, а и на съревнование. Честно би трябвало да кажем, че сега тук е по-оспорвано. Но преди 10-15 години въпросът кой ще е първенец стоеше единствено сред „ Фенербахче “, „ Галатасарай “ и „ Бешикташ “. Имаше голяма разлика с останалите клубове. Сега се появиха мощни тимове като „ Истанбул ББ “, а „ Трабзонспор “ отново е мощен. Силната конкуренция е значима за развиването на всяко състезание. Това се отплаща след това на интернационалната сцена.

– В първия си сезон с „ Бешикташ “ спечелихте купата на Турция във край против „ Галатасарай “. Какви бяха страстите? Кой беше най-хубавият подарък, който получихте?
– Той пристигна от футболистите. Много добре помня, че пуснах един хлапак, който се споделяше Алпай. Взех го от школата. Беше централен нападател. Каза ми: „ Тренер, ще дам всичко, което имам! “ Доверих му се и той вкара победния гол. Не празнувахме един ден, а цяла седмица. Беше необикновено. След това, когато станахме първенци, улиците на Истанбул бяха задачите в бяло и черно. Говорим доста за карнавала в Рио, само че тук беше по-атрактивно. Целият мост над Босфора бе цялостен с хора. Бих поканил всеки да пристигна и да го види с очите си. Думите ми не стигат, с цел да го опиша същински. Имаш възприятието, че са ти поникнали криле и ще започнеш да летиш.

– Има ли разлика да станеш първенец с „ Фенербахче “ и „ Бешикташ “?
– Разбира се. Да го постигнеш с „ Бешикташ “ беше повече триумф на тима. Клубът е като семейство. „ Фенербахче “ е повече бизнес. С „ фенерите “ си някак по-високо. Когато работих там, трябваше всеки момент да внимавам какво се случва. Спях единствено с едно затворено око. Другото постоянно трябваше да е отворено.

– „ Бешикташ “ построи нов първокласен стадион. По верен метод ли се развива футболът в Турция?
– Футболът постоянно се развива. Вярвам в огромно бъдеще на Турция в играта. В страната се развива културата, стопанската система, образованието, обществото, инфраструктурата. Ако не съм идвал две години в Истанбул, не мога да го позная. Винаги нещо се е трансформирало. Така е и с футбола. Не единствено стадионите. Из цяла Турция се появиха отлични подготвителни бази на доста високо равнище. Стадионите дават комфорт от екстракласа. Има доста положително образование на треньорите, което с нищо не отстъпва на най-високите стандарти на УЕФА. Например турски треньори работят в „ Галатасарай “, в „ Бешикташ “, във „ Фенербахче “, в „ Трабзонспор “, в „ Истанбул ББ “. Във всички водещи клубове. Преди 15-20 години това щеше да е невероятно. Това значи, че равнището на турските треньори се е повишило. Те имат знания за тактичност, тактика. Имат и всички шансове да последват Фатих Терим, който сполучливо работи и в Западна Европа. Сигурно няма да се случи незабавно. Но след десетина години ще е видно. Аз виждам какъв брой бързо и вярно се развива турският футбол. Мога да кажа същото и за школите.

– Вярно ли е, че сте желал да купите Димитър Бербатов за „ Фенербахче “?
– Аз го купих за „ Байер “ (Леверкузен). Това е истината. Но не можах да работя с него. Защото в контракта му бе записано, че би трябвало още половин година да остане в ЦСКА. След това пристигна в „ Байер “. Още тогава го желаеха тимове от Висшата лига. И той направи фантастична кариера.

– Каква беше вашата роля при привличането на Бербатов? Къде го намерихте?
– Винаги съм имал положителни скаути. Събирам допустимо най-вече информация. Знаех какъв брой гола е вкарал, какъв брой удара е отправил, какъв брой точни паса е дал и… по този начин нататък. Но преди всичко желаех да схвана какъв е характерът му. Изпратих човек от „ Байер “ да поживее в София няколко седмици. Никой не го знае това. Той трябваше да ми събере информация за персоналния живот на Бербатов. Какво е настроението му на тренировки, по какъв начин поддържа връзка със съотборниците си. Докладът ми хареса и взех решение да го купя. Тогава беше елементарно, тъй като струваше 2-3 милиона евро. Исках, колкото може по-рано, Бербатов да пристигна в „ Байер “, тъй като в Леверкузен той можеше да се построи като същински футболист от международна големина. Така и стана.

– В кариерата си сте имал и други срещи с българи. Какви са спомените ви?
– Българският футбол имаше доста добър имидж, само че той беше основан по времето на комунизма. Тогава държавното управление, армията, полицията или не знам кой още помагаше за развиването и построяването на огромни клубове. Школите ви бяха цялостни с гении. Всичко идваше от държавното управление. Футболистите имаха спомагателна храна, спомагателни облекла, всичко им беше екстра. Но въпреки това играчите прекарваха по 10-12 часа в учебно заведение и на подготовка. Много е просто. Вижте олимпийските игри и медалите. След края на комунизма спортът стартира да върви надолу. До 2000 година всички спортове към момента имаха наследството от комунистическото време. Така беше и в Румъния, и в други страни. След това всичко се счупи. Нещо се промени по отрицателен метод. Правителството се отдръпна. Спортът в учебното заведение съвсем изчезна. Инфраструктурата – също. И в този момент страни като България страдат в действителност. Няма организация за младите, няма международни звезди. Вижте „ Лудогорец “ – те играят с девет бразилци. Хората в „ Лудогорец “ питат ли се дали са в Бразилия или в България? Но поради това „ Лудогорец “ е доста сполучлив. ЦСКА още веднъж е мощен. Това е добре. Има минимум два мощни тима в България. Но в случай че ме питате, ще ви трябват още най-малко 10 години, с цел да изградите на ново структурата. Тогава отново има късмет да създадете футболист като Христо Стоичков. Той е единствено един от образците. Той израсна в България, разви се в България. Сега няма никой. Ако попитате за някой национал на България на масата, хората ще почнат да си шушукат на ухо: „ Знаете ли някое име? “ Напълно друго е в този момент. България би трябвало да се преобрази, да започва на ново, с цел да е сполучлива в спорта. И това ще стане след най-малко 7-8 години. Клубовете избират да взимат чужденци. Сигурно те имат някакви качества. Но аз бих предпочел повече да влагам в школите. Инвестиция в личната академия е инвестиция в личното бъдеще.

– Нашата огромна горделивост е успеха над Германия на международното в Съединени американски щати. Как вие, като немски треньор, приехте, че бяхте отстранени от България?
– Винаги съм желал Лечков да имаше малко повече коса! Защото несъмнено нямаше да вкара. По това време България имаше необикновен тим, който играеше на високо равнище. Понякога се случва. Германия направи доста неточности. Вижте този гол. Лечков и Томас Хеслер. Нашият е висок към метър и шейсет и пазеше Лечков. Това е една от аргументите да обичаме толкоз доста футбола. Никога нямаш гаранция по какъв начин ще свърши. Гледах мача вкъщи. България имаше освен огромен тим, само че и нужния шанс. Без него никой не може да завоюва. Но не може и единствено с шанс. България заслужаваше своята победа.

– Последната ви работа беше като народен селекционер на Румъния. Защо не се получиха нещата?
– Румъния е разрастваща се страна. Всичко се трансформира. Младите хора учат по два-три непознати езика. Използват съвременни технологии. Бях сюрпризиран от тази фанстастична страна. Бил съм в Крайова, в Брашов, в Клуж – из цялата страна. Разговарях с президенти, с мениджъри, треньори, играчи. За мен беше чест и опит да работя в Румъния. В края на деня би трябвало да кажа обаче, че не отговорих на упованията. Страната се развива, само че не беше подготвена за класиране на огромен конгрес. Все още въздействието на „ Стяуа “ и на другите огромни е доста мощно. По-точно казцано – на техните президенти. Казах им по този начин: „ Вижте, аз съм самостоятелен. Не съм обвързван с никой! “ А хората не харесваха тази самостоятелност. В този кръг не виждах вероятност. Може би след години ще е друго. Ще се случат нови неща. Мисля, че още за Евро 2020 Румъния има огромен късмет да се класира. В телефонни диалози с другари разбирам, че там не престават да употребяват неща, които аз вкарах в Румъния.

– Имал сте доста клубове в кариерата си. Къде се чувствахте най-добре?
– Все едно да ме попитате, в случай че доста пъти съм се женил, кой е най-хубавият ми брак. Треньорът се влюбва изцяло в клуба, не отчасти. Винаги съм стартирал работа, все едно ще е вечно. Ако погледна в предишното, започнах в „ Кьолн “. Фантастично време. Тогава бях с Тони Шумахер, Пиер Литбарски, Клаус Фишер, Мортен Олсен даже беше мой футболист. Там беше също и Томас Хеслер. Много от моите играчи станаха международни първенци в Италия през 1990-а. После отидох в „ Щутгарт “. Там завоювах първата си купа. Винаги когато нещо е първо, има голямо въздействие върху спомените ти. После пристигнах в Турция. Напълно друг свят. На летището ме чакаха повече хора, в сравнение с имаше на някои мачове в Германия. Цялото летище беше блокирано, тъй като аз идвах. Полицаите единствено ме молеха да бързам. Имаше 10 хиляди души, надали можете да си го визиите. Пътищата бяха блокирани. Казах си: „ Дано всички тези хора дойдат и на стадиона. “ С моите турски другари започнах да трансформирам доста неща. Първото значимо нещо пристигна от Юп Дервал, който е първият с голям принос за развиването на турския футбол. След „ Бешикташ “ отидох в „ Байер “. Това беше най-хубавото място от позиция на условия на работа. Инфраструктурата е отлична. Този тим игра край на Шампионската лига през 2002 година против „ Реал “. Създадох го аз. Тимът доближи най-високото равнище на футбола. След това още веднъж се върнах в „ Бешикташ “, след това в „ Аустрия “ (Виена). Спечелих дубъл в Австрия. Отидох във „ Фенербахче “ и два пъти ликувах с шампионската купа. След това се върнах в „ Кьолн “. Отборът беше във втора дивизия и се примоли да оказа помощ. Имам родственици в Кьолн и одобрих. Но обстановката в клуба беше покруса и най-после се борихме да не изпаднем и от втора лига. Създадохме нов отбор, който съумя да се завърне в елита на втората година. И след това „ Фенербахче “ отново се обади. Имах възприятието, че там не съм приключил с работата. Имах прелестно време. Проблемът беше, че клубът бе назначил двама спортни шефове едновременно. Това на никое място го няма. Все едно тим с двама старши-треньори. Никъде не работи такава скица. Това е и повода да не станем първенци, а имахме най-хубавия тим в сезона 2009/2010 година. Финиширахме втори и някой трябваше да е отговорен. И това бях аз.

– Спечелихте първата купа в историята на „ Щутгарт “, само че и направихте една голяма неточност, която остана доста известна. След като бяхте победил „ Лийдс “ с 3:0, в последните минути на реванша при 1:4 пуснахте четвърти чужденец. УЕФА присъди служебно 0:3 и загубихте преиграването.
– Не бях първият, който направи такава неточност. Правилно питате по какъв начин е допустимо? Да, допустимо е. Като треньор бях тотално съсредоточен върху работата си. В този миг имах потребност от някой на пейката, който да управлява тъкмо проблема с чужденците. Толкова бях фокусиран да отстраня „ Лийдс “. До края на мача не се и замислих, че съм сбъркал. После босовете от УЕФА ми демонстрираха разпоредбите. Казах им: „ Щях да съм благополучен, в случай че ги бях видял по-рано. “ Беше завършило. Бях направил грешката. Но освен аз съм виновен за случилото се. Имам виновност, несъмнено, и я поемам. Не желая никой да бъде упрекван. Трудна обстановка беше. Цял живот чувам за тази неточност и би трябвало да го приема. Ще кажа както за мача Германия – България в Щатите: „ Понякога се случват гадости! “

– Малко след вашето време „ Щутгарт “ купи Красимир Балъков. С Фреди Бобич и Джоване Елбер направиха магическия триъгълник. Какво мислите за времето след вас?
– Бала беше необикновен, приключен футболист. Беше водач. Можеше да чете играта. „ Щутгарт “ биха били щастливи, в случай че през днешния ден имат футболист даже с 50 % от качествата на Балъков. С Бобич и Елбер имаха вродена връзка. След това се разделиха. Знам, че в този момент Балъков е треньор и съм сигурен, че ще успее. Има доста футболни знания и ще ги съобщи на поколенията.

– Има ли клуб, в който ви е гняв, че не сте отишли?
– Благодарен съм на всичко, което ми се е случило и каквото съм постигнал. Честно в никакъв случай не съм имал оферта от „ Реал “ (Мадрид). Работил съм в задоволително огромни тимове. Удоволствие и чест е да работиш във „ Фенербахче “. Същото се отнася и за „ Бешикташ “. Има толкоз прелестни места по света, които съм имал шанса да посетя. Затова благодаря на живота, че ми е дал да видя доста. Помня позитивното, а не отрицателното. Гарантирам ви, че съм минавал и през ужасяващи неща. Но съм минавал. Затова постоянно споделям на децата си и на себе си: „ Винаги би трябвало да се изправиш още един път, откакто си паднал! “

– Един от тези моменти е, когато трябваше да станете треньор на Германия. Ще ни разкажете ли вашата позиция за кокаиновата спекулация?
– Не! (Ха-ха). Това е екстрафилм. Нещо се случи в опредено време. Съжалявам за това. Извинявам се. След това аз рестартирах битката за уважението, което хората ми посочваха. След 2000 година имам приказен живот. Имам четири деца. Семейството ми е фантастично. След 2000 година завоювах повече титли, в сравнение с преди този момент. Започна най-успешната част от живота ми. Навсякъде ме посрещаха топло. В живота стават неточности и би трябвало да се учиш от тях. Да се върнеш по-силен и да не ги повтаряш. Това се отнася за мен. Водя сполучлив живот, почтено!

– Какво очаквате от Германия на Мондиал 2018?
– Германия постоянно е един от любимците. Лесно би трябвало да мине груповата фаза. Ще забележим кой е идващият противник. Да стигнеш до полуфинал е огромен триумф. Зависи от формата в съответния ден и от елементи като да вземем за пример дали всички титуляри са здрави. Може да се стигне до дузпи, може да има травми. От друга страна – каква е атмосферата в тима тъкмо този ден. Винаги има доста дребни елементи, които са част от живота. Мисля, че Бразилия след неуспеха на своето международно състезание ще е доста стимулирана да стигне до финала. Вижте развиването на Аржентина – малко по малко. Става все по-силна. Испания сполучливо извървя интервала на възобновяване на тима. Франция също е класен отбор. Вече нямам доверие на Англия. Винаги съм планувал, че англичаните ще играят най-малко на полуфинал и след това хората ми се смеят. Затова не ме питайте за тях, въпреки че имат добър тим. Винаги има и изненада. Защо да не бъде Колумбия да вземем за пример? Такава беше преди Чили. Сега Исландия е доста забавна. Винаги има един новобранец, който излиза на сцената, с цел да се изправи против статуквото. На Мондиал 2002 да вземем за пример Южна Корея отиде на полуфинал и загуби с 0:1 от Германия след гол на Михаел Балак.

– А какво бихте споделили за Мексико, от който все се чака нещо забавно?
– Винаги съм харесвал Мексико. Фантастична техника, креативност. Имат доста добра отбрана. И тук ще кажа като за Англия. Винаги е претендент да стигне най-малко до четвъртфинал. Обикновено минава групата и по-късно изчезва. В Бундеслигата, във Висшата лига, в Примера дивисион все има мексиканец, който прави съществено усещане. Мексико е аустайдерът-фаворит.

– Може ли да е рисков за Германия?
– Винаги може. Мексико не зависи единствено от един състезател. Чичарито е превъзходен футболист, който може да прави разлика. Но около него има още доста. Ще е мъчно на Германия. Това е първият мач на сезона. Никой не знае какво ще се случи. След три-четири мача можеш да има усещане за тима. Но първоначално? Определено не бих желал първият ми мач да е против Мексико. Ще е мъчно.

– Последен въпрос – по какъв начин виждате бъдещето?
– Сигурен съм, че най-хубавото ми време ще пристигна. Говоря с няколко клуба и федерации. Имам интерес да работя като народен треньор. Харесва ми и интервала на неизвестността. Благодарен съм за всичко, което реализирах до момента. От друга страна съм любопитен и гладен за идващото предизвикателство.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР