Кристина Димитрова е истински ураган от емоции, енергия и усмивки.

Кристина Димитрова е същински вихър от страсти, сила и усмивки. Музиката е единствено една от бурните пристрастености в живота й, само че за сметка на това е най-голямата. Като характерен представител на царската си зодия Лъв Криси има впечатляващ живот, забележителна кариера и щури житейски истории. В персонален проект рядко е сама, тъй като до нея непроменяемо са постоянно най-важните мъже – обичаният, някогашният брачен партньор - композиторът Иван Тенев, написал едни от най-хубавите текстове на шлагерите й, както и безконечната дуетна половинка Орлин Горанов. Именно в неговата компания Кристина ще посрещне с уместно въодушевление и тазгодишното жарко лято – като част от горещо национално юбилейно турне, на което Орлин Горанов ще посрещне и своя 60-и рожден ден на сцената. Първите концерти от обиколката на огромните летни подиуми са в Стара Загора – на 11 юли, Добрич – на 12 юли, и Варна – на 20 юли и 10 август – Бургас. В турнето, с изключение на Кристина Димитрова и Орлин Горанов, ще забележим още и Марги Хранова, Тони Димитрова и Мариана Попова. - Криси, всякога, когато се задава концерт или турне, хората чакат нещо ново, нещо друго, въпреки от реализатори, които добре познават. Ти обичаш опитите и ми е забавно какво си намислила този път?
- Права си, да, изненадата е доста значим миг. Всъщност е определящ значително. В случай на това турне ще заложим на шлагерите, които се знаят от цяла България, тъй като през годините те станаха наша визитна картичка. Но, несъмнено, ще предложим и нещо ново на публиката, което нека да й се хареса. Атракцията този път е в самия формат, който сервира. Орлин Горанов има кръгла годишнина тази година – навършва 60 и по тази причина ми хрумна, че би могъл да се събере с всичките си най-известни партньорки на сцената. Решихме да се съберем и да му създадем този подарък за юбилея. И в действителност последният концерт – в Бургас на 10 август, ще бъде огромното празненство, след което ще има и афтър празненство. Обещавам да бъде доста атрактивно и радостно (усмихва се).

- Извън изненадата за Орлин Горанов какъв музикален коз криеш и самата ти в ръкава си? Разбрах, че имаш нова ария...
- Правилно си схванала (смее се). Най-новият ми сингъл се споделя „ Сладките неща” и мисля, че е безспорен цялостен летен шлагер. Текстът, естествено, е дело на Иван Тенев, а музиката е на Светльо Лобошки. Идеята на песента е да покажем летния ваучър – това, което става по неналожителен и натурален метод. Много държах да пресъздам чувство за другарство, не нещо доста първокласно. Затова и поканих в клипа мои другари – да вземем за пример във видеото взимат присъединяване двама „ Мистър България” и още едно момче, което беше от кандидатите за „ Мистър София”. Снимките са правени по най-красивите места на Южното ни Черноморие, получи се доста свежо, директно без някакъв доста специфичен сюжет. Направихме и доста крепък ваучър на една яхта, която ми предоставиха мои близки другари. Мисля, че се получи доста прелестно и красиво, и се надявам песента да се хареса, тъй като е ария за народа, за хората. Песен, която може да се запее. Вече доста рядко се вършат такива песни. Като че ли се залага на еднодневките – на песните, които не остават след това в съзнанията на хората. И единствено след година към този момент са забравени. Моето предпочитание беше да направя ария, която освен да може да се запее, само че и да остане в музикалния живот на България.

- Ти си човек с богата музикална биография, а в това време постоянно ми звучиш като човек, който надали не в този момент стартира да гради кариера. Откъде черпиш тази безкрайна сила, този заряд?
- Нямам тип на изтощен човек, нали (смее се). Така е! Аз съм човек с доста сила и доста хрумвания. Обичам да опитвам непрекъснато, характерен Лъв (усмихва се). Обичам и музиката, тя е моят живот и аз допускам, че

докато съм здрава и мога да бъда на сцената, дълги години ще бъда

Стига публиката да ме желае, несъмнено, само че до този миг точно тя е тази, която ме окуражи и прави по този начин, че в мен да го има непрекъснато този прелестен заряд.

- Енергията ти не свършва единствено с музиката обаче, тъй като си се занимавала задоволително интензивно и с кино, политика, недвижими парцели... Но с какви страсти остана от другите си занимания?
- С доста позитивни. За мен да бъда дейна, това е живот. Ако се застоя на едно място и не върша нищо, евентуално или ще изпадна в меланхолия, или няма да пребивавам. Действието е моят живот и с колкото повече неща се занимавам, толкоз повече те ме зареждат. Също по този начин и пътуванията – аз непрекъснато нанякъде пътувам. В момента, в който се застоя малко повече в София, да вземем за пример, стартирам незабавно да се нервирам, да считам, че това е някакво изгубено време. Трябва непрекъснато да съм сред хора, нещо да се прави, да изобретявам нещо, да опитвам – в действителност в това се състои моят заряд. Докато вдишвам – това ще бъде (усмихва се).

- Как се усети като актриса? Не си говорила различен път за това...
- Не съм, да... Но това е не по-малко ужасно преживяване от музиката. И даже, в случай че имам опция, в случай че отново ме поканят, ще бъде огромна наслада за мен. Обичам да съм пред камера, тъй като заставам добре. Дори ми прави усещане, че постоянно когато снимат с мен, след това екипите ми споделят, че е извънредно елементарно да се работи с мен. Мисля, че човек се ражда с това умеене, не го придобива толкоз. Това да обичаш камерата и тя да те обича – е нещо, с което си се родил. Това не се учи.

- А политиката?
- Сложна материя... Впускам се в нея и много пъти претърпявам много разочарования от това, което съм мислела, че ще се случи. Идеите, поради които съм се борила по един или различен метод. Това обаче ми дава тласък да не спирам, да не преставам да пробвам, до момента в който стане, до момента в който се получи. После още веднъж следва отчаяние. Отказвам се за известно време. И отново се впускам... упорита съм (смее се). Със сигурност няма да се откажа във времето, само че от време на време ми е доста мъчно да комбинирам във времето всичкото това, тъй като аз към момента съм деятелен реализатор, доста пътувам и съвсем нямам свободно време. Знаеш ли, аз съм доста почтен човек и не укривам в никакъв случай нещата, които ме ядосват. А в България доста неща ме нервират. Затова постоянно споделям, че у нас
най-много куца законодателната власт. Няма закони в България!
И сигурно ще се пробвам още веднъж да вляза в политиката, и в случай че мога с нещо да оказвам помощ нещата да вървят към по-добро.


С двама от обичаните си мъже – дуетната половинка Орлин Горанов (вляво) и някогашния брачен партньор Иван Тенев, написал съвсем всички нейни шлагери

- Когато отпътува за Индия преди години след това призна, че се връщаш с напълно променено схващане, а знаеш, че това е най-трудно да се промени. Какво стана там?
- О, да. Преди, като бях по-млада, ужасно доста се ядосвах. Искам все всичко да бъде тъкмо по този начин, както съм го решила. Не правех никакви взаимни отстъпки. И когато отпътувах за Индия, се върнах напълно друга. Просто различен човек. Станах доста по-спокойна, търпелива, започнах да върша леки взаимни отстъпки. Майка ми, да вземем за пример, постоянно ми е давала съвета – преди да направя нещо, преди да взема решение, да броя до 100, с цел да не скърбя след това, че съм прибързала за нещо. Бях много по-импулсивна, а когато човек е подобен, той не мисли, а прави всичко по някой път и поради прям дебелоглав. Генералната смяна ми донесе повече успокоение. В Индия съумях да посетя над 40 храма. Срещнах се с доста хора, приказвах с тях и видях, че те въобще не се интересуват от материалното. А за жалост светът става все по-материален. Гледам и приятелите, познатите си – всеки се стреми към нещо материално – това не е нещо безусловно неприятно, поради забързания свят, в който живеем, обаче от време на време е прекомерно. В мен по някакъв метод там някак си се пречупиха тези неща.

Промених се. Не ме интересува към този момент толкоз материалното

колкото природата, положителните връзки сред хората, дребните неща в живота, които те радват. В Индия ми направи усещане, че хората са щастливи с в действителност доста малко. И може би това е рецептата за щастието. Да не приказваме за това, че през годините изкорених в себе си това възприятие, което е присъща линия на българина – завистта. Завистта обаче изяжда. Успях да го изкореня! В мен през днешния ден няма нито завист, нито злоба, а се веселя на триумфите на хората. Гледам на тях като на тласък.

- Преди интервала в Индия сме си говорили нееднократно за тогавашната ти пристрастеност към хазарта. И тя ли остана в предишното?
- О, да. Хазартът е обвързван повече с материалното, а на мен то към този момент не ми е забавно. Научих се по някакъв метод да не се вманиачвам към нищо, тъй като всяко едно пристрастяване води към огромна загуба, даже и да става дума за даден човек. Аз напълно не съм хазартна персона. По-скоро съм голям експериментатор и в този смисъл може да се каже, че съм човек, който залага на нещо, с цел да се случи, единствено че не непременно. Не обичам да заплащам мъчителни цени, за каквото и да е в живота си. Дори мога да кажа, че до този миг в живота ми ориста е била извънредно благосклонна към мен. Малко са сложните ми моменти, само че, несъмнено, измежду тях са разводите ми, както и загубата на татко ми. Всичко друго не е толкоз съдбовно. Ако човек е здрав и може да продължи напред, няма какво да го събори.

- Ще те върна малко обратно във времето, с цел да схвана кой е индивидът, който ти подаде пръв ръка, с цел да ти тръгне напред и нагоре кариерата?
- Още когато влезнах в Консерваторията, за огромно мое благополучие първият човек, който срещнах там, бе Мария Ганева – преподавателката ми по пиано, както и дамата, която написа и първите ми шлагери. И даже в този момент, в случай че се чуят, ще звучат съвременно, тъй като по това време аз не пеех типичната сцена. Предпочитах да звуча по-модерно, заради което не малко пъти съм си имала и проблеми.

- Какви проблеми?
- Пеех песни като „ Добре ми е така”, „ Без билет”, „ Урок”, „ Рицар без броня”, с каквито през днешния ден студентите в Консерваторията взимат изпитите си. Но преди години те се възприемаха необичайно, даже се гледаха с неприятно око.


Кадър от видеото към новия парещ шлагер на певицата „ Сладките неща”

- С Орлин Горанов сте дружно от цели 35 години на сцената. От време на време ви събират, разделят, ту сте се скарали, ту сте се сдобрили... историята малко наподобява на зле режисиран сапунен сериал?!
- (смее се) тъкмо по този начин се получава, да. Какви ли не истории измислят с нас двамата, доста се забавляваме. Още повече, че аз постоянно съм била на правилото – и най-лошата реклама, е реклама. Щом пишат за мен, не са ме не запомнили към момента (смее се). Явно не престават да съм на гребена на вълната. Но това въобще не ме нервира, тъй като с Орлин сме от хората, които си знаят работата и не се въздействат от нищо друго, до момента в който я правят. Знаеш ли, че през всичките тези години с него, до момента в който сме работили, не се е случвало да се скараме в никакъв случай и за нищо, нито един път. Дори аз в никакъв случай не съм се дразнела поради това, че той, да вземем за пример, пее и с други мои колежки. Всеки от нас е свободен реализатор и има правото да прави, каквото желае, да пее с който желае, да опитва. Това в никакъв случай, в никакъв случай не ме е дразнело. И все пак се получава по този начин, че каквото и да се изпее – от него или от мен без наличието на другия, хората все ни свързват двамата. Много постоянно дори,
когато Орлин отиде някъде на присъединяване, го питат “Къде е Кристина?”
при мен е същото. Двамата, с изключение на сътрудници, сме и доста положителни фамилни другари. Имаме толкоз доста обстановки зад тила си, че няма да ми стигне времето да изброя и половината от тях (смее се). Орлин е извънредно занимателен, непрекъснато се майтапи и няма досада с него. Особено пък, когато тръгнем някъде на път – даже и да съм в някакво неприятно въодушевление, той ми го оправя тъкмо за минути. Няма по-добър повествовател на вицове от него. Той постоянно е душата на компанията. Невероятно занимателен е и е извънреден джентълмен.

- И половинките ви в живота някак са се научили да не изпитват ревнивост от този безспорен креативен синхрон сред вас?
- О, да. И двамата сме фамилни, щастливи с сътрудниците си, само че смешното е, че поради това безспорен синхрон, който сме постигнали през годините, където и да отидем, хората мислят, че... ние сме семейство (смее се). Много постоянно дори, резервирайки хотел за обещано присъединяване, когато пристигнем се оказва, че са ни запазили апартамент, не две обособени стаи. Започваме да се смеем и аз подмятам имитация от вида на: „ Ооо, ами ние от дълго време не спим дружно, тъй като той доста ми хърка”. Забавляваме се с тези неща. Свикнали сме от дълго време.

- Криси, знам, че вярваш в нумерологията. Какво забавно си схванала от числата за себе си, за живота си?
- Аз по принцип не съм от хората, които обичат да посещават врачки, само че един път преди години една другарка ме помоли да я съпроводя, тъй като трябвало да бъдем две, другояче нямало да й гледа въпросната жена. И когато отидох при нея, тя стартира да ми приказва нещата от живота ми, само че тъкмо по този начин, както са. Беше ми се родило единствено едното детенце – Митко, а гледачката ми сподели, че ще имам бракоразвод и второ дете по-късно. Само като чух и реагирах с: „ Ооо, парадокс! Нито желая да се развеждам, нито да имам второ дете, тъй като имах доста мъчно раждане”. Обаче по-късно всичко се случи, както го беше споделила. А по отношение на нумерологията – близка моя другарка, която се занимава с тази просвета, ми сподели, че в този момент, на този ми рожден ден, който е на 31 юли, до 8 без 15 сутринта аз би трябвало да си бъда в София, по-късно мога да вървя, където си желая да чествам. И по тази причина по този начин и ще направя, пък след това съм си намерила едно прелестно място за празнуване – неповторимо кътче в Гърция, на което попаднах инцидентно, гледайки туристически канал една вечер.

----------------------------------------------- Първата й кола е трабант, платен на търг На това трабантче по този начин и не можах да привикна със скоростите и се наложи да го дам на мои другари да ме карат. След това си купих от Шумен една шкода – по това време беше доста мъчно човек да си купи кола. Но познати ми предложиха след едно мое присъединяване и аз бързо взех решението. Бях на върха на щастието в нея (смее се).
----------------------------------------------- Самостоятелна е от 17-годишна Когато приключих гимназия, беше наложително 8 месеца да се работи, да имаш трудов стаж. И тогава отидох при вуйна ми в един огромен цех, с цел да работя като чертожник. Бях извънредно сръчна, само че тъй като доста мразех да ставам рано, отивах много по-късно на работа, само че за сметка на това си вършех, каквото би трябвало в границите на няколко часа. Накрая даже шефовете ми споделиха: „ Еее, може да не те одобряват да учиш, с цел да си останеш тук да си работиш, че доста добре се справяш и сме удовлетворени от теб”. Помня, че с първата си заплата, която беше 80 лв., взех на мен и майка ми по едно напълно тъничко златно синджирче. А първият ми хонорар беше 60 лв. и когато го получих, помня по какъв начин се замислих за това, че преди работех цялостен месец за 80 лв., а в този момент след едно присъединяване имам 60 (смее се). Мечтаех си тогава защо ли не, най-вече да пътувам из света. И за мое благополучие сбъднах всичко!

Интервю на Анелия ПОПОВА