Спортен психолог: Страхът от неизвестното е по-опасен от самия вирус
Кристина Димитрова е част от ПФК „ Черно море “ от 2016 година насам като психолог. При „ моряците “ приоритет в работата й е стиковането на обособените футболисти като колектив, както и консолидираното на възпитаниците на ДЮШ в мъжкия футбол. Тя е част и от административния отдел на „ Тича “, където съвместява позицията на състезателен психолог с тази на TMS управител. Специално за Gong.bg тя показа на практика препоръки от позиция на логиката на психиката, които биха могли да бъдат потребни на всички спортисти в сложните дни без деен спорт.
-Поддържаш ли дейна връзка с футболистите на Черно море и в тази по-особена обстановка? Какви препоръки им даваш?
-Да, несъмнено! При съществуването на една непозната за всички ни обстановка ограниченията, които всеки от нас би трябвало да предприеме, също са в прорез с нормалното ни всекидневие. От натоварен подготвителен метод на живот би трябвало да се приспособяваме към по-спокоен темп. От психична позиция изолацията, в която сме, е отличен тест за нашата душeвност. От нас зависи дали ще се поддадем на страха и отрицателните вести, които безспирно ни заливат или ще се самосъхраним и открием нови и непознати до този миг страни от живота, които биха ни били потребни след края на рецесията.
-Предполагам, че със състезателите от чужбина предизвикването е по-голямо, защото те са надалеч от своите фамилии?
-Състезателите ни от чужбина са умни момчета, които знаят, че прибирането в родината им на този стадий би била прекомерно рискована, както за тях самите, по този начин и за фамилиите им. Естествено, че при липса на най-близките предизвикването е в пъти по-голямо, само че имаме шанс, че живеем във време, в което технологиите са мощно развити и сме единствено на едно кликване от тези, които обичаме, без да се постанова да рискуваме здравето си.
-Рискова група от психическа позиция сякаш са и младите футболисти. Какъв би трябвало да бъде методът към тях?
-Моите наблюдения сочат, че тъкмо тази група са млади, виновни хора, които са наясно със обстановката и спазвайки карантината, поставят старания за физическата си подготовка независимо. Сега е моментът да се научат на самообладание, да отделят повече време за действия, които са им забавни и да продължат да живеят по нормалния си метод, доколкото ситуацията го разрешава и спазвайки напътствията на здравните специалисти.
-Безспорно потвърдена е корелацията сред физическа интензивност и психическо здраве. При тези условия хора, които си вадят хляба със спорт, несъмнено са склонни към по-особена психическа неустойчивост?
-Физическата интензивност и психологичното здраве вървят ръка за ръка. Хубавото в обстановката обаче е, че спортистите имат едно изключително значимо качество и това е самодисциплината. При подобен тип зараза съществуват няколко съществени вида реакции. Едната е подценяване на обстановката, втората надценяване, третата предразсъдък. Дисциплинираният човек обаче има трезвата преценка, че и това ще мине. В спешни обстановки хората би трябвало да бъдат единни, да се поддържат и да работят самоуверено. Ако се паникьосаме, губим трезвата си визия да отреагираме съответно. А когато всичко това премине, ще се завърнем по терените по-мотивирани от всеки път, защото всички сега оценяваме дарът, наименуван футбол!
-Как може да бъде преодолян страхът от неизвестността, който е обхванал освен футболната общност, само че и света?
-Коронавирусът е невидимият зложелател на новото време. Поставен пред подобен конкурент, човек губи възприятието си за надзор, надлежно в него се поражда боязън от незнайното. Но какво в действителност е под наш надзор? Не е ли това заблуда на човешкия мозък, която основава една изкуствена сигурност? Сега е моментът да се “ваксинираме” с подобаващите психични препоръки, с цел да посрещнем и да се оправим рационално с казуса. Безпокойството и страхът от незнайното са една “инфекция”, която е не по-малко рискова от самия вирус!
-Казват, че всяка рецесия носи нови благоприятни условия. Какви ще бъдат те съгласно теб от позиция на логиката на психиката?
-Тук е моментът да погледнем извън във вътрешността, да се обкръжим с скъпите и значими хора за нас, да преосмислим живота и сложим нови цели пред себе си. Ще мине карантината, ще мине изключителното състояние, ще се върнем по терените и трибуните. Въпросът е какво ще ни остане, какво сме научили след всичко това и най-важното – направило ли ни е малко по-добри хора?
-Поддържаш ли дейна връзка с футболистите на Черно море и в тази по-особена обстановка? Какви препоръки им даваш?
-Да, несъмнено! При съществуването на една непозната за всички ни обстановка ограниченията, които всеки от нас би трябвало да предприеме, също са в прорез с нормалното ни всекидневие. От натоварен подготвителен метод на живот би трябвало да се приспособяваме към по-спокоен темп. От психична позиция изолацията, в която сме, е отличен тест за нашата душeвност. От нас зависи дали ще се поддадем на страха и отрицателните вести, които безспирно ни заливат или ще се самосъхраним и открием нови и непознати до този миг страни от живота, които биха ни били потребни след края на рецесията.
-Предполагам, че със състезателите от чужбина предизвикването е по-голямо, защото те са надалеч от своите фамилии?
-Състезателите ни от чужбина са умни момчета, които знаят, че прибирането в родината им на този стадий би била прекомерно рискована, както за тях самите, по този начин и за фамилиите им. Естествено, че при липса на най-близките предизвикването е в пъти по-голямо, само че имаме шанс, че живеем във време, в което технологиите са мощно развити и сме единствено на едно кликване от тези, които обичаме, без да се постанова да рискуваме здравето си.
-Рискова група от психическа позиция сякаш са и младите футболисти. Какъв би трябвало да бъде методът към тях?
-Моите наблюдения сочат, че тъкмо тази група са млади, виновни хора, които са наясно със обстановката и спазвайки карантината, поставят старания за физическата си подготовка независимо. Сега е моментът да се научат на самообладание, да отделят повече време за действия, които са им забавни и да продължат да живеят по нормалния си метод, доколкото ситуацията го разрешава и спазвайки напътствията на здравните специалисти.
-Безспорно потвърдена е корелацията сред физическа интензивност и психическо здраве. При тези условия хора, които си вадят хляба със спорт, несъмнено са склонни към по-особена психическа неустойчивост?
-Физическата интензивност и психологичното здраве вървят ръка за ръка. Хубавото в обстановката обаче е, че спортистите имат едно изключително значимо качество и това е самодисциплината. При подобен тип зараза съществуват няколко съществени вида реакции. Едната е подценяване на обстановката, втората надценяване, третата предразсъдък. Дисциплинираният човек обаче има трезвата преценка, че и това ще мине. В спешни обстановки хората би трябвало да бъдат единни, да се поддържат и да работят самоуверено. Ако се паникьосаме, губим трезвата си визия да отреагираме съответно. А когато всичко това премине, ще се завърнем по терените по-мотивирани от всеки път, защото всички сега оценяваме дарът, наименуван футбол!
-Как може да бъде преодолян страхът от неизвестността, който е обхванал освен футболната общност, само че и света?
-Коронавирусът е невидимият зложелател на новото време. Поставен пред подобен конкурент, човек губи възприятието си за надзор, надлежно в него се поражда боязън от незнайното. Но какво в действителност е под наш надзор? Не е ли това заблуда на човешкия мозък, която основава една изкуствена сигурност? Сега е моментът да се “ваксинираме” с подобаващите психични препоръки, с цел да посрещнем и да се оправим рационално с казуса. Безпокойството и страхът от незнайното са една “инфекция”, която е не по-малко рискова от самия вирус!
-Казват, че всяка рецесия носи нови благоприятни условия. Какви ще бъдат те съгласно теб от позиция на логиката на психиката?
-Тук е моментът да погледнем извън във вътрешността, да се обкръжим с скъпите и значими хора за нас, да преосмислим живота и сложим нови цели пред себе си. Ще мине карантината, ще мине изключителното състояние, ще се върнем по терените и трибуните. Въпросът е какво ще ни остане, какво сме научили след всичко това и най-важното – направило ли ни е малко по-добри хора?
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ