Без промени в политиката на ЕЦБ в първото заседание под ръководството на Лагард
Кристин Лагард
Европейската централна банка (ЕЦБ) не направи промени по политиката си по време на последното съвещание на управителния съвет за годината. То бе и първото с новия президент на Кристин Лагард, която пое поста от Марио Драги през ноември. Очаквано, Лагард остави лихвените проценти по депозитите на -0.5%, надълбоко в отрицателната територия - може би най-важното завещание от мандата на Драги.
Неясно е обаче до каква степен могат да се вършат заключения за дълготрайната политика на ЕЦБ под управлението на Лагард, която до неотдавна бе шеф на Международния валутен фонд (МВФ). По време на мандата си Драги бе значително заставен да разхлаби, доколкото е допустимо, паричната политика, откакто първо трябваше да се оправи с последствията от рецесията от края на предишното десетилетие, а по-късно се сблъска и с резултатите от комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От първата конференция на Лагард стана ясно, че тя сигурно няма да прави огромни промени по политиката на централната банка в кратковременен проект и за момента стъпките на ЕЦБ ще са по-скоро към " още от същото ". Може би най-важното от изявлението на Лагард пред публицисти е, че тя ще изиска още повече ограничения от страна на самите национални държавни управления.
" За да достигнем до всички позитиви на нашата парична политика, би трябвало да получим поддръжка и от други политики, тъй че да имаме капацитет за дълготраен напредък. Правителствата, които имат фискално пространство, би трябвало да бъдат подготвени да работят дейно и в точния момент. Там, където има висок държавен дълг, държавните управления би трябвало да се целят към структурно балансиране ", разяснява Лагард.
От ноември банката стартира и ново отпечатване на пари, като към този момент всеки месец купува облигации за 20 милиарда евро, също така реинвестира и постъпленията от лихвите. Общо по време на мандата на Драги бяха отпечатани 2.6 трлн. евро - като помощ за стопанската система на еврозоната и като мярка срещу инфлацията.
Европейската централна банка (ЕЦБ) не направи промени по политиката си по време на последното съвещание на управителния съвет за годината. То бе и първото с новия президент на Кристин Лагард, която пое поста от Марио Драги през ноември. Очаквано, Лагард остави лихвените проценти по депозитите на -0.5%, надълбоко в отрицателната територия - може би най-важното завещание от мандата на Драги.
Неясно е обаче до каква степен могат да се вършат заключения за дълготрайната политика на ЕЦБ под управлението на Лагард, която до неотдавна бе шеф на Международния валутен фонд (МВФ). По време на мандата си Драги бе значително заставен да разхлаби, доколкото е допустимо, паричната политика, откакто първо трябваше да се оправи с последствията от рецесията от края на предишното десетилетие, а по-късно се сблъска и с резултатите от комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От първата конференция на Лагард стана ясно, че тя сигурно няма да прави огромни промени по политиката на централната банка в кратковременен проект и за момента стъпките на ЕЦБ ще са по-скоро към " още от същото ". Може би най-важното от изявлението на Лагард пред публицисти е, че тя ще изиска още повече ограничения от страна на самите национални държавни управления.
" За да достигнем до всички позитиви на нашата парична политика, би трябвало да получим поддръжка и от други политики, тъй че да имаме капацитет за дълготраен напредък. Правителствата, които имат фискално пространство, би трябвало да бъдат подготвени да работят дейно и в точния момент. Там, където има висок държавен дълг, държавните управления би трябвало да се целят към структурно балансиране ", разяснява Лагард.
От ноември банката стартира и ново отпечатване на пари, като към този момент всеки месец купува облигации за 20 милиарда евро, също така реинвестира и постъпленията от лихвите. Общо по време на мандата на Драги бяха отпечатани 2.6 трлн. евро - като помощ за стопанската система на еврозоната и като мярка срещу инфлацията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ