Лятната ваканция на един нормален софийски дри*льо
Кристиано Генадиев се разсъни към 10, 10 и нещо. Той беше на 14 и посред август, несъмнено, беше в лятна почивка.
Кристияно се споделяше по този начин, тъй като след Бума на тъпи имена през деветдесетте пристигна Големият гърмеж на тъпи имена от началото на новия век. Когато точно Кристияно се беше родил. Това обаче не беше проблем за него, тъй като 80% от съучениците му носеха не по-малко несъответстващи имена.
Ако се споделяше по този начин и ходеше на учебно заведение в края на предишния век, щяха да го побъркат от бъзици, вероятно да намрази родителите си и да стартира да си приказва самичък.
Но, за негов шанс, тогава той още не е бил роден. Поне за това ориста го беше пощадила.
За друго – не.
Кристияно Генадиев си нямаше село, на което да върви през лятото, родителите му нямаха и вила. Нямаха и пари да го пратят на море. Въобще свръх-изобретателните му родители бяха достигнали апогея на всичките си постижения с изобретяването на името му.
Затова Кристияно трябваше да си уплътнява времето някак, до момента в който всичките му познати бяха някъде надалеч и се забавляваха, както се поставя на ранни пубертети през август.
Момчето от дълго време беше определило себе си за ЕНСД – Младши. Тоест „ Един естествен софийски дри*льо – Младши “, правоприемник в квартала на брат си Един естествен софийски дри*льо – Старши, който се споделяше Самуил (и му викаха Симо). Той беше имал шанса да получи обикновено име.
Понеже дюнерите против блока на ЕНСД бяха два междинни за ТрииДвайсе, той беше почнал да придобива силуета на късноесенна тиква. Затова реши, че би трябвало да спортува. Така смяташе, че има късмет и новите му съученички в гимназията да почнат да му обръщат внимание най-сетне. Или най-малко да му запомнят името.
Пробва с футбол, само че бързо разбра, че да си играеш самичък футбол е като да си приказваш самичък по два телефона. Забавно е първоначално, само че бързо започваш да се чувстваш жалко и ти писва. Реши да порита против стената на прилежащия блок, тя най-малко му връщаше топката, беше нещо като сътрудник.
Първото яйце се разруши на към 2 метра от ЕНСД. Съседката беше като полицейско куче – не издаваше и тон преди да нападне. Явно не й харесваха ритмичните тупкания в стената на жилището й. Второто яйце прелетя заплашително покрай ЕНСД и той реши да се изнесе, до момента в който можеше. Взе си топката и си тръна.
По малкия екран имаше единствено индийски и турски сериали. ЕНСД реши да даде късмет на баскетбола. Все отново това можеше да си го играе самичък.
Не че беше влюбен в спортния метод на живот, само че, както споменахме, не искаше да наподобява на поничка без дупка, а и умираше от досада. Единствените му другари, които не бяха „ някъде “, жулеха бири по през целия ден и пушеха трева като луди, тъй че и те му бяха скучни. Не че ЕНСД не пиеше бира, само че го правеше рядко. Не беше светец – и трева беше опитвал, само че гледаше да е единствено „ за купона “, а не по през целия ден всеки ден.
Мина около „ бирената “ компания по път към игрището. „ Йо, Роналдо, к‘во ста‘а! “ Сещате се за какво му викаха Роналдо, нали?
Много неприятна изненада чакаше ЕНСД, когато стигна до игрището. Някой дръвник беше разрушил и второто табло – нямаше панер. Както и да е, намерения си той, има още едно игрище.
Но август месец е строително деен и кварталите на София постоянно си сменят силуета. Половината игрище беше засипано с пясък и трошляк. Оказа се, че някой е купил прилежащия терен и си строи къща. Понеже е тесничко, беше завзел малко от игрището (тя кметицата на региона е „ наш човек “ за всеки, който я помоли по-финансово), а останалата част от него употребява за склад. Гадост! Точно частта със здравия баскетболен панер!
Трябваше да върви в прилежащия квартал. Там имаше едно игрище с един здрав панер.
Настилката му обаче беше напукана по този начин крепко, че приличаше на разорана равнища. Да се чуди човек по какъв начин се реализира тоя резултат с асфалт. Вероятно от седемдесет и втора, когато са строили игрището, не е било ремонтирано.
По някаква необяснима причина ЕНСД се сети по какъв начин преди месец от общината стремително пратиха хора да ремонтират дупка пред един от блоковете. После се разнесе слух, че било поради „ оня “, дето братовчед му работил в министерството.
Между планините, низините и равнините на тая асфалтова карта се беше събрало обичайно количество пясък и пръст през годините, тъй че ЕНСД съумя на няколко пъти крепко да се пребие. На финала кисела лельо-бабка се появи на балкона си и стартира да крещи по ЕНСД, че ще слезне и ще му завре топката на място, което щеше да затрудни ходенето му. Макар предлагането да беше анатомично невероятно, ЕНСД реши да не рискува да разбере дали бабката ще опитва да си извърши обещанието.
Явно не й беше харесал шумът от ламариненото ретро табло.
Е, можеше да опитва да потича с кучето в парка, нали? На път за у дома мина около денонощния. На витрината имаше огромна реклама с мокра мацка по бански, която му споделяше, че вътре тече промоция на: бира – 2 литра за 2 лева.; мастика и мента – плащаш 2 взимаш 4.
Не е зле.
Метна топката на леглото си и постави мотива на кучето. Двамата се понесоха към парка. Още с излизането от входа, друга лельо-бабка (откъде се показваха тия митични същества!) кресна по нещо сополиво и ревящо, което евентуално беше внучето й, че, в случай че не слуша ей това куче ще го нахапе, я гледай какво е огромно. Детето млъкна.
Вероятно щеше да порасне с огромна обич към животните и без боязън от тях, евентуално нямаше след това да ги рита по улиците или да желае да ги трови.
Докато двамата тичаха, на няколко пъти след тях някой крещеше да внимава с тоя помияр, че другояче ще го пребият. Един относително млад пенсионер даже размаха тоягата, която изясни, че си носи особено за „ такива като тебе! “, каквото и да значеше това. На десетата минута ЕНСД беше уцелен от майсторски добре ориентиран бирен кен в тила. Спря и се обърна. Младата майка го гледаше кръвожаден, до момента в който балансираше тъничък фас сред острите си нокти на едната ръка. С другата ровеше в чантата с пелени, откъдето извади още един кен с бира. С изтънчеността на преносвач дамата изясни на ЕНСД, че желае да опознае майка му древен, също по този начин изрази съмнение, че самият той е полово неосведомен. Беше ядосана, че кучето минало до количката на бебето й. Изглежда беше загрижена майка, а не тесногръда тъпа пу… пуританка (за каквато я намерения ЕНСД). Пепелта от цигарата на загрижената майка падна в бебешката количка, до момента в който тя продължаваше да псува.
ЕНСД Кристиано реши, че е време да се откаже от тия безсмислени опити да спортува в тоя квартал или в прилежащия, или в парка, или изобщо в тоя град, или страна.
На връщане към у дома мина около няколко изпотрошени стадиони. Детските площадки обаче бяха здрави и шарени. ЕНСД се сети, че беше чувал майка си да споделя, че това в този момент било съвременно за кметовете, тъй като младите родители трябвало да са удовлетворени. Те гласоподават. 14-годишните ЕНСД-та не гласоподават. На детските площадки беше цялостно с такива – млади родители. Седяха по пейките към люлките, където бяха хлапетата им, пушеха и пиеха бири. Някои люпеха и семки.
Всичко това, несъмнено, нямаше да е проблем, в случай че се случваше за първи или втори, че даже трети път. Но то в действителност се случваше всеки ден от началото на ваканцията на момчето. А той си спомняше, че и последните му 3-4 ваканции не бяха доста по-различни. Нещо му подсказваше, че и идващите нямаше да бъдат.
Може би беше време да спре да се пробва.
Пак мина около денонощния и този път забави крачка, до момента в който гледаше рекламата с мократа мацка. Спря се. „ Е**л съм го! “, сподели си ЕНСД и влезе в магазина.
10 минути по-късно беше при приятелите си, дето пиеха бира по през целия ден. Седна при тях и извади от раницата си своята двулитровка.
Кристияно се споделяше по този начин, тъй като след Бума на тъпи имена през деветдесетте пристигна Големият гърмеж на тъпи имена от началото на новия век. Когато точно Кристияно се беше родил. Това обаче не беше проблем за него, тъй като 80% от съучениците му носеха не по-малко несъответстващи имена.
Ако се споделяше по този начин и ходеше на учебно заведение в края на предишния век, щяха да го побъркат от бъзици, вероятно да намрази родителите си и да стартира да си приказва самичък.
Но, за негов шанс, тогава той още не е бил роден. Поне за това ориста го беше пощадила.
За друго – не.
Кристияно Генадиев си нямаше село, на което да върви през лятото, родителите му нямаха и вила. Нямаха и пари да го пратят на море. Въобще свръх-изобретателните му родители бяха достигнали апогея на всичките си постижения с изобретяването на името му.
Затова Кристияно трябваше да си уплътнява времето някак, до момента в който всичките му познати бяха някъде надалеч и се забавляваха, както се поставя на ранни пубертети през август.
Момчето от дълго време беше определило себе си за ЕНСД – Младши. Тоест „ Един естествен софийски дри*льо – Младши “, правоприемник в квартала на брат си Един естествен софийски дри*льо – Старши, който се споделяше Самуил (и му викаха Симо). Той беше имал шанса да получи обикновено име.
Понеже дюнерите против блока на ЕНСД бяха два междинни за ТрииДвайсе, той беше почнал да придобива силуета на късноесенна тиква. Затова реши, че би трябвало да спортува. Така смяташе, че има късмет и новите му съученички в гимназията да почнат да му обръщат внимание най-сетне. Или най-малко да му запомнят името.
Пробва с футбол, само че бързо разбра, че да си играеш самичък футбол е като да си приказваш самичък по два телефона. Забавно е първоначално, само че бързо започваш да се чувстваш жалко и ти писва. Реши да порита против стената на прилежащия блок, тя най-малко му връщаше топката, беше нещо като сътрудник.
Първото яйце се разруши на към 2 метра от ЕНСД. Съседката беше като полицейско куче – не издаваше и тон преди да нападне. Явно не й харесваха ритмичните тупкания в стената на жилището й. Второто яйце прелетя заплашително покрай ЕНСД и той реши да се изнесе, до момента в който можеше. Взе си топката и си тръна.
По малкия екран имаше единствено индийски и турски сериали. ЕНСД реши да даде късмет на баскетбола. Все отново това можеше да си го играе самичък.
Не че беше влюбен в спортния метод на живот, само че, както споменахме, не искаше да наподобява на поничка без дупка, а и умираше от досада. Единствените му другари, които не бяха „ някъде “, жулеха бири по през целия ден и пушеха трева като луди, тъй че и те му бяха скучни. Не че ЕНСД не пиеше бира, само че го правеше рядко. Не беше светец – и трева беше опитвал, само че гледаше да е единствено „ за купона “, а не по през целия ден всеки ден.
Мина около „ бирената “ компания по път към игрището. „ Йо, Роналдо, к‘во ста‘а! “ Сещате се за какво му викаха Роналдо, нали?
Много неприятна изненада чакаше ЕНСД, когато стигна до игрището. Някой дръвник беше разрушил и второто табло – нямаше панер. Както и да е, намерения си той, има още едно игрище.
Но август месец е строително деен и кварталите на София постоянно си сменят силуета. Половината игрище беше засипано с пясък и трошляк. Оказа се, че някой е купил прилежащия терен и си строи къща. Понеже е тесничко, беше завзел малко от игрището (тя кметицата на региона е „ наш човек “ за всеки, който я помоли по-финансово), а останалата част от него употребява за склад. Гадост! Точно частта със здравия баскетболен панер!
Трябваше да върви в прилежащия квартал. Там имаше едно игрище с един здрав панер.
Настилката му обаче беше напукана по този начин крепко, че приличаше на разорана равнища. Да се чуди човек по какъв начин се реализира тоя резултат с асфалт. Вероятно от седемдесет и втора, когато са строили игрището, не е било ремонтирано.
По някаква необяснима причина ЕНСД се сети по какъв начин преди месец от общината стремително пратиха хора да ремонтират дупка пред един от блоковете. После се разнесе слух, че било поради „ оня “, дето братовчед му работил в министерството.
Между планините, низините и равнините на тая асфалтова карта се беше събрало обичайно количество пясък и пръст през годините, тъй че ЕНСД съумя на няколко пъти крепко да се пребие. На финала кисела лельо-бабка се появи на балкона си и стартира да крещи по ЕНСД, че ще слезне и ще му завре топката на място, което щеше да затрудни ходенето му. Макар предлагането да беше анатомично невероятно, ЕНСД реши да не рискува да разбере дали бабката ще опитва да си извърши обещанието.
Явно не й беше харесал шумът от ламариненото ретро табло.
Е, можеше да опитва да потича с кучето в парка, нали? На път за у дома мина около денонощния. На витрината имаше огромна реклама с мокра мацка по бански, която му споделяше, че вътре тече промоция на: бира – 2 литра за 2 лева.; мастика и мента – плащаш 2 взимаш 4.
Не е зле.
Метна топката на леглото си и постави мотива на кучето. Двамата се понесоха към парка. Още с излизането от входа, друга лельо-бабка (откъде се показваха тия митични същества!) кресна по нещо сополиво и ревящо, което евентуално беше внучето й, че, в случай че не слуша ей това куче ще го нахапе, я гледай какво е огромно. Детето млъкна.
Вероятно щеше да порасне с огромна обич към животните и без боязън от тях, евентуално нямаше след това да ги рита по улиците или да желае да ги трови.
Докато двамата тичаха, на няколко пъти след тях някой крещеше да внимава с тоя помияр, че другояче ще го пребият. Един относително млад пенсионер даже размаха тоягата, която изясни, че си носи особено за „ такива като тебе! “, каквото и да значеше това. На десетата минута ЕНСД беше уцелен от майсторски добре ориентиран бирен кен в тила. Спря и се обърна. Младата майка го гледаше кръвожаден, до момента в който балансираше тъничък фас сред острите си нокти на едната ръка. С другата ровеше в чантата с пелени, откъдето извади още един кен с бира. С изтънчеността на преносвач дамата изясни на ЕНСД, че желае да опознае майка му древен, също по този начин изрази съмнение, че самият той е полово неосведомен. Беше ядосана, че кучето минало до количката на бебето й. Изглежда беше загрижена майка, а не тесногръда тъпа пу… пуританка (за каквато я намерения ЕНСД). Пепелта от цигарата на загрижената майка падна в бебешката количка, до момента в който тя продължаваше да псува.
ЕНСД Кристиано реши, че е време да се откаже от тия безсмислени опити да спортува в тоя квартал или в прилежащия, или в парка, или изобщо в тоя град, или страна.
На връщане към у дома мина около няколко изпотрошени стадиони. Детските площадки обаче бяха здрави и шарени. ЕНСД се сети, че беше чувал майка си да споделя, че това в този момент било съвременно за кметовете, тъй като младите родители трябвало да са удовлетворени. Те гласоподават. 14-годишните ЕНСД-та не гласоподават. На детските площадки беше цялостно с такива – млади родители. Седяха по пейките към люлките, където бяха хлапетата им, пушеха и пиеха бири. Някои люпеха и семки.
Всичко това, несъмнено, нямаше да е проблем, в случай че се случваше за първи или втори, че даже трети път. Но то в действителност се случваше всеки ден от началото на ваканцията на момчето. А той си спомняше, че и последните му 3-4 ваканции не бяха доста по-различни. Нещо му подсказваше, че и идващите нямаше да бъдат.
Може би беше време да спре да се пробва.
Пак мина около денонощния и този път забави крачка, до момента в който гледаше рекламата с мократа мацка. Спря се. „ Е**л съм го! “, сподели си ЕНСД и влезе в магазина.
10 минути по-късно беше при приятелите си, дето пиеха бира по през целия ден. Седна при тях и извади от раницата си своята двулитровка.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ