Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук
Кристалина Георгиева
© Надежда Чипева 1. Как Кристалина Георгиева стана любимец за МВФ и какви трудности би трябвало да преодолее, преди да оглави фонда
За Кристалина Георгиева и високите интернационалните постове може да се окаже в действие максимата, че шансът идва от третия път. След като беше в конкуренцията за общоприет секретар на Организация на обединените нации, а след това името ѝ влезе във въртележката при определянето кой да оглави най-важните европейски институции, в този момент Георгиева бе определена за претендента на Европейски Съюз за ръководещ шеф на Международния валутен фонд (МВФ).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Номинацията ѝ е неин персонален триумф и успех по-скоро за Франция, в сравнение с за България. Което е ненапълно естествено, защото българското държавно управление просто не може да помогне изключително в сходна огромна игра. И разликата с предходните два пъти е, че този път най-малко не пречи. Повече по тематиката тук.
2. Кои са най-големите 30 лечебни заведения в България по доходи и какъв брой здрав е бизнесът им
Болниците са в действителност необикновен бизнес. Държавата контролира цените, заплащанията и оптималния брой на одобряваните пациенти. Освен това е притежател на множеството клиники и откакто ги пусна да натрупат задължения, в този момент ги пази от частната конкуренция.
В тази среда докладите на лечебните заведения наподобяват съвсем " естествени ": в топ 30 приходите леко порастват, а най-накрая и големият % работят на облага. Проблемът със отговорностите обаче не е решен - те леко се усилват спрямо предходната година. Накратко, огромните стават малко по-едри, а към този момент съвсем 1/3 от " болничните " колоси са частни. И макар всеобщите недоволства от работещи в бранша и от пациенти с дребни изключения секторът не наподобява пред банкрут. Подробностите и числата са в този текст.
3. Няма нито един университет от България измежду селектираните консорциуми в нова самодейност за висшето обучение в Европейски Съюз
Преди две години в изпълнена с оптимизъм тирада в Сорбоната президентът на Франция Еманюел Макрон показа самодейността " Европейски университети ". Тя планува сливане на висшите образователни заведения в Европейски Съюз, с което да се подтиква една нова европейска стопанска система, движена от нововъведения, просвета и обучение. Идеята бе призната задушевно, даже някои от първите й разисквания бяха в София по време на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Със основаването на общи специалности и дипломи Европейската комисия, която финансира тези мрежи, желае да насърчи обмяната на опит, студенти и преподаватели. За страни като България това значи изход към авторитет и запаси. И както министърът на образованието Красимир Вълчев акцентира - опция да се задържат перспективните млади българи в страната. Оказа се обаче, че нито един български университет не е утвърден в първата селекция.
4. Една детска градина по-малко в София
Софка Генова е една от многото майки в столичния кв. " Манастирски ливади-изток ", които заплащат по над 6000 лева на година, с цел да посещават децата им частна детска ясла. Причината за това е, че в целия квартал няма нито едно общинско детско заведение, а тези в прилежащите " Гоце Делчев " и " Стрелбище " са претъпкани и описите с чакащи са стотици. Ситуацията е такава още от 2010 година, само че макар многото обещания действителни ограничения от Столичната община до момента няма.
През всяка от последните три години да вземем за пример кметът Йорданка Фандъкова персонално дава обещание построяването на напълно нова детска градина в региона. Такава обаче надали ще има и следващата година. Парадоксално, само че, наподобява, самата софийска администрация е направила всичко допустимо, с цел да спре реализацията на плана. Цялата история е тук.
5. Исторически направления по знакови места в София насочват вниманието на жителите й към красивата архитектура
" Имам другар от Милано, който като пристигна в София, желае все на Ларгото да го повеждам, забавно му е, тъй като под него е римската археология, в близост е сталинската архитектура, а в близост е модернистичната постройка на Народната банка от 30-те години на XX в. дружно със непокътнатата постройка на джамията от XV в. В момента там е Археологическият музей ", разказва пейзажа урбанистът Здравко Петров. Според него това, което прави най-силно усещане в София, е концентрацията на толкоз доста исторически пластове на относително малко пространство.
Именно това е главната концепция, когато дружно с Явор Киряков основават " Исторически направления в София " – да проследят другите интервали от развиването на града и да ги показват не поотделно, а в единството на тяхното битие и влияние. Историческите разходки, които води Здравко Петров, са единствено и само на български език, надлежно не са предопределени за задгранични туристи. Тяхната задача е да привлекат вниманието на жителите на София към хубостта на архитектурата в града.
© Надежда Чипева 1. Как Кристалина Георгиева стана любимец за МВФ и какви трудности би трябвало да преодолее, преди да оглави фонда
За Кристалина Георгиева и високите интернационалните постове може да се окаже в действие максимата, че шансът идва от третия път. След като беше в конкуренцията за общоприет секретар на Организация на обединените нации, а след това името ѝ влезе във въртележката при определянето кой да оглави най-важните европейски институции, в този момент Георгиева бе определена за претендента на Европейски Съюз за ръководещ шеф на Международния валутен фонд (МВФ).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Номинацията ѝ е неин персонален триумф и успех по-скоро за Франция, в сравнение с за България. Което е ненапълно естествено, защото българското държавно управление просто не може да помогне изключително в сходна огромна игра. И разликата с предходните два пъти е, че този път най-малко не пречи. Повече по тематиката тук.
2. Кои са най-големите 30 лечебни заведения в България по доходи и какъв брой здрав е бизнесът им
Болниците са в действителност необикновен бизнес. Държавата контролира цените, заплащанията и оптималния брой на одобряваните пациенти. Освен това е притежател на множеството клиники и откакто ги пусна да натрупат задължения, в този момент ги пази от частната конкуренция.
В тази среда докладите на лечебните заведения наподобяват съвсем " естествени ": в топ 30 приходите леко порастват, а най-накрая и големият % работят на облага. Проблемът със отговорностите обаче не е решен - те леко се усилват спрямо предходната година. Накратко, огромните стават малко по-едри, а към този момент съвсем 1/3 от " болничните " колоси са частни. И макар всеобщите недоволства от работещи в бранша и от пациенти с дребни изключения секторът не наподобява пред банкрут. Подробностите и числата са в този текст.
3. Няма нито един университет от България измежду селектираните консорциуми в нова самодейност за висшето обучение в Европейски Съюз
Преди две години в изпълнена с оптимизъм тирада в Сорбоната президентът на Франция Еманюел Макрон показа самодейността " Европейски университети ". Тя планува сливане на висшите образователни заведения в Европейски Съюз, с което да се подтиква една нова европейска стопанска система, движена от нововъведения, просвета и обучение. Идеята бе призната задушевно, даже някои от първите й разисквания бяха в София по време на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Със основаването на общи специалности и дипломи Европейската комисия, която финансира тези мрежи, желае да насърчи обмяната на опит, студенти и преподаватели. За страни като България това значи изход към авторитет и запаси. И както министърът на образованието Красимир Вълчев акцентира - опция да се задържат перспективните млади българи в страната. Оказа се обаче, че нито един български университет не е утвърден в първата селекция.
4. Една детска градина по-малко в София
Софка Генова е една от многото майки в столичния кв. " Манастирски ливади-изток ", които заплащат по над 6000 лева на година, с цел да посещават децата им частна детска ясла. Причината за това е, че в целия квартал няма нито едно общинско детско заведение, а тези в прилежащите " Гоце Делчев " и " Стрелбище " са претъпкани и описите с чакащи са стотици. Ситуацията е такава още от 2010 година, само че макар многото обещания действителни ограничения от Столичната община до момента няма.
През всяка от последните три години да вземем за пример кметът Йорданка Фандъкова персонално дава обещание построяването на напълно нова детска градина в региона. Такава обаче надали ще има и следващата година. Парадоксално, само че, наподобява, самата софийска администрация е направила всичко допустимо, с цел да спре реализацията на плана. Цялата история е тук.
5. Исторически направления по знакови места в София насочват вниманието на жителите й към красивата архитектура
" Имам другар от Милано, който като пристигна в София, желае все на Ларгото да го повеждам, забавно му е, тъй като под него е римската археология, в близост е сталинската архитектура, а в близост е модернистичната постройка на Народната банка от 30-те години на XX в. дружно със непокътнатата постройка на джамията от XV в. В момента там е Археологическият музей ", разказва пейзажа урбанистът Здравко Петров. Според него това, което прави най-силно усещане в София, е концентрацията на толкоз доста исторически пластове на относително малко пространство.
Именно това е главната концепция, когато дружно с Явор Киряков основават " Исторически направления в София " – да проследят другите интервали от развиването на града и да ги показват не поотделно, а в единството на тяхното битие и влияние. Историческите разходки, които води Здравко Петров, са единствено и само на български език, надлежно не са предопределени за задгранични туристи. Тяхната задача е да привлекат вниманието на жителите на София към хубостта на архитектурата в града.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ