(Krishnamurti, © Sunil Janah, 1976) За критиката Най-напред, защо критикуваме?

(Krishnamurti, © Sunil Janah, 1976)

За рецензията

Най-напред, за какво подлагаме на критика? Дали с цел да разберем даден човек, или от свадливост? Ако ви подлагам на критика, това озна­чава ли, че ви разбирам? Разбираме ли някого, като го съдим? Ако желая да ви схвана, само че не незадълбочено, а надълбоко, да схвана цялото значение на връзките сред вас и мен, би трябвало ли да ви подлагам на критика? Или съзнавам тези връзки, наблюдавайки ги безмълвно - без да споделям мнението си, без да подлагам на критика, осъждам, без да одобрявам или да отхвърлям, а единствено като наблюда­вам безмълвно Какво става? А какво става, в случай че не подлагам на критика? Има заплаха човек да заспи, нали? Което не значи, че не заспиваме, когато се заяждаме. Може би това става табиет и ние зас­пиваме по табиет. Помага ли ни рецензията да разберем по-дълбоко и по-обхватно връзките си с другите? Няма значение дали рецензията е градивна или не - това безспорно не е от голяма важност. Следователно въпросът е: „ Какво е нужното положение на съзнанието и сърцето, в което ще разберем отно­шенията си с другите? " Какъв е процесът на схващане? Как раз­бираме какви са нещата? Как разбирате детето си, в случай че се инте­ресувате от него? Наблюдавате го, нали? Гледате го по какъв начин играе, изучавате го,когато е в разнообразни настроения, не налагате свое­то мнение за него. Не казвате, че би трябвало да бъде това или оно­ва. Вие наблюдавате с нараснало внимание, с интензивно схващане, нали? И тогава може би стартирате да разбирате детето. Ако непрекъснато критикувате, непрекъснато налагате своите личност­ни особености, своето мнение и решавате какво би трябвало да бъде или да не бъде, ще издигнете преграда сред вас и детето. За не­щастие, множеството от нас подлагат на критика другите, с цел да им въздействат, с цел да се месят в работите им. Това ни прави наслаждение. Довол­ни сте, когато влияете на брачната половинка си, на детето си или на някой различен. Чувствате, че имате власт, че вие сте господарят и това ви носи голямо удовлетворение. Естествено по този метод не може да се реализира никакво схващане на връзките. Това не е нищо друго, а налагане, блян да скроиш някого по дадена мярка, която дава отговор на персоналното ви виждане, на ваши­те стремежи. Всичко това пречи на разбирането на отношения­та, не е ли по този начин?

Да вземем самокритиката. Като сте сериозен към себе си, критикувате се, порицавате се, или се оправдавате - това по­мага ли да разберете какъв сте? Когато стартира да се подлагам на критика, не лимитирам ли процеса на схващане, на изследване? Интроспекцията, която е форма на самооценка, разкрива ли лич­ността? Кое прави допустимо разкриването на личността? Като сте непрестанно изчерпателен, сериозен и уплашен - с категоричност това няма да ви помогне да се саморазкриете. Оно­ва, което може да помогне да откриете себе си, тъй че да за­почнете да се разбирате, е непрекъснатото усещане на себе си, без неодобрение или идентифициране. Необходима е известна спонтанност. Не може непрестанно да се анализирате, дисцип­линирате, оформяте. Спонтанността е от голямо значение за разбирането ви. Ако лимитирам, управлявам, съдя, тога­ва спирам придвижването на мисълта и възприятията, не е ли по този начин? Ко­гато желаете да откриете нещо, е доста значимо по какъв начин ще подходи­те към него. Ако методите водени от концепция, от някакъв стан­дарт, от някакъв блян, тогава вие се поставяте според от дадена скица. В подобен случай няма схващане, постигане от­въд обсега на следеното. Ако следя аза без отричане или утвърждение, е допустимо да отида оттатък него. Ето за какво це­лият развой, при който се приближаваме до даден блян, е изцяло неправилен. Идеалите са саморъчно направени богове и като се преценявате с тях не стигате до освобождение.

Така че може да има схващане единствено когато съзнанието наб­людава будно, само че умерено - това е мъчно, тъй като ние обича­ме да бъдем дейни, сериозни, да отхвърляме, да оправдаваме. Такава е цялата ни настройка. Опитваме се да разберем през прегра­дите на нашите хрумвания, предразсъдъци, витален опит, мемоари. Възможно ли е да се освободим от тези загради и да разберем нещата директно? Правим го, когато казусът е доста сериозен, тогава подхождаме към него непосредствено, а не като из­ползваме упоменатите способи. Разбирането за връзките идва единствено когато разберем процеса на самооценка и съзнание­то е умерено. Ако ме слушате и се пробвате да разберете оно­ва, което желая да ви кажа, без да вършиме огромни старания, е допустимо да стигнем до взаимно съгласие. Ако от самото начало критикувате, обявявате мнението си, това, което сте научили от книгите, което някой различен би е споделил и така нататък, няма да се получи връзка посред ни, тъй като ще ни пречат прег­радите. Ако вие и аз се опитаме да открием какво е вложено в самия проблем, в случай че желаеме да стигнем до дъното му, да забележим какво съставлява, каква е истината, то тогава ще бъдем свър­зани, ще създадем връзки между тях. Тогава вашето съзна­ние ще бъде и будно, и пасивно и ще следи, с цел да види в как­во се състои истината. Ето за какво ще е належащо съзнанието ви да работи неизмеримо бързо, да не бъде привързано към някакъв блян, решение или мнение, добито от персоналния ви опит. Разбирането идва при пъргаво и бързо схващане, което едновре­менно с това е пасивно и прозорливо. Тогава то е в положение да възприема, тогава е сензитивно. Съзнание, което е задръсте­но от хрумвания, предразсъдъци, отзиви „ за " или „ срещу ", не е чувс­твително.

За да разберем връзките си с някого, е нужна пасив­на разсъдливост, която не унищожава връзките. Напротив, тя прави връзките доста по-жизнени, доста по-значител­ни. Тогава в тези връзки са вероятни същински усеща - на топлина, непосредственост, която не е просто възприятие или чувство.

Ако можем да подходим по този метод и установим такива от­ношения с всяко нещо, проблемите ни ще се решат елементарно - проб­лемите за собствеността, проблемите за нещата, които притежаваме, тъй като ние сме това, което притежаваме. Човек, който има пари, е парите. Човекът, който се отъждествява с дадена благосъстоятелност, е тази благосъстоятелност - къща или ме­бели. Същото е с концепциите или с хората. Когато има възприятие за благосъстоятелност, няма връзки. За множеството от нас притежанията са значими, тъй като нямаме нищо друго. Ние сме празни черуп­ки, в случай че не притежаваме, в случай че не осъществим живота си с мебели, му­зика, познания, с това или това. А тази черупка шуми мощно и ние назоваваме този звук живот и сме удовлетворени от ситуацията. При съсипия, раздробяване, вие скърбите, тъй като внезапно откривате какво сте - безсмислена празна черупка. Когато осъзнаем цялото наличие на връзките в деяние, това деяние създа­ва опция за същински връзки, основава опция да открием тяхната огромна дълбочина, тяхното голямо значение и да узнаем какво е любовта.

От „ Първата и последна независимост ”, изд. Кибеа
Снимки: kpublications.com, заглавна - Hamid Courtesy Krishnamurti Foundations