Започва Кримската война
Кримската война (октомври 1853 – февруари 1856) е боен спор сред Русия и съюз сред Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство.
Войната е част от дълъг спор сред Великите европейски сили за въздействие върху териториите на западащата Османска империя. Основната част на спора се развива на Кримския полуостров, само че военни дейности се организират и на Балканите, в Кавказкия район, Балтийско море и Тихия океан.
В Русия е известна като Източната война, в Англия като Руската война, в земите на Османската империя – като Севастополското мурабе.
Кримската война се преглежда като първата „ съвременна война “ с потребление на софтуерни новости като железници и телеграф. Тя е и първата война, необятно документирана с снимка.
Кримската война оказва огромно въздействие върху Българското Възраждане и национално-освободително придвижване.
През пролетта на 1853 година част от цариградските българи изготвят прошение до съветското държавно управление с искане за даване на самостоятелен статут на българските земи по сходство на Сърбия, Влашко и Молдова.
Избухването на войната и първите триумфи на съветската войска обнадеждават за следващ път и българската емиграция. Влиятелни търговци, измежду които братята Христо и Евлоги Георгиеви, Христо Мустаков, Константин Чокан и други, основават в Букурещ организация, наречена „ Епитропия “ и придобила популярност по-късно като Добродетелна тайфа. Почти по същото време се сплотява и българската колония в Южна Русия. Под управлението на Никола Палаузов, Никола Тошков и Стефан Тошкович в Одеса е основана политическа организация под името Одеско българско настоятелство.
Първоначално съветското държавно управление гледа на настоятелството с съмнение, само че опцията за потребление на българите в хода на войната наподобява примамлива и скоро опасенията са приглушени. Нещо повече – Главната квартира на Дунавската войска притегля Никола Палаузов за координатор сред военните управляващи и българската емиграция.
Най-важната цел, която си слагат новосъздадените емигрантски политически обединения, се свеждала до сформирането на доброволчески отряд, който да се включи в бойните дейности на страната на съветската войска. Българите вземат участие във войната още от март 1854 година – след прекосяването на съветската войска в Добруджа и обсадата на Силистра. Доброволците са наречени волунтири дейна активност в организирането им развива доктор Иван Селимински.
Когато Русия подвига обсадата на Силистра, разпуска българските доброволчески отряди и стартира да се изтегля от Влашко и Молдова, в Добруджа стартират погроми против християните, като обособени убийства има даже в огромни градове, като Варна. Това провокира бежанска вълна, като към 7 хиляди българи отпътуват за Бесарабия, само че съвсем всички се връщат по родните си места след края на войната.
Във войната се включват интензивно и българите в Украйна и Бесарабия. От самото начало на войната те провеждат непринудено парични дарения, доставка на храни и превозването на имущество за армията. През лятото на 1855 година в домовете на българи в Одеса и прилежащите колонии са настанени 1200 ранени, за които няма място в одеските лечебни заведения. Правят се опити за основаване на доброволчески елементи от локални българи, само че съветското държавно управление твърдо отхвърля. Въпреки това украински българи вземат участие в други формирования, изключително при дейностите в Добруджа.
В Парижкия кротичък контракт българският политически въпрос изобщо не се третира. Последният отзив от Кримската война е опитът за въстание в България през лятото на 1856 година Начело на подготовката застава Никола Филиповски, прочут в българската история под името Дядо Никола.
Въпреки че решаването на българския политически въпрос е още веднъж отсрочено, Кримската война изиграва изключителна роля за развиването на българското възрожденско общество. Нуждите на султанската войска и на съюзническите елементи от снабдяване провокират сензитивно повишаване на селскостопанското и занаятчийското произвеждане. Започва модернизиране на пътищата, пристанищата, пощите.
Кримската война оказала мощно въздействие и върху духовния живот на възрожденското общество. Досегът със съюзническата войска подкрепя опознаването и последователното разбиране на редица детайли от западноевропейската просвета, което има значимо значение за превъзмогване на затворения и недодялан по темперамент нравствен свят на българите в средата на деветнадесетия век. Неслучайно точно в средата на 1850-те години се провеждат първите театрални представления, образуват се първите оркестри, появяват се първите читалища.
След войната в българските земи са преселени огромни маси черкези, които тероризират мирното население и основават в допълнение неодобрение към османската власт.
Войната е част от дълъг спор сред Великите европейски сили за въздействие върху териториите на западащата Османска империя. Основната част на спора се развива на Кримския полуостров, само че военни дейности се организират и на Балканите, в Кавказкия район, Балтийско море и Тихия океан.
В Русия е известна като Източната война, в Англия като Руската война, в земите на Османската империя – като Севастополското мурабе.
Кримската война се преглежда като първата „ съвременна война “ с потребление на софтуерни новости като железници и телеграф. Тя е и първата война, необятно документирана с снимка.
Кримската война оказва огромно въздействие върху Българското Възраждане и национално-освободително придвижване.
През пролетта на 1853 година част от цариградските българи изготвят прошение до съветското държавно управление с искане за даване на самостоятелен статут на българските земи по сходство на Сърбия, Влашко и Молдова.
Избухването на войната и първите триумфи на съветската войска обнадеждават за следващ път и българската емиграция. Влиятелни търговци, измежду които братята Христо и Евлоги Георгиеви, Христо Мустаков, Константин Чокан и други, основават в Букурещ организация, наречена „ Епитропия “ и придобила популярност по-късно като Добродетелна тайфа. Почти по същото време се сплотява и българската колония в Южна Русия. Под управлението на Никола Палаузов, Никола Тошков и Стефан Тошкович в Одеса е основана политическа организация под името Одеско българско настоятелство.
Първоначално съветското държавно управление гледа на настоятелството с съмнение, само че опцията за потребление на българите в хода на войната наподобява примамлива и скоро опасенията са приглушени. Нещо повече – Главната квартира на Дунавската войска притегля Никола Палаузов за координатор сред военните управляващи и българската емиграция.
Най-важната цел, която си слагат новосъздадените емигрантски политически обединения, се свеждала до сформирането на доброволчески отряд, който да се включи в бойните дейности на страната на съветската войска. Българите вземат участие във войната още от март 1854 година – след прекосяването на съветската войска в Добруджа и обсадата на Силистра. Доброволците са наречени волунтири дейна активност в организирането им развива доктор Иван Селимински.
Когато Русия подвига обсадата на Силистра, разпуска българските доброволчески отряди и стартира да се изтегля от Влашко и Молдова, в Добруджа стартират погроми против християните, като обособени убийства има даже в огромни градове, като Варна. Това провокира бежанска вълна, като към 7 хиляди българи отпътуват за Бесарабия, само че съвсем всички се връщат по родните си места след края на войната.
Във войната се включват интензивно и българите в Украйна и Бесарабия. От самото начало на войната те провеждат непринудено парични дарения, доставка на храни и превозването на имущество за армията. През лятото на 1855 година в домовете на българи в Одеса и прилежащите колонии са настанени 1200 ранени, за които няма място в одеските лечебни заведения. Правят се опити за основаване на доброволчески елементи от локални българи, само че съветското държавно управление твърдо отхвърля. Въпреки това украински българи вземат участие в други формирования, изключително при дейностите в Добруджа.
В Парижкия кротичък контракт българският политически въпрос изобщо не се третира. Последният отзив от Кримската война е опитът за въстание в България през лятото на 1856 година Начело на подготовката застава Никола Филиповски, прочут в българската история под името Дядо Никола.
Въпреки че решаването на българския политически въпрос е още веднъж отсрочено, Кримската война изиграва изключителна роля за развиването на българското възрожденско общество. Нуждите на султанската войска и на съюзническите елементи от снабдяване провокират сензитивно повишаване на селскостопанското и занаятчийското произвеждане. Започва модернизиране на пътищата, пристанищата, пощите.
Кримската война оказала мощно въздействие и върху духовния живот на възрожденското общество. Досегът със съюзническата войска подкрепя опознаването и последователното разбиране на редица детайли от западноевропейската просвета, което има значимо значение за превъзмогване на затворения и недодялан по темперамент нравствен свят на българите в средата на деветнадесетия век. Неслучайно точно в средата на 1850-те години се провеждат първите театрални представления, образуват се първите оркестри, появяват се първите читалища.
След войната в българските земи са преселени огромни маси черкези, които тероризират мирното население и основават в допълнение неодобрение към османската власт.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ