Най-четеният албански роман Гневът на самодивите излиза на български
Криминално следствие на фона на балкански легенди и митове се разпростира в най-четения албански разказ през последните години – „ Гневът на самодивите “. Заради него създателят му – Григор Бануши, бе номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз. Благодарение на изд. „ Персей “ и преводачката Екатерина Търпоманова в този момент и българският четец ще може да се потопи в приказния свят на юнашкия епос, увлечен в нишките на съвременна престъпна история. А романът на Григор Бануши е толкоз мощен и въздействащ, че остава дълго в съзнанието на читателя. Това е книга, която има капацитета да се трансформира в събитие и в България - литературна магия, каквато публицист рядко съумява да сътвори.
Самодивското езеро. Прокълнатите планини. На фона на високите и стръмни планини, на непроходимите и гъсти гори, на дълбоките и омагьосващо сини езера и реки, пропити с кървавата, размирна и антична история на албанския народ, се разпростира едно на пръв взор типично престъпно следствие. Трима непознати жители, пристигнали на екскурзия в Албания, изчезват безследно някъде из необятното естествено царство на тази дива, неописуемо красива, само че и рискова планинска околност – това са германецът Ото Клайнберг, надарен фотограф, и двама студенти, които следват в Майнц, Германия – унгарецът Маркус Сафарян, който има арменски генезис и учи изобразително изкуство, и полякинята Ирена Брадовска, която следва музика, по-специално цигулка. Разследването на този тайнствен случай се разпорежда на основен комисар Марин Курти, който идва от Тирана. Но задачата му се оказва извънредно тежка, откритите следи и доказателства са спорни и не дават еднопосочен отговор за ориста на изчезналите. Дали са се изгубили, дали са станали жертви на трагичен случай, дали са били ограбени, отвлечени, убити? Инспектор Курти се лута сред всички тези разновидности, пробва се да възпроизведе техните стъпки и да доближи до истината, само че за жалост, тримата младежи като че ли са потънали вдън земя и не са оставили нищо след себе си, което би могло да помогне на хората, които ги търсят. Безизходицата и безнадеждността толкоз се задълбочават, че Марин Курти, който е талантлив с богато въображение и е израснал с историите на баба си за вили и самодиви, стартира да се съмнява дали пък свръхестествени сили не са отговорни за изгубването на тримата чужденци. Местните поверия и традиции, съвсем мистичната загадъчност на заобикалящия го пейзаж и даже ненадейно избухналата пристрастеност сред него и младата докторка Алма още повече ускоряват вътрешните му терзания, както и убедеността му, че нещо извънредно и необяснимо се случва към него, че са се събудили сили, които не могат да бъдат овладени от елементарен човек. Дали пък в действителност самодивите са решили да омагьосат тримата странници, дръзнали да обхванат във владенията им, и вечно са ги откъснали от забележимия свят?
С съвсем лиричния си език Григор Бануши основава една самобитна съвременна приказка, един разказ, който преплита престъпните детайли с митовете, легендите, преданията и юнашкия епос, залегнали в сърцето на балканския фолклор.
Книгата е въодушевена от действителен случай. През 2001 година трима чешки студенти изчезнали, до момента в който се изкачвали в планинския район Дукагин в Северна Албания. Макар че казусът пробудил интереса на локалните и интернационалните управляващи и медии и било подхванато интензивно търсене, тримата туристи по този начин и не били открити.
Григор Бануши е роден в Тирана през 1948 година След като приключва следването си в Катедрата по езикознание и литература при Факултета по история и лингвистика в Университета в Тирана, той работи като преподавател в община Пука. След това, до 2013 година, работи като публицист в „ Радио Тирана “. През 1997 година разгласява дебютния си разказ „ Смъртта на Нарцис “, последван от романа „ Лицето на дявола “ (2009). Третият разказ на Григор Бануши, „ Гневът на самодивите “, излиза през 2015 година
Беше планувано Григор Бануши да дойде в България за премиерата на романа си, само че международната пандемия попречи на това. Албанският публицист въпреки всичко удостовери желанието си да пристигна, когато културният живот се възстановява.
Самодивското езеро. Прокълнатите планини. На фона на високите и стръмни планини, на непроходимите и гъсти гори, на дълбоките и омагьосващо сини езера и реки, пропити с кървавата, размирна и антична история на албанския народ, се разпростира едно на пръв взор типично престъпно следствие. Трима непознати жители, пристигнали на екскурзия в Албания, изчезват безследно някъде из необятното естествено царство на тази дива, неописуемо красива, само че и рискова планинска околност – това са германецът Ото Клайнберг, надарен фотограф, и двама студенти, които следват в Майнц, Германия – унгарецът Маркус Сафарян, който има арменски генезис и учи изобразително изкуство, и полякинята Ирена Брадовска, която следва музика, по-специално цигулка. Разследването на този тайнствен случай се разпорежда на основен комисар Марин Курти, който идва от Тирана. Но задачата му се оказва извънредно тежка, откритите следи и доказателства са спорни и не дават еднопосочен отговор за ориста на изчезналите. Дали са се изгубили, дали са станали жертви на трагичен случай, дали са били ограбени, отвлечени, убити? Инспектор Курти се лута сред всички тези разновидности, пробва се да възпроизведе техните стъпки и да доближи до истината, само че за жалост, тримата младежи като че ли са потънали вдън земя и не са оставили нищо след себе си, което би могло да помогне на хората, които ги търсят. Безизходицата и безнадеждността толкоз се задълбочават, че Марин Курти, който е талантлив с богато въображение и е израснал с историите на баба си за вили и самодиви, стартира да се съмнява дали пък свръхестествени сили не са отговорни за изгубването на тримата чужденци. Местните поверия и традиции, съвсем мистичната загадъчност на заобикалящия го пейзаж и даже ненадейно избухналата пристрастеност сред него и младата докторка Алма още повече ускоряват вътрешните му терзания, както и убедеността му, че нещо извънредно и необяснимо се случва към него, че са се събудили сили, които не могат да бъдат овладени от елементарен човек. Дали пък в действителност самодивите са решили да омагьосат тримата странници, дръзнали да обхванат във владенията им, и вечно са ги откъснали от забележимия свят?
С съвсем лиричния си език Григор Бануши основава една самобитна съвременна приказка, един разказ, който преплита престъпните детайли с митовете, легендите, преданията и юнашкия епос, залегнали в сърцето на балканския фолклор.
Книгата е въодушевена от действителен случай. През 2001 година трима чешки студенти изчезнали, до момента в който се изкачвали в планинския район Дукагин в Северна Албания. Макар че казусът пробудил интереса на локалните и интернационалните управляващи и медии и било подхванато интензивно търсене, тримата туристи по този начин и не били открити.
Григор Бануши е роден в Тирана през 1948 година След като приключва следването си в Катедрата по езикознание и литература при Факултета по история и лингвистика в Университета в Тирана, той работи като преподавател в община Пука. След това, до 2013 година, работи като публицист в „ Радио Тирана “. През 1997 година разгласява дебютния си разказ „ Смъртта на Нарцис “, последван от романа „ Лицето на дявола “ (2009). Третият разказ на Григор Бануши, „ Гневът на самодивите “, излиза през 2015 година
Беше планувано Григор Бануши да дойде в България за премиерата на романа си, само че международната пандемия попречи на това. Албанският публицист въпреки всичко удостовери желанието си да пристигна, когато културният живот се възстановява.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ