Кресненско-Разложкото въстание е въстание на македонските българи от 1878 –

Кресненско-Разложкото въстание е въстание на македонските българи от 1878 – 1879 година против османската власт, последвало решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония, отвън границите на новообразуваното Княжество България.
Българите от Македония изпращат до държавните управления на Великите сили и Временното съветско ръководство петиции, записки и молби, с които стачкуват против решението техните земи да останат в рамките на Османската империя. Наред с мирните митинги не престават и четническите акции. Стихийните изяви на опозиция получават проведен темперамент с дейното присъединяване на църковните дейци и интелигенти като Натанаил Охридски, Методий Кусев, Васил Диамандиев и други и на комитетите „ Единство “. Започва подготовка за въстание. На 8 септември 1878 година в Рилския манастир се организира заседание. На него участват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония. В осъществяване на взетото решение в пограничните с Османската империя региони се основава локално опълчение, което поема защитата на границата.
На 5 октомври 1878 година събирателен отряд от към 400 въстаници, разграничен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков нападна османския гарнизон, ситуиран при кресненските ханове. След 18-часово стълкновение, османската армия се предава. Пленени са 119 бойци и 2 офицери. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Въстанието обгръща и местността Каршияка, надясно от река Струма. Формирано е въстаническо управление в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и основен челник Стоян Карастоилов. Освен в Кресненското дефиле въстанически дейности стартират в Неврокопско, Демирхисарско,Серско, Малешевско и прочие В началото на ноември въстанието обгръща и селата от Разложката долина. Софийският комитет „ Единство “ изпраща Баньо Маринов с чета доброволци за основен челник в Разлога, като негов заместник-войвода е Никола Фурнаджиев. Ожесточени сражения се водят при освобождение на Банско и Мехомия. На 8 ноември след няколкочасов пердах четата на Маринов освобождава Банско. Втори въстанически център в Разложката долина става село Горно Драглище. Към него се насочат въстаници от Долно Драглище, Добърско и Годлево. Сформираната чета потегля към село Баня.В резултат на сполучливите въстанически дейности в Кресненско и Разложко са освободени 43 села.
На 10 ноември 1878 година е публикуван Апелът на Привременното българско ръководство в Македония, с който се приканват свободните българи и всички славяни да окажат помощ на въстаниците.
Въпреки проявения подвиг османците минават в нахлуване. На 11 ноември 1878 година е опожарена Кресна. Същата орис реализира още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. Адам Калмиков, който е назначен за командващ на едното въстанническо поделение влиза в спор с командира на другото – Луис Войткевич. В резултат и двамата са отстранени от българските войводи.[3] Поради техни интриги Софийският комитет „ Единство “ връща Калмиков като началник. Заедно с Войткевич, двамата провеждат убийството на Стоян Карастоилов и на четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов, както и ареста на Димитър Попгеоргиев.[4] По десния бряг на река Струма въстаническите дейности не престават до февруари 1879 година, само че разколът в управлението оказва мощен отрицателен резултат.
В началото на 1879 година настава нов миг в политическата интензивност. Една от аргументите за това била подготовката на въстаническите дейности напролет на 1879 година, реализирана от групата на Натанаил Охридски. Ha своя асистент Мирослав Хубмайер Натанаил упълномощил военно-организационни задания. Още при първата обиколка на Стамболов и Хубмайер в Босилеград на 17 декември е сложено началото на новото устройство и са признати „ Привременните правила за нареждането на Македонското въстание “. Тук в този момент се основало „ Привременно военно ръководство на Македония “. Стефан Стамболов и Никола Обретенов упорстват да се употребява опитът от Априлското въстание и апостоли да приготвят популацията за бъдещите въстанически дейности. Натанаил Охридски остава последовател на четническата тактичност и по този начин разколът продължава. Поради това Хубмайер бил освободен, а отпред на Военното ръководство от началото на април застанал Григор Огненов.
В разгара на новите въстаническите боеве по самодейност на Натанаил Охридски и въстаническото управление била изпратена една делегация в Учредителното заседание във Велико Търново. Тяхната задача била да изразят горещото предпочитание на всички поданици българи от Македония за обединяване с България, само че без триумф. През април 1879 година една относително огромна чета минава османската граница за да даде сигнал за въстание към Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 година Натанаил Охридски разпуска четите и по този начин въстанието е прекъснато.
Поражението на въстанието и и жестокостите на турската армия и башибозук над популацията принуждават над 25 000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да напусне родните си селища и да потърсят леговище в Княжество България. Към 19 декември 1879 година българи от Македония изпращат Мемоар до Великите сили, с който желаят основаване на един вилает от всички македонски епархии, обитаеми с българи.
Насилията не престават и в 1880 година.