Открит e металургичният комбинат Кремиковци
„ Кремиковци “ е най-голямата металургична компания в България сред 1963 и 2009 година След прехода на България към пазарна стопанска система е приватизирана, само че не след дълго банкрутира.
История
Развиването на стоманодобивна промишленост е част от устрема на държавното управление да извърши промишлена гражданска война в Народна република България, като преобърне аграрната устременост на стопанската система. Като главен претекст е изтъкнато „ подобряването на класовия състав измежду популацията на столицата “. Този аргумент надвил над всички предизвестия, че комбинатът щял да замърси въздуха и да прахосва питейната вода на София.
Социалистически колос
Решението за основаване на Металургичен комбинат „ Кремиковци “ въз основата на Кремиковското железнорудно находище е взето на Априлския пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия през 1956 година. Това става макар възраженията на български и руски експерти за смесения състав на кремиковската желязна руда и неналичието на съответна технология за потреблението ѝ, както и отдалечеността на стотици километри от пристанищата[1]. Проектът е осъществен единствено с дейния напън на диктатора Тодор Живков върху руското държавно управление, което обезпечава технологията на комбината. Като мотив за започването на плана се сочи, че извличаните от рудата барит и олово ще са задоволителни, с цел да обезпечат рентабилността на завода – нещо, което се оказва невероятно.
Строителството на комбината стартира през 1960 година. В хода на построяването в началото планувания потенциал е повишен, а периодите за довеждане докрай са съкратени в духа на провежданата по това време от Живков политика на икономически „ скок “ по модела на китайския Голям скок напред. След края на комунистическия режим самият Живков ще признае, че основаването на комбината е неточност, и ще приписва нараствания му потенциал на руски напън.
През 1963 година влизат в употреба първите индустриални мощности, стартира производството на кокс и чугун. През 1964 година стартира производството на металургичен агломерат, а до 1969 година – на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в употреба станове и цехове за произвеждане на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).
През 1979 година комбинатът се преименува на Стопански металургичен комбинат (СМК) „ Кремиковци “, а през 1982 година – на СМК „ Леонид Илич Брежнев “. През 1987 година той става Технологично-металургичен комбинат „ Л. И. Брежнев “, а от 1988 година още веднъж е Металургичен комбинат „ Кремиковци “. През 1989 година се записва като Държавна компания „ Кремиковци “ със седалище в София, квартал „ Ботунец “. С Решение на Министерския съвет през 1991 година се преобразува в ЕАД, а след 1995 година стартира приватизацията му.
От основаването си „ Кремиковци “ е нерентабилно дружество, съществуващо за сметка на обилни субсидии от държавния бюджет. Капацитетът му доста надвишава потреблението в страната, създаваният от него нискосортов прокат има ниска добавена стойност, а в това време се постанова импорт на скъпи висококачествени метали. След 1970 година неколкократно се взимат политически решения за реорганизация на комбината за повишение на неговата успеваемост, само че те по този начин и не са осъществени на процедура.
Частна компания
През 1999 година 71% от капитала на сдружението е закупен от българската компания „ Дару металс “ за символичната цена от 1 $ (по-късно компанията се преименува на Финметалс холдинг). В ръководството на Финметалс през 2004 година влизат индийците Сангита Митал, Вилас Вишну Джамнис, Субаш Чандра Махешуари и Прамод Митал. На 20 април 2005 година оказва се, че акционерите на „ Финметалс холдинг “ са сключили авансово съглашение с „ Глобъл стийл холдинг лимитид “ (Global Steel Holdings Limited), съгласно което компанията на Митал има намерение да купи в цялостен размер капитала на „ Финметалс холдинг “.
През август 2005 година Финметалс холдинг е закупена от Global Steel Holdings Limited, част от Ispat Industries. През 2006 година Mittal Steel и Global Steel Holdings Limited подават обособени предложения за покупката на държавния дял в турския стоманопроизводител „ Izdemir “.
По-голяма част от продукцията си компанията изнася за страни от Европейския съюз, Турция, някои някогашни югославски републики, както и в Съединени американски щати и Китай. Печалбата на предприятието за 2003 година е 120 милиона лв., а за 2004 година – 80 милиона лв.
През януари 2005 година „ Кремиковци “ закупува 70% от Завода за произвеждане на ламарина с полиестерно покритие Леминд ФПЛ в сръбския град Лесковац (Лесковъц), с което удвоява своя потенциал за произвеждане на ламарина с полиестерно покритие до 72 хиляди тона годишно. В края на март Кремиковци Леминд стартира сполучливо първото си пробно произвеждане след приватизацията. През април 2005 година „ Кремиковци “ закупи и косовския цех за поцинкована ламарина „ Ламкос “.
В протокол към Договора за присъединение на България към Европейски Съюз се съдържат условия за преструктуриране на българската стоманодобивна индустрия[5], обусловени от преходно съглашение за разпределяне на държавна помощ, макар че тя е категорично неразрешена по законите на Европейски Съюз. За отпущането на тази помощ са избрани прецизни условия, изключително за реализиране на жизненост и за запазване на околната среда. Периодът на преструктуриране е избран до 2006 година и продължен до 2008 година, като Европейска комисия прави периодически мониторинг и показва отчети за това.
Кремиковци е най-големият индустриален замърсител на въздуха на град София. Заради замърсяванията над избраната от закона норма на компанията неведнъж са налагани санкции. След прекъсването на комбината главен замърсител с прахуляк и азотни оксиди в града остава автомобилното придвижване и отоплителните централи.
Банкрут
Според мониторингов отчет от 2008 за преструктурирането на стоманодобивната промишленост в България и Румъния равнището на продуктивност в Кремиковци е 30 % от продуктивността на сравними европейски стоманодобивни фабрики и това оказва негативен резултат върху бизнеса на компанията.
Към средата на 2008 година ситуацията е влошено дотам, че предприятието не е в положение да обслужва задълженията си и е намерено произвеждане по неплатежоспособност.
От месец декември 2008 работата в огромна част от предприятието на практика е спряна, а главните мощности се поддържат в режим на безвредна подготвеност. Правителството и синдиците на комбината трескаво търсят нов вложител, оператор или други възможности за финансиране и продължение на работата, само че без триумф. В комбината не се изплащат заплати, както и не се заплаща разходвания всекидневно газ. Това довежда до спомагателни задължения, обществено напрежение и непрекъснати митинги от страна на металурзите.
На 15 май 2009 е прекратено газоподаването към комбината. Спрени са коксохимичните мощности, за които е належащо непрестанно газоподаване. Спирането на коксохимическия цех е необратимо – работата му не може да бъде обновена.[8] Според пресата и образуваното публично мнение по този начин вечно е отстранен един от най-големите замърсители на въздуха в софийското поле.
В края на 2010 година назначени от съда синдици се пробват да продадат активите му, с цел да покрият най-малко част от отговорностите към кредитори. След няколко търга, на които не вземат участие претенденти, на 14 април 2011 година част от активите са продадени за 316 милиона лв. на Елтрейд къмпани ЕООД, новоучредено дружество, свързвано с водещия търговец на вторични първични материали Надин. Основната част от финансирането на договорката идва от Първа капиталова банка.
Според последния отчет на Европейска комисия от мониторинга основните аргументи за неуспеха на сдружението в постигането на жизненост са неналичието на капитал за вложения в рационализация и неналичието на оборотен капитал.
История
Развиването на стоманодобивна промишленост е част от устрема на държавното управление да извърши промишлена гражданска война в Народна република България, като преобърне аграрната устременост на стопанската система. Като главен претекст е изтъкнато „ подобряването на класовия състав измежду популацията на столицата “. Този аргумент надвил над всички предизвестия, че комбинатът щял да замърси въздуха и да прахосва питейната вода на София.
Социалистически колос
Решението за основаване на Металургичен комбинат „ Кремиковци “ въз основата на Кремиковското железнорудно находище е взето на Априлския пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия през 1956 година. Това става макар възраженията на български и руски експерти за смесения състав на кремиковската желязна руда и неналичието на съответна технология за потреблението ѝ, както и отдалечеността на стотици километри от пристанищата[1]. Проектът е осъществен единствено с дейния напън на диктатора Тодор Живков върху руското държавно управление, което обезпечава технологията на комбината. Като мотив за започването на плана се сочи, че извличаните от рудата барит и олово ще са задоволителни, с цел да обезпечат рентабилността на завода – нещо, което се оказва невероятно.
Строителството на комбината стартира през 1960 година. В хода на построяването в началото планувания потенциал е повишен, а периодите за довеждане докрай са съкратени в духа на провежданата по това време от Живков политика на икономически „ скок “ по модела на китайския Голям скок напред. След края на комунистическия режим самият Живков ще признае, че основаването на комбината е неточност, и ще приписва нараствания му потенциал на руски напън.
През 1963 година влизат в употреба първите индустриални мощности, стартира производството на кокс и чугун. През 1964 година стартира производството на металургичен агломерат, а до 1969 година – на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в употреба станове и цехове за произвеждане на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).
През 1979 година комбинатът се преименува на Стопански металургичен комбинат (СМК) „ Кремиковци “, а през 1982 година – на СМК „ Леонид Илич Брежнев “. През 1987 година той става Технологично-металургичен комбинат „ Л. И. Брежнев “, а от 1988 година още веднъж е Металургичен комбинат „ Кремиковци “. През 1989 година се записва като Държавна компания „ Кремиковци “ със седалище в София, квартал „ Ботунец “. С Решение на Министерския съвет през 1991 година се преобразува в ЕАД, а след 1995 година стартира приватизацията му.
От основаването си „ Кремиковци “ е нерентабилно дружество, съществуващо за сметка на обилни субсидии от държавния бюджет. Капацитетът му доста надвишава потреблението в страната, създаваният от него нискосортов прокат има ниска добавена стойност, а в това време се постанова импорт на скъпи висококачествени метали. След 1970 година неколкократно се взимат политически решения за реорганизация на комбината за повишение на неговата успеваемост, само че те по този начин и не са осъществени на процедура.
Частна компания
През 1999 година 71% от капитала на сдружението е закупен от българската компания „ Дару металс “ за символичната цена от 1 $ (по-късно компанията се преименува на Финметалс холдинг). В ръководството на Финметалс през 2004 година влизат индийците Сангита Митал, Вилас Вишну Джамнис, Субаш Чандра Махешуари и Прамод Митал. На 20 април 2005 година оказва се, че акционерите на „ Финметалс холдинг “ са сключили авансово съглашение с „ Глобъл стийл холдинг лимитид “ (Global Steel Holdings Limited), съгласно което компанията на Митал има намерение да купи в цялостен размер капитала на „ Финметалс холдинг “.
През август 2005 година Финметалс холдинг е закупена от Global Steel Holdings Limited, част от Ispat Industries. През 2006 година Mittal Steel и Global Steel Holdings Limited подават обособени предложения за покупката на държавния дял в турския стоманопроизводител „ Izdemir “.
По-голяма част от продукцията си компанията изнася за страни от Европейския съюз, Турция, някои някогашни югославски републики, както и в Съединени американски щати и Китай. Печалбата на предприятието за 2003 година е 120 милиона лв., а за 2004 година – 80 милиона лв.
През януари 2005 година „ Кремиковци “ закупува 70% от Завода за произвеждане на ламарина с полиестерно покритие Леминд ФПЛ в сръбския град Лесковац (Лесковъц), с което удвоява своя потенциал за произвеждане на ламарина с полиестерно покритие до 72 хиляди тона годишно. В края на март Кремиковци Леминд стартира сполучливо първото си пробно произвеждане след приватизацията. През април 2005 година „ Кремиковци “ закупи и косовския цех за поцинкована ламарина „ Ламкос “.
В протокол към Договора за присъединение на България към Европейски Съюз се съдържат условия за преструктуриране на българската стоманодобивна индустрия[5], обусловени от преходно съглашение за разпределяне на държавна помощ, макар че тя е категорично неразрешена по законите на Европейски Съюз. За отпущането на тази помощ са избрани прецизни условия, изключително за реализиране на жизненост и за запазване на околната среда. Периодът на преструктуриране е избран до 2006 година и продължен до 2008 година, като Европейска комисия прави периодически мониторинг и показва отчети за това.
Кремиковци е най-големият индустриален замърсител на въздуха на град София. Заради замърсяванията над избраната от закона норма на компанията неведнъж са налагани санкции. След прекъсването на комбината главен замърсител с прахуляк и азотни оксиди в града остава автомобилното придвижване и отоплителните централи.
Банкрут
Според мониторингов отчет от 2008 за преструктурирането на стоманодобивната промишленост в България и Румъния равнището на продуктивност в Кремиковци е 30 % от продуктивността на сравними европейски стоманодобивни фабрики и това оказва негативен резултат върху бизнеса на компанията.
Към средата на 2008 година ситуацията е влошено дотам, че предприятието не е в положение да обслужва задълженията си и е намерено произвеждане по неплатежоспособност.
От месец декември 2008 работата в огромна част от предприятието на практика е спряна, а главните мощности се поддържат в режим на безвредна подготвеност. Правителството и синдиците на комбината трескаво търсят нов вложител, оператор или други възможности за финансиране и продължение на работата, само че без триумф. В комбината не се изплащат заплати, както и не се заплаща разходвания всекидневно газ. Това довежда до спомагателни задължения, обществено напрежение и непрекъснати митинги от страна на металурзите.
На 15 май 2009 е прекратено газоподаването към комбината. Спрени са коксохимичните мощности, за които е належащо непрестанно газоподаване. Спирането на коксохимическия цех е необратимо – работата му не може да бъде обновена.[8] Според пресата и образуваното публично мнение по този начин вечно е отстранен един от най-големите замърсители на въздуха в софийското поле.
В края на 2010 година назначени от съда синдици се пробват да продадат активите му, с цел да покрият най-малко част от отговорностите към кредитори. След няколко търга, на които не вземат участие претенденти, на 14 април 2011 година част от активите са продадени за 316 милиона лв. на Елтрейд къмпани ЕООД, новоучредено дружество, свързвано с водещия търговец на вторични първични материали Надин. Основната част от финансирането на договорката идва от Първа капиталова банка.
Според последния отчет на Европейска комисия от мониторинга основните аргументи за неуспеха на сдружението в постигането на жизненост са неналичието на капитал за вложения в рационализация и неналичието на оборотен капитал.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ