За тъгата и щастието от детството в „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“
Краят на летния сезон в кинокалендара отваря благоприятни условия за по-нискобюджетни продукции от обичайните летни блокбъстъри да оставят своя отпечатък по салоните.
През миналия уикенд два такива кино лентата излязоха по кината у нас.
Единият е неуместно клиширан филм за гигантска акула в океана с Джейсън Стейтъм в основната роля, който граничи с подигравка в тона си. Другият е класическо, стоплящо сърцето премеждие от „ Дисни “, което несъмнено мога да препоръчам за сметка на директния му съперник по кината.
„ Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух “ не е революционен филм.
Посланието му е еднопластово, само че общовалидно; познато, само че безвременно. Това е белегът на голям брой филми на „ Дисни “, които печелят фена със прочувственост и комизъм в действието си, без да претендират за особена трудност.
Тези характерности са налице и в „ Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух “. Сюжетът ни демонстрира основния човешки воин от класическите приказки на Алън Милн, когато към този момент е пораснал, сражавал се е във Втората международна война и живее в Лондон със брачна половинка и дребна щерка.
Основният му проблем е в това, че се е трансформирал в бледа сянка на детската си същина, не запомнил е за фантазиите си и е изгубил това, което го е предписание неповторим като по-малък. В ролята Юън МакГрегър се оправя безупречно, комбинирайки снобско английско наречие и визия с типичния си сексапил, който основният воин не е изтрил изцяло от ежедневното си сиво държание.
МакГрегър осъзнава изцяло какво изисква от него амплоато му и влага цялата откровеност на света във всеки собствен взор, без значение дали беседва с прелестната Хейли Атуел в ролята на дамата на Кристофър Робин, или с компютърно анимирано мече, озвучено от Джим Къмингс.
Ако Пух е душата на кино лентата, то Кристофър Робин е сърцето му,
туптящо с променлива периодичност, и точно искреност е главната линия на представянето на МакГрегър в основната роля.
Всички поддържащи персонажи към него са носители на главното обръщение във кино лентата – че човек не трябва да заменя фантазиите си с непознати, да изневерява на себе си и да посвещава целия си живот на работа, която даже не му е до такава степен приятна. Целта им в последна сметка е напомнят този простоват житейски факт и на Робин.
Анимационните персонажи са осъществени до съвършенство на екрана.
Визуалните резултати, с които са пренесени в нашата действителност, са на топ равнище, а гласовете зад героите са добре подбрани и познати. Но най-съществен от всичко е фактът, че държанието им оставя правилно на литературните им оригинали и показва в пълнометражен кино формат най-стойностното допустимо резюме на философията за Мечо Пух.
А тя е обикновена, безконечна и обичана на цели генерации фенове и читатели. В този смисъл е загадъчен и казусът със възбраната на кино лентата в Китай, защото президентът на страна Си Цзинпин е сравняван с Пух от опозицията си. Ако някой се наскърбява от съпоставения с Мечо Пух на философска основа, значи е малко глупав; в случай че ли пък се наскърбява от съпоставения с Мечо Пух на физическа основа, значи е доста малоумен, а и още по-самовлюбен.
Във видеото горе разберете за какво новият филм за Мечо Пух бе неразрешен в Китай.
Ако и вие сте по-склонни да се причислите към по-цинично настроените фенове, умерено можете да пропуснете „ Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух “. Но в случай че сте в въодушевление за класическо сантиментално преживяване с значително комизъм и запазена марка „ Дисни “, то лентата ще задоволи идеално филмовите ви потребности.
Родителите би трябвало единствено да бъдат предизвестени, че филмът е субтитриран, а не озвучен, и това може да бъде проблем за по-малките фенове, какъвто беше и за децата в киносалона, в който аз самият гледах кино лентата. А по-големите фенове с готовност за по-драматични и избухливи прекарвания ще би трябвало да изчакат до идната седмица за Дензъл Уошингтън и „ Закрилникът 2 “.
През миналия уикенд два такива кино лентата излязоха по кината у нас.
Единият е неуместно клиширан филм за гигантска акула в океана с Джейсън Стейтъм в основната роля, който граничи с подигравка в тона си. Другият е класическо, стоплящо сърцето премеждие от „ Дисни “, което несъмнено мога да препоръчам за сметка на директния му съперник по кината.
„ Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух “ не е революционен филм.
Посланието му е еднопластово, само че общовалидно; познато, само че безвременно. Това е белегът на голям брой филми на „ Дисни “, които печелят фена със прочувственост и комизъм в действието си, без да претендират за особена трудност.
Тези характерности са налице и в „ Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух “. Сюжетът ни демонстрира основния човешки воин от класическите приказки на Алън Милн, когато към този момент е пораснал, сражавал се е във Втората международна война и живее в Лондон със брачна половинка и дребна щерка.
Основният му проблем е в това, че се е трансформирал в бледа сянка на детската си същина, не запомнил е за фантазиите си и е изгубил това, което го е предписание неповторим като по-малък. В ролята Юън МакГрегър се оправя безупречно, комбинирайки снобско английско наречие и визия с типичния си сексапил, който основният воин не е изтрил изцяло от ежедневното си сиво държание.
МакГрегър осъзнава изцяло какво изисква от него амплоато му и влага цялата откровеност на света във всеки собствен взор, без значение дали беседва с прелестната Хейли Атуел в ролята на дамата на Кристофър Робин, или с компютърно анимирано мече, озвучено от Джим Къмингс.
Ако Пух е душата на кино лентата, то Кристофър Робин е сърцето му,
туптящо с променлива периодичност, и точно искреност е главната линия на представянето на МакГрегър в основната роля.
Всички поддържащи персонажи към него са носители на главното обръщение във кино лентата – че човек не трябва да заменя фантазиите си с непознати, да изневерява на себе си и да посвещава целия си живот на работа, която даже не му е до такава степен приятна. Целта им в последна сметка е напомнят този простоват житейски факт и на Робин.
Анимационните персонажи са осъществени до съвършенство на екрана.
Визуалните резултати, с които са пренесени в нашата действителност, са на топ равнище, а гласовете зад героите са добре подбрани и познати. Но най-съществен от всичко е фактът, че държанието им оставя правилно на литературните им оригинали и показва в пълнометражен кино формат най-стойностното допустимо резюме на философията за Мечо Пух.
А тя е обикновена, безконечна и обичана на цели генерации фенове и читатели. В този смисъл е загадъчен и казусът със възбраната на кино лентата в Китай, защото президентът на страна Си Цзинпин е сравняван с Пух от опозицията си. Ако някой се наскърбява от съпоставения с Мечо Пух на философска основа, значи е малко глупав; в случай че ли пък се наскърбява от съпоставения с Мечо Пух на физическа основа, значи е доста малоумен, а и още по-самовлюбен.
Във видеото горе разберете за какво новият филм за Мечо Пух бе неразрешен в Китай.
Ако и вие сте по-склонни да се причислите към по-цинично настроените фенове, умерено можете да пропуснете „ Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух “. Но в случай че сте в въодушевление за класическо сантиментално преживяване с значително комизъм и запазена марка „ Дисни “, то лентата ще задоволи идеално филмовите ви потребности.
Родителите би трябвало единствено да бъдат предизвестени, че филмът е субтитриран, а не озвучен, и това може да бъде проблем за по-малките фенове, какъвто беше и за децата в киносалона, в който аз самият гледах кино лентата. А по-големите фенове с готовност за по-драматични и избухливи прекарвания ще би трябвало да изчакат до идната седмица за Дензъл Уошингтън и „ Закрилникът 2 “.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ